Фосилът, който бе открит в Етиопия през 2001 година от Хайли Селассие, един от антрополозите на Калифорнийския университет, и нареченArdipithecus ramidus kaddaba бе обявено, че е първият прародител на човека. В сведенията относно този фосил обаче има множество противоречия и дори еволюционистите признават, че ще бъде спорно приемането на този фосил като междинна форма в предполагаемата еволюция на човека. Например Хенри Гии, главният редактор на списание Нейчър (Nature), в което бяха публикувани резултатите от проучването, в статията публикувана в броят от 12 юли 2001 година със заглавие „Завръщане към планетата на маймуните”, тръгвайки от тези останки споменава, че едно такова определение би било спорно.
1. Костите са открити на километри разстояние един от друг и на различни дати:
Сега нека последователно да разгледаме противоречията относно този фосил, в които еволюционистите изпадат.
В оригиналният доклад на Нейчър (Nature) бе съобщено, че истинските кости на Ardipithecus е започнало да се събират „от 1997 година от 5 различни области от 11 различни човекоподобни екземпляра”. Костта на пръста на крака бе открита през 1999 година и бе с 0.6 милиона години по-млада от останалите намерени кости. Т.е. всички открити кости не принадлежат на едно и също същество, като дори не принадлежат и на същества живели в един и същи период.
2. Структурата на зъбите на фосилът съдържа противоречия от гледна точка на въображаемото еволюционно дърво на човека:
Тъй като Ardipithecus ramidus kaddaba от морфологична гледна точка притежава прилики с откритият през 1992 година от Тим Уайт фосил на имеArdipithecus ramidus, той причислен към групата Ardipithecus. Структурата на зъбите на фосилът обаче представлява съществено противоречие за това групиране. Това е така, защото откритият фосил е с 1.5 милиона години по-стар от този, който бе намерен през 1992 година. Но според съобщеното и в списание Тайм (Time) зъбите на 4.4 милиона годишният Ramidus имат по голяма прилика с тези на маймуните, отколкото тези на 5,8 милиона годишният Кadabba. Т.е. зъбите на по-младият фосил наподобяват на маймунските повече, отколкото тези на по-старият. Според еволюционната теория обаче с течение на времето маймуноподобните особености постепенно изчезват. Този факт, който е предаван от еволюционистите сякаш е незначителен, в действителност има значение от гледна точка на това да се представи как въпросната въображаема подредба маймуна-човек е изпълнена с противоречия.
3. Това същество е един изчезнал вид шимпанзе
Някои еволюционисти приемат Ardipithecus като една от халките на веригата между шимпанзетата и човека. Хенри Гии обаче е съобщил, че този фосил прилича повече на шимпанзе, отколкото на човек.
Джон Мастропаоло, който е сочен за един от най-видните специалисти във фосилната наука по света, пък поискал сам да изследва костта на пръста на крака и да се увери в ситуацията. Откритията на Мастропаоло бяха обявени на конференцията в Сан Диего на 27 август 2002 организирана от Американския физиологичен съюз. В заключителната част на доклада се съобщаваше, че определението за движещ се на два крака еволюционен прародител се основава на едно въображение:
Обективните родствени анализи извършени над фосилните кости доказват, че изводите на Хайли Селассие саизкуствени спекулации.
В заключение, въпросният фосил Ardipithecus ramidus kaddaba също, както се съобщава и в списание Нейчър (Nature), прилича на шимпанзе и няма нищо общо с произхода на човека.
