Основната реакция, която отделя енергията необходима за оцеляването на кислородно дишащите организми, е окисляването на въглеводорода. Но този прост факт поражда един обезпокоителен въпрос: Ако нашето тяло в основата си е изградено от въглеводороди, то защо те също не се окисляват? Или казано по друг начин, защо ние не се възпламеняваме като клечка кибрит?
Нашето тяло постоянно е в контакт с кислорода във въздуха, въпреки това обаче не се окислява: то не пламва. Защо?
Причината за този привиден парадокс е, че под нормални условия на температурата и налягането молекулярната форма на кислорода (O2) има значителна степен на инертност или алкалност, т.е. неспособност за влизане в химични реакции с други вещества. Но това поражда други въпроси: Ако кислородната молекула е толкова алкална , че да ни предпази от изгаряне, то как същата тази молекула влиза в химични реакции в нашето тяло?
Отговорът на този въпрос, който озадачава химиците още от средата на 19-и век, не бе известен до втората половина на 20-и век, когато биохимичните изследователи откриха съществуването на ензим в човешкото тяло, чиято единствена функция е да принуди кислородът (O2) в атмосферата да влезне в химически реакции. В резултат на редица изключително сложни стъпки тези ензими използват атомите на желязото и медта в нашето тяло като катализатор. Катализаторът е вещество, което поставя началото на химична реакция и й позволява да продължава под различни условия (като например ниска температура и др.).
С други думи, тук има една много интересна ситуация: Кислородът е това, което поддържа окисляването и горенето, и по правило човек би трябвало да очаква ние също да се подпалим. За да се предотврати това на молекулярната форма на кислорода (O2), кой съществува в атмосферата, е дадена алкалност. А именно, да не може да встъпва лесно в реакции. От друга страна обаче, за да се сдобива с енергия нашето тяло е зависимо от окислителното свойство на кислорода и поради тази причина нашите клетки са снабдени с една изключително сложна ензимна система, която прави този алкален газ изключително реактивен.
Докато сме още на въпроса трябва също така да отбележим, че тази ензимна система е чудесен пример за дизайн, който еволюционната теория, която твърди, че живота се е развил в резултат на случайни събития, никога не би могла да обясни.
Съществува още една предпазна мярка, която е взета, за да предпази нашето тяло от изгаряне: това е така наречената от британския химик Невил Сиджуик характерна алкалност на въглерода. Това означава, че и въглеродът при нормални температури и налягане не влиза много лесно в реакции с кислорода.
Изразено с езика на химията всичко това може да изглежда доста мистериозно, но в действителност това, за което се говори тук е нещо, което вече е известно на всеки, на който му се е налагало да пали камина пълна с дърва или печка на въглища през зимата. За да можем да запалим огънят ще трябва доста да се потрудим и да увеличим температурата на дървата или въглищата. Но веднъж след като горивото започне да гори въглеродът в него встъпва в реакция с кислорода доста бързо и се освобождава голямо количество енергия. Ето защо е толкова трудно да запалим огън без друг източник на топлина. Но след като горенето започне се произвежда голяма топлина, а това от своя страна може да предизвика други съдържащи въглерод предмети наоколо също да се подпалят и по този начин огънят да се разнесе.
Когато погледнем към този въпрос по-внимателно, ние можем да видим, че самият огън е един от най-интересните примери за дизайн. Химичните свойства на кислорода и въглерода така са организирани, че тези два елемента встъпват в реакция един с друг (запалват се) само ако вече съществува голямо количество топлина. Това е нещо прекрасно, защото ако не беше така животът на тази планета щеше да бъде невъзможен. Ако кислородът и въглерода бяха дори малко по-склонни да реагират помежду си, то самозапалването на хората, растенията и животните щеше да стане често срещано събитие в момента, в който времето стане малко по-топло. Така например някой, който си върви сред пустинята може изведнъж да пламне по обедно време, когато топлината е най-интензивна, растенията и животните щяха да са изложени на същия риск. Дори и животът в един такъв свят да беше възможен, то със сигурност нямаше да бъде много забавен.
От друга страна, ако въглеродът и кислородът бяха малко по-алкални (т.е. малко по-слабо реактивни) отколкото са, то щеше да е много по-трудно да се запали огън на този свят, всъщност дори щеше да е невъзможно. И без огън ние не само, че нямаше да можем да стоим на топло, но най-вероятно на нашата планета нямаше никога да бъде постигнат технологичен прогрес, защото този прогрес зависи от способността за обработване на материалите като желязо, а без топлината осигурена от огъня пречистването и работата с метал е невъзможна.
Всичко това показва, че химичните свойства на въглерода и кислорода са систематизирани така, че да са най-подходящи за човешките нужди. Във връзка с това Майкъл Дентън казва следното:
„Тази странна нереактивност на въглеродните и кислородни атоми при нормални температури, съчетано с огромната енергия получена веднъж след като е настъпило тяхното съединение, е от голямо значение за живота на Земята. Това странно съединение на въглерода и кислорода е това, което не само позволява на комплексните същества да придобиват енергия по контролиран и системен начин, но и позволява на хората да използват огънят контролирано, както и дава възможност за контролиране на мощната енергия от горенето необходимо за развитието на технологията.”
С други думи, както въглеродът, така и кислородът са сътворени с качества, които най-добре съответстват на човешкия живот. Свойствата на тези два елемента ни позволяват да запалим огън и да използваме огъня по възможно най-подходящия начин. Нещо повече, света е пълен с източници на въглерод (каквито са дънерите на дърветата), които са подходящи за горене. Всичко това е показател, че огънят и материалите за подпалването и поддържането му са сътворени специално така, че да са подходящи за живота на хората. В Корана Бог се обръща към хората със следните думи:
„Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето ви от него палите!” (Коран, 36:80)
