Коранът е основен източник, към който да се обръщаме

Словото на Аллах - Корана, е Божия книга, която съобщава на хората какво е правилно и какво не, какво е добро и какво зло. В Корана е разкрито подробно защо и как хората са сътворени, модела, според който трябва да живеят, начините на богослужение. Той съдържа детайлни сведения относно добрите морални ценности, начините за придобиване на физическо и психическо здраве, предпазните мерки, които трябва да бъдат предприети в трудни моменти или неочаквани ситуации, различните човешки характери, какъв трябва да бъде икономическия, политически, социален и правен живот, безредието, в което хората ще изпаднат ако не се подчиняват на думите на Аллах, сведения относно момента на смърт, събитията, които ще се случат в Съдния ден, сведения за Рая и Ада, и още множество други теми. Тоест в Корана са дадени всички основни сведения, от които човек би се нуждал през всеки един момент от своя живот.

В основата на разбирането за Мюсюлманин, разкрито от Аллах в Корана, стои безусловното приемане на правилата на религията, приемането единствено на Аллах за Господ и пътеводител, живеене на всеки един етап от живота по начина, по който Аллах е показал и от който би бил доволен. Когато човек притежава именно такава вяра и нравствено разбиране няма да тръгне сляпо след изкривените и суеверни вярвания измислени от обществото в името на религията, след религиозните сведения, които е научил от предците си. С една дума, той не живее според противната на Корана философия, предадена му от „дедите” му, и същевременно да приема факта, че Корана е божествена книга низпослана от Аллах. Той приема като единствена мярка и път Корана и начина на живот на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).

Всъщност в множество айяти от Корана се разказва за това как истинските Мюсюлмани се откъсват от суеверната вяра на обществата, в които живеят, и се обръщат към Аллах и Корана. Например в сура Кахф е разказано за праведните Мюсюлмани, които били принудени да се скрият в една пещера, за да се спасят от критиките и смъртни заплахи поради това, че не приемат да живеят според суеверните вярвания на обществото, в което се намирали.

„Разказваме ти Ние [о, Мухаммад] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и още повече ги напътихме. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: „Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?” [Един от тях скришом каза]: „Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.” (Сура Кахф, 13-16)

Разбира се, че отвръщането от суеверните вярвания на обществото, в което живее човек, означава нравствено отвръщане от представителите на тази суеверна вяра. С други думи, той не усвоява техните противоречащи на Корана ритуали, вярвания, субективни оценки, морални ценности, обичаи, поведение и начин на говорене, а приема като основен източник за преценка Корана.

Според това, което е съобщено в Корана, праведната вяра е единствено тази към Аллах. Аллах е избрал Исляма като религия за тези, които Му се подчиняват, и е низпослал Корана като пътеводител, към който да се обръщат. Единствения правилен и праведен път е този на Аллах. Всички пътища извън тези, които Аллах ни е съобщил в Корана, са суеверни и неправилни. И те са основани единствено на суеверия, нововъведения и предположения. В Корана ясно е съобщено как вярващите трябва да мислят, действат и говорят, какви трябва да бъдат начините им на богослужение, както и задължителните правила. Поради тази причина истинските вярващи, чиято цел на живота е да служат на Аллах, да извършват праведни дела, с които да спечелят Неговото благоволение, и да бъдат достойни за Рая, приемат Корана като основен пътеводител. Оценяват всяка една своя мисъл според Корана. Спазват внимателно всяка една заповед от Корана. При това, независимо каква култура, знание, опит или възпитание притежава човек, единствения източник, към който се обръща е Корана. Ето така в 36 айят от сура Зумар Аллах повелява: „Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб?”. Следователно, само когато човек приема Корана като единствена мярка, когато изпълнява стриктно заповедите на Аллах и постоянно извършва праведни дела, с които да спечели Неговото благоволение, може да очаква добра отплата при Аллах.