Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и всичко между тях в шест дни. После се въздигна [безподобен] Той на Трона. Нямате освен Него друг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите? (Сура Саджда, 4)
Един човек попита Божия Пророк (саас): „Какво е вяра?” Той каза: „Когато едно добро дело се превърне в източник на удоволствие за теб и злото дело се превърне в източник на отвращение за теб, то тогава ти си вярващ.” Той отново попитал Божия Пророк (саас): „Какво е грях?” При което той отговорил: „Когато нещо бодне съвестта ти, не го прави.” (Тирмизи)
Търпението на вярващите е основано на божието уповаване
Някои хора проявяват търпение само, когато са принудени да направят това и когато вярват, че вече не е останало нищо друго какво да се направи. Когато се изправят пред някаква трудност тези хора могат само да търпят. Един човек, който без да размисли над това, че нещата, които са му се случили са сътворени от Аллах с определена мъдрост и зад всяко едно от тях може да се крие голяма благодат, и който само проявява търпение, се намира в голямо притеснение. Тази негативност в душевното му състояние намира израз чрез жалбите, които отразяват неговото недоволство, и тревожните мимики по лицето му. Докато положението, изискващо търпение, не приключи тези хора не могат да се освободят от негативното си душевно състояние.
Търпението, което проявяват вярващите, обаче силно се различава от това разбиране за търпение. Вярващите знаят, че ако се изправят пред някаква трудност, то Аллах е този, Който я е сътворил и тя непременно ще бъде от полза за него. Тъй като те знаят, че Аллах им е отредил най-добрата съдба, то се съгласяват от сърце с всяко нещо, което им се случи и с удоволствие се уповават на Аллах. В един айят Аллах е съобщил следното за вярващите: „Които са търпеливи и на своя Господ се уповават!” (Сура Анкабут, 59).
Вярващите независимо от условията, в които се намират, не смятат, че им подобава да се оплакват, да недоволстват. Наред с това, както е съобщено и в айята: „С трудността има и леснина. Да, с трудността има и леснина.” (Сура Инширах, 5-6), вярващите знаят, че Аллах сътворява трудностите заедно с леснините им и че това е неизменен закон на Аллах.
С айята:„Аллах възлага на всяка душа само според силите й ...” (Сура Бакара, 286), Аллах е напомнил на рабите си още една важна истина. Възвишеният Аллах изпитва всеки един човек само с трудности, които може да превъзмогне. Поради тази причина ако човек е изправен пред някоя трудност, то несъмнено Аллах му е дал и силата да прояви търпение.
Ето така, вярващите, които вярват в тези айяти, никога не приемат търпението като „издържане (трудно изтърпяване) на даден случай”. Те знаят, че една трудност дошла от Аллах може да бъде премахната отново само от Него, че трябва да потърсят закрила и да поискат помощта единствено на Аллах, както и да се помолят на Господа, за да облекчи трудностите им:
„... За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила. Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник... „ (Сура Бакара, 286)
Ал - АУВАЛ
Изначалният
„Той е Изначалният и Безкрайният, и Явният, и Скритият. Той всяко нещо знае.” (Сура Хадид, 3)
Вселената има ли начало? Хората си задават този въпрос от векове. Тези, които осъзнават, че Вселената трябва да има собственик също така вярват и че трябва да има начало. Другите хора обаче не желаят да приемат съществуването на Творец и за това казват, че Вселената няма начало. Те твърдят, че Вселената съществува още от безкрайността и ще съществува вечно. Съвременната наука обаче доказва, че това твърдение е една голяма самоизмама.
Въпреки че са изложени множество тези относно съществуването на Вселената, научните среди се обединяват в следната идея: През 1929 г. Едуин Хъбъл разкрил, че Вселената се намира в състояние на постоянно разширяване. Изхождайки от това, учените извлекли заключението, че ако обърнем в обратна посока представата за време, то можем да си представим разширяващата се Вселена като плътно свиваща се система, като например смаляваща се гигантска звезда. При това положение ние можем да направим извода, че една вселена, която се свива съобразно с представата за време, накрая достига до точка на единственост. А именно, Вселената се е появила, когато една-единствена точка се е разширила посредством голяма експлозия.
Оттук можем да направим заключението, че нашата Вселена има начало. При положение, че една такава безупречна система има начало, то тя трябва да притежава и творец. Това означава, че Този, който е сътворил вселената е изначален и безкраен, защото Той е съществувал преди всяко друго нещо и ще продължи да съществува след като всичко погине. Собственикът на тази вечна сила е Аллах, защото името Му „Изначалният” показва, че Той е съществувал преди всички живи същества, планети, галактики, Вселената, а дори и самото време.
РЕПОРТАЖ НА Г-Н АДНАН ОКТАР С ХОУП ТВ (БЪЛГАРИЯ)
(Истанбул, юни 2008)
(Продължение)
България: Привържениците на модела за креационизма използват капан за мишки, за да докажат своята теория, те използват така нар. термин за неизменна стойност. Бихте ли ни обяснили Вие като креационист как точно как този малък предмет оборва теорията на Дарвин.
Аднан Октар: Една от най-големите грешки на една част от защитниците на сътворението е мисълта, че отговора на Дарвинизма е много сложен, т.е. трябва да бъдат изложени много различни и оригинални доказателства. За опровергаването на дарвинизма няма нужда от такива доказателства. Защото има две основни доказателства. Има много ясно доказателство. Първо, защитниците на Дарвинизма не разполагат с фосили на междинни форми. Няма нито един фосил на междинна форма. При липсата на фосил на междинна форма Дарвинизма моментално достига до своя край. Т.е. въпроса се разрешава от самата основа. Защитниците на сътворението обаче притежават над сто милиона фосили и това са фосили, които подкрепят сътворението. При това положение излагането допълнително на разнообразни физически закони, разнообразни сложни научни формули, все едно всички останали въпроси са верни и само това е останало. Поражда вярата, че тази теория вероятно може да бъде оправена оттук. Обаче, първо, от научна гледна точка един протеин в никакъв случай не може да възникне случайно. Второ, няма нито един фосил. При една такава ситуация не би могло да съществува такава теория. Направо изчезва. Има над сто милиона фосили принадлежащи на сътворението. Не е необходимо добавянето на нищо към това. Това, което ние ще направим тук, е най-важното нещо. Ние трябва да обясним, че дарвинизма е напълно проста и примитивна религия, че е една идолопоклонническа религия, сътворението от друга страна е истина, която ясно може да се види от доказателствата извадени от подземните скални блокове, от фосилите излезли отпод земята. Ако представим дарвинизма като нещо сложно за разбиране, т.е. ако кажем на хората „вие не можете да разберете това, то може да бъде обяснено само с подробни научни обяснения”, то отново ще бъдем подведени от дарвинизма. Това би било голяма грешка. Ситуацията е много, много проста.
България: Споменахте, че няма междинни видове, няма така нар. липсващо звено. Смятате ли, че то все пак някога ще бъде открито?
Аднан Октар: Ето тука пак се натъкваме на една от игрите на дарвинистите. Къде има междинно звено, че да бъде липсващо? Няма такова нещо. Посредством такива повторения дарвинистите едва ли не омагьосаха хората, а това е много смешно. Аз имам едно предложение към дарвинистите, нека да ми донесат един фосил на междинна форма, един единствен, веднага, да. Да ми донесат един и веднага ще им дам на ръка 10 трилиона лири. При положение, че няма никакви доказателства, как би могла да съществува такава теория. Има нула на брой доказателства. Например хората сами видяха това от фосилите, изложени в Турция. Лично докоснаха с ръце и видяха фосилите, които все едно че са превърнали в мрамор. Които са се вкаменили. Например катерица, заек, риба, това са животни, които виждат денонощно. Ee гледа стои си същото. Вкаменило се, ама е на стотици милиони години.
(Ще продължи...)
Али (ас) разкрил в Ал-касидат Ал-урджузах, че името на нашия Пророк (саас) е Аднан
(Предадено е, че при следното събитие Али се е обръщал към нашия Пророк (саас), който му дал името Абу Тураб, с „Пророка Мустафа Аднан Напътстващият“.)
Тогава аз имам две имена. И това е името, което никога не съм чувал преди. Той ми даде това име – Абу Тураб:Пророка Мустафа Аднан Напътстващият…
ДЪЛГОРОГ СКАКАЛЕЦ
Възраст: 125 милиона години
Размер: 1.5 сантиметра (0.6 инча) . Антените са с дължина 1.8 сантиметра (0.7 инча), с което общата дължина на насекомото става 3.4 сантиметра (1.3 инча).
Местоположение: Речен басейн на Арарипе, Бразилия
Формация: Член на Нова Олинда, Формация Крато
Период: Долна Креда
Най-характерните особености на скакалците са техните дълги и тънки антени, чиято дължина е почти два пъти дължината на телата им. Подобно на всички останали скакалци, дългорогите скакалци са се запазили същите в продължение на милиони години. Тази снимка показва, че не съществува разлика между скакалците отпреди 125 милиона години и тези, които живеят днес.
Исус, Пророк и Месия, е жив и в близко бъдеще ще се върне на Земята.
Ние сме мюсюлмани, които обичат Исус, вярват във всички негови чудеса и благороден нрав, знаят, че ще се върне отново на Земята, за да спаси човечеството и с нетърпение очакваме това знаменито и благословено събитие. Ние вярваме, че Исус ще се върне по чуден начин на Земята, през последните времена и ще донесе мир, справедливост и щастие, като обедини християни и мюсюлмани в една обща религия и морал.
