Който ме е сътворил и ме напътва, и Който ме храни, и ми дава да пия, и ако се разболея, Той ме изцелява, и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи, и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден. (Сура аш-Шуара, 78-82) |
"По-близък до Бог е човекът, който прощава, когато държи някой в ръцете си, някой, който го е наранил." (Кутубу-с-Ситте) |
Идейната основа на романтичния национализъм: Дарвинизма
Романтизмът е широкообхватна заблуда, която се простира от емоционалните отношения между хората и достига до политическите идеологии. На първо място сред политическите идеологии на романтизма стои “романтичният национализъм”.
Национализмът и романтичният национализъм са две различни концепции, които не трябва да се бъркат. Национализмът представлява обичта, която човек изпитва към народа и родината си. Тази обич е блага и позволена. С превръщането на обичта в страст обаче национализмът приема непозволена форма. Той отстъпва мястото си на романтичния национализъм. Романтичният националист е расист. Изпитвайки обич към собствения си народ, той започва да мрази останалите. Той иска да отнеме и ограби земите на останалите народи в полза на своя.
В Корана Бог определя романтичния националист като “яростен защитник на рода”. А в един от айятите пък ни съобщава, че този подход е характерна черта на отдалечените от вярата общества:
Когато неверниците сложиха в сърцата си яростта яростта на невежеството, Бог спусна спокойствието Си над Своя Пратеник и над вярващите... (Сура Фатх, 26)
Този подход, който Бог е описал преди 1400 години в Корана, днес се наблюдава по целия свят .
Сраженията между племената в Африка ...
Футболните мачове в Европа, които едва ли не се превръщат във въоръжени сблъсъци ...
Групировките, които изпитват огромен гняв и организират кървави акции срещу негри, евреи и турци...
Това са само някои от съвременните отражения на романтичния национализъм.
Как се е появил романтичният национализъм, който е повлякъл след себе си маси от хора и е станал причина за огромни бедствия?
Източникът на тази идеология е в Европа. Народите, които през средновековието са живели под управлението на множество феодални владетели, след 17ти век се обединяват под едно централизирано управление и създават национални държави. Множество европейски държави, начело с Англия и Франция, се превръщат в национални държави. С настъпването на 19ти век по-голямата част от европейските държави вече са постигнали национално обединение.
Само две държави остават настрани от този процес: Германия и Италия...
И в двете държави в течение на дълги години продължават княжеското и градското управление. Т.е. тези държави доста закъсняват с установяването на национално обединение. Тези обстоятелства стават причина за зараждането на радикални национални течения. И по този начин национализмът отстъпва мястото си на фанатични чувства.
Връхната точка на фанатичния национализъм е най-кървавият режим в историята – нацизмът.
Предводителите на нацистката идеология са известни в историята като “романтични националисти”. Романтичните националисти вярват, че нацията им притежава един мистичен и тайнствен “дух”... Както и че, благодарение на този дух, превъзхождат останалите нации.
С други думи, чувствата им надминават разума ...
През 1933 година Хитлер и военачалниците му започват кампания върху немското население за “романтично промиване на мозъците”. С тази кампания спечелват доверието на немската раса и й внушават идеята за “немското кралство”, което ще управлява целия свят. Народът слуша в захлас и с просълзени очи изпълнените с ярост и агресия речи на Хитлер. Всъщност, за тях Хитлер, който бе романтик с фикс идеи, представлява един притежаващ метафизични сили “водач”.
Когато се пренесем в края на 1930 година, виждаме, че голяма част от немското население е повярвало в сбъдването на тази мечта. Поради тази причина се съгласяват с това, че всички малцинства трябва да бъдат прогонени от държавата.
И така започват най-черните дни в човешката история. Милиони невинни хора загубват живота си в чудовищните нацистки лагери.
През предполагаемия период, описван от еволюционистите като каменна епоха, хората извършвали богослужение, слушали посланието, проповядвано от изпратените им пратеници, строели сгради, готвели храна в кухните си, разговаряли със семействата си, посещавали съседите си, имали са шивачи, които да им шият дрехи, били са лекувани от доктори, проявявали са интерес към музиката, изобразителното изкуство, изработвали са статуи и, с една дума, са водели един напълно нормален живот. Както показват археологическите открития, с течение на историята са настъпили промени в технологията и натрупаното знание, но човешките същества винаги са живели като човешки същества.
Всяко едно откритие обаче, когато бъде интерпретирано безпристрастно, много ясно им разкрива определени факти, един от които е следният: Човек е бил човек още от деня на своята поява на този свят. Качества като разсъдък и художествени умения са били едни и същи във всички периоди на историята. Хората, които са живели в миналото, не са били първобитни, полухора- полумаймуни, както еволюционистите ни карат да повярваме. Те са били мислещи, говорещи човешки същества, точно като нас, които са изработвали произведения на изкуството и са притежавали културна и морална структура. Както ще видим след малко, археологическите и палеонтологически находки доказват това ясно и неоспоримо.
Тази огърлица от камъчета и раковини от Късния неолит разкрива не само майсторството и вкуса на хората от онова време, но също така и че те са притежавали необходимата технология, за да изработват такива украшения.
Как ще бъде взета душата на Мюсюлманите? И как ще бъде взета тази на неверниците?
Аднан Октар:„В Деня ще позовем всички хора с техните водители.” В Деня на равносметката Махди (ас) също ще заеме своето място заедно с учениците си. Под знамето на Пророка Мохамед (сас), с позволение на Аллах. „Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си”, в дясната ръка на Мюсюлманите се дава нещо малко. Това е нещо, което съхранява целия му живот, вземе ли го в дясната си ръка - край. Това значи, че е осигурен, Мюсюлманите ще разберат това, т.е. на тях не им се казва направо, че ще влезнат в Рая, но разбират това от доброто им посрещане. Например, когато умират, душите се взимат много хубаво, душите им се взимат с обич. Дава им се в дясната ръка. Вижда, че е в дясната му ръка, тогава всичко е наред, тъй като има познания от Корана, ако му се даде в лявата ръка - бедствие, но ако я е взел с дясната си ръка, то всичко е наред. „Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си и не ще бъдат угнетени дори с влакънце от фурма.” Аллах казва, че в никакъв случай няма да ги огорчи. „Нито да ги смутя, нито да ги плаша, няма да се безпокоят, да им се развали настроението, няма да им се случи нищо”, казва Аллах. Върху фурмата има едно такова тъничко влакънце, виж Аллах дава детайл, казва „няма да ги обезпокоя дори толкова”. Т.е. казва: „Мюсюлманите да бъдат напълно спокойни”, тъй като Аллах постоянно плаши невярващите с Ада, то казват, че и Мюсюлманите ще ги сполети нещо. Аллах казва, че нищо няма да им се случи. Тоест Аллах казва: „когато настъпи Съдния ден вие също ще бъдете спокойни, весели и когато умирате също ще бъдете спокойни и весели”. „По време на всеки един етап ще се отнасям добре с вас”, казва Аллах. Мюсюлманите ще бъдат третирани по много добър начин. Мюсюлманинът трябва да вярва в това, т.е. ще знае това, защото ще види, че това е така. Когато умре ще го види и когато възкръсне също ще го види. Тоест, за да не бъде изпитван ненужен страх, Аллах съобщава това предварително. Човек, който има добри познания от Корана, така или иначе въобще няма да бъде обезпокоен.
Например, когато отиде в отвъдното няма да се чуди какво да прави, той просто ще знае. Тоест до него му се дава водач, дава му се човек, който да го заведе, например отпред една светлина, обстановката е тъмна, но отпред има светлина, отпред и отдясно има светлина. Няма нищо, от което да го е страх. Невярващите изпитват ужасяващо страдание и са много опечалени. Първо не разбират какво е станало, тоест, че са умрели. Стават, мислят, че са станали от кома и се е случило нещо, че е станало земетресение или пък нещо подобно, че са отвлечени, не могат да осъзнаят точно случилото се. И тъй като земята е станала плоска, казват: „кой ни повдигна от мястото, където лежахме”, питат един другиму и не могат да разберат случилото се. После зовящия много от далече ги вика. Започват всички заедно да тичат в тази посока. Когато отидат там им се дава обяснение и казват: „О Боже, това е Деня на равносметката и ние всички сме мъртви”. Аллах кара всички тях да застанат на колене, „вече”, казва, „не се чува глас, няма да чуеш нищо друго освен хъркане”. Застават на колене, всъщност и Мюсюлманите влизат в територията на Ада, и те ще го видят, Ада се показва на всеки. После Всемогъщия Аллах казва на Мюсюлманите: „минете всички, елате”. И те влизат в Рая през седемте врати, но сега като казвам врата човек веднага си представя метална врата, но не е така. Ще минем през канали, които въобще не сме си представяли и който много ще ни изненадат. Канал. Хората ще го видят там, т.е. повечето неща не се случват така както хората са си го представяли.
Например като се каже светлина човек си мисли, че най-вероятно ще има лампа, но не е така, то ще е много по-различно нещо. Например везни, има везни на отвъдното. Хората си мислят, че е нормална везна, но... Няма нищо общо с това, т.е. прави се оценка на ситуацията. Аллах разпитва Мюсюлманина, за да му отдаде почит. „Ти”, казва например, „този ден съобщили за религията?”. „Съобщих Господи”, казва. Например пита: „Този ден даде ли пари на този бедняк?”. „Дадох му Господи”, казва. Единствено, за да бъде отдадена почит на Мюсюлманина, той ще бъде разпитван дълго подобно на това. Но този, който бъде разпитван най- последен, ще си мисли, че е пръв. Целта тук е той да обикне себе си и да бъде почетен, има и неща, които не си спомня, Аллах му напомня и тях. Например напомня му всичко от самото детство, „Ти тук беше направил нещо хубаво”, казва, „нали така?”. „Да, направих го”, казва и си спомня всичко едно по едно. Разпита на неверниците е ужасен, т.е. продължава с години, като че няма край, т.е. много ще страдат. Потта им ще тече надолу по пода така. Ще бъдат питани за всичко едно по едно, например биват питани за айятите от Корана, за насекомите, за животните, за растенията, за всички блага; за кислорода, за устройството на земята, в зависимост от културата, която имат, биват питани за всичко едно по едно. Всемогъщия Аллах го пита: „Дойде ли знанието при теб?”. „Да дойде”, казва. „Защо тогава не го прие?”, му се казва и накрая казва: „Аз си го заслужих Господи”. „Аз”, казва, „съм жесток”. „Точно това ми се полага”, казва. Но сега пък казва: „Господи, изпрати ме на земята ще направя много добри неща”. „Ще направя”, казва. Аллах казва: „дори и да отиде ще направи пак същото”. Но виж, той смята, че ще се върне при тези условия, а в действителност той ще бъде накаран да забрави и след това ще отиде. Нека да отиде например, та дори и да си спомня, ще си помисли, че е видял кошмар, че е сънувал. Той ще безчинства повече, т.е. ще престъпва още повече. Той не знае, че това ще стане така. Но разбира се няма връщане назад, няма нищо такова, отиде ли там остава.
Като хора, които вярваме в Бог и съблюдаваме Неговите откровения, нека се обединим в едно общо слово – “вяра”. Нека обичаме Бог, Който е наш Творец и Господар, и следваме неговите заповеди. И нека се помолим на Господ да ни поведе по една още по-праведна пътека. Когато Мюсюлмани, Християни и Евреи се обединят в едно общо слово, Когато разберат, че те са приятели, а не врагове, Когато те видят, че истинският им враг е атеизма и езичеството, то тогава светът ще се превърне в едно съвсем различно място.
Тук Евреи, Християни и Мюсюлмани са призовани да се обединят в светлината на една обща цел – да проведат една съвместна борба срещу атеизма, социалната и морална дегенерация, тероризма, и да разпространяват нравственост из целия свят. Този призив е към всички искрени, добросъвестни, благосклонни, милосърдни, скромни, миролюбиви и праведни Евреи, Християни и Мюсюлмани.
Техните [на Махди и неговите последователи] сърца ще бъдат като парче стомана. Всеки един от тях ще има силата на 40 човека. ВЛАСТА И ЛИДЕРСТВОТО НАД СВЕТА ЩЕ БЪДЕ В ТЕХНИ РЪЦЕ.
Хисал, (Шеикх Садик), Хараийал-Равенди, Бихар Aл-Aнуар, том. 52, стр.317-335