А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.” (Сура Та Ха, 124) |
"Не спори с брат си (по религия), не прави шеги, които не биха му се понравили, и не му обещавай нещо, което не би могъл да изпълниш." (Тирмизи) |
Да се тълкува всичко благоприятно
Това човек да не може да тълкува събитията благоприятно, постоянно да е под напрежение и страх, в едно положение на отчаяние, меланхолия и емоционалност са показатели за това, че вярата не е улегнала напълно в сърцето му. От своя страна, това, че през целият си живот вярващият не се натъжава за нищо, не изпада в отчаяние са показатели за това, че е разбрал правилно моралът, на който ни учи Корана.
Да се тълкуват събитията благоприятно, всъщност е идиоматичен израз, който е познат на голяма част от обществото. Голяма част от хората във всекидневието си често използват изрази като „всяко зло за добро” или „ще е за добро ако е рекъл Господ”. Тази употреба обаче обикновено е или по навик, или защото тези думи са станали традиционни сред хората. Голяма част от тези хора обаче не знаят истинският смисъл на това да се тълкуват събитията благоприятно и не осъзнават, че тези думи могат да имат значение отвъд това да са само идиоматичен израз и че могат да бъдат приложени в живота.
Това обаче, човек да тълкува благоприятно всички събития, които изглеждат добри или не, благоприятни или не, е добра нравствена черта, която произлиза от искрената вяра в Аллах и познаването на истината за съдбата. Осъзнаването на тази истина пък е нещо, което дарява голяма полза на човека както на земята, така и в отвъдното, което носи спокойствие и благодат в живота на човек.
Човек, който вярва в Аллах, когато се изправи срещу ситуация, която изглежда като неблагоприятна или трудна, всъщност знае, че тя непременно е най-благоприятната за него.(Харун Яхя, „Да виждаш полза във всичко”)
Поради вярата му в съдбата, думи като „нещастие”, „пречка” или „ако” пък трябва напълно да изчезнат от живота му. Неговото постоянно становище трябва да е: „Това събитие съдържа мъдрост и благодат за мен, но следващият път трябва да внимавам да не допусна същата грешка и да направя това, от което се поучих сега”. Ако се сблъска със същата трудност или допусне същата грешка отново нито за миг не забравя, че те са сътворени с определена мъдрост и благодат и трябва отново да възобнови намерението си „следващият път да направи правилното”. Дори и същото нещо да се повтори многократно вярващият трябва да знае, че то е добро за него, защото всички събития до най-малката им подробност са под Божий контрол.
ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ НЕ ПРИТЕЖАВАТ НИКАКВИ НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА,
КОИТО ДА ПОДКРЕПЯТ ТЕХНИТЕ ТЕОРИИ
Еволюционистите твърдят без никакви доказателства, че човешките същества и маймуните произлизат от един общ прародител. Когато бъдат попитани как тази еволюция би могла да е възникнала, те отговарят напълно ненаучно: „Ние не знаем, но се надяваме някой ден да разберем.”. Например палеоантропологът-еволюционист Илейн Морган прави следното признание:
„Четири от най-значителните мистерии относно [еволюцията на] хората са:
1) Защо те ходят на два крака?
2) Защо са загубили козината си?
3) Защо мозъците им са се развили толкова много?
4) Защо са се научили да говорят?
Общоприетите отговори на тези въпроси са: 1) Ние все още не знаем; 2) Ние все още не знаем; 3) Ние все още не знаем; 4) Ние все още не знаем. Списъкът от въпроси може значително да бъде удължен, без да окаже влияние върху еднообразието на отговорите.” (Elaine Morgan, The Scars of Evolution, New York: Oxford University Press, 1994, s. 5)
Един човек може да е повлиян от материализма през целия си живот. Поради това влияние може да не е имал възможността да размисли над тези факти безпристрастно. Но това не означава, че той трябва да продължава да води живота си в грешка. Всеки, който види истината, не трябва повече да упорства в грешката си, а да се вслуша и да се подчини на поучителния глас на съвестта си. В Корана се казва, че всяка личност трябва да избягва да е човек, който вижда истината със съвестта си, но бяга от нея:
„И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!” (Коран, 27:14)
Тези, които виждат истината и я потвърдят, ако Бог пожелае, ще получат спасение в този свят и в отвъдното:
„А онзи, който донесе истината и я потвърди, тези са богобоязливите.” (Коран, 39:33)
Хората ще изпробват всички лидери, но нито един от тях, освен Махди (м.н.), няма да бъде способен да защити Мюсюлманите от Антихриста
АЛТУ БЕРКЕР: „Махди (м.н.) няма да се появи, докато всяка една част от народа не дойде на власт. Ето така никой няма да може да каже: „Ако бяхме дошли на власт и бяхме формирали правителство, то щяхме да сме справедливи“.“
АДНАН ОКТАР: Tе ще изпробват различни лидери. Нито един лидер няма да е способен да защити Мюсюлманите от системата на Антихриста, нито един лидер. Те ще изпитат всеки. Няма да има никакво спасение. Те ще бъдат принудени да приемат Махди (м.н.), т.е ще изпитат множество лидери, ще бъдат изпитани множество правителства, множество личности, множество идеи, множество училища (учения), но ще разберат, че нито едно от тях не е решение. И хората ще видят, че истинското спасение е единствено Махди (м.н.). Ето това ни показва този хадис.
Религията, която Исус (м.н.) е донесъл, е „правата вяра, вярата в това, че Бог е един и единствен”. Проповедта на тази свята личност обаче след възнесението му при Бог се отклонила от същността си и на мястото на истинското Християнство възникнала нова вяра, която приема като основа изкривените идеи като „триединство и епитимия”. И тази вяра била представена на хората като „безусловен закон”, който трябва да бъде приеман „без размишляване, задаване на въпроси или проучване”. Хората обаче вече са започнали да задават въпроси относно тези погрешни вярвания, приети с „мнозинство” на съборите. В миналото хората, които изразявали съмненията си относно вярата в троицата, били изправяни пред инквизиционните съдилища и осъждани на смърт, но вече тези дискусии не се смятат за престъпление. Навсякъде започна да се говори за това как вярата в троицата, за която в продължение на векове не се е говорело, не е била дискутирана, не е включена в Християнските свещени текстове и е добавена в Християнството 3 века след Исус (м.н.).
В настоящата книга, в светлината както на Християнските източници, така и на айятите на Корана, ще покажем как истинското Християнство е правоверна (вяра в единствеността на Бог) религия, която взима за основа единобожието. Нашата цел е да изпълним съобщената от Бог в множество айяти на Корана заповед „повелявай одобряваното и възбранявай порицаваното” и да помогнем на благоразумните Християни да видят истините. Искреното ни желание е всички Християни да осъзнаят тази заблуда и напълно да се откажат от всички вярвания, които не съответстват на единобожието.
Саид Ахмад Хусамаддин (ра) в своя Истихрачнаме прави следния коментар относно родното място на Махди (ас): Измежду Мюсюлманите ще се появи човек [Махди (aс)] и честа на този човек ще разпръсква светлина, като Слънчевите лъчи от НАЙ-ВИСОКИЯ ХЪЛМ НА КАВКАЗ. |