Свeдeниятa От Нeвeдoмoтo, Низпocлaни Нa Пpopoкa Мoxaмeд (Аллах Да Rо Приветства)

Знание за неведомото има само Аллах, притежателят на възвишената сила. Знанието относно всяко събитие, което се е случило в миналото или ще се случи в бъдещето, с всичките му подробности е при Аллах. Тази истина е съобщена в Корана така:

„У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга.” (Сура Анам, 59)

Аллах е, който е сътворил времето и е научил хората на това понятие. Възвишената личност на Аллах е превисоко над времето. Всички сведения относно всички живи и неживи същества по земята, тяхното минало и бъдеще се съхраняват при Господ. Всяко едно явление, което се случва във Вселената и във всички останали светове, се намира под знанието и контрола на Аллах. Той знае и тайното, и най-скритото. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е имал познание за неведомото само толкова, доколкото Господ е пожелал, разбира се, това е и едно от неговите чудеса. В Корана Аллах е съобщил, че е дарил избраните от Него пратеници със сведения от неведомото, които стоят съхранени при Него, така:

„Знаещият неведомото. Той на никого не разкрива Своите тайни, освен на онзи пратеник, когото е избрал. И сторва Той пред него и зад него да има [ангели] пазители.” (Сура Джин, 26-27)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) също е един от пратениците, които Аллах е дарил със сведения от неведомото и е високопоставен при Господ. Както е съобщено в Корана, единият от тези пратеници е Пророкът Юсуф (Йосиф) (мир нему). Докато Пророкът Юсуф (Йосиф)(м.н.) бил в тъмницата, казал следното на двамата си другари, на които разказвал доказателствата за Божието съществуване:

„Рече: „Каквато и храна да получите за препитание, ще ви известя как да се тълкува, още преди да сте я получили. То е от онова, на което ме научи моят Господ. Отхвърлих вярата на хора, които не вярват в Аллах и отвъдния живот отричат.” (Сура Юсуф, 37)

Това е едно знание и чудо, с което Аллах е дарил Пророка Юсуф (м.н.). Аллах е дарил Пророка Юсуф (м.н.) също така и със знанието за тълкуване на сънищата. Той с позволението на Аллах виждал някои събития, които щели да се сбъднат в бъдеще. Знание, подобно на това на Пророка Юсуф (м.н.), е дадено и на други пророци. В Корана е съобщено, че с Божие позволение и Пророкът Исус (м.н.) е притежавал същото знание. В айята е повелено следното:

„И ще го стори пратеник при синовете на Израил: „Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.” (Сура ал-Имран, 49)

"... Аллах не ще ви разкрие неведомото, но Аллах избира от Своите пратеници когото пожелае. Вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници! ..." (Сура ал-Имран, 179)

"Това е от вестите на неведо-мото, Ние ти го разкриваме ... " (Сура ал-Имран, 44)

Както е повелено и в айята, Пророкът Исус (м.н.) също е бил дарен със знанието да съобщава на хората какво ядат или какво спотайват и се запасяват. В Корана също така е съобщено и че Исус (м.н.) е благовестил за един пратеник на име „Ахмед” , който ще дойде след него. (Сура Сафф, 6) Аллах е дарил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с множество сведения относно неведомото. Той е научил от Аллах за множество сведения, случили се в миналото, които никой не знае, и такива, които ще се случат в бъдещето. В един айят Аллах съобщава за този факт така:

„Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о, Мухаммад]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки.” (Сура Юсуф, 102)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) не е притежавал знанието за неведомото като особеност, която му принадлежи. Той е съобщавал на околните си сведения от неведомото само дотолкова, доколкото Аллах е пожелал да му съобщи. Сведенията, които Всезнаещият Аллах е дал на пратеника си, сочат събития, които са се случили в миналото или ще се случат със сигурност в бъдеще. Това от своя страна ни показва, че всяко едно от тези сведения, които Пророкът (Аллах да го приветства) е съобщил, е в качеството на чудо. През целия си живот Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщавал на хората множество неща, които единствено Аллах би могъл да знае. Това, че е бил осведомен за сведения както относно миналото, така и относно времето, през което е живял, и бъдещето, това, че е получавал от Господ информация от неведомото, е и едно от доказателствата за пророчеството му. Наред с множеството знания, с които Аллах го е дарил, скромността и предаността на Пророка (Аллах да го приветства) са съобщени в Корана по следния начин:

„Кажи: „Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи.” (Сура Араф, 188)

В резултат на откровенията, които светият Божий пророк Мохамед (Аллах да го приветства) получавал чрез айятите на Корана или по специален начин, той узнал за неща от миналото, времето, през което живеел, и бъдещето. С позволението на Аллах той е притежавал знание от неведомото относно множество въпроси, които никой не е знаел. Благодарение на това знание във времената на трудност той е благовестявал Мюсюлманите с победа, повишавал е техния ентусиазъм, съобщавайки им още множество благи вести. Тези събития, които Пророкът (Аллах да го приветства) съобщил предварително на вярващите, се случвали едно подир друго като чудеса.

Съществуват и много събития, за които Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил преди 1400 години и които днес са се случили. Хадисните учени от Кутубу-с-Ситте Бухари, Муслим, Абу Дауд, Тирмизи, Насаи, Ибн-и Маджа и още множество други са единодушни относно истинността на сведенията от неведомото в хадисите, предадени от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Всъщност всички сведения от неведомото, съобщени от Пророка (Аллах да го приветства), са се изпълнили и продължават да се изпълняват, и хората стават свидетели на тези чудеса.

Кажи [о, Мухаммад]: “Под възбрана за мен е да служа на онези, които вие зовете, освен на Аллах.” Кажи: “Не ще последвам вашите страсти ­ иначе да съм се заблудил и да не съм от напътените.”Кажи: “Аз имам ясен знак от своя Господ, а вие Го взехте за лъжа. Не е у мен това, за което бързате. Единствено Аллах отсъжда. Той отрежда правдата. Той е Най-добрият съдник.” (Сура Анам, 56 - 57)

Чудото на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства): Сведения от неведомото

От момента, в който Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) започнал да проповядва на хората низпослания му Коран, неверниците обвинили тази свята личност в лъжа. Обърнали се към всяко едно от сведенията, които им съобщил, със съмнение и не пожелали да му повярват, докато Пророкът (Аллах да го приветства) е човек, чиято честност и надеждност могат лесно да бъдат забелязани както по изражението на лицето му, така и по начина му на живот. Въпреки че през целия си живот той бил човек, когото всички единодушно приемали за „ал-Амин” (надежден) и се обръщали към него с това название, за да не последват правия път, към който ги призовавал, те продължили лъжите си.

Неверниците, които отправяли множество все по-жестоки една от друга клевети по адрес на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), са пренебрегнали факта, че един човек не може да лъже по време на целия си живот. Не е възможно един човек непрекъснато от началото до края на своя живот да изрича лъжи и да живее в съответствие с тях. Освен това, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е човек, който денонощно се е прекланял на Аллах, извършвал е големи саможертви, бил е изключително търпелив, с възвишена нравственост и милост за народите от Аллах. Пророкът (Аллах да го приветства), който е спял най-малко от всички около него, който е участвал храбро във всяка война и се е сражавал в предните редици, дори и изложен на смъртни заплахи, е продължил да провъзгласява на хората истината.

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е бил винаги този, който е живеел, спазвайки най-добре нравствеността на Корана, и е бил пример на вярващите. Благословеният ни Пророк (Аллах да го приветства) е обяснявал на хората раздаването по пътя на Аллах (даването на милостиня) и самият той е дарил всичко, което притежавал; дал е живота и богатството си, за да спечели благоволението на Аллах. Обяснявал е търпението, саможертвата, истинската обич и приятелство и е изживявал тези прекрасни морални качества по възможно най-добрия начин. Той е препоръчвал на хората да бъдат милостиви и снизходителни, като по време на целия си живот е бил и този, който ги е защитавал и прилагал най-решително. Когато неверниците злословели по адрес на този толкова свят Пророк, е трябвало да размислят над следното:

Отстояването на една лъжа в продължение на цял живот, без човек да се издаде, не е нещо, което да е по силите на човешката природа. В никакъв случай не е възможно за един човек да живее без никакво противоречие с хилядите айяти, които се намират в пълна хармония помежду си, и да изрича лъжи през целия живот, придържайки се към тези айяти. Освен това, защо един човек, който лъже, да продължи упорито да прави това до края на живота си? Защо да жертва собствения си живот, за да допринесе за напътствието и спечелването на отвъдния живот на хората? Освен това, възможно ли е в думите на един човек, който лъже, да има толкова голяма мъдрост? Отново, възможно ли е всичко, което каже, да е съвършено от литературна гледна точка, да притежава някои цифрови шифри и всичко, което е казал в продължение на 23 години, да е във взаимна хармония от литературна, математическа и научна гледна точка, всяка една негова дума да е изпълнена с напътствие, да дава отговор на всеки въпрос, отговорът, който всеки човек съвестно търси, да съдържа всички правила, свързани със социалния живот, и да е съвършена? Всъщност неизбежно е човек, който не казва истината, един ден да има изказвания, които да си противоречат помежду си. Всичко, което Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил обаче, е излязло правилно и множество хора от вярващите и неверниците са станали свидетелство на това.

Несъмнено всяко едно от чудесата, които са били дарени на всички пророци, са от голямо значение. Но това, че на някои от чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) са станали свидетели големи маси от хора, го разграничава от други пророци. Така например, когато Пророкът Исус (Аллах да го приветства) е съживил мъртъв човек или е изцерил някой болен, е твърде вероятно това чудо да е видяно само от присъстващите там хора. Или пък чудесата на Пророка Муса [Моисей] (м.н.), на тях са станали свидетели само Фараонът, народът му и синовете на Израил. (Аллах знае най-добре.) Когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил, че първо ще настъпи война, а след това ще дойде и победа, свидетелите на това и на съответната война са целият народ. На тези чудеса са станали свидетели хиляди, а дори и стотици хиляди хора.

Победата на Византия

Златен релеф от 3-5 г. пр. Хр., който е екземпляр от съкровището на Оксус от персийското кралство.

Можем да открием едно от съобщените в Корана предсказания за бъдещето в първите айяти от сура Рум. В тези айяти е съобщено, че Византийската империя ще претърпи поражение, но много скоро след това отново ще победи, ето така:

„Алиф. Лам. Мим. Ромеите бяха победени на най-ниската земя. Но след поражението им те ще победят след няколко години. На Аллах е повелята и преди, и след това. В този ден вярващите ще ликуват.” (Сура Рум, 1-4)

Тези айяти са низпослани около 620 година сл. Хр., почти седем години след жестокото поражение на византийците, които са Християни, от идолопоклонниците персийци. В айятите също така е разкрито, че не след дълго Византия ще стане победител. По това време обаче Византия била претърпяла такива големи загуби, че изглеждало невъзможно да оцелее, пък камо ли да излезе отново победител. Персийците победили византийците през 613 година сл. Хр. в Антакия и продължили победите си със завладяването на Дамаск, Киликия, Тарсус, Армения и Йерусалим. Особено загубването на Йерусалим през 614 година сл. Хр. и опустошаването на църквата на „Божи гроб” бил голям удар за византийците.65

Не само персийците, но и аварите, славяните и ломбардците представляват сериозна заплаха за Византийската империя по онова време. Аварите достигат чак до стените на Константинопол (Истанбул). Византийският император Хераклий заповядва всичкото злато и сребро от църквите да се претопи и да се превърне в пари, с които да се покрият разходите на армията. Когато те се оказали недостатъчни, дори бронзовите статуи били разтопени и превърнати в пари. Много областни управители се изправят срещу император Хераклий и империята била на ръба да се разпадне. Месопотамия, Киликия, Сирия, Палестина, Египет и Армения, които по-рано принадлежали на Византия, били завладени от идолопоклонниците персийци.66

Накратко, всеки очаквал Византийската империя да рухне. Точно по това време обаче биват низпослани първите айяти на сура Рум, които съобщават, че в рамките на няколко години Византия ще триумфира. Арабските идолопоклонници смятали, че тази победа, съобщена в Корана, никога няма да се случи. Но както всички останали вести от Корана, така и тази без съмнение била вярна. През 622 година сл. Хр. Хераклий завладява Армения и спечелва различни битки срещу персийците.67 Около седем години след низпославането на първите айяти от сура Рум, през месец декември 627 година сл. Хр., близо до развалините Нинова на 50 км източно от река Тигър се провежда още една голяма битка между Византийската и Персийската империя. И този път византийската армия побеждава персийската. Няколко месеца по-късно персийците биват принудени да сключат договор, с който се задължават да върнат на Византия завладените земи.68

Победата на византийците завършила с победата на император Хераклий над персийския владетел Хосров II през 630 година сл. Хр., връщането на Йерусалим и преминаването на църквата на „Божи гроб” отново под Християнско владичество.69

Водният басейн на езерото Лот (Мъртво море), където византийската армия била разгромена от персите. На снимката отгоре се вижда областта снимана от сателит. Околностите на Мъртво море, което е на 395 метра под нивото на Средиземно море, е най-ниската област на земната повърхност. Височината на Мъртво море може да бъде измерена единствено със съвременни измерителни уреди. И от тези измерения става ясно, че то е “най-ниската земя” на земната повърхност.

Ето така „византийската победа” , за която Аллах ни съобщава в Корана и която Пророкът (Аллах да го приветства) е разкрил на хората, като по чудо става реалност.

Друго чудо, разкрито в тези айяти, е съобщаването на геоложки факт, който не е възможно да е бил известен на който и да било по онова време.

В трети айят от сура Рум е споменато, че ромеите са победени на най-ниското място на Земята. Този израз, който на арабски език е една „ал-ард”, в някои преводи на Корана е преведен като „най-близкото място”. Но този превод не е точното съответствие на оригиналния израз, а негово метафорично тълкувание. Арабската дума една „означава ниско”, тя е производна на думата „дени”, която от своя страна означава „най-ниско”. Думата „ард” означава земна повърхност. Поради тази причина изразът една „ал-ард” означава „най-ниското място на Земята”.

Някои преводачи (тълкуватели), взимайки под внимание близостта на съответната област с арабите, предпочитат значението „най-близко” . Но истинското значение на думата сочи към един много важен геоложки факт, който не е възможно да е бил известен през периода, когато Коранът е бил низпослан. Когато проучим къде е най-ниската област на Земята, то ще открием, че това е мястото, където византийците са били разгромени през 613-614 година, а именно басейнът на Мъртво море (езерото Лот). Най-тежкият удар от това поражение, както споменахме и по-рано, е загубата на разположения близо до Мъртво море Йерусалим, който е символ на Християнството.

Мястото, където се провежда битката между Византийската империя и персийците, е басейнът на Мъртво море, което е разположено на пресечната точка между земите на Сирия, Палестина и днешна Йордания. И както споменахме, околностите на Мъртво море, което е на 395 метра под нивото на Средиземно море, е най-ниската област на земната повърхност.70

Мястото, на което трябва да обърнем внимание тук, е, че височината на Мъртво море може да бъде измерена единствено със съвременни измерителни уреди. По-рано не е било възможно някой да знае, че Мъртво море е най-ниското място на Земята. Но тази област бива описана в Корана като най-ниската земя. Този факт очертава още едно доказателство за това, че Коранът е слово на Аллах и много голямо чудо, с което Аллах е дарил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).

Завоюването на Мека

„Аллах превърна съновидението на Своя Пратеник в истина. Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате. И знае Той, каквото вие не знаете. И освен това ви отреди близка победа.” (Сура Фатх, 27)

Докато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) бил в Медина, в един от сънищата си видял как вярващите влизат в Свещената джамия в безопасност и извършват поклонение в Кааба, и ги благовестил с това. Това е така, защото преселилите се от Мека в Медина вярващи оттогава не можели да влизат в Мека.

Като помощ и подкрепа Аллах низпослал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) 27-и айят от сура Фатх и му съобщил, че сънят му щял да се сбъдне и ако Аллах пожелае, вярващите щели да могат да влязат в Мека. И наистина, благодарение първо на споразумението Худайбия, а после и на завоюването на Мека вярващите влизат в Свещената джамия в безопасност, точно както се съобщава в айята. Ето така Аллах ни показва как благата вест, която е съобщил на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), се сбъдва.

Бухари предава от Ибн-и Аббас следното относно завоюването на Мека:

„Ибн-и Аббас казваше, че под мястото на завръщане, споменато в айята: „Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне към Мястото на завръщането...” (Сура Касас, 85), се има предвид Мека.”71

Но тук има нещо, на което трябва да обърнем внимание. Ако разгледаме внимателно 27-и айят от сура Фатх, ще видим, че преди завладяването на Мека се споменава и за настъпването на друго завоевание. В действителност така, както е съобщено в айята, Мюсюлманите първо завладяват Хайберската крепост, която е в ръцете на Евреите, и после навлизат в Мека.72 В известното тълкувание на Джалалайн 27-и айят от сура Фатх е обяснен по следния начин:

„Кълна се, че Аллах изпълни съня на Своя Пророк. В годината на Худайбия, преди да потегли на поход, Пратеникът на Аллах видял в съня си как той и сподвижниците му влизат с обръснати глави в безопасност в Мека, с това благовестил и сподвижниците си. Те също се зарадвали. Когато настъпил моментът, потеглил заедно с тези, които били с него. Когато неверниците ги възпрели при „Худайбия” и се върнали обратно, това силно им натежало. Някои лицемери пък изпаднали в съмнение. Ето тогава бе низпослан този айят. „Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате. И знае Той, каквото вие не знаете. И освен това ви отреди близка победа.” А това беше завоюването на Хайбер. И на следващата година сънят се сбъдна.”73

На осмата година от преселението Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) влиза в Мека и завладява града. Когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) благовестява вярващите, съществуващата ситуация въобще не е била в тази посока. Дори условията показват точно обратното, неверниците изглеждали силно решени в никакъв случай да не позволяват на вярващите да влязат в Мека. А това става причина онези, в чието „сърце има болест”, да гледат с недоверие на това, което Пророкът (Аллах да го приветства) казва. Но Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), доверявайки се на Аллах, без да се интересува от това какво биха казали хората, повярвал в това, с което Аллах го благовестил, и го съобщил на хората. Фактът, че тази информация от неведомото, която Господ е съобщил на Пророка (Аллах да го приветства), се сбъдва не след дълго, е и едно много голямо чудо, на което станали свидетели милиони хора.

Други сведения от неведомото, съобщени от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства)

Завоюването на Египет

„Вие ще завладеете Египет. Там е мястото, където (парите) се наричат „кират”. Препоръчайте добрина на народа там. Те имат един дълг и една милост (право).”74

В този свой хадис Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) благовестява за завоюването на Египет. По времето, когато Пророкът (Аллах да го приветства) съобщава тази вест, Египет се е намирал под римско владичество. Освен това, Мюсюлманите все още не разполагали с толкова голяма сила. Думите на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) обаче се изпълнили и не дълго след смъртта му, по време на халифството на Омар (Аллах да е доволен от него), през 641 г. сл. Хр., Египет бил завладян от Мюсюлманите под ръководството на Амр бин Ас.75 Това събитие е една от осъществилите се вести от неведомото, които Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил.

Завоюването на римските и иранските земи

„След като Кисра умре, няма да има друг Кисра. А когато умре и Цезар, след него няма да има друг Цезар. Кълна се в Господа, в чиито ръце е душата ми, вие ще харчите по пътя на Аллах богатствата и на двамата.”76

Думата „Кисра”, спомената в този хадис, е наименование, използвано в миналото за назоваване на иранските царе. Наименованието „Цезар” пък е било използвано за римските владетели. В своя хадис Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е благовестил вярващите с това, че богатствата и на двамата владетели ще станат техни.

Това, на което трябва да обърнем внимание тук, е, че в периода, в който Пророкът (Аллах да го приветства) е дал тази блага вест, от военна, икономическа и политическа гледна точка Мюсюлманите все още не са притежавали силата да извършат едно толкова голямо завоевание. Освен това през този период Иран и Римската империя били най-силните държави. Поради тази причина, когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) съобщил за тези две завоевания, политическите и военни обстоятелства изглеждали неподходящи за това. Тези съобщени от Пророка (Аллах да го приветства) събития обаче се изпълнили. По времето на Омар (Аллах да е доволен от него) бил завладян Иран и с това завоевание владичеството на Кисрите достигнало до своя край.77

Смъртта на Цезар и оставянето на богатствата му на Мюсюлманите пък започнало със завладяването на центровете от изключителна важност, принадлежащи на Римската империя, по време на Халифите Покровители. Започвайки от периода на Абу Бакр (Аллах да е доволен от него), били напълно завладени важните центрове като Йордания, Палестина, Дамаск, Йерусалим, Сирия и Египет, които били под владичеството на Цезар. Със завладяването на Константинопол (Истанбул) през 1453 година от османския падишах Мехмед II Фатих и рухването на Римската империя титлата Цезар е погребана в историята.78Ето така тези значителни завоевания, които по времето на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) са изглеждали невъзможни от политическа и икономическа гледна точка, се изпълнили като чудо, дарено на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) от Аллах.

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) съобщил за смъртта на иранския Кисра

По време на своя живот Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е оповестявал религията на множество владетели и управници чрез вестители или писма и ги е призовавал да следват истината. Както научаваме от историческите източници, докато една част от тях веднага се отзовали на поканата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), други пък упорствали в неверието си и започнали да си сътрудничат със съдружаващите, лицемерите и останалите неверници. Един от владетелите, които Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) призовал към Исляма, е бил Первиз Ибн-и Хюрмюз, тогавашният Кисра (титла на иранските владетели) на Иран. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) му изпратил като вестител Абдуллах бин Хузайфа. Ибн-и Хюрмюз обаче обърнал гръб на призива на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и проявил враждебно поведение към Мюсюлманите. Той изпратил двама вестители до Пророка (Аллах да го приветства) и поискал Мюсюлманите да му се подчинят. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) от своя страна първо призовал тези двама вестители да приемат Исляма и след това на следващия ден ги извикал, за да им съобщи решението си.79 На следващия ден Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) предал на вестителите следната вест, която Аллах му съобщил:

„Всемогъщият Аллах е направил Шиварайх, сина на Кисра, безпокойство за него. Шиварайх го уби през този и този месец, през тази и тази нощ и в този и този час на нощта!”80

Освен това, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), обръщайки се към тях, казал следното:

„Кажете на Базан (управителя, на когото Кисра заповядал като посредник да изпрати вестители), че: Моята религия и владичество ще достигнат дотам, докъдето достига собствеността и изкуството на Кисра. И също така му кажете: Ако станеш Мюсюлманин, ще ти дам местата, които управляваш в момента, ще те направя владетел на народа, състоящ се от персийци (иранци, населяващи Южна Арабия).”81

Веднага след това вестителите се завърнали в Йемен и предали на управителя Базан изпратената от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) вест. Базан, който изключително много се впечатлил от чутото, изразил това с думите си: „Това не са думи на владетел. Смятам, че тази личност наистина е пророк.”.82 След това попитал хората си: „Как го намирате?”. Вестителите, които изключително много се били впечатлили от величието на Пророка (Аллах да го приветства), казали: „Ние досега никога не сме виждали по-величествен владетел от него, който да не се страхува от нищо и да няма стража. Той е скромен и се разхожда измежду хората пеш.”.

Базан поискал да изчака известно време и да види дали това, което Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) бил съобщил за Кисра, ще излезе вярно или не. И казал, че по този начин щял да се увери в това дали Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е пратеник на Аллах. Според хадисите и историческите източници не след дълго Базан получил следното писмо от Шиварайх, сина на Кисра:

„Аз убих Кисра. Когато това мое писмо достигне до теб, поеми подчинението на народа от мое име, а по отношение на личността, за която Кисра ти беше писал, изчакай и не предприемай нищо, докато не ти пратя нова заповед.”83

Когато Базан и хората му направили изчисление, видели, че това събитие е настъпило точно по времето, когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) бил съобщил.84След като видял това голямо чудо, Базан повярвал и станал Мюсюлманин. Персите, населяващи Йемен, го последвали и също станали Мюсюлмани.85 Базан бил първият от иранските управители, който се отзовал на призива на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и станал от вярващите.86

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) знаел за събития, за които никой друг не е знаел

В Корана Аллах ни е съобщил за едно събитие, което е с качество на чудо, в което Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е казал една тайна на някои от съпругите си. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е доверил на някои от съпругите си тайна новина, но когато една от тях издала тази тайна и я съобщила на друг, Аллах съобщил на Пророка това нейно поведение. Когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) казал на съпругата си, която издала тайната, че има знание за това, тя го попитала откъде е разбрал. В отговор на този въпрос Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) й казал, че Аллах му е съобщил. Аллах е представил това събитие в Корана така:

„Пророкът тайно довери на една от своите съпруги новина. А когато тя я съобщи [на Аиша] и Аллах му разкри това, той сподели [с нея] част и избягна друга. И щом й го съобщи, тя рече: „Кой ти го съобщи?” Рече: „Съобщи ми го Всезнаещият, Сведущият.” (Сура Тахрим, 3)

Благодарение на благосклонността на Аллах към Пророка (Аллах да го приветства), той е притежавал знание. Аллах му е съобщавал новини, които никой не е било възможно да знае. Това, че Аллах му е казал за грешката, която е допуснала съпругата му, е само едно от тези чудеса. Освен това, в някои айяти от Корана е съобщено как Аллах е дал знание на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) за тайните страни на хората, за техните мисли и действия, които той сам е било невъзможно да е знаел. Наред с тези сведения Аллах е съобщил и на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) за това как трябва да се държи и какво трябва да каже в техен отговор. Една част от тези айяти са, както следва:

„После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: „С какво зависи делото от нас?” Кажи [о, Мухаммад]: „Делото принадлежи всецяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: „Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: „И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите [смъртни] ложета. [Това бе,] за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.” (Сура ал-Имран, 154)

„И казват: „Покоряваме се!”, а отделят ли се от теб, група от тях крои нощем противното на онова, което говори. Но Аллах записва какво кроят нощем. Бъди въздържан с тях и на Аллах се уповавай! Достатъчен е Аллах за довереник.” (Сура Ниса, 81)

„Останалите [по домовете си лицемери] бедуини ще ти рекат: “Задържаха ни нашите имоти и семейства, затова моли за нас опрощение!” Изричат с езиците си онова, което не е в сърцата им. Кажи: “Кой ще попречи с нещо на Аллах, ако Той пожелае да ви засегне с беда или пожелае благо за вас?” Да, сведущ е Аллах за вашите дела.” (Сура Фатх, 11)

„А онези, които построиха джамия с цел вреда и неверие, и разединение сред вярващите, и изчакване на онзи, който преди воюваше срещу Аллах и Неговия Пратеник, непременно ще се кълнат: “Искахме само доброто.” Аллах е свидетел, че са лъжци.

Не влизай в нея никога! Джамията [Кубаа], основана върху богобоязливостта от първия ден, е по-достойна да влизаш в нея. Там има хора, които обичат да се пречистват. Аллах обича пречистващите се.” (Сура Тауба, 107-108)

В айятите се съобщава за множество вести от неведомото, които Аллах е низпослал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Като чудо от Господа на Пророка (Аллах да го приветства) са били съобщени лъжите, капаните, нещата, които спотайват, и истинските намерения на лицемерите. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) с позволение на Аллах е можел да познае лицемерите, които се представяли за много по-различни, по изображението на лицата им. Несъмнено това е много голямо чудо. Никой не би могъл да разбере, че един човек, който изпълнява множество обреди, който точно копира поведението и начина на говорене на Мюсюлманите, който представя себе си като Мюсюлманин и дори е участвал във войните заедно с Пророка (Аллах да го приветства), е лицемерен враг на религията. Има множество хадиси, предадени от сподвижниците на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), за това как той с позволение на Аллах е разпознавал тези хора. В Корана Аллах е съобщил за това знание на Пророка (Аллах да го приветства) така:

„И ако желаехме, Ние щяхме да ти ги покажем [о, Мухаммад] и ти би ги познал по чертите им, и би ги познал по словото им. Аллах знае вашите дела.” (Сура Мухаммад, 30)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) давал отговор на въпросите, преди да му бъдат зададени

В Корана е съобщено как с позволение на Аллах Пророкът Исус (м.н.) е съобщавал на хората „какво ядат и с какво се запасяват по домовете си” (Сура ал-Имран, 49), Пророкът Юсуф (Йосиф) (м.н.) пък „известява каква ще е храната, преди тя да е дошла” (Сура Юсуф, 37). Тези чудеса са милост от Аллах към Неговите пророци. Според това, което Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил в хадисите си, като чудо от Аллах, той е отговарял на съответния човек още преди да му е задал даден въпрос, знаел е за това, което минавало през ума на хората. Например според съобщеното в хадисите Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщавал на сподвижниците си кога и кои места ще бъдат завладени.87 Отново според съобщеното в хадисите Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) съобщавал за хората, които щели да дойдат в дома му, преди да са дошли, за хората, които щели да влязат в стаята, преди да са влезли. Когато един човек закъснее отнякъде, той веднага съобщавал на този човек причините за закъснението му.88 Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) също така веднага разпознавал тези, които притежавали лицемерен начин на мислене, които мислели лошото на Мюсюлманите и на които им преминавали през ум лоши неща.89

В хадисите са представени хиляди примери за тези чудеса. В един хадис се съобщава за това как Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) отговорил на това, което Абу Суфян си помислил, и в лицето на това събитие Абу Суфян казал, че свидетелства за пророчеството на тази свята личност:

„Абу Суфян стоеше в единия край на джамията. Един ден Пратеникът на Аллах се загърна с дрехата си и излезе от къщи. От мястото, където стоеше Абу Суфян, си каза: „С какво ли ме победи”. Пратеникът (Аллах да го приветства) отиде до Абу Суфян и го потупа по гърба и каза: „Победих те с Аллах”. Абу Суфян каза: „Потвърждавам, че ти си Пратеникът на Аллах”.”90

Друг пример за това как Пророкът (Аллах да го приветства) узнавал за мислите на хората и давал отговор съответно с това, е хадисът относно Вабъса:

„Дойдох при Пророка (Аллах да го приветства). Намерението ми беше да не оставя без отговор нищо относно добрината и греха. Той беше заобграден от група Мюсюлмани, които постоянно му задаваха въпроси и искаха постановяване от него. Исках да премина напред, като ги разблъсках.

- Ей, Вабъса, стой далеч от Пратеника на Аллах! - ми казаха. Отговорих им така:

-Пуснете ме да се доближа по-скоро до него! Той е най-любимият сред хората, към които искам да бъда по-близо!

- Пуснете Вабъса- повели той. Два или три пъти обръщайки се към мен, каза:

-Ей, Вабъса, приближи се! Най-накрая се приближих до него и седнах отпред. Каза ми така:

-Ей, Вабъса, аз ли да ти съобщя или ти ще ме попиташ!

- Ти ми кажи!- казах аз.

Повели следното:

- Дойде, за да попиташ относно добрината и греха, нали?

- Да!- казах аз. В резултат на това събирайки върховете на пръстите си, ме потупа по гърдите и повели така:

- Ей, Вабъса, посъветвай се със сърцето си, посъветвай се със себе си! – дори и хората да ти постановят относно добрината или не, тя е нещо, което успокоява сърцето; грехът пък е нещо, което разяжда (притеснява) сърцето и постоянно броди из гърдите.”91

Както е съобщено и в хадиса, като милост от Господа Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е знаел въпросите още преди да са му били зададени и в съответствие с това давал отговори. Друг пример за това как Пророкът (Аллах да го приветства) знаел намерението, това, което си мисли отсрещният човек, е хадисът във връзка с приемането от Абу Дарда на Мюсюлманството:

„Абу Дарда се прекланяше пред един идол. Абдуллах б. Раваха и Абу Салама отидоха и строшиха този идол. Когато Абу Дарда отиде и видя идола в този вид, не можа да се сдържи да не каже: „Горкичкият, не можа ли да се защитиш?”

После дойде при Пророка (Аллах да го приветства). Ибн-и Раваха го видя по пътя и му каза така: „Ето Абу Дарда! Непременно е дошъл, за да ни търси!” Пратеникът на Аллах пък повели така: „Не! Той идва, за да стане Мюсюлманин. Господ обеща Абу Дарда да стане Мюсюлманин.”92

Всички дадени по-горе примери показват как Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) с Божие позволение е осъществил множество чудеса. Пророкът (Аллах да го приветства) е станал много добър пример за всички Мюсюлмани със своя възвишен нрав, богобоязън, дълбока вяра, отдаденост и искреност и посредством чудесата си е допринесъл за увеличаването на ентусиазма и вълнението на вярващите.

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил на сподвижниците си за своята смърт

Всички сведения от неведомото, съобщени от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), с течение на времето се изпълнили. Всяко едно от изпълнилите се сведения от неведомото са чудеса на тази свята личност. Едно от тези сведения е и съобщаването от Пророка (Аллах да го приветства) на собствената му смърт. В хадисите се съобщава, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е казал, че ще умре първи сред сподвижниците си:

„Пратеникът на Аллах ни погледна и каза така:

„Ако твърдите, че аз ще съм последният, който ще умре сред вас. Внимавайте! Аз ще умра преди всички вас. Вие ще умрете след мен. И при това вие ще ме последвате като отделни групи, като се избиете помежду си.”93

„Един ден Пророкът (Аллах да го приветства) излезе и започна да се моли за някой, все едно се моли за мъртвец. После се качи на амвона и каза така:

„Несъмнено аз ще отида преди вас в отвъдното. Аз ще свидетелствам за вас. Ей Богу, в момента все едно виждам гроба си. Всички ключове на земята ми бяха дадени. Ей Богу, не се страхувам от това да започнете да съдружавате след мен, защото няма да го направите! Но се страхувам да не започнете да се надпреварвате помежду си за земните богатства!”94

В един друг от хадисите се съобщава, че Пророкът (Аллах да го приветства) е получил откровение, че ще умре:

„Една вечер Пратеникът на Аллах ме събуди и ми каза така:

„Ей, Абу Мувайхиба! Беше ми повелено да се моля на Аллах да опрости греховете на мъртъвците от ал-Баки. След това излязох с него. Отидохме при ал-Баки. Там повдигна ръце и се помоли за прошка за мъртвите. После каза така: „Това, което вие изживяхте, е много леко в сравнение с това, което ще изживеят тези след вас. Злочестините (фитнах) ще дойдат при тях като парчета от тъмна нощ. Краят ще бъде по-лош от началото. Ей, Абу Мувайхиба, бяха ми дадени богатствата на земята и ми бе дадена възможност да стоя там завинаги. А после ми бе даден и раят. Бях накаран да направя избор между тях и срещата с Аллах. И аз избрах да се срещна с Аллах.” После се отдалечи оттам.”95

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил множество подробности относно своята смърт. Това, че всеки един от тези хадиси се е изпълнил точно по описания от Пророка (Аллах да го приветства) начин, е голямо чудо от Аллах. Тази ситуация е умножила вярата на вярващите и е допринесла с позволение на Аллах за още по-голямото им задълбочаване във вярата. В хадисите си Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства)

също така е съобщил и в кой ден ще умре:

„... Аз бях роден в понеделник. Откровението ми бе спуснато в понеделник. В понеделник се преселих и в понеделник ще умра!”96

Ибн-и Ханбал и Байхаки предават от Ибн-и Аббас следното:

„Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) беше роден в понеделник, стана пророк в понеделник, напусна Мека като емигрант в понеделник. Влезе в Медина в понеделник, Мека бе завладян в понеделник и Пророкът (Аллах да го приветства) почина в понеделник.97

В някои от хадисите си Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил мястото, където ще умре.

„Мястото, където ще се преселя, мястото, където ще бъда погребан, когато умра, е Медина!”98

„Медина е мястото, където ще се преселя. Там ще умра и ще бъда възкресен!”99

Това, че съобщеното от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) се е изпълнило по абсолютно същия начин, е едно голямо чудо на Аллах.

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства)съобщил на сподвижниците си, че ще станат жертви по правия път

Като чудо от Аллах Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил както за своята смърт, така и за тази на сподвижниците си много преди да настъпят. В хадисите са представени подробни сведения относно смъртта на множество от сподвижниците. На някои от сподвижниците си е съобщил, че ще станат жертви в името на Исляма, както и къде ще умрат. Точното изпълняване на тези сведения от неведомото на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е станало блага вест за вярващите, които са им станали свидетели. Всеки един от тези хадиси е в качеството на чудо, което Аллах е дарил на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), който Той е избрал над народите:

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) съобщил за смъртта на Омар (Аллах да е доволен от него)

Абу Йа’ла предава следните достоверни слова от Сахл б. Са'д: „Планината Ухуд, на която стояха Пратеникът на Аллах, Абу Бакр, Омар и Осман, се разтресе и Пратеникът на Аллах каза така: „Ей, Ухуд, не се разтърсвай, успокой се и стой неподвижен! Върху теб стоят един Пророк, един Предан човек и двама Жертващи се за вярата!”100

Табарани е предал от Ибн-и Омар (Аллах да е доволен от него) : „Пратеникът (Аллах да го приветства) на Аллах бе в една градина. Когато Абу Бакр поиска разрешение, за да влезе, той повели следното: „Дайте му разрешение и го благовестете с рая!” След това Омар поиска разрешение. В отговор на това каза следното: „И на него му дайте разрешение, благовестете го с рая и с това, че ще стане жертва в името на Исляма!” След това Осман поиска разрешение. Той повели следното: „Дайте му позволение и го благовестете както с рая, така и с това, че ще стане жертва по пътя на Аллах.”101

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) съобщил за смъртта на Осман (Аллах да е доволен от него)

Абу Йа’ла предал от Хафса, майката на вярващите:

„Пратеникът (Аллах да го приветства) на Аллах повика Осман и каза така:„Ще бъдеш убит и ще станеш жертва по правия път! Търпи, нека Аллах да те дари с търпение.

В никакъв случай не събличай халифската риза, която Аллах ще ти облече в продължение на десет години и шест месеца!” Когато се обърна и тръгна да излиза, Пратеникът (Аллах да го приветства) на Аллах зад него каза така: „Нека Аллах да те дари с търпение. Ти ще станеш жертва в името на Исляма и ще умреш, докато говееш. Ще отвориш поста си с мен!”102

Табарани в „ал-Авсат” и Байхаки предават следното от Зайд б. Акрам:„Когато Пратеникът на Аллах ме изпрати, ми каза така: „Хайде отиди при Абу Бакр, ще го видиш вкъщи, облякъл дрехата си. Благовести го с рая! После отиди при Омар! Него пък ще видиш на върха на Сания върху оседлано животно с паднал перчем. Него също благовести с рая! След това отиди при Осман! Него пък ще откриеш на пазара да пазарува. Благовести го с това, че след като премине през едно тежко изпитание, ще спечели рая!” Когато отидох при тях, съобщих точно това, което повели Пратеникът на Аллах.”103

„Чух Пратеника на Аллах да казва следното: „Докато при мен стоеше един от ангелите, Осман дойде до мен. Ангелът каза така:

„Ето една от Жертвите по правия път, която ще бъде убита от народа ти! Дори ние се боим от него.”104

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) съобщил за смъртта на Али (Аллах да е доволен от него)

Хаким – с условие за достоверност – е предал от Али следното:

„Пратеникът (Аллах да го приветства) на Аллах, посочвайки към бузите си, се обърна към Али с думите:

„Тук, ето тук ще изпиташ удар, кръвта ти ще тече, докато не покрие цялата ти брада!”105

„Пророкът (Аллах да го приветства) повели следното на Али: „Най-лошите сред хората ще те ударят тук”, посочвайки главата си. Показвайки брадата си, „И това ще се покрие с кръв”.106

„Заедно с Пророка (Аллах да го приветства) влязохме при Али. Той беше болен. Абу Бакр и Омар бяха също там. Единият каза на другаря си: „Май ще умре!”

Тогава Пратеникът на Аллах повели така: „Той никога няма да умре от само себе си. Той ще бъде убит и няма да бъде убит, докато не се изпълни с гняв.”107

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) съобщил за смъртта на Хюсеин (Аллах да е доволен от него)

„Пратеникът на Аллах един ден спеше. В ръката му имаше червена почва.„Ей, Пратенико на Аллах, каква е тази почва?”, попитах аз.Каза така: „Джибрил (Гаврил) ми каза, че той (имайки предвид Хюсеин) ще бъде убит в иракски земи. Тази почва е почва от там.”108

„(Имайки предвид Хюсеин) Този мой син ще бъде убит на място, наречено Кербела. Който го види там, нека му помогне!” Вследствие на това Енес б. ал Харис отиде в Кербела. Бе убит там заедно с Хюсеин.”109

Сведенията за смъртта на Омар, Осман, Али и Хюсеин, които Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) бил съобщил, се сбъднали и тези искрени Мюсюлмани, които поели голяма отговорност за разпространяването на Ислямската религия след Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), станали жертва по пътя на Аллах. С настъпването на смъртта на тези благословени Мюсюлмани се бяха изпълнили и една част от вестите от неведомото, съобщени от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Всяка една от тях е чудо, с което Аллах е дарил светия си Пратеник – Мохамед (Аллах да го приветства).

Сведенията за Последните времена, съобщени от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства)

Последните времена са период, който ще настъпи преди Съдния ден. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) ни е съобщил множество сведения, които ще се случат през Последните времена (Последния период). Това, че тези събития се случват едно по едно през нашето време, е едно от чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Той е описал подробно събитията, които ще настъпят 1400 години след периода, в който е живял, сякаш е видял този период със собствените си очи. Една част от знаменията за Съдния ден, които Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил, са представени накратко по-долу.

"И какво предполагат за Деня на възкресението онези, които измислят лъжа за Аллах? Аллах е владетел на благодат за хората, ала повечето от тях са непризнателни." (Сура Юнус, 60)

Войната между Ирак и Иран

Долуцитираният хадис разкрива избухването на значителна война, която ще се проведе през Последния период:

„През месец Шаввал (десетия месец според Ислямския календар) ще има размирици, през Зу-л-Каада (единадесети месец) – слухове за война, а през Зу-л-Хиджа (дванадесети месец) войната ще избухне.”110

Трите месеца, споменати в хадиса, съвпадат с месеците, през които се развива войната между Иран и Ирак.

Размирици през Шавал...

Първият бунт срещу иранския Шах се провежда на 5 Шавал 1398 г. (8 септември 1976 г.), така както се посочва в хадиса.

Слухове за война през Зу-л-Каада и избухване на войната през Зу-л-Хиджа ...

Самата война между Иран и Ирак избухва през Зу-л-Хиджа 1400 г. (октомври 1980 г.).

(горе вдясно) "Най-кървавите сблъсъци от 7 години насам... Иран-Ирак: Гръд срещу гръд" (вестник Тюркийе (Turkiye), 22 януари 1987г.) (долу вдясно) Иран навлезе в Ирак (горе вляво)"Резултатът от войната Ирак-Иран: приблизително 2 милиона жертви" (вестник Тюркийе (Turkiye), 3 август 1988г.) (долу вляво) Стъпка напред, стъпка назад; ВОЙНАТА Иран-Ирак

Един друг хадис описва подробностите, свързани с тази война, така:

Една нация ще дойде от посока на Персия и ще каже така: “Ей, араби! Вие сте твърде ревностни. Ако не им дадете заслужените права, никой няма да се обедини с вас... Трябва да се даде един ден на тях, един ден на вас и да се удържат взаимно дадените думи...” Те ще се изкачат на Мутек; Мюсюлманите ще слязат към равнината... Лицемерите ще стоят ей там на отсрещната страна на брега на черната река (Ракабе). Ще има война между тях. Аллах ще лиши и двете армии от победа...(Мухаммад ибн 'Aбд aл-Расул Барзанджи, Aл-Иша'aх ли-ашарат aл-шa'aх, стр. 179)

- Тези, които идват от посока на Персия: тези, които идват от страна на Иран

- Персия: Иран, ирански

- Слязат към равнината: равнина, иранската равнина

- Кутек: име на равнина в този район

- Ракабе: регион, в който са концентрирани петролните кладенци

Частта от хадиса: “Ей, араби! Вие сте твърде ревностни. Ако не им дадете заслужените права, никой няма да се обедини с вас...”, най-вероятно обръща внимание на избухването на един расов спор, който ще накара и двете страни да се спуснат в равнината (иранската равнина) и да се сражават.

Аллах ще отмени победата и на двете войски...

Както е отбелязано в хадиса, войната между Иран и Ирак ще трае 8 месеца и въпреки хилядите жертви нито една от страните няма да обяви победа, нито пък да постигне превъзходство.

Окупацията на Афганистан

„Жалко за Таликан (регион в Афганистан). Без съмнение там Всемогъщият Аллах има богатства, които не са злато, нито сребро.”111

В хадиса се посочва, че през Последния период Афганистан ще бъде окупиран. И наистина руското нашествие в Афганистан става през 1979 г. (1400 г. според мохамеданския календар).

Там има богатства, които не са злато, нито сребро…

Тази част от хадиса също така насочва вниманието ни към природните богатства на Афганистан. Днес там са открити големи залежи на петрол, желязна руда и каменни въглища, които все още не са станали предмет на търговия.

Съветската армия навлиза в Афганистан през 1979 г. Това присъствие, продължило около 9 години, завършва през 1988 г. Това е снимка на съветската армия, оттегляща се от Афганистан. На малката снимка отгоре са афганистански борци, които се сражавали срещу съветската армия.

Спиране на течението на река Ефрат

Спирането на течението на река Ефрат също е едно от знаменията за Съдния ден, съобщени от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства):

„Наближава времето, когато река Ефрат ще изтегли водите си и ще разкрие златното си съкровище. Който и да се намира там по това време, не трябва да взима от него.”112

Други хадиси, които разкриват важна информация по този въпрос, са:

„Пратеникът на Аллах каза: „Часът няма да настъпи, докато под реката Ефрат не се разкрие една златна планина. Хората ще се сражават за нея и всеки деветдесет и девет човека от сто ще бъдат убити. Всеки един от тях ще казва: „Де да бях аз един от спасилите се.”113

„Пророкът (Аллах да го приветства) каза: „Близко е времето, когато изпод Ефрат ще се появи златна планина. Ако някой се намира там, да не взима нищо от нея.”114

Както се вижда, в множество от значителните книги с хадиси е включено едно от важните знамения за появата на Махди, а именно спирането на течението на реката Ефрат и разкриването на златна планина изпод нея.

Сега нека да разгледаме внимателно, едно по едно, по-важните твърдения по този въпрос от горецитираните хадиси:

„Пратеникът на Аллах каза: (1) „Часът няма да настъпи, докато река Ефрат не пресъхне и (2) не разкрие планина от злато…” (Сахих-и Муслим, 11/320)

(1) … река Ефрат не пресъхне …

В книгата на Aл-Суюти този хадис е споменат като “спиране на водата”. И наистина язовирът Кебан бе спрял водите на река Ефрат.

(2) … не разкрие планина от злато…

Благодарение на построения язовир поради различни причини, като производството на електричество, повишаването на плодородието на почвата чрез напояване със събраната вода, осигуряването на лесна достъпност и др., земите в областта стават ценни колкото “злато”.

Стените на язовира наподобяват планина. От този язовир (или както е оприличен в хадиса - планината) произлиза богатство с цената на злато. Следователно язовирът придобива качеството на “планина от злато”. (Аллах знае най-добре)

Съществуват и други сведения за събития, които ще се сбъднат през Последните времена, съобщени от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Подробна информация относно тези събития е представена в по-рано публикуваните ни книги като „Знамения за Второто пришествие на Исус (м.н.)”, „Знамения за Съдния ден”, „Последният период и Махди”. Някои от тези знамения са изброени по-долу като заглавия:

• - Слънчевите и лунните затъмнения през месец Рамадан
• - Изгряване на комета
• - Щурм в Кааба и последвалото кръвопролитие
• - Забелязването на огън от изток
• - Знак от Слънцето
• - Появата на често срещани масови убийства
• - Убиването на кралете на Дамаск и Египет
• - Поробването на египтяните
• - Разрушаването на огромни градове
• - Застрояването наново на разрушени места
• - Четвъртият мир и арабско-израелският мирен договор
• - Изчезването на една армия
• - „Иракчаните ще останат без пари”
• - Пламъци разрушават къщите в Багдад
• - Мирни преговори между Израел и Палестина
• - Ембарго над Ирак и Дамаск
• - Построяване наново на Ирак
• - Иракският народ бяга към Дамаск и на Север
• - Смутове (фитнах) в Дамаск
• - Война между Мюсюлмани и Евреи
• - Убиването на невинни деца
• - Нарастване на покварата (фитнах)
• - Религиозните забрани получават одобрение
• - Открито отричане на Бог
• - Нарастване броя на земетресенията
• - Крах на моралните ценности
• - Епидемии
• - Озеленяване на пустините
• - Появата на лъжемесии

Всички тези знамения от хадисите на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), само една част от които изброихме по-горе, в рамките на 1400 години може да са се случили поотделно по различно време и в различни части на света, но след 1400 година (по мохамеданския календар) всички те са започнали да се появяват едно след друго в почти всяка една точка на света. Това пък от своя страна показва изпълняването на друга информация, съобщена от Пророка (Аллах да го приветства) в един друг негов хадис:

„Знаменията за Съдния ден се случват едно след друго, така както мънистата падат едно подир друго, когато нанизът се скъса.”115

За първи и последен път в историята, Ефрат ще бъде спряна за 3 дена

NOTAS

65. http://en.wikipedia.org/wiki/Heraclius
66. Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, 1997, ss. 287-299.
67. http://fstav.freeservers.com/emperors/heraclius.html
68. Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, 1997, ss. 287-299.
69. http://web.genie.it/utenti/i/inanna/livello2-i/mediterraneo-1-i.htm; http://impearls.blogspot.com/2003_12_07_impearls_archive.html; http://en.wikipedia.org/wiki/Heraclius
70. World Book Encyclopedia, 2003, Contributor: Bernard Reich, Ph.D., Professor of Political Science and International Affairs, George Washington University.
71. Buhari, Tefsir, Kasas Suresi 2, Kutub-i Sitte- 729
72. Imam Taberi, Taberi Tefsiri, Cilt 5, Umit Yayincilik, Istanbul, s. 2276
73. Celaleyn Tefsiri Tercumesi, Tercume: Ibrahim Serdar, Yusuf Sensoy, Faith Enes Yayinevi, Istanbul, 1997, 3. Cilt, s. 1843
74. Prof. Dr. Ibrahim Canan, Kutub-i Sitte Muhtasari Tercume ve Serhi, 15. cilt, Akcag Yayinlari, Ankara, s. 420
75. H.U. Rahman, Islam Tarihi Kronolojisi, Birlesik Yayincilik, Istanbul 1995, s. 70-71
76. Prof. Dr. Ibrahim Canan, Kutub-i Sitte, Muhtasari Tercume ve Serhi, 15. cilt, Akcag Yayinlari, Ankara, s. 416
77. http://www.mustakiim.de/Islam/Islam%20Tarihi/bilgi5.htm
78. http://www.mustakiim.de/Islam/Islam%20Tarihi/bilgi5.htm
79. Ibn'i Sad, Tabakat, 1:260; Salih Suruc, Kainatin Efendisi Peygamberimizin Hayati, Yeni Asya Yayinlari, Istanbul, 1998, s. 223
80. Taberi, 1:260; Taberi, 3:91, Insanu'l-Uyun, 3:292; Salih Suruc, Kainatin Efendisi Peygamberimizin Hayati, Yeni Asya Yayinlari, Istanbul, 1998, s. 223
81. Taberi, 3/91; Salih Suruc, Kainatin Efendisi Peygamberimizin Hayati, Yeni Asya Yayinlari, Istanbul, 1998, s.223-224
82. Taberi, 3/91; Salih Suruc, Kainatin Efendisi Peygamberimizin Hayati, Yeni Asya Yayinlari, Istanbul, 1998, s.224
83. Taberi, 3/91; Salih Suruc, Kainatin Efendisi Peygamberimizin Hayati, Yeni Asya Yayinlari, Istanbul, 1998, s.224
84. Ibni Sa'd, Tabakat, 1:260; Salih Suruc, Kainatin Efendisi Peygamberimizin Hayati, Yeni Asya Yayinlari, Istanbul, 1998, s.225
85. Taberi, 3/91; Salih Suruc, Kainatin Efendisi Peygamberimizin Hayati, Yeni Asya Yayinlari, Istanbul, 1998, s.225
86. Cevdet Pasa, Kisas-i Enbiya ve Tevanih-i Hulefa, 1:182; Salih Suruc, Kainatin Efendisi Peygamberimizin Hayati, Yeni Asya Yayinlari, Istanbul, 1998,s.225
87. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 696-700)
88. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 688-689
89. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 689-691
90. Haris; Ibn Hacer Askalani, Metalib-u Aliye 4, Tevhid Yayinlari, 1996, 3839, s. 17)
91. Ibn-i Kesir, Peygamberimiz (sav)'in Semaili, Mucizeleri, Celik Yayinevi, s. 361
92. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 680
93. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 1115
94. Buhari, Cenaiz/72, Menakib/25; Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 1119
95. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 1118
96. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 1120
97. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 1120
98. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s.1120
99. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 1121
100. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 726
101. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 726
102. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 729
103. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 728
104. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 728
105. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 734
106. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 734
107. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 734
108. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 736
109. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 737
110. Kiyamet Alametleri, s. 166
111. Kitab-ul Burhan Fi Alamet-il Mehdiyy-il Ahir Zaman, s. 59
112. Riyazu's Salihin, 3/332
113. Sahih-i Muslim, 11/320
114.Kitab-ul Burhan Fi Alameti-il Mehdiyy-il Ahir Zaman, s. 28
115. G.Ahmed Ziyauddin, Ramuz El Hadis, 1. cilt, Gonca Yayinevi, Istanbul, 1997, 277/6