Поразителните Останки На Древните Цивилизации

Според погрешната представа на социокултурната еволюция, излагана през различните периоди от идеолози като Август Комте, Хърбърт Спенсър и Люис Хенри Морган, и по-късно комбинирана с теорията на Чарлс Дарвин, всички общества са еволюирали от примитивна към сложна цивилизация. Тази грешка, която била развита през късния 19-и век и чието влияние нараснало в периода след Първата световна война, формира предполагаемата „научна основа” на расизма, колониализма и безмилостното движение на еврениката (държавен расизъм). Обществата в различните части на света с различни култури, цвят на кожата и физически особености са били изложени на нечовешко отношение, предизвикано от превръщането в живо дело на това ненаучно предубеждение.

Днес наред с високонапредналите цивилизации съществуват и изостанали такива. Това, че някои общества са технологически по-напреднали, обаче не означава, че те умствено или физически са по-развити.

Писатели и мислители като Адам Фъргюсън, Джон Милър и Адам Смит твърдят, че обществата са еволюирали, минавайки през четири основни стадия: лов и събиране, отглеждане на добитък, селско стопанство и накрая търговия. Според твърденията на еволюционистите първобитният човек, който току-що се бил отделил от маймуните, единствено ловувал и събирал растения и плодове посредством възможно най-простите сечива. С постепенното нарастване на разума и уменията им хората започнали да опитомяват животни като овце и едър рогат добитък. След това техният разум и умения се развили до равнище, при което да са способни да се занимават със селско стопанство, и най-накрая - да могат да се ангажират в занаятчийство и търговия. Напредъкът и последните открития в археологията, антропологията и останалите клонове на науката обаче лишават от сила понятието „културна и социална еволюция”. Това не са нищо друго освен материалистически опити за изобразяване на човека, все едно че е еволюирал от безразсъдните животни, и за включване в науката на този мит, в който вярват поради философски причини.

Това, че хората са били способни да оцелеят посредством ловуване или земеделие, не показва, че те умствено са били по-развити или по-изостанали. С други думи, нито едно общество, което се изхранва чрез лов, не прави това, защото е по-изостанало или умствено по-близко до маймуните. А това, че едно общество се занимава със земеделие, пък не означава, че то се е отдалечило от животинския начин на живот. Дейността на никое общество не показва, че неговите представители произхождат от други живи същества. Тези дейности не оформят нови по-развити от гледна точка на разума и уменията същества посредством предполагаемия еволюционен процес, т.е. не създават нов вид същество. Множество племена, които са технологично изостанали, днес се занимават само с лов и селско стопанство, но това в никакъв случай не ни навежда на мисълта, че те са по-малко хора. Същото е в сила както за човешките същества, които ще живеят след десетки хиляди години, така и за тези, които са живели преди десетки хиляди години. Вторите не са били първобитни хора, нито пък тези от бъдещето ще бъдат по-развит вид.

Изграждането на еволюционна история на цивилизацията на основата на начина на живот на обществата е ненаучен подход. Тази перспектива се основава на това, че разнообразните археологически разкопки са интерпретирани според материалистическите предубеждения на учените. Това догматично вярване допуска, че човешките същества, които са използвали каменни сечива, са били хора-маймуни, които са сумтели, вървели със свити колена и прегърбени и са проявявали поведение, подобно на животните. Нито една от намерените останки обаче не ни дава никаква улика за умствените способности на тези хора. Това са само предположения. Както вече казахме, ако след 100 000 години бъдат открити различни форми на съвременното изкуство и ако хората от бъдещето не притежават по-голяма информация, то на тази основа те вероятно биха направили доста различни интерпретации относно днешните човешки същества и технологията, която притежаваме.

Както виждаме, представата, че обществата са еволюирали, не е основана на никакво научно доказателство. Основата на тази теория е ненаучният възглед, който погрешно твърди, че човекът първоначално е притежавал маймунски мозък. Антропологът-еволюционист от Харвардския университет Уилям Хауелс прави признание, като казва, че еволюционната теория повдига други въпроси, не относно тялото, а относно поведението. Те са свързани с философията, защото установяването на научните факти е много по-трудно. Хауелс казва, че поведението не може да се превърне във вкаменелост по начина, по който може черепът, и че то не може да се запази както каменните сечива и следователно съществуват много слаби податки за това какво може да се е случило в античното минало. Той също така отбелязва, че просто е невъзможно хипотезите да бъдат тествани.

Всъщност напоследък повечето социални учени признават грешките в еволюционния възглед. Тези учени отбелязват, че социалната еволюционна теория противоречи на науката в следните точки:

1. Тя е тясно свързана с етническата дискриминация, лансирайки пристрастни интерпретации относно различни общества – например с допускането, че западните общества са по-цивилизовани.

2. Теорията предполага, че всички общества напредват по един и същи път, използвайки еднакви методи и споделяйки едни и същи цели.

3. Тя оценява обществото от гледна точка на материалистическите стандарти.

4. Тя е доста несъвместима с откритията. Множество общности, които живеят в примитивни условия, притежават по-цивилизовани душевни ценности, отколкото различни общества, третирани като модерни – с други думи, те са миролюбиви и равноправни. Поради начина им на хранене голяма част от тях също така са по-здрави и по-силни.

Както тези точки ясно показват, представата, че обществата напредват от примитивни към „еволюирали”, е несъвместима с научните факти. Тази теория е основана на интерпретации, изопачени под въздействието на материалистическата идеология. Останките и артефактите, които миналите цивилизации са оставили след себе си, разкриват грешките в измамата за „еволюцията на историята и културата”.

Това, че хората преживяват посредством ловуване или земеделие, не показва, че те са умствено по-развити или по-изостанали. С други думи, едно общество, което се изхранва чрез лов, не прави това, защото е по-изостанало или умствено по-близко до маймуните. Нито пък това, че едно общество се занимава със земеделие, означава, че то се е отдалечило от животинския начин на живот.	Никога не са съществували първобитни хора като показаните на илюстрацията. Тази и подобни илюстрации са плод на въображението на учените-дарвинисти и нямат никаква научна стойност

Следите На Миналото Отричат Еволюцията

Откритията от миналите цивилизации правят невалидна теорията за „напредъка от първобитност към цивилизованост”. Когато разгледаме хода на историята, истината, която се появява, е, че хората винаги са се радвали на същия интелект и творческа способност. Творбите, изработени от хората преди стотици хиляди години, и следите, които са оставили след себе си, в действителност притежават много по-различни значения от това, което еволюционистите твърдят. Когато погледнем към същите тези следи, виждаме, че хората от всички минали векове, със своя интелект и способности, са извършвали нови открития, задоволявали са нуждите си и са строяли собствените си цивилизации. Фактори като природни ресурси и климат са играли важна роля, но човешките същества винаги са формирали цивилизации и са предавали своето знание и опит на следващите поколения.

Изпратените вестители помогнали на своя народ да се развие и да напредне, преминавайки през големи промени. Вдъхновени от Бога, те са притежавали подробни научни познания. Например Пророкът Нух (Ной) (м.н.) е познавал корабостроителната технология. От сведенията, представени в Корана, ние научаваме, че неговият кораб (Ноевият ковчег) е бил с парна енергия. (Бог знае най-добре):

„Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта [таннур], рекохме: “Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за които имаше слово отпреди, и всеки, който е вярвал.” А вярваха заедно с него само малцина.” (Коран, 11:40)

Таннур е вид пещ, която днес все още се използва в различни области. В айята се казва, че тази пещ кипи. Ето така ние разбираме, че Ноевият ковчег (кораб) става готов за движение с кипването на пещта. Всъщност в своите тълкувания Елмали Хамди Язър казва, че ковчегът е бил „един вид параход, задвижван от пещ”:

„Таннур: В речника тази дума е обяснена като затворена пещ или огнище. Думата „фара” означава кипене и избликване с голяма сила и интензивност… С други думи, това подсказва, че корабът не е бил с платна, а е бил задвижван от пара, доставяна от пещ.”

Огромни постижения в науката, изкуството и технологията са били осъществени също по времето на Пророка Сулайман (Соломон) (м.н.). Коранът например посочва, че по негово време са били използвани транспортни средства, бързи колкото самолети:

„И на Сулайман [подчинихме] ­ вятъра... Утринният му ход бе колкото месец, и вечерният ­ колкото месец…” (Коран, 34:12)

Този айят ясно показва, че дългите разстояния е можело да бъдат изминавани бързо. Това сочи към вятърните превозни средства, които са използвали технология, подобна на тази, използвана в наши дни. (Бог знае най-добре.) Нещо повече, Коранът съобщава, че:

„Правеха за него те каквото пожелае ­ светилища и изваяния, и блюда, колкото басейни, и закрепени котли. О, роде на Дауд, служете [на Аллах] с признателност! Малцина от Моите раби са признателни.” (Коран, 34:13)

С други думи, Пророкът Сулайман (Соломон) (м.н.) е карал работниците си да използват много напреднали строителни и архитектурни технологии.

В един друг айят се казва така:

„И сатаните ­ едни да строят, други да се гмуркат.” (Коран, 38:37)

Фактът, че Пророкът Сулайман (Соломон) (м.н.) е можел да управлява сатаните – гмурци, показва мястото и добива на подводните ресурси. Процесите на добив на подводен нефт и скъпоценни метали и обработването им изисква високоразвита технология. Тези айяти наблягат на това, че такава технология е съществувала и също така е била и прилагана.

Друг айят разкрива: „разтопихме за него медта като извор” (Коран, 34:12). Употребата на разтопена мед показва съществуването на напреднала технология, използваща електричество, по времето на Пророка Сулайман (Соломон) (м.н.). Както знаем, медта е един от най-добрите проводници на метал и топлина, поради което представлява основата на електрическата индустрия. Изразът „разтопихме за него медта като извор” най-вероятно посочва, че голямо количество електричество е било произвеждано и използвано в множество технологични сфери. (Бог знае най-добре.)

Няколко айята разкриват, че Пророкът Дауд (Давид) (м.н.) е имал добри познания в областта на металообработването и изработването на доспехи:

„… И размекнахме за него желязото. [И му рекохме]: „Направи широки ризници и ги оразмери! И вършете праведни дела! Зрящ съм Аз за вашите дела.” (Коран, 34:10-11)

В Корана също така е споменато, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е построил стена между две планини, която не е могла да бъде изкатерена или пробита от народите по онова време. Според свързан с това айят той е използвал железни късове и разтопена мед:

[Зу-л-Карнайн рече:] „Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: „Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: „Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!” (Коран, 18:96)

Тези сведения показват, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е използвал железобетонна технология. Желязото, един от най-здравите материали, използвани в строителството, е от значение за увеличаване на силата на архитектурни творения като сгради, мостове и язовири. От този айят става ясно, че той е поставил железните късове по дължина и изливайки хоросан над тях, направил една устойчива подсилена бетонена структура. (Бог знае най-добре.)

В надписите на древните цивилизации от Средна Америка се споменава за висок мъж, с брада и бели одежди, който дошъл при тях. Те също така съобщават, че за един кратък период от време вярата в един Бог се била разпространила и настъпил внезапен напредък в науката и изкуството.

Множество пророци като Якуб (Яков), Юсуф (Йосиф), Муса (Мойсей) и Харун (Аарон) (Бог да ги благослови и с мир да ги дари) са били изпратени на Египет. Тези пратеници и хората, които им повярвали, може да са имали голямо влияние върху бързия художествен и научен прогрес, постигнат от египтяните през различните времена.

Мюсюлманските учени, които следват Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), са извършили значителни открития в сферите на астрономията, математиката, геометрията, медицината и други науки. Това е допринесло за настъпването на огромни промени и значителен напредък в науката и социалния живот. Една част от тези Мюсюлмански учени и техните дела са следните:

Абд aл-Латиф aл-Багдади е известен със своя труд по анатомия. Той поправя по-ранни грешки относно много от костите в тялото, като например долната челюст и гръдния кош. Неговото произведение „Ал-ифада ва-л-и'тибар” било оформено през 1788 г. и преведено на латински, немски и френски език. В книгата си „Макалатун фиал-Хавас” пък той изучавал петте сетивни органа.

Ибн Сина (Авицена) описал начините на лечение на множество болести. Най-известната му творба „Китаб ал-Канун фи ат-Тибб” (Книга на лечението и Канон на медицината) била написана на арабски език и преведена на латински през 12-и век. До 17-и век тя била преподавана и считана за основен учебник в европейските университети. Голяма част от медицинските сведения в нея днес все още се използват.

Закариа Казвини срива множество погрешни представи относно мозъка и сърцето, които от времето на Аристотел дотогава били смятани за верни. Информацията, която той дава относно тези два органа, е много подобна на нашите съвременни знания.

Закариа Казвини, Хамдуллах Муставфи ал-Казвини (1281-1350) и Ибн Нафс, всички те изучавали анатомия и формирали основата на съвременната медицинска наука.

Али ибн Иса написал тритомова творба върху очните заболявания - „Тазкират ал-Каххалин”. Първият том е изцяло посветен на анатомията на окото и съдържа изключително ценна информация. По-късно книгата била преведена на латински и немски език.

Aл-Байруни демонстрирал 600 години преди Галилео Галилей, че Земята се върти, и също така 700 години преди Нютон изчислил и нейния диаметър.

Али Кушчу изготвил първата карта на Луната, като една от областите там е наименувана на него.

Табит ибн Курра открил диференциалното смятане векове преди Нютон.

Aл-Баттани е първият, открил тригонометрията.

Абу'л Вафа носи отговорността за това тригонометрията да се сдобие с понятия като секанс и косеканс.

Ал-Кваризми пише първата книга по алгебра.

Ал-Магхриби открива уравнението, известно като триъгълник на Паскал, 600 години преди самия Паскал.

Ибн Хайтам е откривателят на оптиката. Бейкън и Кеплер са се възползвали от неговите творби. Галилео е използвал неговите творби в своето откритие на телескопа.

Ал-Кинди изложил относителността и теорията за относителността 1 100 години преди Айнщайн.

Акшамсаддин, който живял приблизително 400 години преди Паскал, бил първият, който открил съществуването на микроби.

Али ибн Аббас извършил първата операция на рак.

Ибн Джаззар описал причините и лечението на проказа.

Мюсюлманските учени, само една малка част от които са изброени по-горе, извършили велики открития, които щели да формират основата на съвременната наука, следвайки Корана и пътя на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари).

Както се вижда, множество хора от ранното минало са постигнали напредък в изкуството, медицината, технологията и науката посредством изпратените им пратеници. Подчинявайки се на пророците и поучавайки се от техните съвети и насърчения, те се сдобили със знание, което по-късно са предали на следващите поколения. В допълнение, общества, които понякога се отвръщали от истинската религия и развивали суеверни вярвания, чрез усилията на тези пратеници се върнали отново към вярата в единствен Бог.

Когато откритията от миналите векове бъдат разгледани подробно без предразсъдъци, то вярната „история на човечеството” може ясно да бъде разбрана.

Както вече споменахме, „изостаналите” и „напреднали” цивилизации са можели да съществуват едновременно във всеки един исторически период, така както съществуват и днес. Днес ние се радваме на космическа технология, докато хора от другите части на земното кълбо живеят в примитивни условия. Ето така в миналото, докато, от една страна, Древният Египет е имал славна цивилизация, в някои части на Африка са живели доста изостанали общества. Маите, които са изграждали високоразвити градове и от следите, които са оставили след себе си, става ясно, че са притежавали несъмнено напреднала технология, са изчислили орбитата на планетата Венера и са открили луните на планетата Юпитер, а от друга страна, хора от много области на Европа, които са вярвали, че Земята е център на Слънчевата система. Докато египтяните са прилагали успешно мозъчна хирургия, в други области пък хората са вярвали, че болестите са причинени от предполагаеми зли духове.

Със своята правна система, литература, разбиране за изкуство и астрономически познания шумерите са изградили в Месопотамия една изключителна цивилизация, докато в други части на света са живели общества, които все още били неграмотни. Следователно, по същия начин както не всички съвременни цивилизации са напреднали, така и в миналото никога не е имало време, през което са съществували само изостанали общества, което е обратно на това, което еволюционистите твърдят.

Досега разгледахме доказателства, спадащи към различни периоди на историята, и разгледахме примери от културите на хората, живели преди десетки или стотици хиляди години. Когато погледнем към по-близката история, отново се натъкваме на доказателства за това, че човешките същества винаги са си били хора: Със своята култура, наука и технология велики цивилизации ни показват кулминационните точки, достигнати от човешкия разум преди хиляди години. Величествената цивилизация на Египет, установена в началото на третото хилядолетие преди новата ера, е един от примерите. Тук си имаме работа не с „примитивни” хора, които неотдавна са разделили пътищата си с маймуните, а с цивилизовани човешки същества, които може да се забележи, че са наследили друга цивилизация, която е съществувала в продължение на хиляди години преди тях. Същото се отнася и за шумерите, маите, инките и ацтеките, които са живели приблизително по едно и също време.

С напредване на технологията през 20-и век археологическите проучвания силно се ускориха и започнаха да се откриват все повече и повече доказателства относно истинската история на човечеството. Ето така стана ясно, че животът в Египет и останалите цивилизации преди хиляди години от много страни е бил подобен на този, който ние водим днес. И най-вече археолозите установили огромни постижения, направени от древните египтяни, шумерите и маите в областта на медицината, индустрията и изкуството.

Мегалити: Удивителните Творби На Човешката История

Строителната техника и технологията, използвани при строежа на пирамидите, все още са мистерия. Тези гигантски постройки, чието изграждане е трудно да бъде възпроизведено дори и използвайки съвременната технология, са били построени от високо компетентни хора, които са живели преди около 2 500 години.

Мегалит е наименованието, дадено на строежи от гигантски каменни блокове. Тези строежи са изградени с различни цели. Когато погледнем към историята на човечеството, ще видим, че до днес са се запазили множество мегалити. Една от най-изненадващите страни на тези строежи е колко огромни каменни блокове, някои от които тежат повече от тон, са използвани за построяването на въпросните здания, начинът, по който тези камъни са били пренесени до строителната площадка, и техниките, които са били използвани. Как хората по онова време са построили тези постройки, поставяйки един блок върху друг? Тези мегалити обикновено са били строени чрез използването на камъни, донесени от далечни места, и са смятани за чудеса на строителството и инженерството. Хората, които са изградили такива постройки, очевидно би трябвало да са притежавали напреднала технология.

Преди всичко планирането е крайно необходимо за строежа на тези здания. Този план трябва точно и достоверно да бъде съобщен на всеки, който взима участие в този проект. Трябва да бъдат изготвени технически скици на това къде точно ще бъде изграден строежът. Нещо повече, изчисленията в тези чертежи трябва да бъдат изчистени от всякакъв вид грешки, защото и най-малката неточност би попречила на изграждането на постройката. Освен това, за да може строежът да завърши успешно, организацията също трябва да бъде безупречна. Фактори като координация на работниците и посрещане на нуждите им (храна, почивка и др.) са от голямо значение за придвижването на строежа в желаната посока.

Очевидно е, че хората, участвали в строежа на тези постройки, са притежавали натрупано знание и технология, далеч по-превъзхождаща от това, което в повечето случаи се смята. Както споменахме по-рано в книгата, цивилизацията не винаги се движи само напред, тя понякога се движи и назад. Всъщност през по-голямата част от времето напредналите и изостаналите цивилизации могат да съществуват едновременно в различни части на света.

Твърде вероятно е хората, които са изградили въпросните мегалити, да са притежавали развита цивилизация, както ни показват и археологическите и исторически останки. Това е така, защото постройките, които са изградили, ни показват, че те са имали широкообхватни познания по математика и геометрия, били са наясно с технологията, необходима за построяването на сгради чрез изчисляване на устойчиви точки по неравни местности, използвали са устройства (като компас) за определяне на географско местоположение и са били в състояние, когато било необходимо, да транспортират необходимите за строителството материали на разстояние от доста километри. Очевидно те не са постигнали всичко това, използвайки примитивни сечива. Всъщност множество експерименти, извършени от съвременни изследователи и археолози, разкриват, че е невъзможно построяването на тези постройки при условията, представяни от еволюционната теория. Изследователите, които се опитали да изградят подобни постройки, възпроизвеждайки въображаемите условия, приемани от еволюционистите, се провалили. Не само че тези изследователи намерили за твърде трудно да построят подобна постройка, но те изпитали също така огромна трудност в транспортирането от едно място на друго на камъните, които формират основата. Това още веднъж показва, че хората по онова време не са водели изостанал живот, както твърдят еволюционистите. Те са се наслаждавали на изкуството, разбирали са от архитектура, изкусно са използвали строителната технология и са се занимавали с астрономически проучвания.

Портата на Ищар, Багдад

Напълно нормално е това, че от миналите цивилизации в повечето случаи са се запазили само каменни блокове, масови каменни структури или разнообразни каменни сечива отпреди стотици хиляди години. Неприемливо е обаче да гледаме към няколко каменни структури и артефакти и да правим заключение, че хората по онова време са имали неразвита цивилизация, която е можела единствено да използва камъни и е била лишена от всякакъв вид технологии. Коментари като тези, основани на различни догми, нямат никаква научна стойност. Ако тези открития обаче бъдат оценени без негативното влияние на всякакъв вид предубеждения, то тогава могат да бъдат направени интерпретации, по-близки до истината. Очевидно е, че дори и обществото отпреди стотици хиляди години да е живяло във внушителни дървени къщи, красиво построени вили от стъкло и да е използвало най-привлекателните декоративни материали, много малко доказателства за това биха се съхранили поради ерозивното влияние на ветровете, дъждовете, земетресенията и наводненията, случили се в продължение на тези стотици хиляди години. На дървения материал, стъклото, медта, месинга и различните други материали са необходими само средно около 100-200 години, за да се износят при естествени условия. С други думи, в рамките на 150-200 години дървените или бетонни стени на вашата къща ще се износят и много малко ще се запази от материалите в тях. Ще се запази дори още по-малко, ако те бъдат изложени на земетресения, наводнения или бури. Всичко, което ще остане, ще са каменни блокове, за разрушаването на които ще е необходим един по-дълъг период от време. Дори и тогава каменните материали ще се разложат на по-малки парчета. Следователно невъзможно е интерпретации, извършени единствено на базата на тези каменни блокове, относно всекидневния живот на обществата, които са съществували по онова време, техните социални взаимоотношения, вярвания, вкус и творческо разбиране, да достигнат степен на сигурност.

Еволюционистите обаче все още се опитват да постигнат невъзможното, украсявайки различни открития с въображаеми интерпретации и измисляйки разнообразни сценарии. Фантазирането и изопачаването на фактите е нещо, което всъщност се критикува от самите еволюционисти. Този подход дори си има и име: „Ето такива истории” („Just So Stories”). Той се явява в критиките на видния палеонтолог-еволюционист Стивън Джей Гулд и е взет от книгата със същото заглавие, написана от британския писател и поет Ръдиард Киплинг (1865-1936) и публикувана през 1902. В тази книга с приказки, написани за деца, Киплинг разказва няколко измислени истории за това как живите същества може би са се сдобили с някои органи. Той например е написал следното относно хобота на слона:

„В едни далечни времена слонът нямал хобот. Той имал само черникав издут нос… Но имало един слон, един нов слон – малкото на слона, който бил много любопитен... Така че той продължил… докато не се спънал на нещо, което помислил, че е дървено трупче на самия бряг на голямата сивозелена, хлъзгава река Лимпопо, която била обградена от евкалиптови дървета. Това в действителност обаче бил един крокодил... Когато малкото слонче навело главата си надолу близо до крокодилската уста, крокодилът го захапал за малкия му нос... Тогава слончето седнало назад на малките си хълбоци и започнало да дърпа, да дърпа, да дърпа и носът му започнал да се удължава. А крокодилът се мъчел да се върне във водата, като я направил на пяна, размахвайки опашката си, и дърпал ли дърпал, дърпал ли, дърпал.”

Книгата на Ръдиард Киплинг, озаглавена „Ето такива истории” („Just So Stories”)

Гулд и някои други учени-еволюционисти критикували изпълването на литературата с подобни на този разкази, които нямат подкрепящи ги доказателства. Същото се отнася и за тези, които се опитват да обяснят развитието на обществата от гледна точка на еволюционната теория. Подобно на приказките на Киплинг „Ето такивати истории” на социолозите-еволюционисти са базирани единствено на въображението им. Всъщност предполагаемата история на човечеството, базирана на общества, чиито предшественици са били единствено способни да сумтят и използват недодялани каменни сечива, които живеели в пещери и се прехранвали единствено посредством лов и събиране и които, развивайки се, впоследствие започнали да се занимават със земеделие и по-късно да използват метали, които с нарастване на умствените им способности започнали да установяват социални взаимоотношения, не е по-различна от историята за хобота на слона, който се удължил на брега на реката.

Гулд описва този ненаучен подход така:

„Учените знаят, че тези истории са приказки. За съжаление обаче те присъстват в професионалната литература, където са приемани твърде сериозно и дословно. При това положение те стават „факти” и влизат в популярната литература…”

В допълнение, Гулд казва, че тези истории не доказват нищо:

„Тези приказки в традицията „ето такива истории” на еволюционната природна история не доказват нищо. Но тежестта на тези и много подобни на тях случаи сломи вярата ми в градуализма преди дълго време. По-изобретателни мозъци все още биха могли да я спасят, но представи, спасени единствено от свободни спекулации, не ми се нравят много.”

Нюгрейндж

Нюгрейндж, една от най-известните каменни постройки в света, се състои от 93 мегалита

Нюгрейндж е монументален гроб близо до Дъблин и по общо мнение е построен около 3200 г. пр.н.е. Нюгрейндж е съществувал по времето преди египетската цивилизация да е била създадена и преди появата на вавилонската и критската цивилизация. Стоунхендж, който е една от най-известните каменни структури в света, все още не е бил построен. Проучванията са показали, че Нюгрейндж не е бил само гроб и че хората, които са го построили, са притежавали обширни познания по астрономия. Преди да преминем към астрономическите особености на Нюгрейндж, би било полезно да споменем за особеностите на неговото строителство, защото строителите на Нюгрейндж са притежавали инженерни техники и архитектурно знание, на които си заслужава да се обърне внимание.

От страна на множество археолози Нюгрейндж е характеризиран като техническо чудо. Например куполът на върха на структурата сам по себе си е инженерно чудо. Единичните камъни, тежки в долната част и леки в по-горните части, толкова точно са наместени един върху друг, че всеки един се подава леко над този, който е под него. По този начин над централната част на постройката се издига един шестоъгълен шестметров димоотвод. На върха на димоотвода има каменен капак, който може по желание да бъде отварян или затварян.

Очевидно е, че тази гигантска структура е построена от хора с отлично инженерно познание, които са можели да изчисляват точно, да планират прецизно, да транспортират тежки товари и да използват добре своите строителни знания. Еволюционните твърдения не хвърлят никаква светлина върху това как тази постройка е била изградена. Това е така, тъй като според техния нереален възглед хората по онова време са живели в примитивни и изостанали условия. Невъзможно е обаче един такъв огромен паметник да е бил построен от хора, които не са имали инженерни и строителни знания.

Входният камък и отворът в покрива на Нюгрейндж. Все още не се знае как каменните блокове са били транспортирани, нито пък какви техники са използвани по време на строежа.

Астрономическите особености на постройката също са удивителни. Този огромен паметник е бил построен по такъв начин, че поражда едно внушително светлинно зрелище в дните на Слънчево обръщане. През зимното слънцестоене, с други думи малко след разсъмване в най-краткия ден на годината, слънчевата светлина попада направо върху погребалната зала в Нюгрейндж. Тогава тя се отразява по различните коридорни врати и огромни камъни, докато накрая достига до задната стена. И именно през това време се появява една съвършена светлинна игра. Едно забележително нещо е, че светлината влиза в постройката не през коридора, а през специално направена тясна дупка, която се намира на тавана на коридорната врата. Всички каменни блокове са под такъв ъгъл, че да позволяват на светлината да достигне и да бъде отразена от тях. Това е и факторът, който прави възможно това светлинно шоу.

Следователно може да се види, че строителите на тази гигантска постройка не само са имали инженерни познания, но също така са притежавали и астрономически знания, посредством които да изчисляват дължината на дните и движенията на Слънцето.

Нюгрейндж е само една от многото каменни постройки, запазили се в областта от този период. Заключението, което трябва да бъде направено след разглеждането на тази постройка, е, че тя е изградена от хора с натрупани знания, които са използвали напреднали техники и методи. Интерпретацията, която трябва да бъде извършена относно начина на живот на хората по онова време, е, че хора, които са строили такива постройки, е напълно възможно да са живеели в удобни и развити места. Това показва, че те са имали познания по астрономия, технология, с която да наблюдават космоса, и достатъчно знание, за да тълкуват правилно направените наблюдения. Всекидневният живот на хора, способни правилно да интерпретират информацията, която са получили посредством наблюдаването на космоса, би трябвало да е цивилизован съразмерно с това натрупване на знание. Може би единствено този каменен паметник се е запазил от това общество, което може да е живяло в комфортни къщи, да е имало добре поддържани градини, да е притежавало възможността да получава лечение в добри болници, да се е занимавало с търговска дейност, да е обръщало специално внимание на изкуството и литературата и да се е радвало на обширно културно наследство. Всичко това са реалистични интерпретации, които могат да бъдат направени относно този каменен паметник и хората, които са го построили, основани на археологическите открития и исторически факти. Тъй като еволюционистите обаче са свикнали да мислят единствено в рамките на материалистическите предели, то те предпочитат да разказват истории, които са плод на специфична догма, отколкото да направят разумни интерпретации, съвместими с науката. Тези техни истории обаче никога не могат да изразят безспорна истина.

Стоунхендж

Стоунхендж може да е бил построен като строителни блокове на дървена постройка. Дървена сграда, построена на тях, е щяла да бъде незасегната от вятъра и бурите. Твърде вероятно е само основите на сградата да са се запазили. Методите и мотивите за построяването на Стоунхендж все още са предмет на спор, но една съществена особеност, разкрита от учените, е връзката му с астрономията. Хората, които са построили тази конструкция, са притежавали както инженерни, така и напреднали познания по астрономия.

Стоунхендж е паметник, който се състои от големи каменни блокове, подредени в кръг. Той е съставен от около 30 блока, всеки един от които е средно с височина 4.5 метра и тежест 25 тона. Паметникът, който е разположен в Англия, е привлякъл вниманието на множество изследователи. Предложени са множество теории относно това как и защо той е бил построен. Това, което е от значение тук, не е коя от тези теории в действителност е вярна. Важното нещо е, че този паметник е друг пример, който опровергава твърденията, направени от еволюционната теория, с цел обясняване на историята на човечеството.

Изследователите разкриват, че Стоунхендж е бил построен на три етапа. Според множество източници първоначалният строеж на Стоунхендж датира отпреди 2800 г. пр. Хр. С други думи, неговата история започва преди около 5000 години. Историческите източници разкриват, че по време на първоначалния строеж е бил направен един малък кръг от гигантски камъни, а извън тях е била издигнат и един островръх камък, наречен „камъкът пета”. По-късно бил оформен втори кръг, отново от огромни камъни, след което във вътрешността на тези кръгове били издигнати каменни блокове, известни като „сини камъни”.

Една от най-забележителните страни на този монумент са сините камъни, използвани в него. Това е така, тъй като никъде около Стоунхендж няма източник на такива камъни. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до мястото на строежа от планината Пресели (Prescelly). Това се явява и най-забележителното, защото източникът на въпросните камъни е на около 380 километра разстояние от Стоунхендж (по суша). Ако, както еволюционистите твърдят, хората по онова време са живели при първобитни условия и единствените сечива, с които са разполагали, са били дървени скрипци, салове, направени от дънери, и каменни брадви, то как тогава тези камъни са били транспортирани през целия този път до областта, в която е разположен днес Стоунхендж? Това е въпрос, на който не могат да отговорят сценариите, които са само плод на въображението на еволюционистите.

Една група учени се опитала да транспортира сини камъни до Стоунхендж, възпроизвеждайки условията, които са смятали, че са съществували тогава. За тази цел използвали дървени макари, построили сал, който да може да превози камъните, като съединили в едно три сала, издърпали лодката нагоре по реката, използвайки дървени прътове, и след това се опитали да поместят камъните нагоре по хълма, използвайки грубо изработени колела. Но техните усилия били напразни. Това бил само един от експериментите, проведени с цел установяване на начина, по който тези сини камъни са били закарани до Стоунхендж. Били проведени още множество други такива и учените се опитвали да разберат какъв метод на транспортиране може да е бил използван от хората по онова време. Но тези проучвания, проведени съгласно еволюционните предразсъдъци, всеки път оставали далеч от успеха. Това е така, тъй като всички те са били проведени, водени от заблудата, че хората, които са живели по времето, когато Стоунхендж е бил построен, са използвали недодялани сечива, направени от камъни и дърва, и са притежавали изостанала цивилизация.

Тук има една друга точка, която се нуждае от наблягане. По време на въпросните експерименти са били използвани различни модели изработени в корабостроителници въжета, произведени във високотехнологични фабрики, и детайлни планове и изчисления. С други думи, те са се възползвали от ползите на съвременната технология. Въпреки това обаче не могли да бъдат постигнати никакви положителни резултати. Хората, които живели преди около 5000 години, обаче транспортирали тези камъни, всеки един от които тежал много тонове, и ги подредили в кръг, изчислявайки точното им географско разположение. Очевидно е, че те не са извършили всичко това посредством каменни сечива, салове, направени от дънери, и дървени макари. Стоунхендж и множество други мегалити са били построени с помощта на технология, за която ние днес дори не бихме могли да гадаем.

Удивителните Останки В Град Тиахуанако

Не е възможно камъните, всеки един от които тежи много тонове, използвани тук в северноамериканския град Тиахуанако, да са били транспортирани без стоманени въжета, крикове и други строителни съоръжения.

Град Тиахуанако, който е разположен на 4000 метра надморска височина в Андите между Боливия и Перу, е изпълнен с останки, които шокират посетителите. Областта е определена като едно от археологическите чудеса на Южна Америка.

Една от най-удивителните останки в Тиахуанако е календар, който показва равноденствията, сезоните и разположението и движението на Луната през всеки един час. Календарът е едно от доказателствата, че хората, които са обитавали въпросния регион, са притежавали високонапреднала технология. Сред останалите забележителни останки в Тиахуанако са паметниците, направени от каменни блокове, някои от които тежат около 100 тона.

Автор от Ридърс Дайджест (Reader's Digest) пише: „… най-добрите инженери днес все още си задават въпроса дали биха могли да отрежат и преместят огромни скални маси като тези, използвани за построяването на града. Гигантските блокове изглеждат сякаш са били използвани метчици за отрязването им …”

Например градските стени са били построени, като са поставяни блокове, тежащи 60 тона, върху други, тежащи 100 тона. За построяването на тези стени е използвано каменоделство, което изисква много голямо майсторство. Огромните квадратни блокове са съединени посредством изгладени улеи. Улеите, дълги 2.5 метра, са били направени върху блокове с тежест 10 тона. В някои части на останките съществуват водни канали с дължина 1.8 метра и широчина половин метър. Те са с такава прецизност, каквато рядко може да бъде открита дори днес. Не е възможно тези хора да са изработили тези творби при липсата на технологични средства, както твърдят еволюционистите. Това е така, тъй като в примитивните условия, за които ни уверяват еволюционистите, изработването само на една от тези творби би отнело време, по-дълго от един човешки живот. Това означава, че са били необходими стотици години за създаването на Тиахуанако, което също показва, че тезата на еволюционистите е грешна.

Портата на Слънцето, която се смята, че тежи около 10 тона, не е била построена от общество, непритежаващо технологични средства, както еволюционистите твърдят. Структури като тази лишават от сила еволюционното твърдение за движение от примитивно към развито общество.

Един от най-забележителните монументи в Тиахуанако е Портата на Слънцето. Направена от един-единствен камък, тя е с 3 метра височина и 5 метра широчина. Смята се, че тежи около 10 тона. Портата е украсена с различни рисунки. Все още не може да бъде дадено никакво обяснение относно това какъв метод са използвали хората от региона, за да я построят. Каква технология е използвана за изграждането на една толкова внушителна структура? Как каменните блокове с тежест 10 тона са били извадени от каменоломната и откъде са били донесени? И с какви средства? Очевидно е, че всичко това е постигнато с помощта на нещо повече от прости сечива и оборудване, както твърдят еволюционистите.

Когато човек вземе предвид географските условия в областта, където се намира Тиахуанако, то всичко добива още по-удивителни размери. Градът е разположен на много километри от нормалните населени области и е бил построен на около 4000 метра надморска височина. Той се простира на високо плато, където атмосферното налягане е около една втора от това на морското равнище, и силно разреденият въздух тук би могъл да затрудни дори още повече задачите, които изискват човешки труд.

Всички тези сведения ни показват, че тук, така както и в много други области по света, са съществували напреднали цивилизации, което прави недействителна еволюционната теза, че историята на човечеството винаги е еволюирала напред.

Изкусните Каменоделци, Които Са Живели В Гьобекли Тепе Преди 11 000 Години

Произведението на каменоделството, показано в долната част на снимката вляво, и неговите детайлни форми показват творческия вкус на хората, които са ги изработили преди 11 000 години. По-важното обаче е, че майсторите трябва да са използвали метални сечива за гравирането на тези камъни, а не чрез удряне и триене на един камък в друг. Едно толкова изящно произведение е възможно единствено посредством инструменти като метални стругове, пили и триони, които се използват днес в каменоделството. Снимката вдясно изобразява съвременен каменоделец по време на работа. Майсторите, живели преди 11 000 години, може да са изработвали своите произведения на изкуството чрез използването на подобни методи.

Гигантски Строителни Блокове, Тежащи 20 000 Тона

Древният град на инките Саксахуаман близо до Куско в Перу има стена, построена с помощта на каменни блокове, тежащи тонове, всеки един от които приляга толкова плътно към другия, че е невъзможно да пъхнеш лист хартия между тях. Нещо повече, там никъде не е използван нито цимент, нито пък хоросан. Блоковете са били съединени с голямо майсторство и точност. Как тези огромни блокове са били оформени така, че да прилепват толкова съвършено един към друг, все още не е разкрито чрез съвременната технология. Дори още по-удивително е, че един каменен блок, използван в конструкцията, е по-голям от всички останали. Този блок е с размер на пететажна къща и тежи около 20 000 тона! Как строителите на Саксахуаман са успели да го превозят е една мистерия. Дори и с помощта на съвременните машини е невъзможно повдигането на един толкова смайващо тежък товар. Дори и на най-големия кран в света днес би му било трудно да повдигне един такъв товар. Очевидно е, че инките по онова време са използвали технология, която ние дори не бихме могли да си представим.

Използването На Гигантски Камъни В Строителството Изисква Огромно Майсторство

Редиците с колони в Луксор са били построени по заповед на Аменхотеп III и декорирани от Тутанкамон. Преместването на толкова огромни камъни може да бъде осъществено единствено чрез използването на напреднали строителни съоръжения като кранове и стоманени въжета. Изваждането на тези камъни от каменоломната е невъзможно, но още по-невъзможно е тяхното превозване, поставянето им на място или обработването им, използвайки инструменти като дървета, дънери, въжета и лесни за счупване медни инструменти от вида, който еволюционистите твърдят, че са били използвани. Баалбек, Храмът На Юпитер Малката картина в средата показва как частта с главата на масивната статуя на Рамзес би могла да бъде пренесена единствено с помощта на кран със стоманени въжета. Гигантски каменни блокове са били използвани също така и при строежа на тази сграда, известна като Храм на Юпитер. Каменният блок, отбелязан с червено на малката снимка, е един от трите най-големи камъка, използвани в подпорната стена. Всеки един от тези три блока е около 4.5 метра висок, 3.5 метра широк и 19 метра дълъг. Тяхната средна тежест е около 800 тона. Това, че толкова огромни каменни блокове са били извадени и транспортирани от каменоломната, ни подсказва, че би трябвало да са използвани развити строителни съоръжения.

Обелиските, Които Еволюционистите Не Могат Да Обяснят

Незавършен обелиск в гранитна каменоломна близо до Асуан. Този обелиск, двойно по-голям от останалите, е с около 41.75 метра височина и 1 168 тона тежест. За добиването на този гигантски камък от каменоломната и превозването му до предназначението му трябва да е била използвана напреднала технология. Частта, която се предполага, че е била на върха на обелиска (както е показано в червения кръг), може да показва, че тези изправени камъни са били използвани като гръмоотвод. Обелиските са едни от удивителните останки, запазили се до наши дни от миналите цивилизации. Трябва да е била използвана някаква високоразвита технология за добиването на тези изправени камъни с височина средно 20 метра и тежащи тонове, от каменоломните, за транспортирането им, гравиране на повърхността им и поставянето им в изправено положение. Един от най-старите известни обелиски е този, който е издигнат в Карнак, Египет, около 1 400 г. пр.н.е. Той е 29.5 метра висок, 1.62 метра широк и тежи 325 тона. Техническа специализация и подходяща инфраструктура са необходими за транспортирането на един толкова огромен, тежък блок от каменоломната до настоящето му място под формата на един монолитен къс. Инструментите от бронз и мед се прегъват лесно, следователно очевидно са били необходими инструменти от желязо и стомана. Това опровергава еволюционното твърдение, че желязото и подобни на него метали са били непознати през въпросния период.

Откритията В Пума Пунку, Които Опровергават Еволюцията
Размерът на мегалитите, формиращи останките на пирамидата в Пума Пунку, поразява посетителите. Един блок в стъпаловидната пирамида, чиято основа е с размери приблизително 60 на 50 метра, тежи около 447 тона. Другите използвани камъни тежат между 100 и 200 тона. Нелогично е да се твърди, както еволюционистите правят, че тези гигантски блокове са били транспортирани върху пънове при използването на дебели въжета. Еволюционната археология не може да обясни отпечатъците по местата, където камъните от Пума Пунку се съединяват. Те напомнят на метални менгемета. В продължение на дълго време било смятано, че тези Т-образни менгемета са били хвърляни предварително в пещ, а след това са поставяни да изстинат в издълбаните вдлъбнатини в блоковете. По-късно проучванията, извършени с помощта на електронен микроскоп, обаче разкриват, че това са следи от разтопен метал. Спектографските анализи показват, че тези менгемета са съставени от сплав от 2.05% арсен, 95.15% мед, 0.26% желязо, 0.84% силиций и 1.70% никел. Всичко това е доказателство, че миналите общества са използвали сложни съоръжения по време на строителния процес. (Graham Hancock, Heaven's Mirror, Three River Press, New York, 1998, s. 304)
Отпечатък от метално менгеме, често срещан в Пума Пунку	Отпечатък от метално менгеме, забелязан върху блокове в Оллантайтамбо	Отпечатък от метално менгеме върху каменна структура в Ангкор Ват, Камбоджа

Древен Египет: Една Величествена Цивилизация

Древен Египет е една от най-величествените цивилизации, основана от хората преди хиляди години. Древните египтяни са достигнали до много високи равнища на медицината, науката и изкуството и са оставили след себе си стотици творби. Те са притежавали повече знание и опит, отколкото е възможно за общество, ако то е било продължение на едно първобитно такова. Нивото на цивилизация, постигнато от древните египтяни, в много части на света днес все още не е постигнато. В различни части на Африка, определени области в Южна Америка и редица части на Азия, а дори и в самия Египет все още се води живот, който е назад от общото ниво на цивилизацията. Древноегипетската цивилизация, която е отбелязала огромен успех в медицината и най-вече в анатомията, градското планиране, архитектурата, изящните изкуства и текстила, днес се изучава от учените с голям възторг и изумление.

Произходът На Медицината Е В Древен Египет

Техниките за мумифициране на древните египтяни показват, че те са притежавали напреднали медицински познания.

Нивото на развитие, постигнато в областта на медицината в Древен Египет, е доста изумително. Откритията, направени по време на разкопките, изумили както археолозите, така и историците, тъй като нито един историк не очаквал една толкова силно развита технология у цивилизация, живяла през 3 000-те години преди новата ера.

Било разкрито, посредством рентгенови анализи върху мумиите, че в Древен Египет е била практикувана мозъчна хирургия. При това тези операции са били провеждани с помощта на високопрофесионални техники. Когато били изследвани черепите на мумиите, които са били подложени на операция, можело да се види, че оперираните страни са били разрязани много правилно. Били открити дори зараснали черепни кости, което доказва, че тези хора са живели след мозъчната операция.

Друг пример пък са някои лекарства. Благодарение на бързия напредък в експерименталната наука през 19-и век бе направена и голяма крачка в областта на медицината. Откриването на антибиотиците бе едно от най-големите постижения, направени през този век. Думата „откритие” обаче не е много правилна, защото много от тези техники вече са били известни на древните египтяни.

Едно от най-значителните дела, което ни показва колко напреднали са били древните египтяни в областта на науката и анатомията, са несъмнено мумиите, които са оставили след себе си. Египтяните са използвали стотици различни техники в процеса на мумифициране.

Процесът на мумифициране, който позволява на телата да се съхранят в продължение на хиляди години, в действителност е много сложен. По същество техниката, използвана от древните египтяни, е следната: Първо били изваждани мозъкът и някои от вътрешните органи на мъртвия с помощта на специални инструменти. Следващият етап от процедурата на мумифициране включва дехидриране на тялото със самороден натриев карбонат в продължение на 40 дена. (Самородният натриев карбонат е природна сода, предимно микстура на натриев бикарбонат и натриев карбонат с малко количество натриев хлорид и натриев сулфат.) Излишните телесни течности били дренирани и след това телесната кухина била запълвана с лен, пясък или дървени стърготини. Кожата била намазвана със специални билкови препарати и след това покривана с разтопена смола, за да може да бъде допълнително запазена. Накрая тялото внимателно било обвивано в ленени превръзки.

Техниките за мумифициране на древните египтяни не били прилагани единствено върху човешките същества, но също така и върху животни. Археологическите открития и особено техниките на мумифициране показват, че медицината в Древен Египет е била силно развита. Нещо повече, не трябва да се забравя, че мумифицирането, извършвано без нараняване на телесната форма и чрез отстраняването на всички заболели органи на мъртвия, ни показва, че хората, които са го практикували, са имали достатъчно познания по анатомия, за да знаят разположението на различните органи.

По време на разкопките били разкрити също така и множество медицински техники и инструменти, използвани от древните египтяни преди 5 000 години, освен тези за мумифициране. Можем да изброим множество подробности във връзка с това:

➢ Жреците, заангажирани с медицина в Древен Египет, лекували всички видове болести в своите храмове. Точно както днес, египетските доктори са се били специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един доктор притежавал свой собствен клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказвали услуги на народа.

➢ Лекарите в Древен Египет били ръководени от държавата. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от доктора, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и докторите били наказвани в рамките на закона.

➢ Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която били приготвяни и съхранявани лекарства.

➢ Първите стъпки на фармакологията и примери за употреба на превръзки и компреси датират от времето на Древен Египет. Папирусът на Смит описва как лепкави ленти, направени от лен, са били използвани за лечението на рани. Ленът също така бил и идеален материал за извършването на превръзки.

➢ Археологическите открития са разкрили подробна картина на медицинската практика. Освен това били открити и имената и титлите на повече от 100 лекари, специализирали се в собствените си сфери. ➢ В релеф на стената на храм в Ком Омбо имало направена дупка, а в нея била поставена кутия с хирургически инструменти. Тази кутия съдържала голяма метална ножица, хирургически ножове, триони, сонди, шпатули, малки куки и клещи.

➢ Използваните техники били многобройни и разнообразни. Счупвания и пуквания били съединявани, били използвани шини и отворени рани били зашивани. Счупвания, излекувани с голям успех, могат да бъдат забелязани при повечето мумии.

➢ Въпреки че по мумиите не били открити никакви следи от хирургически шевове, в папируса на Смит (който изцяло е посветен на медицината) съществуват 13 справки за шиене на рани. Това показва, че египтяните са умеели правилно да зашиват рани, при което бил използван ленен конец. Иглите по всяка вероятност са били направени от мед. ➢

Египетските лекари са можели да правят разлика между стерилни рани и инфектирани такива. Те използвали смес от козя мас, масло от ела и счукан грах за почистване на инфектираните рани.

➢ Откриването на пеницилина и антибиотиците бе направено относително неотдавна. Древните египтяни обаче използвали първия органичен вариант на тези терапии. Нещо повече, египтяните били запознати с различните видове антибиотици. Те пишели рецепти, подходящи за различните видове болести.

Както видяхме, древноегипетската цивилизация е направила голяма крачка напред в сферата на медицината, развивайки методи за лечение и обучавайки доктори-специалисти. Като допълнение на този успех в медицината разкопките са разкрили, че древните египтяни са проявявали голям интерес и по въпроси като градско планиране и архитектура.

Развитата Металургия В Древен Египет

Тялото на египетския фараон Тутанкамон е било съхранено в два ковчега, поставени един в друг.

В най-общ смисъл металургията е научен и технологичен дял, който включва рафиниране от сурови материали, оформяне и запазване на метали и техните сплави. Проучване, проведено върху древноегипетската цивилизация, показва, че преди 3 000 – 3 500 години египтяните са станали експерти в извличането и обработването на различни метали и минерали, и особено на злато, мед и желязо. Тяхната високоразвита металургия показва, че древните египтяни са били напреднали в откриването, извличането и обработването на руди и са имали развити познания по химия.

Археологическите проучвания са разкрили, че древните египтяни са извършвали изчерпателни изследвания върху медната руда и са произвеждали метални сплави преди около 3 400 г. пр.н.е. По време на Четвъртата династия (около 2 900 г. пр.н.е.) минните проучвания и операции са били контролирани от много старши по чин служители и е известно, че са били ръководени от синовете на Фараона.

Папирусът на Смит, който описва как древните египтяни са използвали превръзки, направени от лен.

Освен мед древните египтяни често използвали и желязо. За създаването на бронз бил използван калай, а за оцветяване на стъклото – кобалт. Метали, които не се намирали в Египет по естествен път, били докарвани от други региони и по-специално от Персия.

Техният най-често използван и най-високо оценяван метал бил златото. В Египет и в части от днешен Судан са открити хиляди златни мини. Един папирус, датиращ отпреди 14-и век пр.н.е., който съдържа плановете на златна мина близо до Аполинополис, разкрива професионализма на древните египтяни в това отношение. Папирусът описва строителството на повече от 1 300 къщи около мината само за осигуряване на подслон на работниците в нея. Оттук става ясно и значението на златарството и бижутерството в Древен Египет. Всъщност хилядите декоративни златни предмети, открити по време на археологическите разкопки, са показател за това, че древните египтяни са били специалисти в миньорството и металообработката.

Това също така ни показва, че древните египтяни са притежавали научното знание и технология, необходими за разпознаване на металните слоеве, извличане на руда от тях, рафиниране на извлечените метали и смесването им с цел получаването на сплави.

Значението На Градското Планиране И Инфраструктурата В Древен Египет

Stunning Pictures in The Chauvet Cave
(1, 2) Отлично изработени нагръдници на владетеля, направени от злато, сребро и полускъпоценни камъни (3) Чифт прецизно изработени сандали (4) Малка кана с дълго гърло, изработена от твърдо злато, все още запазила своята здравина и блясък.	(5) Този златен орнамент, открит на шията на мумията на Тутанкамон, има много фина златна изработка. По същата мумия били открити още около 150 други бижута. (6) Позлатен дървен сандък върху посребрена шейна (7) Нагръдник, изработен от злато, лапис лазули и тюркоаз, открит в Танис
Фината изработка на бижутата показва, че са били използвани изключително прецизни златарски инструменти. При липсата на едно такова оборудване фина изработка като тази би била невъзможна. Качеството и изтънчеността на египетското златарство е равно на това, което съществува днес.

Сухият климат на Египет е оставил след себе си множество сведения относно цивилизацията там, които показват, че египетските градове са имали високоразвита инфраструктура. Археологът Артур Еванс установил, че през 1 600-те години пр.н.е. живял владетел, който властвал над моретата със своята флота, и по онова време благоденствието било доста високо, значението, отдавано на естетиката, силно се повишило, облеклото и украшенията се превърнали в удоволствие и елегантност. Еванс охарактеризирал всичко, което открил, с определението „модерен”. В една сграда с големина на дворец, която също описал като модерна, били открити подземни водни пътища, луксозни места за миене, вентилационна и канализационна система и кладенци за смет. Всичко това не се различава по нищо от съвременното градоустройство.

Един от показателите за напредналата цивилизация на древните египтяни несъмнено са техните знания в областта на архитектурата и инженерството.

Несъмнено една високоразвита инфраструктура показва, че хората, които са изградили тези градове, са притежавали напреднали познания по архитектура и инженерство. Трябва да бъде взето под внимание на каква дълбочина в земята трябва да бъдат изкопани основите, къде трябва да бъдат поставени подпорните греди, как трябва да бъде планирана една ефективна вентилационна система, разпределянето на чистата и мръсна вода така, че да не се смесят една с друга, и още множество други детайли. И най-важното от всички е, че не могат да бъдат допуснати грешки при нито едно от тях. Древните египтяни са знаели всички тези техники и сградите, които са оставили след себе си, доказват това.

Архитектурните техники, които те са използвали през 3 000-те години пр.н.е., са били изключително професионални и замислени така, че да разрешат трудностите и проблемите в инфраструктурата. Водата е от огромно значение за една безводна страна като Египет. Всъщност те били намерили дълготрайни решения на проблема, включващи резервоари, построени с цел съхраняване на вода.

Голям воден резерв, открит в оазиса Фаюм, е един от тях. Египтяните също така били построили известен брой изкуствени езера, за да подсигурят продължителността на живота в определени райони. Тези малки езера, които събирали вода от река Нил, направили възможно изграждането на една такава напреднала цивилизация в египетската пустиня. Те построили езерото Моерис, което се намира на 80 километра югоизточно от днешен Кайро, с цел съхраняване на вода от река Нил посредством канал. Близо до това водохранилище били построени жилища и храмове.

Познанията на древните египтяни в областта на медицината, градското планиране и инженерството и как те трябва да бъдат приложени са само някои от доказателствата за необикновено напредналата цивилизация, която са притежавали. Тяхното знание и приложения още веднъж опровергават тезата на еволюционистите, че обществата са се развили от първобитни към цивилизовани. Едно общество, което е съществувало преди 5 000 години, е притежавало по-напреднало ниво на цивилизация от някои общества, които живеят в същата страна днес. Това е нещо, което не може да бъде обяснено от гледна точка на „еволюционния прогрес”. Също така не съществува никакво съмнение, че през периода, в който древните египтяни са се радвали на своята напреднала цивилизация, в Африка и в други части на света са съществували по-изостанали общества с хора, които са живели при по-примитивни условия. Нито един от тези хора обаче не е притежавал каквото и да било качество, което да го прави по-малко човек, нито пък каквато и да била маймуноподобна черта. Древните египтяни, другите хора, които живели в примитивни условия по същото време, както и човешките общества, които са съществували преди стотици хиляди години, всички те са били напълно хора, във всяко едно отношение, подобно на съвременния човек. Някои общества може да са живели в по-напреднали условия, а други в по-изостанали, но това не показва, както дарвинистите твърдят, че те са произлезли от маймуните или че една раса е еволюирала от друга. Една такава интерпретация е в ущърб на науката, здравия разум и логиката.

Успехите На Древните Египтяни В Текстила

Образци на рисунки върху лен от периода на Древен Египет

В Древен Египет е бил тъкан лен. От парчета плат, които са се запазили от 2 500 г. пр.н.е., може да бъде видяно, че по онова време са били произвеждани изключително висококачествени платове както от гледна точка на материалите, така и на тъкането. Най-важното от всичко обаче са детайлите в тъкането на плата. През 2 500 г. пр.н.е. древните египтяни са произвеждали фини нишки от вида, който се произвежда днес от машини, оборудвани с напреднала технология, и с платовете, изтъкани от тези нишки, били обвивани мумиите. Финото изтъкаване на тези тъкани е изумило учените, които са изучавали Древен Египет. Нишките в тези тъкани са толкова фини, че човек се нуждае от лупа, за да ги различи от копринените платове, изтъкани днес с последен модел тъкачни машини. Дори днес тези платове са известни със своето качество и египетския, лен, произвеждан днес, дължи своята слава на древните египтяни, които са живели през 2 000-те години пр.н.е.

Напредналото Ниво На Математиката

Папирусът на Хинд

Числата са използвани в Древен Египет още от много ранни времена. Открити са папируси от 2 000 г. пр.н.е., които описват математически задачи. Тези документи са известни като папируси на Кахун, Хинд и Берлински папирус. Тези документи излагат с примери основите, на които са били извършвани изчисленията. Древните египтяни са използвали Питагоровата теорема в своите строителни изчисления и са знаели, че триъгълник, чиито страни са със съотношение 3:4:5, е правоъгълен триъгълник.

Нещо повече, древните египтяни са знаели разликата между планетите и звездите. В своите астрономически проучвания те са включвали дори звезди, които са трудно забележими.

От друга страна, тъй като животът на древните египтяни зависел от повишаването и намаляването на нивото на река Нил, то те постоянно трябвало да го измерват и контролират. Тяхната линия имала „Нилометър”, направен за отбелязване на равнището на река Нил, като за извършването на тази дейност били назначени длъжностни лица.

Една Изпълнена С Тайни Строителна Технология

Най-значителните структури, построени в Древен Египет, които посетителите днес все още разглеждат с удивление, са мистериозните пирамиди. Най-великолепната сред тях – „Великата Пирамида” (Хеопсовата пирамида), е приемана за най-голямата каменна сграда, построена в света до днес. Историци и археолози от времето на Херодот до днес са представили множество теории за това как тази пирамида е била построена. Някои хора твърдят, че в строежа на пирамидата са използвани роби и са прилагани няколко различни техники: от техника с наклонена пътека без стъпала (рампа) до стъпаловидна пирамида. Картината, която се появява от тези методи, е следната:

„Ако пирамидата е била построена от роби, то броят на робите, които са работили на нея, би трябвало да е необикновено висок – в рамките на 240 000 души.

Ако е била построена рампа за строежа на пирамидата, то тогава им е трябвало около осем години за демонтиране на рампата след завършване на пирамидата. Това според датския строителен инженер Гарде-Хансон е абсурдна теория, защото веднъж след като рампата бъде разглобена, трябва да са останали огромни груби блокове, които ние щяхме да виждаме навсякъде. Никъде обаче не може да бъде забелязано такова доказателство.”

Отбелязвайки, че Гарде-Хансон е разгледал аспекти, подценени от останалите теоретици, Мустафа Гадалла продължава така в своята книга „Историческа Заблуда: Неразказаната история на Древен Египет” (Historical Deception: The Untold Story of Ancient Egypt):

„Когато посетите пирамидата, опитайте се да си представите зашеметяващите образи: Преди около 4 000 години всеки един каменар е изработвал по 330 каменни блока на ден. По време на сезон с обилни валежи били транспортирани около 4 000 блока на ден до река Нил, пренасяни на другия бряг, теглени нагоре по рампата към платото Гиза и поставяни на мястото им в пирамидата и всичко това трябва да е извършвано със скорост от 6.67 блока на минута! Представете си, по 6.67 блока на всеки 60 секунди!!!”

В допълнение на всичко това, имайки предвид факта, че повърхностната площ на всяка една от страните на пирамидата е около 2.5 хектара, то тогава за всяка една от плоскостите ще са необходими по приблизително 115 000 опаковъчни камъка. Тези камъни трябва да са били поставени толкова педантично на място, че празното пространство между тях е толкова малко, че през него не може да бъде мушнат дори и лист хартия.

Всичко това е само една част от информацията, която показва, че тайните относно строителството на пирамидите все още не са разкрити от съвременната наука и технология.

Удивителни Факти Относно Пирамидите В Гиза

Някои от математическите проучвания върху пирамидите в Гиза са показали, че древните египтяни са притежавали силно развито ниво на знание по математика и геометрия. Според тези изчисления освен познанието им по математика и геометрия хората, които са проектирали пирамидите, също така трябва да са знаели и размерите на Земята, нейната обиколка, ос и ъгъла на наклон на тази ос. Тази информация относно пирамидите, чийто строеж започнал около 2 500 г. пр.н.е., става дори още по-интригуваща, когато човек има предвид, че те са били построени около 2 000 години преди великите математици Питагор, Архимед и Евклид: Ъглите на Великата пирамида (Хеопсовата пирамида) разделят делтата на Нил на две равни половини. Трите пирамиди в Гиза са били подредени така, че да образуват Питагоровия триъгълник, формирайки страни с пропорции 3:4:5. Съотношението между височината на пирамидата и нейната обиколка е равно на това между радиуса на една окръжност и нейната обиколка. Пирамидата представлява един огромен слънчев часовник. Сенките, които хвърля между средата на октомври и началото на март, показват сезоните и дължината на годината. Дължината на каменните колони около пирамидата е равна на дължината на сянката на един ден. Дължината на една нормална страна от правоъгълната основа на пирамидата е равна на 365.342 египетски аршина (мярка за дължина, използвана по онова време). Това е много близко до броя на дните през една слънчева година (изчислено е, че една слънчева година има 365.224 дена). Разстоянието между Хеопсовата пирамида и центъра на Земята е равно на това между Северния полюс и пирамидата. В пирамидата съотношението на височината към два пъти дължината на основата е числото Пи. Общото лице на четирите страни на пирамидата е равно на квадрат със същата височина.

Ако Решим Да Построим Повторно Пирамидите…

Хеопсовата пирамида е съставена от около 2.5 милиона каменни блока. Представете си, че всеки ден са поставяни по десет блока, което би изисквало огромно усилие от страна на работниците, то би отнело 684 години за поставянето на всичките 2.5 милиона блока. Смята се обаче, че пирамиди като въпросната са били строени средно за около 20 – 30 години. Само това просто изчисление разкрива как при строежа на пирамидите древните египтяни са използвали много различна и висша технология.

През 1978 г. Институтът по варовика в Индиана на дружеството Америка (Indiana Limestone Institute of America Inc.) [най-голямата и компетентна организация в света относно варовика] провел проучване относно това колко голяма работна сила и какъв вид материали биха били необходими, за да се построи пирамида, подобна на Великата пирамида. Резултатите били доста интересни. Служителите на фирмата описват трудността при строежа на пирамидите така:

„Ако увеличим максимално потенциалната сила, което означава три пъти увеличаване на настоящото производство, добиването и пренасянето на едно такова количество варовик би отнело 27 години. Освен това за цялата тази работа трябва да бъде използвана напредналата технология на Америка, с други думи казано, хидравлични чукове и електрически триони с кристални глави. Това огромно усилие ще бъде положено единствено за изваждане на варовика от мината и транспортирането му. Това не включва лабораторните тестове, необходими за построяването на Великата пирамида, нито пък каквато и да била друга подготвителна работа.”

Елементи от облегалката на царския трон на Тутанкамон, Египетски музей, Кайро

Тогава как тези гигантски пирамиди са били построени в Древен Египет? С каква сила, с какви съоръжения и чрез какви техники са били подредени тези каменни тераси? Чрез какви способи тези каменни гробници са били издълбани? Как е било осигурено осветление по време на строежа? (По стените и таваните на гробниците не са били открити никакви петна, нито сажди.) Как каменните блокове са били извадени от каменоломните и как са били оформени блоковете, които са имали различна повърхност? Как тези камъни, които са тежали по няколко тона, са били транспортирани и как са били съединени до точност от 1/1000 от сантиметъра? Списъкът с въпроси би могъл да е още по-дълъг. Може ли на тези въпроси да бъде отговорено по логичен и благоразумен начин посредством еволюционното погрешно схващане на историята на човечеството? Разбира се, че не.

Със своето изкуство, медицина и култура Древен Египет е имал една велика цивилизация. Творбите, които древните египтяни са оставили след себе си, медицинските терапии, които са използвали, и натрупаното знание и опит, които са притежавали, са едно от най-важните доказателства за това. Някои учени днес обаче смеят да твърдят, че произведенията на древните египтяни в действителност са били построени от извънземни същества, тъй като съобразно с тезата на еволюцията на историята построяването на пирамидите трябва да е било изключително трудно. Разбира се, твърдението, че „пришълци от космоса са построили пирамидите”, е изключително неразумно и нелогично твърдение, зад което еволюционистите се крият, тъй като въпреки всичките си демагогски методи те са неспособни да дадат по-добро обяснение. Преди всичко няма ни най-малко доказателство, което да подкрепи това твърдение. Когато еволюционистите осъзнават, че не могат да дадат обяснение, базирано на случайността или еволюционния процес, незабавно се скриват зад идеята за „пришълци от космоса”. Всъщност те излезли с това нелепо твърдение, когато осъзнали, че ДНК в клетъчното ядро и първият протеин, който представлява основният градивен елемент на живота, притежават далеч по-сложна и необикновена структура, за да са се появили случайно от неорганични вещества: „пришълците от космоса са донесли първия жив организъм на Земята и са го оставили след себе си”. Нелепото естество на това твърдение, което е изложено от различни учени-еволюционисти, е, разбира се, един от показателите за отчаянието, в което те са изпаднали.

Цивилизацията в Древен Египет и всички останали цивилизации из цялата история са били основани от хора, които са притежавали разум и воля. Днес ние изразяваме нашето изумление, когато разглеждаме артифактите, датиращи отпреди 3 000 г. пр.н.е., и учени и експерти от тази сфера разискват и проучват как всичко това е било създадено. Но това, което наистина има значение, е следното: цивилизацията отпреди 5 000 години, чиито следи могат да бъдат открити в Египет днес, разбира се, е била построена с опит и знание, натрупани в продължение на хиляди векове. С други думи, корените на тази цивилизация се простират дори още по-далеч. Следователно, още в най-ранни времена не са съществували първобитни, полуживотни хора, които не са можели да говорят и са се прехранвали единствено чрез лов, както твърдят еволюционистите и останалите хора, които вярват в еволюцията на историята. Още от момента на сътворение на първото човешко същество човек е притежавал същите човешки особености, като разум, представа за красиво, разбиране, съзнание и морални ценности, както съвременният човек днес.

1. Горе вдясно: Вероятен модел на багер от онзи период	2. Долу вдясно: Модел на съвременен багер
Постройките, изградени от предишните общества с помощта на огромни камъни, показват, че съоръжения, подобни на тези, използвани в съвременното строителство, трябва да са били използвани и в миналото. Приликата на този декоративен предмет от злато със строителна машина е поразителна. Открит в Панама през 20-те години на миналия век, този екземпляр се смята, че е бил висящо украшение. Това и подобни на него открития опровергават еволюционните твърдения, че обществата в миналото са били напълно примитивни. Очевиден е напредъкът в технологията и знанието, натрупани с течение на вековете, но това не означава, че хората в миналото са живели като животни. Миналите общества също са осъществявали открития, развивали механизми и използвали машини според нуждите си.

Макет На Планер Открит В Древноегипетски Гробници
Останки, запазили се от много цивилизации, показват, че въздушният транспорт е бил използван още от много древни времена. Това ясно може да се забележи в останките на маите, рисунките в древноегипетските пирамиди и шумерските надписи. Доколкото можем да кажем, хората са построили и използвали превозни средства като планери, самолети и хеликоптери преди хиляди години. Всъщност Коранът посочва, че преди доста време може да е бил използван въздушен транспорт: „И на Сулайман [подчинихме] ­ вятъра... Утринният му ход бе колкото месец [ход на другите], и вечерният ­ колкото месец...” (Коран, 34:12)
Модел на планер, който се смята, че е отпреди 200 г. пр.н.е. 1. Viewed from behind 2. Viewed from the side 3. Viewed from above	Превозните средства, открити от д-р Рут Хивер на стените на храма Абидос, притежават очевидна прилика с използваните днес превозни средства, като хеликоптер, самолет и реактивен самолет.
Твърде вероятно е дългото разстояние, за което се съобщава в този айят, да е било възможно да се изминава бързо по времето на Пророка Сулайман (Соломон) (м.н.). Този превоз може да е бил извършван посредством превозни средства с вятърна мощност, използващи технология, подобна на откритата днес самолетна технология. (Бог знае най-добре.) Едно от доказателствата за това, че миналите цивилизации са използвали въздушен транспорт, е макетът на планер, открит в Египет. Този макет, открит през 1898 г., датира от около 200 г. пр.н.е. Разбира се, откриването на макет на планер на приблизително 2 200 години е доста забележително събитие. Археологическите открития напълно опровергават еволюционното схващане за историята. Когато били изследвани техническите особености на модела, се очертала една още по-интересна картина. Формата и пропорциите на крилата на този дървен макет са били проектирани по такъв начин, че да позволят на самолета максимално издигане с минимална загуба на скорост, както е при Конкорд, продукт на днешната най-напреднала технология. Това също така показва, че древните египтяни са имали много добри познания в областта на аеродинамиката.

A Solid Gold Model of an Aeroplane Found in Nazca
Remains of aircraft belonging to past civilizations have been found not only in Egypt. The aircraft model pictured here was discovered in a cave in Colombia, South America. Thought to be more than 1,000 years old, it is now in the Smithsonian Institution in Washington, D.C. The aerodynamic structure of this tiny model, with the projections on the edges of the rudder on the tail section, is no different from that of modern aircraft. In his book, The Puzzle of Ancient Man, Donald E. Chittick interprets this gold model in these words: Of course, it is possible to propose another explanation for this discovery apart from advanced technology. But, when all these hand-made discoveries are put together and their meaning carefully assessed, only one explanation is possible: these remains belong to civilizations with advanced technology.* * Donald E. Chittick, The Puzzle of Ancient Man, S. 109-110
This statue found in Vera Cruz, dating from 200 CE, has been compared by researchers to a hovercraft--a present-day vehicle that can travel on both land and water. The rotors on the sides can revolve in a circular motion, and the tail functions as a rudder. There is even a section for exhaust emission, and a control panel. The uniform that the pilot is wearing completes this comparison.

Do "Dogus" Represent Pilots Who Lived Thousands Of Years Ago?

Dogus are clay statues ranging between 7 and 30 centimeters (2.8 to 12 in) in height. So far, 3,000 of these statues have been found which are thought to have been crafted between 300 and 10,000 BCE. This makes them older than all former civilizations, including Egypt and Sumeria. Dogus were made by the Jomon people, which are thought to be the oldest known inhabitants of Japan. According to historical records, the Jomon were the first civilization to use ceramics.* In the Fukui Cave in Kyushu was discovered a piece of ceramic that is 12,700 years old. Dogu figurines are very different from those of other past civilizations. When we look at them carefully, their clothing seems to have a variety of technical components resembling those of suits worn by pilots and deep-sea divers in the first quarter of the 20th century. The armor on Dogu figures is apparently articulated in various places to allow movement. There are openings to allow for breathing. The eyes are protected by special goggles. The hands are covered by removable gloves. The helmets have an especially interesting design: They are round, with a breathing mechanism that includes air hoses and headphones. *The six thousand year old space suit, Vaughn M. Greene, foreword by Zecharia Sitchin

These figures, which are remarkable for their resemblance with the 20th-century flight suits and diving suits, suggest that peoples of past times had a highly advanced technology. These discoveries indicate that there has been no such thing as any process of evolution over the course of history. In the Qur'an God states that civilization in the time of Prophet Solomon (pbuh) had a very advanced level of air transport and underwater diving. (God knows best.) Here are two verses that indicate that the jinn serving Prophet Solomon (pbuh) were divers: So We subjected the wind to him to blow at his command, softly, wherever he directed. And the demons, every builder and diver . . . (Surah Sad : 36-37)

A Two-Thousand-Year-Old Analog Computer: A Discovery To Confound The Evolutionists' Scenario

In the year 1900, in one of modern archaeology's first major underwater finds, a sunken ship was discovered at the western entrance to the Aegean Sea between the islands of Crete and Kythera. The ship had been loaded full of figurines and amphorae, now in fragments. Pictured here is the geared wheel recovered from the Aegean Sea and determined to be part of an ancient computer. Most of the remains were determined to be the works of Greek artists of the early pre-Christian period. But among them was a calcified bronze fragment whose purpose was unknown. But after years of research, it was discovered that this mysterious artifact was an amazingly complex scientific device. As this interesting device slowly dried out, its old wooden case and inner parts cracked, revealing four flat parts. On the inner side of a geared wheel was an inscription that proved very difficult to decipher. Scientists suggested that this was a navigating instrument. There have been many ideas put forward about this object but no clear conclusions. Speculations about it continued until the investigations in 1951 by Yale professor Derek J. de Solla Price. In order to reconstruct the device, Price and his Greek colleagues investigated it by bombarding it with X-rays and gamma rays. Inside, they discovered layers of gears of various sizes arranged one above another. After long calculations of the probable original proportions of the gears, Price came to a stunning conclusion: The ancient Greeks had designed a mechanism to reproduce the actual movements of the sun, moon and planets in their past, present and future. This "Antikythera" mechanism was a 2,000-year-old analog computer. 1 This discovery confounded the claims of evolutionists that only rudimentary mechanisms were invented and utilized before the Hellenistic period. The mechanism had originally been a bronze mechanism inside a rectangular wooden box. In front and at the rear were bronze doors on which the craftsman-inventor had inscribed detailed information. To read the information generated by the device, there were three dials. The first contained two scales, one of which displayed the signs of the Zodiac; the other was inscribed with the Greek names for the months of the year. *The first dial showed the position of the Sun on every day of the year as it moved throughout the Zodiac. * The second dial showed the eighteen-year cycle of solar eclipses. * The third dial depicted the various phases of the moon. An input was provided by a handle that needed to be turned once a day to turn a wheel of some thirty-nine bronze gears, which were meshed on parallel planes. This moved a driving-wheel that was attached with two trains of gears that were connected through a toothed turntable. The turntable acted as a differential gear train and when the input handle was turned, the two shafts rotated at different speeds. The differential gears, now used in modern-day automobiles that provide the tires to revolve at different rates of speeds on curves, were invented only in the 17th century. Price called the device one of "the greatest basis mechanical inventions of all time." 2 This discovery caused a major repercussion around the world. With it, the evolutionists' fictitious schema of "technological evolution" was upended. According to evolutionists, any civilization 2,000 years old ought to have no sophisticated technology and have used only simple tools. However, this device invented by ancient Greek mechanics showed that civilizations of the past were not as evolutionists imagine. They produced a celestial computer centuries ago and were more advanced than many medieval civilizations. (The first analog computer was developed in 1931 by Vannevar Bush.)3 In his book, The Puzzle of Ancient Man: Advanced Technology in Past Civilizations?, Donald E. Chittick makes this comment: Even more surprising perhaps is the discovery of an object located on a ship that was sunk in the Aegean Sea before the time of Christ. It appeared to be some type of mechanical computing device. Modern computers are of two types: analog and digital. The object discovered on this ship sunk before Christ's time was a fairly sophisticated analog computer. 4 Of this discovery, an article in The Observer written by Helena Smith bore a headline announcing: "Revealed: World's Oldest Computer." The following extract is taken from her article: … after the discovery of the calcium-encrusted bronze mechanism on the ocean floor, hidden inscriptions show that it is the world's oldest computer, used to map the motions of the sun, moon and planets. 'We're very close to unlocking the secrets,' says Xenophon Moussas, an astrophysicist with a Anglo-Greek team researching the device. 'It's like a puzzle concerning astronomical and mathematical knowledge.'... Michael Wright, a former curator at London's Science Museum … said the apparatus was the best proof yet of how technologically advanced the ancients were. 'The skill with which it was made shows a level of instrument-making not surpassed until the Renaissance.' … many experts say it could change how the history of science is written. 'In many ways, it was the first analogue computer,' said Professor Theodosios Tassios of the National Technical University of Athens. 'It will change the way we look at the ancients' technological achievements.' 5 These statements by experts are very significant, because it took approximately 20 centuries before human beings could build a computer similar to the Antikythera mechanism. 2,000 years ago, Greeks had the knowledge to build an analog computer. All this shows us that people who lived so long ago had a higher level of civilization than many later societies—a fact that cannot be explained by evolution. Certainly, there were backward civilizations in various places in the world while the Greeks were enjoying their own advanced civilization. The fact that some societies existed in an advanced civilization while some others were less-developed, does not indicate that mankind is a species that evolved from apes or that one society developed from another, as the Darwinists claim. This is an uninformed interpretation that goes against all science and logic. --------------------------------------------------------------- 1. http://www.dreamscape.com/morgana/triton2.htm 2. Ibid. 3. Encyclopaedia Britannica Online; www.britannica.com/eb/article-9018261/Vannevar-Bus 4. Donald E. Chittick, The Puzzle of Ancient Man: Advanced Technology in Past Civilizations, Creation Compass, 1998, S. 34-35 5. Revealed: World's oldest computer, Helena Smith, The Observer, 20. August 2006, http://observer.guardian.co.uk/world/story/0,,1854232,00.html

Съществувало Ли Е Електричество В Древен Египет?

Релефи от храма на Хатхор в Дендера също са разкрили една много интересна информация относно Древен Египет. Фигурите на рисунките увеличават възможността древните египтяни да са познавали и използвали електричеството. Когато разгледате внимателно фигурите на този релеф, вие може да видите, че точно както днес по онова време също трябва да е била използвана изолация за високо напрежение: Форма, наподобяваща на крушка, подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и предполаган за изолатор). Приликата между формата на рисунката и електрическите лампи е удивителна. Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р Колин Г. Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4 300 години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес. Учените експериментирали със системата, изобразена на релефите, за да видят дали ще може да отдели светлина. Австралийският електроинженер Уолтър Гарн изучил подробно релефите и възпроизвел стълба-изолатор Джед, крушката и усуканата жица. Моделът, който той изготвил, наистина проработил и отделил светлина. Друго доказателство за това, че древните египтяни може да са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както археолозите-еволюционисти твърдят, те са използвали огнени факли и маслени лампи, то очевидно трябваше да са останали следи от сажди. Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най-дълбоките зали. Би било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на необходимото осветление, а дори и още по-важно, би било невъзможно изработването на великолепните фрески по стените. Това засилва вероятността електричеството да е било използвано в Древен Египет.

Приликата на фигурите от тези релефи от храма на Хатхор в Дендера със съвременните осветителни крушки е изумила учените.

Стълбът Джед, който често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира един вид електрически уред. Колоната може да е служила като генератор и по този начин да е подсигурявано осветление.

Шумерската Цивилизация

Филип Джонсън

В изобразяването на предполагаемия „еволюционен ход” на историята на човечеството учените-дарвинисти са безпомощни и по отношение на един друг въпрос: за човешкия мозък, с който човечеството е изградило университети, болници, фабрики и държави, с който е композирало музика, провеждало Олимпийски игри и пътувало в космоса, с една дума, една от най-значимите особености, която прави човека такъв, какъвто е.

Еволюционистите твърдят, че човешкият мозък се е сдобил със сегашните си възможности чрез еволюиране, след като човек се е отделил от шимпанзетата или така наречените най-близки живи роднини. Те приписват предполагаемите скокове, които са се случили в мозъчната еволюция, на случайни промени, които са настъпили в мозъка, както и на положителното въздействие на уменията за изработване на сечива. Вие често може да се натъкнете на твърдения като тези в документални филми по телевизията и статии във вестници и списания, които разказват дълги истории за това как човекът-маймуна първо се е научил да изработва ножове от камък, а след това и копия. Тази пропаганда обаче не е вярна. Въпреки че се опитват да изобразят сценариите, които излагат, като научни, те в действителност са основани единствено на дарвинистки предразсъдъци и са напълно ненаучни. Най-същественият момент от всички е, че човешкият мозък не може да бъде редуциран до материя. Този факт удостоверява невалидността на материализма и по този начин напълно обезсилва всички видове твърдения относно еволюцията на мозъка.

Еволюционистите твърдят, че мозъкът се е появил чрез еволюция, но те не притежават никакви средства за изпробване на това какво представлява първобитното ниво на разума, нито пък за пресъздаване на условията за предполагаемата еволюция на мозъка. Хенри Гии, редакторът на списание Нейчър (Nature), което е добре известно с еволюционните си публикации, въпреки че самият той е еволюционист, открито признава ненаучното естество на тези твърдения:

„Например твърди се, че еволюцията на човека трябва да е била предизвикана от подобрения в стойката, размера на мозъка и координацията между ръцете и очите, което е довело до технологични постижения като откриване на огъня, изработване на сечива и използване на речта. Сценарии като тези обаче са субективни. Те никога не могат да бъдат изпробвани посредством експеримент и следователно са ненаучни. За своята достоверност те се осланят не на научна проверка, а на твърдение и на авторитета на тяхното представяне.”

Освен че сценарии като тези са ненаучни, те също така са и логически невалидни. Еволюционистите твърдят, че благодарение на интелекта, който по общо мнение се е появил чрез еволюция, е възникнало и се е развило умението за използване на сечива, благодарение на което се е развил и разумът. Такова развитие обаче е възможно само ако човешкият разум вече съществува. Според това обяснение въпросът дали посредством еволюцията първо се е появила технологията или мозъкът остава без отговор.

Филип Джонсън, който е един от най-дейните критици на дарвинизма, пише следното по въпроса:

„Една теория, която е плод на разума, не може никога достатъчно добре да обясни мозъка, който е произвел тази теория. Историята за великия научен ум, който открива безусловната истина, е задоволяваща единствено дотолкова, доколкото ние приемаме самия разум като даденост. Веднъж след като се опитаме да обясним мозъка като плод на собственото си откритие, ние се отзоваваме в огледална зала без изход.”

Фактът, който дарвинистите съвсем не могат да обяснят относно собствения си човешки разум, разкрива, че твърденията, които правят относно културната и социална история на човека, също са невалидни. Всъщност всички факти и открития, които разгледахме до момента, правят твърденията на дарвинистите относно „еволюцията на историята” напълно безсмислени.

Противно на това, което еволюционистите казват, историята на човечеството е пълна с доказателства за това, че древните хора са притежавали далеч по-висши технологии и цивилизации, отколкото се е вярвало. Една от тези цивилизации е тази на шумерите. Артифактите, които са оставили зад себе си, са някои от доказателствата за натрупаното знание, притежавано от човечеството преди хиляди години.

Шумерите: Една Напреднала Цивилизация

Месопотамия на гръцки означава „междуречие”. Тази област е една от най-плодородните в света, което я е направило и средище на велики цивилизации.

Група от хора, появила се от южната част на тези земи, от областта, известна днес като Кувейт и Северна Саудитска Арабия, е говорела на различен език от този на останалите общества, живеела е в градове, била е управлявана от монархия, базирана на юридическа структура, и е притежавала писменост. Това са били шумерите, които се развили бързо, след като основали големи градове-държави след 3 000 г. пр.н.е. и поели властта над голям брой хора.

1. Културните области на шумерите	2. Разпръскване на народите от Древния Среден изток през 2 000 г. пр.н.е
От 3 000 г. пр.н.е. нататък чрез постоянното строене на големи градове-държави шумерите поели под свой контрол една голяма географска площ.

В един по-късен период шумерите били победени от акадите и преминали под тяхно владичество. Усвоявайки шумерската култура, религия, изкуство, законност, държавна структура и литература, акадите успели да запазят цивилизацията в Месопотамия.

В своето време шумерите отбелязали значителен напредък във всички области, от технологията до изкуството и от правото до литературата. Те имали добре развита търговия и силна икономика. Бронзовите изделия, превозните средства на колела, платноходките, статуите и монументалните сгради са някои от запазилите се и до днес доказателства за техния бърз прогрес. Освен това е известно, че шумерите са развивали множество ръчни занаяти, които не са достигнали до днешни дни. Тъкането и боядисването на вълна, важен износен търговски артикул на градовете от Месопотамия, могат да бъдат посочени като едно от развитите второстепенни изкуства.

Шумерите също така са притежавали и развита социална структура. Тяхната държава е била монархия с цар-жрец, който управлявал с помощта на група чиновници. Това са и хората, които след жътва разпределяли реколтата сред хората и посещавали и инспектирали нивите. Бюрокрацията оформяла основата на шумерската административна система. Жрецът на всяка една област трябвало да поеме отговорността за хората, които живеели там, и по този начин да гарантира за това, че храната ще бъде разпределена справедливо, и то особено в големите градове. Работата, извършвана от жреците, била записвана и архивирана.

Начинът, по който асирийската колесница на рисунката отдолу се движи без никаква двигателна сила, заслужава да му се обърне внимание. Доспехите на войниците показват колко силно напреднало е металообработването по онова време. Тяхното облекло напълно е покрито с брони, които им позволяват да се движат удобно, докато са защитени от главата до петите. Колесницата трябва да е била достатъчно здрава, за да издържи на военните условия и тежките удари, особено след като е била използвана като стенобойна машина. Използваните материали и устойчивостта на колесницата са особено забележителни. (от 2 000 г. пр.н.е. до 612 г. пр.н.е.)

В социалните, творчески, научни и икономически сфери шумерите, които живели приблизително 5 000 години преди наши дни, били в пълно противоречие на човешкия модел на еволюционистите, който се предполага, че се е развивал от първобитен към модерен. Великата цивилизация, построена от шумерите, не е била само изключително напреднала за своето време, но също така и значително напреднала в сравнение с множество общества днес. Това ниво на културно развитие не може да бъде обяснено посредством еволюционните твърдения за това, че човешките същества първо са се отделили от маймуноподобните особености, включително и комуникация чрез сумтене, след това са започнали да се социализират и да отглеждат животни и едва след това се научили на земеделие. Очевидно е, че човешките същества винаги са си били хора с целия им разум, умения и вкусове във всички периоди на историята. Рисунките на човекоподобни маймуни, седящи край огън в пещери и прекарващи деня си, изработвайки груби каменни инструменти, които са изобразявани толкова често от еволюционистите, са напълно въображаеми и противоречат на всички исторически, археологически и научни доказателства.

Шумерите И Науката

	Шумерите са използвали 12-месечен календар, чертали са карти на множество съзвездия и са проследявали движенията на планети като Меркурий, Венера и Юпитер. Точността на техните изчисления е потвърдена от открития и компютърни изчисления, извършени в наши дни. На основата на наблюденията си шумерите смятали, че нашата Слънчева система се е състояла от дванадесет планети, броейки Слънцето и Луната. Тяхната 12-а планета, спомената като Нибиру в някои източници, е в действителност десетата планета, известна още като Планета X, чието съществуване много учени неотдавна приеха. Снимката долу показва шумерска рисунка на Слънчевата система. В центъра е разположено Слънцето, а останалите планети се въртят около него.
	A. Asteroid Belt B. The Inner Planets C. The Outer Planets
	1. The Sun 2. Mercury 3. Venus 4. The Earth 5. The Moon 6. Mars	7. Jupiter 8. Saturn 9. Uranus 10. Neptun 11. Pluto 12. Nibiru

Шумерите са притежавали своя собствена бройна система. Вместо днешната десетична бройна система те са съставили математическа система, която се основава на числото 60 (шестдесетична бройна система). Тяхната система все още заема значително място в наши дни, като например това, че един час има 60 минути, една минута 60 секунди и една окръжност 360 градуса. Поради тази причина шумерите, с чиито математически познания са създадени първата геометрична и алгебрична формула, се смятат за основатели на съвременната математика.

Ziggurat

Освен това шумерите са достигнали до едно доста развито равнище в сферата на астрономията и тяхното изчисляване на годините, месеците и дните било почти същото като нашето. Шумерският календар, със своята година, състояща се от 12 месеца, също така бил използван и от древните египтяни, гърци и някои семитски общества. Според този календар една година се състояла от два сезона – лято и зима. Лятото настъпвало през пролетното равноденствие, а зимата през есенното равноденствие.

Шумерите също така са изучавали небесата от кули, които наричали „Зикурат”. Както може ясно да се забележи от известен брой летописи, те са можели да предвиждат слънчевите и лунните затъмнения. За да документират своите астрономически открития, шумерите са изработвали схеми на доста голям брой съзвездия. Освен Слънцето и Луната те също така са изучавали и отбелязвали движенията на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Изчисленията, които шумерите са извършвали преди 5 000 години, днес са потвърдени от снимки, изпратени на Земята от космически кораби.

Без съмнение това е в пълно противоречие с твърденията на еволюционистите за историята. Разполагаме с едно общество, което преди 5 000 години е открило информация, която ние сме получили едва неотдавна с помощта на гигантски телескопи, модерни компютри и различни видове технология. При това положение учените-еволюционисти трябва да оставят настрана своите предразсъдъци и да действат в светлината на науката и историческите факти. Тази истина показва недействителността на идеята, защитавана от дарвинистите, че цивилизациите винаги са напредвали от примитивни към по-развити. Известен идеологически натиск стои в основата на опита за обясняване на историята на човека, който е основал цивилизации, композирал музика, изработвал произведения на изкуството, изграждал внушителни сгради, изучавал космоса и извършвал научни и технологични открития, от гледна точка на един предполагаем еволюционен процес. Правилният подход за еволюционистите е да действат в светлината на фактите, получени от експерименти, открития и наблюдения, а не от идеологически интереси.

Лупата На Нимруд

Парче, наподобяващо на лупа и датиращо отпреди около 3 000 години, е представяно като важно откритие, което „би могло да пренапише историята на науката”. Историята показва, че човешкият род е притежавал същия разум, умения и вкусове, както днес, още от момента на първоначалната си поява Откритие, направено през 1850 г. от археолога сър Джон Лейърд, повдига въпроса за това кой в действителност е използвал първата лупа? По време на поредица от разкопки в днешен Ирак Лейърд открил парче лупа, датиращо отпреди 3 000 години. Понастоящем излагано в Британския музей, това парче показва, че първата известна лупа е била използвана по времето на асирийците. Професор Джовани Петинато от Университета в Рим вярва, че тази лупа от кристален кварц, която според него е значително откритие, осветяващо историята на науката, би могла също така да обясни защо древните асирийци са имали толкова големи познания по астрономия, защо са открили планетата Сатурн и пръстените около нея. С каква цел е използвана тази лупа? Отговорите могат да бъдат спорни, но все пак е очевидно, че не всички минали общества са водели прост начин на живот, както учените-еволюционисти твърдят. Предишните общества са използвали наука и технология, изграждали са добре устроени цивилизации и са се радвали на модерен начин на живот. До нас днес е достигнала само ограничена информация относно всекидневния им живот, но на практика всичко, което знаем, показва, че нито едно от тези общества не е преминало през еволюция. „Аллах сътвори небесата и земята с мъдрост. В това има знамение за вярващите.” (Коран, 29:44)

Багдадската Батерия
През 1938 г. немският археолог Уилхелм Кьониг открил предмет, наподобяващ на ваза, известен като „Багдадска батерия”. Но как се е стигнало до заключението, че този предмет, който е на около 2 000 години, е бил използван като батерия? Ако той е бил използван като батерия, което със сигурност посочват проведените проучвания, то всички теории за това, че цивилизациите винаги са напредвали и че обществата в миналото са живели при примитивни условия, ще бъдат напълно унищожени. Това глинено гърне, запечатано с асфалт или битум, съдържа меден цилиндър. Дъното на този цилиндър е покрито с меден диск. Асфалтната запушалка задържа на място желязна пръчка, която е пусната да виси надолу в цилиндъра, но без да осъществява контакт с него. Ако гърнето бъде запълнено с електролит, то ще се получи батерия, произвеждаща ток. Това явление е известно като електрохимична реакция и не се различава особено много от начина на действие на днешните батерии. По време на експерименти с някои реконструкции на Багдадската батерия били произведени между 1.5 и 2 волта електричество. Това повдига един много важен въпрос: За какво е използвана батерия преди 2 000 години? При положение че съществува една такава батерия, очевидно е, че би трябвало да са съществували и инструменти и апарати, които е захранвала. Това още веднъж показва, че хората, които са живели преди 2 000 години, са притежавали далеч по-развит стандарт на живот, отколкото по-рано е било предполагано.
	1. Asphalt stopper 2. Copper cylinder 3. Iron rod 4. Electrolyte solution
	Проучванията относно този предмет, известен като „Багдадска батерия” и датиращ отпреди 2 000 години, доказват, че той е бил използван като батерия за произвеждане на електричество.

Маите: Друго Общество, Което Опровергава Твърденията За Еволюцията На Историята

Останки от сграда в древния град на маите Уксмал

Някои учени-еволюционисти твърдят, че маите не са използвали метални инструменти. Ако наистина не са ги били използвали, то как бихме обяснили детайлното каменоделство в майските останки? Металните сечива биха могли бързо да се окислят и изгният в тропическите гори на Ютакан с неговия влажен климат. Ето защо е напълно възможно металните предмети на маите да не са се запазили до днес. Но техните каменни структури, които са се запазили, показват как е невъзможно една толкова деликатна и детайлна работа да е била извършена с използването само на каменни сечива.

Почти всички еволюционни издания имат едно общо нещо: всички те посвещават значително място на въображаеми сценарии относно това защо някои биологични структури или особености на живите организми е трябвало да еволюират. Поразителното обаче е, че всички истории, които еволюционистите си представят, са представяни като научни факти. Истината обаче е, че тези обяснения не са нищо повече от дарвинистки вълшебни приказки. Еволюционистите се опитват да представят сценариите, които са измислили, като научни факти. Тези разкази обаче са напълно заблуждаващи, без никаква научна ценност и никога не могат да представляват доказателство за твърденията на еволюционистите.

Една история, толкова често срещана в еволюционната литература, е тази за превръщането на уж маймуноподобните същества в хора и тази за постепенното преобразуване на първобитния човек в социално същество. Въпреки че не съществуват научни доказателства, които да ги подкрепят, реконструкции на тези предполагаеми първобитни човешки същества, в които те са изобразявани ходейки полуизправени, сумтящи, вървящи заедно с „пещерните си семейства” или ловувайки с груби каменни сечива, са най-добре известните части на този сценарий.

Тези реконструкции са със значение на „повярвайте и си представете, че е било така”. С тях еволюционистите се стремят да убедят хората не на основата на конкретните факти, а на основата на фантастична спекулация, защото те са базирани по-скоро на техните авторски предразсъдъци и предубеждения, а не на научните факти.

Ел Мирадор, Гватемала, Реконструкция на предкласически майски град

Еволюционистите нямат никакви угризения да държат тези истории в професионалната литература, нито пък за това да ги представят като че са научна истина, въпреки че те добре осъзнават погрешната същност на своите разкази. Тези толкова често изразявани от еволюционистите сценарии обаче се състоят от догадки, а не от научни сведения, подкрепящи еволюционната теория, защото не съществува никакво доказателство за това, че човек е произлязъл от маймуноподобен предшественик. По същия начин нито едно археологично или историческо доказателство не подсказва, че обществата са еволюирали от първобитно към напреднало. Човек си е бил човек още от деня на сътворението си и е създавал различни цивилизации и култури по време на всички периоди на историята. Една от тези цивилизации са маите, чиито останки днес все още пораждат изумление.

В историческите източници се споменава, че при обществата, населяващи областта, бил дошъл висок мъж с бели одежди. Според информацията, съдържаща се в стенописите, за кратък период от време се била разпространила вярата в един Бог и бил постигнат напредък в науката и изкуството.

„И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и повече се възползваха от земята, и я населяваха по-дълго, отколкото я населяват те...” (Коран, 30:9)

Храм на войните в Чичен Ица Храм, построен по времето на владетеля Пакал	Горната част на реконструирания храм Росалила
Детайлната инкрустация върху камъка показва, че маите са притежавали необходимата технология за каменоделство, което е невъзможно при липсата на инструменти като стоманени пили, длета и бургии.

Маите: Експерт Математици

Маите са живели в Централна Америка около 1 000 г. пр.н.е. на значително разстояние от останалите напреднали цивилизации като тези в Египет, Гърция и Месопотамия. Най-съществената характерна особеност на маите е научният напредък, който те са били постигнали в областта на астрономията и математиката, и техният сложен писмен език.

Познанията на маите относно времето, астрономията и математиката са били хиляди години по-напред от тези на Западния свят по онова време. Например тяхното изчисляване на годишния цикъл на Земята е бил доста по-точен, отколкото който и да било друг изчислен преди откриването на компютъра. Маите са използвали математическото понятие „нула” хиляда години преди неговото откриване от западните математици. Те също така са използвали много по-развити числа и знаци от своите съвременници.

Календарът На Маите

Хааб, гражданският календар, използван от маите, който се състои от 365 дена, е едно от произведенията на напредналата им цивилизация. Всъщност те са знаели, че годината е малко по-дълга от 365 дена и са смятали, че е била 365.242036 дена. Според Григорианския календар, който се използва днес, една година се състои от 365.2425 дена. Както можете да видите, между двете цифри съществува една много малка разлика, което е допълнително доказателство за вещината на маите в областта на математиката и астрономията.

Календарът на маите е почти идентичен с 365-дневния Григориански календар, използван днес. Маите са изчислили, че една година е малко по-дълга от 365 дена (на отсрещната страница).	Календарен камък на ацтеките (вдясно)

Астрономическите Познания На Маите

Астрономическо познание, толкова съвършено, че да може да установи, че на всеки 6 000 години трябва да бъде изваден един ден от орбитата на Венера, е важен пример за напредналата цивилизация на миналите народи.

Три книги, които са достигнали до нас от маите, известни като Кодекси на маите, съдържат важна информация относно техния живот и астрономически знания. От трите – Мадридския, Парижкия и Дрезденския кодекс – последният е най-важен от гледна точка на излагането на това колко задълбочени са знанията по астрономия на маите. Те са притежавали една много сложна писмена система, от която досега са успели да дешифрират само по-малко от 30%. Дори само това обаче е достатъчно, за да ни покаже напредналото ниво на науката, до което са достигнали.

Например 11-а страница от Дрезденския кодекс съдържа информация относно планетата Венера. Маите са били изчислили, че годината на Венера продължава 583.92 дни, а обиколката й около Слънцето трае 584 дена. Освен това те са направили и графични рисунки на цикъла на планетата в продължение на хиляди години. Други две страници от кодекса съдържат данни относно Марс, четири за Юпитер и нейните спътници и осем страници са посветени на Луната, Меркурий и Сатурн. Те се занимават с толкова сложни изчисления като орбитите на тези планети около Слънцето, взаимоотношенията им помежду си и взаимоотношенията им със Земята.

На отсрещната страница: Елемент от капак на ковчег в гроба на майския владетел Пакал.

Знанията на маите по астрономия били толкова точни, че те можели да определят, че на всеки 6 000 години от орбитата на Венера трябвало да бъде изваден един ден. Как те са се сдобили с информация като тази? Това все още е въпрос на спор за астрономите, астрофизиците и археолозите. Днес такива комплексни изчисления се извършват с помощта на компютърната технология. Учените изучават космическото пространство в обсерватории, оборудвани с всякакъв вид технически и електронни устройства. Маите обаче са се сдобили със своето знание 2 000 години преди изобретяването на съвременната технология. Това още веднъж прави невалидна тезата, че обществата винаги са се движили напред от първобитно към напреднало състояние. Множество предишни общества са имали точно толкова висока степен на цивилизация, колкото и съвременните, а понякога дори и още по-висока. Множество общества днес дори не са достигнали до нивата, постигнати от обществата в миналото. С една дума, цивилизациите понякога се движат напред, а в други случаи назад, но понякога по едно и също време са живели както напредналите, така и примитивните общества.

Превозното средство, на което стои Пакал, наподобява вид мотоциклет, което може да е моторно превозно средство, използвано по онова време.

Пътната мрежа в древния град на маите Тикал

Дарвинистите твърдят, въпреки че не притежават никакви научни доказателства, че древните хора са били първобитни същества, които са живели по примитивен начин и че разумът им се е развил с течение на времето. Археологическите открития обаче опровергават това. Археологическите разкопки, проведени в древния майски град Тикал например, разкриват едно чудо на инженерството и планирането. Въздушните снимки показват, че градовете на маите са били свързани един с друг посредством обширна пътна мрежа. Всичко това показва, че напреднали цивилизации са съществували през всички периоди на историята.

Тикал, един от най-старите майски градове, бил основан през 8-и век пр.н.е. Археологическите разкопки в града, който е разположен в дивата джунгла, са извадили наяве къщи, дворци, пирамиди, храмове и обществени места за събирания. Всички тези области са били съединени помежду си посредством пътища. Радарни снимки са показали, че освен цялостната канализационна система градът също така се е радвал и на всеобхватна напоителна система. Тикал не е разположен нито до река, нито пък до езеро, но било открито, че градът е използвал около десет водохранилища.

Пет главни пътя водят от Тикал към джунглата. Археолозите ги характеризират като церемониални пътища. Въздушните снимки показват, че майските градове са били свързани помежду си посредством голяма мрежа от пътища с обща дължина около 300 километра (190 мили), както и че е била проведена една широкообхватна инженерна дейност. Всички пътища са били направени от разтрошени скали и са били покрити със светъл на цвят устойчив слой. Остава обаче важният въпрос относно това как тези пътища, които са напълно прави, като че са начертани с линия, са били построени, как маите са определяли посоката си по време на изграждането им и какви съоръжения и инструменти са използвали. Мирогледът на еволюционистите не може да даде разумни и логични отговори. Това е така, тъй като ние си имаме работа с едно чудо на инженерството, дълго стотици километри. Напълно ясно е, че тези пътища са резултат на подробни изчисления и измервания, както и на употребата на необходимите материали и съоръжения.

Зъбчатите Колела, Използвани От Маите

Майско зъбно колело в Копан

Проучванията в областите, населявани от маите, показват, че те са използвали приспособления, съдържащи зъбчати колела.

Снимката на задната страница, направена в големия майски град Копан, е едно от доказателствата за това. Едно общество, което е използвало технология със зъбчати колела, също така трябва да е имало и познания в областта на машинното инженерство.

Невъзможно е за някой, който не притежава това знание, да изработи механизъм със зъбчати колела. Например, ако бъдете накарани да изработите подобен на този на снимката механизъм без необходимото обучение, то вие няма да можете да направите това, нито пък да осигурите правилното функциониране на механизма.

Фактът, че маите са успели да направят това, обаче е важен показател за тяхното ниво на знание и доказва, че тези, които са живели в миналото, не са били „изостанали”, както еволюционистите твърдят.

Примерите, представени досега, са само някои от тези, които показват напредналото ниво на цивилизация, постигнато от обществата в миналото. Това сочи към една изключително важна истина: Еволюционната теза, налагана в продължение на толкова много години, че обществата в миналото са живели прост, изостанал, примитивен живот, е съвсем погрешна. Общества с различни нива на цивилизованост и различни култури са съществували през всички векове, но нито едно не е еволюирало от друго. Фактът, че преди 1 000 години са съществували някои изостанали общества, не означава, че самата история е еволюирала или че обществата се развиват от примитивни към по-напреднали. Това е така, защото наред с тези изостанали общества също така са съществували и силно развити такива, които са направили огромни стъпки в науката и технологията и са положили основите на добре устроени цивилизации. Да, културното взаимодействие и натрупаното знание, предавано от поколение на поколение, напълно е възможно да е изиграло роля в развитието на обществата. Но това не е еволюция.

Давайки примери за народи, които са живели в миналото, в Корана се съобщава, че някои от тях действително са изградили напреднали култури:

Тези съобщени в Корана сведения са подкрепени от научните открития. Когато бъдат разгледани внимателно археологическите открития и местата, където са живели миналите народи, наистина може да бъде забелязано, че мнозинството от тези общества са се радвали на по-високо ниво на цивилизация от някои общества днес и че са постигнали огромен напредък в областта на строителната технология, математиката и медицината. Това още веднъж опровергава дарвинисткия мит за еволюцията на историята и обществата.

„И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? А те бяха по-силни от тях. Нищо не възпира Аллах нито на небесата, нито на земята. Той е всезнаещ, всеможещ.” (Коран, 35:44)

Все Още Неразгаданите Линии В Наска
Линиите в Наска, край перуанския град Лима, са едно от откритията, които учените не могат да обяснят. Тези изключително удивителни линии първо са били разкрити чрез проучвания от въздуха, проведени от д-р Пол Косок от Нюйоркския университет Лонг Айлънд през 1939 г. Дълги с километри, тези линии понякога наподобяват на писта на летище и също така изобразяват различни птици, маймуни и паяци. Кой е направил тези линии в сухата перуанска пустиня, защо и как, е все още загадка. От друга страна, който и да ги е изработил, очевидно не е водел примитивен начин на живот, както някои учени твърдят. Тези линии могат да се видят изцяло единствено от въздуха и са изработени по съвършен начин. Разбира се, това е забележително нещо, над което трябва да се размисли.
1. 45 метра дълъг образ на паяк 2. Фигура на човек 3. 140 метра дълго изображение на кондор	4. Голям образ на маймуна, 58 метра широк и 93 метра дълъг 5. Фигура на дърво 6. Фигура на куче

С течение на историята е бил постигнат голям напредък във всички области, наред с огромен научен и технологичен прогрес. Нелогично и ненаучно обаче е да представяме тези промени като „еволюция”, както правят материалистите. Благодарение на натрупването на култура и знание съществува постоянен напредък в сфери като наука и технология. Така както не съществува никаква физическа разлика между съвременните хора и тези, които са живели преди хиляди години, обаче те също така не се различават и от гледна точка на разума и уменията си. Представата, че хората от 20-и век са по-напреднали цивилизационно, защото техният мозъчен обем се е увеличил, е погрешна, възникнала в резултат на еволюционната пропаганда.

Безизходицата По Отношение На Еволюцията На Речта

По целия свят съществуват много раси, които говорят различни езици и всеки един от тези езици е много сложен. Еволюционистите не могат дори да си представят как би могла тази комплексност да се е появила постепенно.

Разказвайки мита за еволюцията на човешката история, еволюционистите се изправят пред редица сериозни проблеми. Единият е как първоначално е възникнало човешкото съзнание. Другият е свързан с появата на речта – една особеност, която отличава човешките същества от всички останали живи същества.

Когато ние говорим, благодарение на речта, можем да споделим своите мисли и да ги изразим по такъв начин, че отсрещната страна да може да ги разбере. Въпреки че това изисква високо специализирани мускулни движения на устните, гърлото и езика, ние почти не осъзнаваме това. Ние просто „искаме” да говорим. Звуците, сричките и думите се появяват чрез хармоничното свиване и отпускане на около 100 различни мускули, а изреченията, разбираеми от другите, се формират посредством подходящата поредица на граматични елементи като подлог, допълнение и местоимение. Фактът, че ние не правим нищо друго освен да „поискаме” да използваме едно такова умение, базирано на толкова комплексни етапи, очевидно показва, че речта не е просто умение, появило се от основните биологични структури.

Човешкото умение да се говори е едно изключително сложно явление, което не може да бъде обяснено от гледна точка на въображаемите изисквания или механизми на еволюционния процес. Въпреки прекалено дългите проучвания еволюционистите не могли да представят нито едно доказателство за това, че едно изключително сложно умение като речта е еволюирало от простите животински звуци. Дейвид Примек от Пенсилванския университет излага ясно този неуспех, като казва: „Човешката реч представлява смущение за еволюционната теория…”

Richard Dawkins

Добре известният езиковед Дерек Бикъртон обобщава причините за това „смущение” така:

„Може ли речта да се е появила направо от някоя черта на човекоподобните маймуни? Не. Прилича ли на формите на комуникация на животните? Не… нито една маймуна досега, дори в резултат на усилено обучение, не се е сдобила дори с основите на синтаксиса… как се появяват думите, как се появява синтаксисът. Но тези проблеми лежат в основата на речевата еволюция.”

Всички езици по света са сложни и дори еволюционистите не могат да си представят как нещо толкова сложно би могло да е придобито постепенно. Според биолога-еволюционист Ричард Доукинс всички езици, дори и племенните, които се смятат за най-примитивни, са много сложни:

„Моят ясен пример е речта. Никой не знае как тя се е появила... Също толкова неясно е и възникването на семантиката, на думите и техните значения… всичките хиляди езици по земята са много сложни. Аз съм склонен да смятам, че те са се развили постепенно, но не е много ясно, че е станало така. Някои хора смятат, че речта е започнала внезапно, създадена от един гений на определено място и в определено време.”

Двамата мозъчни изследователи-еволюционисти У. К. Уилямс и Дж. Уейкфилд от Държавния университет в Аризона казват следното по въпроса:

„Въпреки липсата на доказателство за междинните стадии на речевата еволюция алтернативите са трудни за приемане. Ако някои особености, характерни за вида, не са еволюирали малко по малко, то изглежда, че съществуват само два начина за обясняване на появата й. Тя или е поставена на място от някоя все още неоткрита сила, може би чрез божествена намеса, или пък е била последица от някаква относително рязка промяна в развитието на вида, може би някакъв вид спонтанна и широко разпространена мутация… но случайното естество на една такава неочаквана мутация прави това обяснение да изглежда съмнително. Както беше отбелязано (Пинкър и Блум, 1990), вероятността за появата на мутация в една система, толкова сложна и очевидно толкова съвършено подходяща за задачата си като речта, е удивително ниска.”

Noam Chomsky

Професорът по лингвистика Ноам Чомски прави следния коментар относно сложността на речевата способност:

„Дотук не споменах нищо относно произхода на речта. Причината за това е, че съществува малко, което би могло да се каже. Освен от периферна гледна точка, тя до голяма степен остава мистерия.”

За човек, който не е попаднал в капана на еволюционните предразсъдъци, произходът на речевото умение е напълно ясен. Всемогъщият Аллах е този, Който е дарил това умение на човека. Бог вдъхва на хората речта и ги кара да говорят, както е съобщено и в един от айятите на Корана:

„… Ще каже: „Накара ме да говоря Аллах, Който кара всяко нещо да проговори. Той ви сътвори първия път и при Него е вашето завръщане.” (Коран, 41:21)

По същия начин, по който еволюционистите са неспособни да обяснят комплексността на биологичните структури, които осигуряват говора, също така са неспособни да обяснят и възникването на съзнанието, което прави речта възможна. Човешкото съзнание и сложността на езика показват, че речта е била сътворена от възвишен Разум, който принадлежи на Всемогъщия Бог, нашия Господ.