Дарвинистите твърдят, че човекът и следователно културата, която притежава, напредва от първични, примитивни, племенни нива към цивилизация. Археологическите открития обаче показват, че от самото начало на човешката история са съществували периоди с общества, които са притежавали много напреднала култура, както и други, чиято култура е била по-изостанала. Всъщност през по-голямата част от времето много богати цивилизации са съществували едновременно с по-изостанали. В течение на историята по-голямата част от обществата от един и същи период са притежавали много различни нива на технология и цивилизация с огромни социални и културни различия, както е и днес. Вземете например северноамериканския континент, който днес е много напреднал от гледна точка на медицината, науката, архитектурата и технологията, и някои общества в Южна Америка, които са доста изостанали в технологията, без никакви връзки с външния свят. Болестите в много части на света се установяват посредством използване на най-развитите фототехники и анализи и се лекуват в изключително модерни болници. В други части на света обаче се смята, че болестите се развиват под влиянието на така наречените зли духове и опитите за лекуване на болния се състоят от церемонии за прогонване на тези духове. Общества като индусите, древните египтяни и шумерите, всички те съществували около 3000 г. пр.Хр., са притежавали култури, несравнимо по-богати от всяка една гледна точка от тези на гореспоменатите съвременни племена, а дори и от по-напредналите общества. Това означава, че във всички периоди на историята обществата с високо напреднала цивилизация са били способни да живеят съвместно с по-изостаналите такива. Едно общество, което е съществувало преди хиляди години, преспокойно може да е напреднало повече от такова, живеещо в 20-и век. Това показва, че не е съществувало развитие в рамките на еволюционен процес или, с други думи казано – от примитивност към цивилизованост.
21-Ви Век – Колумбия - 21-Ви Век – Маями, САЩ | |
 | |
21-Ви Век – Колумбия Местен папуас, АвстралияAbove (picture in picture) A native Papuan, Australia Дори през 21-ви век множество общества имат суеверни вярвания. Те се кланят на грешни божества, които нито могат да им навредят, нито пък да им помогнат. Тук ние виждаме вожд на индианците Архуако, който извършва ритуал след нападение срещу тях. Вождът казал, че викали на помощ древните духове на природата, за да усмирят планината. (Stephen Ferry, “Keepers of the World,” National Geographic, октомври 2004) | 21-Ви Век – Маями, САЩДокато в една част на света хората живеят в примитивни условия, на друг континент пък живеят в комфортни небостъргачи и пътуват със самолети и луксозни пътнически кораби. Противно на твърденията на еволюционистите, както напредналите, така и „примитивните” общества винаги са съществували едновременно, точно както е и днес. |
Разбира се, в хода на историята, с големи крачки и постоянно развитие в науката и технологията, благодарение на натрупването на знание и опит са постигнати огромни постижения във всички сфери. Нито разумно, нито научно обаче е да обясняваме тези изменения като „еволюционен” процес, както правят еволюционистите и материалистите. Така както не съществуват физически различия между съвременния човек и този, който е живял преди хиляди години, така не съществуват и различия от гледна точка на разума и уменията. Представата, че нашата цивилизация е по-напреднала, защото мозъчният капацитет и разум на човека от 21-ви век са по-развити, е погрешна гледна точка, която се дължи на еволюционното индоктриниране. Факт е, че днес хора от много различни области имат различни разбирания и култури. Това, че един местен австралиец може да не притежава същото знание като това на учен от САЩ, не означава, че неговият мозък или разум не са се развили достатъчно. Множество хора, родени в такива общества, може дори да не знаят за съществуването на електричеството, но те все пак са високо интелигентни.
 |
| Обстановката, в която хората живеят, не е показател за това дали техният разум е примитивен или напреднал. Във всеки един период хората са живели при различни условия, появявали са се различни потребности. Така например архитектурното разбиране на древните египтяни е различно от нашето, но това не означава, че нашата култура е непременно по-напреднала. Един от символите на цивилизацията на 20-и век са небостъргачите, в Древен Египет това са били пирамидите и сфинксовете. |
Нещо повече, през различните векове са възниквали различни нужди. Нашите стандарти за мода не са същите като тези на древните египтяни, но това не означава, че нашата култура е по-напреднала от тяхната. Докато небостъргачите са символ на цивилизация през 21-ви век, показател за цивилизованост по времето на Древен Египет са били пирамидите и сфинксовете.
Това, което е от значение, е гледната точка, от която фактите биват интерпретирани. Човек, който тръгва с предубеждението, че фактите подкрепят т. нар. еволюционно развитие, ще оцени цялата получена информация в светлината на това предубеждение. По този начин той ще се опита да подкрепи своите твърдения посредством въображаеми истории. На основата на парчета от костни останки той ще предполага множество детайли, като например как хората, които са живели в този регион, са прекарвали всекидневния си живот, тяхната семейна структура и социални взаимоотношения, по начин, пригоден към това негово предубеждение. Той ще направи заключение на базата на тези костни останки, че живите същества, на които принадлежат, са били само полуизправени и сумтящи, покрити с косми и използващи необработени каменни сечива, не защото това е, което предполагат научните доказателства, а защото неговата идеология изисква това. В действителност получените сведения въобще не предполагат един такъв сценарий. Тази въображаема картина се появява в резултат на интерпретациите в съгласие с дарвинисткия начин на мислене.
Понастоящем археолозите, които извършват подробни интерпретации относно въпросния период на основата на фосилните останки, изваяни камъни или рисунки по стените на пещерите, не са по-различни от гореизложения пример. Въпреки всичко обаче еволюционистите все още пишат относно почти всички страни на живота на т.нар. първобитен човек на базата на предубедени анализи върху доказателствата. Техните въображаеми описания и илюстрации все още красят страниците на множество вестници и списания.
„Нека за момент си представим, че можем да се върнем назад около 20 – 30 хиляди години и да наблюдаваме поредицата от събития, които се случват в едно скално убежище.
Един ловец от каменната ера броди из долината в търсене на дивеч, когато забелязва едно скално убежище оттатък стръмната скала над него. Внимателно и с изключителна предпазливост се изкачва по нея, изпълнен със страх да не би да открие, че е населено от членове на друго семейство от каменната ера, които ще се възмутят от неговото нахлуване, или пък, че е леговище на лъв или пещерна мечка. Най-после той е достатъчно близко и вижда, че то е напълно свободно, и така той влиза и извършва цялостно проучване. Той решава, че това е много по-подходящо жилище, отколкото малкото убежище, където той и семейството му живеят в момента, и отива, за да ги доведе.
 |
| Учен, който оценява едно доказателство с еволюционни предразсъдъци, може да направи множество интерпретации за съответния период. Но за да може тези предположения да бъдат приети, те трябва да бъдат подкрепени от ясни открития и данни. Досега еволюционистите не са намерили никакви доказателства, които да подкрепят техните митове за същества полухора-полумаймуни, които са общували чрез сумтене, живеели в пещери, стоели около огън облечени с кожи и ловували с първобитни оръжия. Това е само плод на въображението на еволюционистите. Науката показва, че човешките същества винаги са си били напълно хора. |
Вероятно една част от семейството отива да събере трева или орлова папрат за изработването на груби легла, върху които ще спят, докато останалата чупи клони от дървета и храсти в близкия гъсталак и строи примитивна стена напречно на предната част на убежището. След това кожите на различни диви животни се разстилат и поставят в новия дом наред с домакинските вещи, които притежават.
И сега семейството напълно се е настанило и установеният всекидневен ред отново се завръща. Мъжете ловуват и устройват капани на животни за храна, жените вероятно помагат в това и също така събират ядивни плодове, ядки и корени.”
Това описание, направено до най-малкия детайл, не е основано на никакви научни открития, а единствено на въображението на автора му. Еволюционистите, които разказват подобни приказки, украсявайки ги с различни научни термини, оформят всички тези подробности на основата на няколко парчета кости. (В действителност тези фосили показват, че никога не е протичал еволюционен процес – точно обратното на това, което еволюционистите твърдят!) Очевидно е, че костните парчета не могат да дадат никаква точна информация за това какви чувства са вдъхновявали хората от най-древните времена, какво е представлявал всекидневният им живот или как са разделяли работата помежду си.
Историята за човешката еволюция обаче е разкрасена с безброй много подобни въображаеми сценарии и илюстрации, и широко използвана от еволюционистите. Неспособни да се отърват от тази догма на еволюцията още от момента на излагане на теорията за първи път, те са измислили различни версии на началото на човечеството. Тяхното намерение обаче не е да осветлят хората, а да упражняват индоктриниране и пропаганда, за да ги убедят, че някога наистина е живял първобитен човек.
Множество еволюционисти се мъчат да докажат твърденията си, измисляйки такива сценарии дори при липсата на каквито и да било подкрепящи доказателства. Всяко едно откритие обаче, когато бъде интерпретирано безпристрастно, много ясно им разкрива определени факти, един от които е следният: Човек е бил човек още от деня на своята поява на този свят. Качества като разсъдък и художествени умения са били едни и същи във всички периоди на историята. Хората, които са живели в миналото, не са били първобитни, полухора- полумаймуни, както еволюционистите ни карат да повярваме. Те са били мислещи, говорещи човешки същества, точно като нас, които са изработвали произведения на изкуството и са притежавали културна и морална структура. Както ще видим след малко, археологическите и палеонтологически находки доказват това ясно и неоспоримо.
Представете си какво би се запазило от днешните велики цивилизации след стотици хиляди години. Цялото наше културно натрупване – картини, скулптури и дворци – всички те ще изчезнат и ще остане само следа от настоящата ни технология. Множество материали, конструирани така, че да са устойчиви на износване и скъсване, изложени на естествени условия, постепенно започват да се износват. Желязото ръждясва. Бетонът се руши. Подземните съоръжения рухват и всички материали се нуждаят от поддръжка. Сега, представете си, че са изминали десетки хиляди години и всичко е било изложено на огромни количества дъжд, векове на свирепи ветрове, многократни наводнения и земетресения. Може би всичко, което ще остане, ще бъдат няколко гигантски парчета изваяни камъни, точно както това, което е достигнало до нас от миналото. Или може би въобще няма да остане никаква следа от нашите напреднали цивилизации, а само от племената, живеещи в Африка, Австралия или на някое друго място в света. Ако учените от бъдещето погледнат тези разбъркани останки и опишат всички общества от периода, в който живеем, като „културно изостанали”, няма ли те да са се отклонили от истината?
 | |
2 000 ГодинаАрхеолозите с еволюционни предразсъдъци твърдят, че бизонските скулптури от пещерата Tuc d’Audoubert в подножието на Пиренеите в Южна Франция, които са с не по-малка художествена ценност от съвременните произведения на изкуството, като например статуята на Роден, са били изработени от така нар. първобитни хора. Техниката и естетичният вид на творбите обаче показват, че който и да ги е изработил, не е по-различен физически или умствено от съвременните човешки същества. | 8 000 ГодинаАко „Мислителят” на Роден бъде открит след 6 000 години и хората го интерпретират със същите предразсъдъци, както някои учени интерпретират миналото днес, то те биха си помислили, че хората от 20-и век са се прекланяли на човек, който мисли, че все още не са се социализирали и т.н. Няма ли това да покаже колко далеч от истината са те? |
Или ако някой открие творба, написана на мандарин (китайски), и направи заключение единствено на базата на този текст, че Китай са изостанала раса, която общува посредством странни знаци, това би ли отразявало истинските факти?
Нека вземем за пример скулптурата „Мислителят” на Огюст Роден, която е позната на целия свят. Представете си, че тази статуя бъде преоткрита от археолозите след десетки хиляди години. Ако тези изследователи си имат своите предубеждения за вярванията и начина на живот на нашето общество и са лишени от достатъчно историческа документация, то те спокойно биха могли да изтълкуват тази скулптура по различни начини. Те биха могли да си представят, че представителите на нашата цивилизация са се прекланяли на мислещ мъж, или биха могли да кажат, че статуята изобразява някое митологично божество.
Днес обаче ние знаем, че „Мислителят” е творба, изработена за красота, единствено поради художествени причини. С други думи, ако изследователите десетки хиляди години след нас не притежават достатъчно информация и си имат своите предубедени идеи относно миналото, то за тях е невъзможно да достигнат до истината, защото те ще интерпретират „Мислителят” в светлината на своите предубеждения и ще обособят подходящ на тях сценарий. Следователно, оценяването на наличната информация без предразсъдъци или пристрастия, отбягването на всякакъв вид предубеждения и мисленето в по-широк спектър са от огромно значение.
Скритата Истинска История | ||
| По-голямата част от това, което знаем за историята, научаваме от книгите. Читателите рядко се съмняват в съдържанието на такива книги и приемат написаното в тях за чиста монета. Но особено що се отнася до историята на човечеството, трябва още веднъж да прегледаме историческия възглед, който ни е представян. Защото в значителна степен този възглед се оформя според една теория, която днес вече няма никаква обоснованост от гледна точка на науки като биология, молекулярна биология, палеонтология, генетика, биогенетика и антропология. Наред с научното рухване на еволюционната теория нашата представа за историята, основана на нея, също става недействителна.
Историкът Едуард А. Фримън казва следното относно това доколко нашето историческо знание отразява действителността: „Тъй като във всички исторически проучвания ние се занимаваме с факти, които от своя страна се появяват в рамките на контрола на човешката воля и прищевки. A доказателствата – те зависят от надеждността на хората-информатори, които могат умишлено или несъзнателно да заблудят. Човек може да лъже, той може да греши.”(Edward A.Freeman, Race and Language, The Colonial Press, New York: 1900) Тогава как можем да бъдем сигурни, че представената ни история е вярна? Преди всичко трябва да се уверим в обективната сигурност на фактите, представени ни от историци и археолози. Както с по-голямата част от абстрактните понятия, така и интерпретацията на историята може да означава различни неща за различните хора. Обяснението за едно събитие може да се изменя според гледната точка на този, който го разказва. И интерпретациите на събитията обикновено са доста различни, когато бъдат разказани от хора, които не са били очевидци. „Историята” се дефинира като хронологично записване на минали събития. Това, което придава смисъл и значение на тези събития, е как историкът ги представя. Например историята на една война може да бъде повлияна от мнението на писателя за това дали победилата страна е била права или не. Ако той изпитва симпатия към едната страна, то той ще я разгледа като „борци за свобода”, дори и да е окупирала територията на другата и да е извършила многобройни зверства. (Ahmad Thomson, Making History, Ta-ha Publishers Ltd, London, 1997, sf.4) Например, ако разгледате историческите книги на две вражески помежду си нации, ще видите, че всяка една интерпретира едни и същи събития по напълно различни начини. Именно това е нещото, което учените и историци еволюционисти правят днес. Без никакви определени доказателства, на които да се опрат, те представят т. нар. еволюционна история на човешките същества като безусловна истина. Те пренебрегват силното доказателство, което опровергава тяхната теория, интерпретират данните, които притежават, от гледна точка на предубеждението си и представят своята теория, която някои учени усвояват като идеология, като закон. |
Никога не забравяйте, че ние нямаме никакво доказателство за това, че обществата са еволюирали или че в миналото те са били примитивни. Тези предположения се състоят само от догадки и се основават само на анализи на историци и археолози, които поддържат еволюцията. Така например рисунките на животни по стените на пещери отпреди 30 000 години веднага биват обяснени като първобитни рисунки, направени от пещерни хора. Тези рисунки обаче могат спокойно да ни разкажат за разбирането за естетика на хората от онова време. Художник, облечен в най-модерните за времето си дрехи, може да ги е нарисувал единствено по художествени причини. Всъщност множество учени днес подчертават невъзможността същите тези пещерни рисунки да са дело на първобитен разум.
Учените-еволюционисти изследват данните, открити по време на разкопките, от предубедена перспектива. За да докажат теорията си, те посвоему са изменили някои фосили или избрали само тези, които са сметнали за подходящи, а останалите захвърлили настрана. Подобна игра е изиграна и за демонстрирането на това, че историята на човечеството също е еволюирала. Американският антрополог Мелвил Херсковиц описва как е възникнала тезата за „еволюцията на историята” и начина, по който еволюционистите тълкуват данните:
„Всеки изследовател, който защитава културната еволюция, представя предполагаем подробен план на развитието на човечеството, който той сам си измисля. Поради тази причина, подобно на умишлено избраните черепи при еволюционната теория, така и тук не са взети за модел последователни събития. Голяма част от споменатите прогресии показват само едната страна на една култура.”
Какво Ще Се Запази След Десетки Хиляди Години? | ||||||
| В сравнение с човешката история продължителността на живота на материалите, използвани често в строителството, индустрията, технологичните изделия и множество други сфери на съвременния живот, е сравнително кратка.
Ако хората преди десетки хиляди години са живели в изключително естетични дървени сгради, напълно разбираемо е, че много малко доказателства биха се запазили до днес. Представете си, че нашата цивилизация бъде унищожена от ужасно бедствие. Колко от нея би се запазило след стотици хиляди години? Ако хората от бъдещето биха ни смятали за примитивни на основата на няколко кости и парчета каменни основи, то колко точни биха били техните тълкувания? След десетки хиляди години всичко, което ще остане от днешните сгради, ще бъде няколко каменни блока. Дървените материали и предметите, направени от желязо, ще изгният. Например нищо няма да се запази от прекрасните рисунки по стените на двореца Чиран (в Истанбул), от неговите красиви мебели, разкошни пердета и килими, от полилеите и останалите осветителни тела. Тези материали ще изгният и изчезнат. Някой, който попадне на останките на двореца Чиран в далечно бъдеще, може да види единствено няколко големи каменни парчета и може би някои от основите на двореца. Ако на базата на това се предположи, че хората в наше време все още не са били установили уседнал начин на живот и са живели в примитивни убежища, направени чрез трупане на камък върху камък, то този анализ би бил напълно погрешен.
Останките, които са се запазили до днешни дни, може някога да са били изключително красиви сгради, точно както дворецът Чиран. Ако човек постави мебели върху тези останки и ги декорира с пердета, килими и лампи, резултатът отново би бил доста впечатляващ. В Корана се споменава, че миналите общества са били силно напреднали от гледна точка на изкуството, архитектурата, културата и знанието. В един айят ни се съобщава, че обществата в миналото са били силно превъзхождащи: „И не ходят ли по земята, та да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и с повече следи по земята…” (Коран, 40:21) | ||||||
Един от най-значителните примери, потвърждаващ възгледа на Херсковиц, е проучване, проведено от еволюционния етнограф Люис Хенри Морган, който изследвал фазите, през които е преминало обществото, за да достигне до патриархалната и моногамна (еднобрачна) структура, която той твърди, че е „еволюирала” от примитивна към по-развита. Но при провеждането на това свое изследване той използвал като примери различни общества от целия свят, напълно несвързани едно с друго. След това той ги подредил по ред, съгласно с резултата, който искал да получи. Очевидно е, че от стотиците хиляди култури по света той е избрал само тези, съответстващи на тезата му.
След това Херсковиц илюстрира как Морган е пренаредил историята, за да потвърди идеите си. Започвайки с матрилинейната структура на силно примитивно австралийско племе, той начертал линия, водеща към патрилинейните американски индианци. След това той премества своята поредица към гръцките племена от праисторическия период, когато предаването по наследство е било строго установено по бащина линия, но без строга моногамия. Последното вписване във възходящата му скала било представлявано от съвременната цивилизация – с наследство по бащина линия и строга моногамия.
Херсковиц прави следния коментар относно тази въображаема поредица:
„Но тази поредица от гледна точка на историческия подход е доста въображаема…”
Хората, Живели Преди 1.5 Милиона Години, Също Са Защитавали И Са Се Грижели За Възрастните | ||
Фосил, открит в Дманиси, Грузия, през 2005 г., още веднъж разкрива, че сценарият за „еволюцията на човешката история” не отразява действителността. Според еволюционните ненаучни твърдения първите човешки същества са живели като животни без семеен живот или социален ред. Фосил на череп, принадлежащ на възрастно човешко същество, открит от палеонтолога Давид Лордкипанидзе, обаче показва, че тези твърдения не са верни. Откритият фосил принадлежи на възрастен човек, който е имал само един останал зъб. Учените вярват, че собственикът на черепа е имал и други болести наред с липсата на зъби. Това, че този човек е останал жив до напреднала възраст, въпреки че е притежавал толкова много слабости, представлява значително доказателство, че за него е била оказвана грижа и че останалите са се интересували от благосъстоянието на другите. Лордкипанидзе казва: „Очевидно е, че това е бил болен човек… Ние смятаме, че това е добър аргумент за това, че този индивид е бил подпомаган от останалите членове на групата.”(Discover Special Issue, Vol. 27, No 1, s. 28) Еволюционистите твърдят, че човешките същества са развили социално културно поведение най-малко 1.5 милиона години след смъртта на собственика на този череп. Ето така въпросният фосил опровергава еволюционните твърдения, показвайки, че преди милиони години хората са изпитвали състрадание към болните, грижели са се за тях и са ги защитавали. Това откритие още веднъж показва, че хората никога не са живели като животни, а винаги са живели като човешки същества. (*) Еволюционистите твърдят, че Хомо еректус е бил междинен вид между маймуна и човек в предполагаемата еволюция на човека. Истината обаче е, че не съществува никаква разлика между скелета на съвременния човек и този на Хомо еректус, който е напълно изправен и съвършено човешки. |
 |
| Една от стенните рисунки, открити в пещерата Ласко (Lascaux). Очевидно е, че това не би могло да е дело на първобитен човек, който току-що се е отделил от пътя на маймуните. |
Еволюционистите твърдят, че преди около 30-40 000 години в Европа и в доста по-ранен период в Африка т.нар. маймуноподобни хора са преминали през внезапно преходно развитие и внезапно се сдобили със способността да мислят и да изработват неща, точно както съвременните човешки същества. Това е така, тъй като археологическите открития от този период представляват значително доказателство, което еволюционната теория не може да обясни. Според твърденията на дарвинистите технологията на каменните сечива, която се е запазила непроменена в продължение на почти 200 000 години, е била внезапно заменена с по-напреднала и бързо развиваща се занаятчийска технология. Така нареченият първобитен човек, който неотдавна бил слязъл от дърветата и започнал да се модернизира, изведнъж развил художествен талант и започнал да гравира или рисува рисунки с удивителна красота и изтънченост по стените на пещерите, както и да изработва изключително красиви украшения като огърлици и гривни.
Добре, но какво е причинило едно такова развитие? Как и защо „първобитните хоминиди” са се сдобили с такова художествено умение? Учените-еволюционисти не притежават никакво обяснение как това би могло да се е случило, въпреки че предлагат разнообразни хипотези. Еволюционистът Роджър Люин описва трудностите, които дарвинистите срещат по отношение на този въпрос, в книгата си „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans) така: „Може би поради всестранната несигурност на все още незавършения археологически регистър учените отговарят на тези въпроси по множество различни начини.”
Археологическите открития обаче разкриват, че човекът е имал културно разбиране, откакто съществува. Възможно е това разбиране от време на време да е напредвало, от време на време изоставало или претърпявало резки промени. Но това не означава, че е настъпил някакъв еволюционен процес, а по-скоро културно развитие и изменениe. Появата на произведенията на изкуството, които еволюционистите характеризират като „внезапно изменение”, не показва никакъв биологичен прогрес на хората (и особено от гледна точка на умствените способности). Хората по онова време може да са претърпели разнообразни обществени промени и тяхното художествено и творческо разбиране да се е изменило, но това не съставлява доказателство за какъвто и да било преход от примитивност към модерност.
Противоречието между археологическите останки, оставени от хората от миналото, и анатомичните и биологични останки, които би трябвало да съществуват, според еволюционистите, още веднъж доказват невалидността на дарвинистките твърдения относно този въпрос. (В следващите глави ще разгледаме подробни данни, които научно унищожават предполагаемото родословно дърво на човека, което е основното твърдение на дарвинизма.) Еволюционистите твърдят, че човешкото културно развитие трябва да е било съвсем пропорционално на биологичното развитие. Например хората вероятно първо са изразявали своите чувства посредством прости рисунки, впоследствие развили това, докато тяхното постепенно развитие не достигнало кулминационна точка в художественото постижение. Ранните художествени останки от човешката история обаче напълно опровергават това твърдение. Пещерните рисунки, гравюри и релефи, които по общо мнение се смятат за първите примери на изкуство, доказват, че човешките същества от тази епоха са притежавали много възвишено разбиране за естетика.
 |
| В средата: „Човекът с лулата”, Пабло Пикасо; „Китара”, Пабло Пикасо |
| Ако по-късните поколения трябва да оценят настоящите произведения на изкуството в светлината на еволюционните предразсъдъци, то биха се появили доста различни мнения относно нашето общество. Еволюционистите от бъдещето биха могли да видят творбите на Салвадор Дали или Пабло Пикасо, или на други сюрреалисти и да предположат, че хората от нашите дни са били доста примитивни. Това обаче въобще няма да отразява действителността на фактите. |
Учените, провели проучвания в пещерите, оценяват тези рисунки като най-значителните и ценни творби в историята на изкуството. Светлосенките в тези рисунки, използването на перспектива и употребата на тънки линии, чувството за дълбочина, майсторски отразено в релефите, и естетичните шарки, които се появяват, когато слънчевите лъчи огреят гравюрите, всичко това е доказателство за развитие, което еволюционистите не могат да обяснят, защото според дарвинисткия възглед особености като тези би трябвало да са се появили много по-късно.
Множество пещерни рисунки, намерени във Франция, Испания, Италия, Китай, Индия, части на Африка и множество други области по света, ни дават важна информация за миналата културна структура на човечеството. Стилът и техниките на оцветяване, използвани в тези рисунки, са с такова качество, че удивяват изследователите. Въпреки това обаче учените-дарвинисти оценяват тези рисунки посредством собствените си предразсъдъци и интерпретират тези творби по пристрастен начин така, че да съответстват на еволюционните им приказки. Те твърдят, че същества, които едва придобили вид на съвременен човек, са рисували рисунки на животните, от които се страхували или ловували, и правили това в крайно примитивни условия в пещерите, в които живеели. Техниките, използвани в тези творби обаче, показват, че техните художници са притежавали изключително дълбок разум и са можели да го изобразят по най-внушителния начин.
Използваните художествени техники също показват, че хората по онова време въобще не са живели в примитивни условия. Нещо повече, тези картини по стените на пещерите не са доказателство за това, че хората тогава са живеели в тези пещери. Възможно е художниците да са живели в къщи наблизо, но да са избрали да направят своите рисунки по стените на пещерата. С какво чувство и мисли те са избирали какво да изобразяват е нещо, известно единствено на самите художници. Относно тези рисунки са извършени множество спекулации, от които най-нереалната интерпретация е, че те са направени от същества, които все още са били в примитивно състояние. Всъщност доклад, публикуван в научната уеб страница на Би Би Си на 22 февруари 2000 г., съдържал следните редове относно пещерните рисунки:
„. . . ние винаги сме се изумявали от тях, но смятаме, че са направени от първобитни хора... Но според двама учени, работещи в Южна Африка, този възглед относно древните художници е напълно погрешен. Те вярват, че рисунките са доказателство за едно сложно и модерно общество.”
Ако нашите съвременни произведения на изкуството бъдат анализирани със същата логика хиляди години по-късно, то биха възникнали редица спорове относно това дали обществото от 21-ви век е било първобитно племенно общество или развита цивилизация. Ако след около 5 000 години бъдат открити неувредени картини на съвременни художници и ако не се е запазила никаква писмена документация относно днешните дни, то какво хората от бъдещето биха си помислили за нашия век?
Ако хора от бъдещето открият творби на Ван Гог или Пикасо и ги оценят от еволюционна гледна точка, то как биха погледнали на нашето съвременно общество? Пейзажите на Клод Моне щяха ли да породят коментари като „Индустрията все още не се е развила и хората са водели земеделски начин на живот” или коментари от сорта на „Хората, все още неспособни да четат или пишат, са общували посредством разнообразни скици”? Щяха ли абстрактните рисунки на Василий Кандински да им дадат някакво прозрение относно нашето съвременно общество?
 | |
| Стенни рисунки, открити в Алжир и датиращи отпреди около 9 000 години | Бизонски релефи в пещерата Tuc d’Audoubert |
| Рисунките отразяват визията и идейното разбиране на техния художник. Ваденето на заключения от тези рисунки за това какво хората по онова време са ядели, в какви условия са живели и какви са били социалните им взаимоотношения, и след това заявяването, че тези коментари са напълно верни, е ненаучен начин на поведение. В резултат на предубедените си становища еволюционистите упорито продължават да описват хората от миналото като първобитни. Може да бъде забелязано, че човешките фигури на тази рисунка са облечени в плат с шарки на рибена кост. Това показва, че хората по онова време не са били диваци, бродещи наоколо полуголи, както еволюционистите твърдят. | |
Изключителните Техники На Рисуване В Пещерното Изкуство | |||||||
Във френските Пиренеи пещерата Нио (Niaux) е изпълнена с най-впечатляващите рисунки, създадени от хора, живели в предисторическите времена. Изследване с радиовъглерод, осъществено на тези рисунки, показва, че те са били завършени преди около 14 000 години. Рисунките от пещерата Нио са открити през 1906-а и оттогава са изследвани изключително задълбочено. Най-украсената част от пещерата е в ъгъл, формиран от голяма дупка в тъмната част, известна като „Черната зала” (Salon Noir). В своята книга „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans) Роджър Люин прави следния коментар относно тази част, в която има изображения на бизони, коне, елени и диви кози: „... подредени в квадрати и създават впечатление на предвидливост и предпазливост при рисуването им.”
Един важен елемент относно тези картини, който е пробудил най-голям интерес у учените, е използваната техника на рисуване. Изследванията са показали, че художниците са добивали специални съединения, смесвайки естествените и местни компоненти. Без съмнение това показва способност за мислене, планиране и произвеждане далеч отвъд постиженията на някое същество, което все още е в примитивно състояние. Люин описва тази техника на рисуване така: „Материалите за рисуване – пигменти и минерални добавки – са били внимателно избирани от хората от Късния палеолит и грундирани в рамките на 5 до 10 микрометра, за да добият специфична смес. Черният пигмент, както може да се предположи, е бил въглен и манганов двуокис. Но истинският интерес бе към добавките, от които изглежда, че имаше четири различни рецепти, които изследователите номерираха от едно до четири. Добавките спомагат за избистряне на цвета на пигментите и както се подразбира и от името им, добавят маса към боята, без да променят цвета й. Четирите рецепти за добавки, използвани в Нио, са били талк, смес от барит и калиев фелдшпад, само калиев фелдшпад и калиев фелдшпад, смесен с голямо количество биотит. Клотс и неговите колеги експериментирали с някои от тези добавки и открили, че са изключително ефективни.” Тази високо напреднала техника е доказателство за това, че в миналото никога не е съществувало никакво същество, което би могло да бъде характеризирано като първобитно. Още от появата на първия човек на земята той е бил превъзхождащо същество със способност да мисли, говори, разсъждава, разбира, анализира, планира и произвежда.
Конят долу вдясно е една от рисунките от пещерата Нио. Проучванията са показали, че рисунката е на около 11 000 години. Близката прилика между този кон и тези, живеещи в региона днес, е забележителна от гледна точка на разкриване на умението на художника, който очевидно притежава силно развито творческо чувство. Това, че въпросните рисунки са направени върху стените на пещера, в никакъв случай не е доказателство, че художниците са водели първобитен живот. Твърде вероятно е те да са използвали тези стени като платно, което е въпрос на лично предпочитание. Хората, които са изработили пещерните рисунки, датиращи от 35 000 г. пр.н.е., са използвали бои, съдържащи химични вещества като манганов двуокис, железен окис, железен хидроокис и дентин (вътрешната част на зъбите на гръбначните животни, състояща се от колаген и калций). Ако поискате някой, който не е минал през никакво обучение по химия, да възпроизведе която и да било от боите, използвани в тези рисунки, то той не би знаел кое химично вещество да използва, откъде и как да го намери и с кои други вещества трябва да го смеси. Освен това хората по онова време добре са познавали животинската анатомия, както се вижда от употребата на прах от колаген и калций от зъбите на гръбначните животни. |
Творбите, Открити В Пещерата Бломбос, Отново Сриват Сценария За Човешката Еволюция! | ||
Открития по време на археологическите разкопки в пещерите Бломбос (Blombos) на брега на Южна Африка още веднъж опровергаха сценария на човешката еволюция. Дейли Телеграф (Daily Telegraph) помести статия относно тази история под заглавието „Човекът от каменната ера не е бил толкова безмълвен”. Множество други вестници и списания също отделиха място за тази история, отбелязвайки, че „теориите относно първобитния човек трябва напълно да бъдат променени”. Например Би Би Си Нюз (BBC News) съобщи, че: „Учените казват, че откритието показва, че съвременният начин на мислене се е развил много по-рано, отколкото са смятали”. Откритото в Бломбос били парчета от глинени форми за боя отпреди 80-100 000 години. Предполага се, че те са използвани за боядисване на тялото и други произведения на изкуството. Преди това откритие учените предполагали, че способността на човешкия капацитет да мисли, разбира и произвежда се е развила най-рано преди 35 000 години. Тези нови открития напълно унищожили тези предположения. Хората по онова време, които еволюционистите характеризират като първобитни и дори полумаймуни, са притежавали способност да разбират и произвеждат точно както съвременните хора. |
Зашеметяващи Рисунки В Пещерата Шове | ||||||||
Рисунките, открити в пещерата Шове (Chauvet) през 1994 г., предизвикаха огромен отзвук в научния свят. Преди това произведенията на изкуството в Ардеш (Ardèche), 20 000-годишните изображения в Ласко (Lascaux) и 17 000-годишните творби в Алтамира, Испания, бяха привлекли значително внимание. Но рисунките в Шове са доста по-стари от тези. Въглеродното изчисление на възрастта разкри, че тези рисунки са на около 35 000 години. В списание Нешънъл Джиографик (National Geographic) се появи следният коментар:
„Първите снимки плениха както специалистите, така и обществеността. От десетилетия учените твърдят, че изкуството е напредвало бавно и последователно от първобитни драсканици към ярки, натуралистически изображения… Приблизително два пъти по-стари от намерените в най-известните пещери, рисунките от Шове представят не апогея на предисторическото изкуство, а най-ранното му известно нам начало.”
| ||||||||
16 500-Годишни Астрономически Схеми В Ласко | |||||||
| В резултат на изследванията си д-р Майкъл Рапенглък, изследовател от Мюнхенския университет, разкрил, че рисунките, нарисувани по стените на прочутите пещери Ласко (Lascaux) в Централна Франция, имат астрономическо значение. Той пресъздал на компютър фигурите от стените на пещерите, използвайки фотограметрична техника, която показва, че геометричните дъги, кръгове, ъгли и прави линии, които се появили, биха могли да имат специално значение. Към компютърните изчисления били добавени всички стойности, отнасящи се до еклиптичния ъгъл, ъгъла на отклонение на равноденствието, симетричното движение на звездите, диаметъра и радиуса на Слънцето и Луната и изкривяванията и радиуса на кривината на Вселената. В резултат на това станало ясно, че тези линии се отнасят към различни съзвездия и специфични движения на Луната. Би Би Си Нюз (BBC News) съобщи следната информация в научния си раздел:
„Предисторическа карта на нощното небе бе открита на стените на прочутите изрисувани пещери в Ласко, Централна Франция. Картата, която се смята, че датира отпреди 16 500 години, представя три ярки звезди, известни днес като „Летен триъгълник”. Сред фреските в Ласко бе открита и карта на съзвездието Плеяда… Открити през 1940 г., стенописите разкриват творческия талант на нашите далечни предшественици. Но рисунките също така могат да ни представят и тяхното научно знание.” Според твърденията на дарвинистите хората, които са нарисували тези рисунки, току-що са слезли от дърветата. Тяхното интелектуално развитие все още дори не е било започнало. Но както творческата стойност на тези рисунки, така и резултатите от последните проучвания напълно опровергават тези твърдения. Който и да е оставил тези рисунки, е притежавал много възвишено разбиране за естетика, развита творческа техника и научни познания. | |||||||
Фигури На Крави В Пещерата Ласко |
 |
Фигури На Бизони В Пещерата Ласко | |
 | |
| В тези рисунки движението и жизнеността са изобразени по съвършен начин. Те са изключително естетични и с качество, равно на това на тези, нарисувани от хора с академично образование. Невъзможно е да се каже, че човек, който е изработил такива образи, е бил умствено недоразвит. | |
 | |
| Вляво: Северната стена на така наречената „Ротонда” в пещерата Ласко | Горе: Животински фигури от пещерата Ласко на 17 000 години |
Релефите И Рисунките В Южна Африка Смайват Еволюционистите | ||
| Тези релефи на жирафи, които са на около 7 000 години, са били създадени толкова съвършено, че създават впечатление, че стадото е в движение. Очевидно тази рисунка е дело на мислещи хора, способни да преценяват и изразяват себе си, и притежаващи творческо разбиране.
Тази 7 000-годишна рисунка също така представя човек, който свири на музикален инструмент. На неотдавна заснета снимка (долу вляво) на представител на племето Дзу от Ботсвана се вижда, че той свири на подобен инструмент. Забележителен е фактът, че днес се свири на подобен на използвания преди 7 000 години музикален инструмент! Това е още един поразителен пример, който срива твърденията на дарвинистите. Цивилизацията не винаги напредва, както твърдят дарвинистите, понякога тя може да се запази непроменена в продължение на хиляди години. Докато този човек продължава да свири на древен инструмент, който е използван от 7 000 години насам, от другата страна на планетата се композират дигитални симфонии с помощта на най-развитите компютърни технологии. И двете култури съществуват по едно и също време. | ||
 | ||
| Горе: Фигура на човек, който свири на музикален инструмент, на 7 000-годишна рисунка ни показва, че хората по онова време са притежавали музикална култура и знание, и следователно са били умствено развити и образовани. | Отдолу: На снимката е показан местен съвременен ботсванец, който свири на подобен инструмент. | |
Чатал Хююк, Който Е Смятан За Първия Град В Историята, Опровергава Еволюцията | |
| Чатал Хююк, който всеобщо се смята, че датира от 9 000 г. пр.н.е., е определен като един от първите известни градове в историята. Неговите първи открития, които поставят началото на огромни спорове в света на археологията, доказват още веднъж недействителността на еволюционните твърдения. Археологът Джеймс Меларт описва как напредналото състояние на областта го е удивила:
„Количеството на техническите достижения в Чатал Хююк е една от поразителните особености в това високоразвито общество, което очевидно е било в началото на неолитния прогрес… Как например те са полирали огледало от обсидиан, който е твърдо вулканично стъкло, без да го надраскат, и как са пробивали дупки в каменни мъниста (включително и обсидиан), толкова малки дупки, че е трудно да се открие съвременна желязна игла, която би могла да ги пробие? Кога и къде са се научили да разтопяват мед и олово… ?” Тези открития показват, че жителите на Чатал Хююк са имали нагласа за градски живот, можели са да планират, конструират и изчисляват, и разбирането им за изкуство е било далеч по-напреднало, отколкото е смятано. Професор Ян Ходър, сегашен ръководител на археологически екип, казва, че тези открития напълно обезсилват еволюционните твърдения. Той казва, че там е имало удивително изкуство, чийто произход е бил неясен, и отбелязва, че е било доста трудно да се справят с географското местоположение на Чатал Хююк. Според Ходър Чатал Хююк не е имал пряка географска връзка с регионите, които са били заселени по онова време. Откритите фрески са много напреднали за този период. Той казва, че след като са се запитали защо и как тези хора са се сдобили с толкова издигнато творческо ниво, истинският въпрос, който трябва да бъде зададен, е как група хора са постигнали един такъв зашеметяващ културен успех. Той казва, че доколкото знаят, не е имало еволюция в културното развитие, реализирано в Чатал Хююк, където непринудено и от нищо са се появили такива значими произведения на изкуството. | |
 |
400 000-Годишните Копия, Които Изненадаха Еволюционистите | |
| През 1995 г. немският археолог Хартмут Тим открил няколко дървени останки в Шонинген (Schöningen), Германия. Това били внимателно изработени копия или, с други думи казано, най-старото известно оръжие за лов. Това откритие силно изненадало еволюционистите, според които ловуването на едрите животни било започнало преди 40 000 години, когато съвременните хора се предполага, че за първи път са се били появили. За да може намерените по-рано в Клактон и Лехринген копия да бъдат пригодени към тази еволюционна лъжа, те били омаловажени и представени като прътове за копаене или снежни сонди. Копията от Шонинген обаче се датират от много по-отдавна – отпреди около 400 000 години. В допълнение, тяхната възраст е толкова сигурна, че Робин Деннел, един от археолозите на Шефилдския университет, чийто доклад бе публикуван в списание Нейчър (Nature), казва, че било невъзможно да се подправи времето им или да бъдат интерпретирани по погрешен начин:
„Откритията в Шонинген обаче са недвусмислени копия: да ги окачествим като снежни сонди или прътове за копаене е все едно да твърдим, че електрическата бормашина е преспапие.” Едната от причините, поради която тези копия изненадаха толкова много учените-еволюционисти, е погрешното мнение, че предполагаемите първобитни хора по онова време не са ��ритежавали способността да изработват такива предмети. Тези копия обаче са дело на разум, способен да изчислява и планира последователни действия. За всяко едно от копията е бил използван ствол на около 30-годишно смърчово дърво, а заостреният му край е бил изработен от основата, където дървото е най-твърдо. Всяко едно от копията е било проектирано с равни пропорции и гравитационният му център, точно както по съвременен критерий, е бил една трета от задната част към върха. Имайки предвид цялата тази информация, Робин Деннел коментира: „Те представляват значително вложение на време и умение – за избиране на подходящото дърво, оформяне на дизайна и като последна фаза - оформянето им. С други думи, тези хоминиди не са живели в неосъзната „петминутна култура”, действайки в съответствие с възникналите ситуации. Ние по-скоро виждаме една дълбочина в планирането, усъвършенстване на дизайна и търпение при дърворезбата, всяко едно от които се приписва единствено на съвременните хора.” Тим, който открил копията, казва: „Използването на усъвършенствани копия още през Средния плейстоцен може да означава, че множество настоящи теории относно ранното човешко поведение и култура трябва да бъдат преразгледани.” Както Хартмут Тим и Робин Деннел казват, дарвинистките твърдения относно историята на човечеството не отразяват фактите. Истината е, че човечеството никога не е преминавало през еволюция. Изостаналите цивилизации и силно развитите такива са съществували едновременно в миналото. |
Следи От Цивилизация В Гьобекли Тепе | |||||||
Учените определят като „необикновени и несравними” откритията, направени по време на археологически разкопки в Гьобекли Тепе близко до Урфа, Турция. Това са огромни Т-образни колони, по-високи от човек, и с 20-метров диаметър, на които имало гравирани животински релефи. Те били подредени в кръг. Характерната им особеност, която наистина впечатлила научния свят, била възрастта на мястото, което било застроено преди 11 000 години. Според твърденията на еволюционистите хората по това време би трябвало да са построили тази внушителна постройка, използвайки единствено примитивни каменни инструменти. Според това погрешно мнение въпросното инженерно чудо е било дело на ловци-събирачи, които използвали най-примитивните средства преди 11 000 години. Това, разбира се, е доста трудно за вярване. Професор Клаус Шмид, ръководител на археологическия екип в Гьобекли Тепе, излага този факт, като казва, че точно както днес хората, които са живели по онова време, изглежда са притежавали способността да мислят. Шмид казва, че, противно на смятаното, тези хора не са били първобитни и не трябва да бъдат характеризирани като маймуноподобни същества, които неотдавна са слезли от дърветата и са се опитвали да изградят цивилизация. От гледна точка на интелекта, казва той, става ясно, че те са били точно като нас.
Археологът Шмид провел малък експеримент, за да установи как тези гигантски колони са били пренесени в условията на онова време и как са били оформени. Той и неговият екип потърсили да отрежат огромен скален блок без помощта на машини, използвайки единствено примитивни инструменти, които би трябвало да са използвали предисторическите хора. След това те се опитали да го пренесат на късо разстояние. За експеримента обаче те предпочели да работят над по-малък скален блок. Част от екипа започнал да работи над камъка с цепеници, въжета и мускулна сила, правейки прости и естествени крикове. През това време останалите се опитвали да направят дупка в твърда основа, използвайки каменни ръчни инструменти, точно както майсторите каменоделци преди 9 000 години. (Според еволюционния възглед за историята се вярва, че по онова време не е имало железни инструменти, а хората от Каменната ера са използвали парчета твърд камък.) Работниците се опитвали да издълбаят камъка, като работели без почивка в продължение на два часа, но всичко, което успели да направят, било неясна линия. Екипът, който се опитвал да помести каменния блок, който бил с тежестта на 12 човека, работели усилено в продължение на четири часа, но единственото, което успели да направят, било да го поместят на седем метра разстояние. Този прост експеримент разкрива, че хиляди работници е трябвало да работят в продължение на месеци, за да оформят една-единствена кръгла област с камъни. Очевидно хората по онова време са използвали по-скоро високо технологични средства, отколкото примитивните методи, както предполагат учените-еволюционисти.
Друго противоречие в еволюционния възглед е, че те наричат периода, през който тези творби са били изработени, „Предкерамична Неолитна епоха”. Според тази нереалистична интерпретация хората по онова време все още не са се били сдобили с технологията за изработване на керамични изделия. При положение че знаем, че те са изработвали статуи, транспортирали са гигантски камъни, които превръщали в прекрасни колони, и издълбавали релефи на животни в тях, украсявали са стените си с рисунки и са използвали инженерни и архитектурни знания, можем ли да твърдим, че не са знаели как да изработват глинени съдове? Това измамливо твърдение настойчиво е повтаряно многократно единствено с цел защита на предубежденията на еволюционистите. Без съмнение въпросните артефакти показват, че техните създатели са притежавали далеч по-напреднало знание, технология и цивилизованост, отколкото по-рано е смятано. Това от своя страна разкрива, че те не всички са били толкова първобитни, колкото се твърди. Всъщност в една статия, публикувана в турското списание Билим ве Текник (Bilim ve Teknik), се казва, че откритията в Гьобекли Тепе разкриват едно широкообхватно недоразумение относно историята на човечеството: „Тези нови данни разкриват едно огромно недоразумение относно човешката история.”. Тази грешка се дължи на интерпретирането на историята в светлината на еволюционната измама. |
Преди 8 000 Години Е Било Извършвано Зъболечение, Използвайки Професионални Техники | ||
| Археологически разкопки, направени в Пакистан, разкрили, че преди повече от 8 000 години зъболекарите са пробивали зъбите, за да премахнат изгнилото. По време на разкопките професор Андреа Кусина от университета в Мисури – Колумбия, забелязва малки дупчици около 2.5 мм в диаметър върху кътници отпреди 8 000 – 9 000 години. Впечатлен от съвършенството на тези дупки, Кусина разширил своето проучване, като накарал екипа си да изследва дупките под електронен микроскоп. Те открили, че страните на тези малки дупки са били прекалено съвършено заоблени, за да са причинени от бактерии. С други думи, това не са били естествени празнини, а последица от изкуствена намеса с цел лечение. Нито един от зъбите не показвал признак на изгниване. Това, както списание Ню Сайънтист (New Scientist) се изразява, „би могло да е само показател за умението на предисторическите зъболекари”.
По това време, според еволюционната доктрина, човешките същества наскоро са се били отделили от маймуните, живели са при изключително примитивни условия и тъкмо са се научили в някои области да изработват глинени съдове. Как така едни хора, които еволюционистите твърдят, че живеят при такива примитивни условия, без да притежават никаква технология, единствено с някакви си каменни инструменти са успели да направят толкова съвършени дупки в нуждаещия се от лечение зъб, е една мистерия. Очевидно тези хора не са били първобитни, нито пък условията, при които са живели. Напротив, те са притежавали знанието да поставят диагноза на болест и са измисляли лечебни методи и технически средства за успешното прилагане на тези методи. Това още веднъж прави невалидно твърдението на дарвинистите, че обществата са еволюирали от примитивни към съвременни. |
„Тези са от вестите на селищата. Разказваме ги на теб.
Има сред тях руини, има и покосени.”
(Коран, 11:100)
Страстта На Древните Хора Към Музиката | ||
| Интересът, който хората, живели преди около 100 000 години, са проявявали към музиката, е още един показател за това, че са изпитвали удоволствие от почти същите неща, от каквито и ние днес. Най-старият известен музикален инструмент, открит в Хауа Фтех, Либия, е фосил на флейта, изработена от птича кост и на възраст, оценена между 70 000 и 80 000 години. Пролом ІІ е място в Източна Кримея, където са били открити 41 свирки. Това място датирало отпреди 90 000 - 100 000 години. Музикалните познания на хората от онова време обаче са били далеч по-големи. Музикологът Боб Финк анализирал една друга флейта, направена от бедрената кост на мечка, открита през юли 1995 г. от археолога Иван Турк в пещера в Северна Югославия. Финк доказал, че тази флейта, чиято възраст, установена посредством радиовъглеродни проби, е между 43 000 и 67 000 години, издава четири ноти и има половин и цял тон. Това откритие показва, че неандерталците са използвали гами от седем ноти – основната формула на съвременната западна музика. Изследвайки флейтата, Финк забелязал, че разстоянието между втората и третата й дупка било двойно на това между третата и четвъртата дупка. Това означава, че първият интервал представлява цял тон, а интервалът до него – половин тон. Финк пише: „Тези три ноти… неминуемо са двутонни и ще звучат почти съвършено в рамките на всеки вид стандартна двутонна скала, била тя модерна или антична.” Това разкрива, че неандерталците са били хора с музикален слух и познания. Тези артефакти и археологически открития увеличават броя на въпросите, на които дарвинизмът, който твърди, че човешките същества и маймуните са произлезли от общ прародител, не може да даде отговор. Например защо и как маймуноподобните същества, за които еволюционистите твърдят, че са живели преди десетки хиляди години и само са сумтели и водели животински начин на живот, са започнали да се социализират? Това е една голяма дилема за еволюционистите. Еволюционната теория няма научни и разумни отговори за това защо тези маймуноподобни същества са слезли от дърветата на земята, как са успели да се закрепят на два крака и как техният интелект и умения са се развили. „Обясненията” не са нищо друго освен предубеждения и вълшебни приказки, основани единствено на фантазия.
Как маймуните, които скачали от клон на клон, решили да слязат на земята? Ако попитате еволюционистите, те ще ви кажат, че това е станало в резултат на климатичните фактори. Еволюционната теория няма да е способна да даде разумен и логичен отговор на първите въпроси, които биха ви дошли на ум, като например „Защо другите маймуни са избрали да останат по клоните на дърветата при положение, че са можели да последват тези, които са слезли на земята?” или „Защо тези климатични фактори са оказали влияние само на някои маймуни?”, или „Какво е попречило на останалите маймуни да слязат от дърветата при същите климатични въздействия?”. Ако попитате „Как е станало така, че маймуните са слезли на земята и са започнали да вървят на два крака?”, то еволюционистите отново биха ви дали някакви обяснения. Някои ще кажат например, че тези маймуноподобни същества са решили да вървят изправени на два крака, за да могат по-добре да проучват силните си врагове. Нито един от тези отговори обаче не е научен. Преди всичко не съществува нищо такова като еволюция на ходенето на два крака. Човешките същества вървят изправени на два крака – един много специфичен начин на придвижване, който не се наблюдава при други живи същества. Една изключително важна точка, която трябва да изясним, е, че ходенето на два крака не е еволюционно преимущество. Начинът, по който маймуните се придвижват, е много по-лесен, по-бърз и по-ефективен от ходенето на два крака. Човек нито може да се придвижва, скачайки от дърво на дърво, без да стъпва на земята като шимпанзе, нито пък може да тича със 124 км/ч като леопард. Напротив, тъй като човекът върви на два крака, той се придвижва много по-бавно. Поради същата тази причина той е и едно от най-беззащитните същества в природата. Ето защо според еволюционната логика няма никакъв смисъл маймуните да се приспособят към ходенето на два крака. А точно обратно, според еволюцията би трябвало хората да се превърнат в четириноги, за да оцелеят и да се приспособят най-добре. Друга задънена улица, в която попадат еволюционните твърдения, е, че двуногите не служат на модела за „постепенно развитие” на Дарвин, който съставя основите на еволюцията и изисква съществуването на „смесена” походка между ходенето на два и на четири крака. Извършените през 1996 г. от английския палеонтолог Робин Кромптън компютризирани изследвания обаче показват, че една такава „смесена” походка е невъзможна. Кромптън достига до заключението, че едно живо същество може да върви или изцяло изправено, или изцяло на четири крака.” Не е възможен никакъв междинен начин на ходене поради прекаления енергиен разход. Ето защо е невъзможно и съществуването на полудвуного същество. Как предполагаемите първобитни същества са развили разумно и социално поведение? Отговорът според еволюционните безсмислици е, че посредством водене на живот в групи те са развили разумно и социално поведение. Горилите, шимпанзетата, маймуните и множество други животински видове също живеят на групи или стада, но нито едно от тях не е развило разумно и социално поведение като това на хората. Нито едно от тях не е строило паметници, не е проявявало интерес към астрономията, нито е създавало произведения на изкуството, защото разумното творческо поведение е характерно единствено за човешките същества. Всички тези артефакти, запазили се от миналото, са направени от хора с истински творчески умения. Представата, че тези хора са живели в примитивни условия, е опровергана от археологическите открития. |
Еволюционистите Не Притежават Никакви Научни Доказателства, Които Да Подкрепят Техните Теории | |
| Еволюционистите твърдят без никакви доказателства, че човешките същества и маймуните произлизат от един общ прародител. Когато бъдат попитани как тази еволюция би могла да е възникнала, те отговарят напълно ненаучно: „Ние не знаем, но се надяваме някой ден да разберем.”. Например палеоантропологът-еволюционист Илейн Морган прави следното признание:
„Четири от най-значителните мистерии относно [еволюцията на] хората са: 1) Защо те ходят на два крака? Общоприетите отговори на тези въпроси са: 1) Ние все още не знаем;2) Ние все още не знаем; 3) Ние все още не знаем; 4) Ние все още не знаем.
Списъкът от въпроси може значително да бъде удължен, без да окаже влияние върху еднообразието на отговорите.” 30 |
Открития, Които Опровергават Еволюционния Портрет На Човешката История |
| Доказателствата, представени в „Скритата история на човешката раса: Забранена археология” (The Hidden History of the Human Race: Forbidden Archeology) от археолозите Майкъл А. Кремо и Ричард Л. Томпсън, преобръщат картината на човешката еволюция, каквато е отстоявана от еволюционистите. Тази книга излага останки от напълно неочаквани от еволюционна гледна точка периоди от историята. През 50-те години на миналия век например Томас Е. Лии, антрополог от Националния музей на Канада, провел археологически разкопки на остров Манитулен в местността Шегайанда в северната част на езерото Гурон. Там в утаечните слоеве, оставени от ледниците, той открил развити сечива. Когато се разбрало, че били на възраст между 65 000 и 125 000 години, публикуването на резултатите от проучването му било отложено, защото според погрешното вярване, доминиращо в научния свят, човешките същества за първи път са пристигнали в Северна Америка от Сибир едва преди 120 000 години и бе невъзможно да се твърди, че това се е случило по-рано. Друг пример, даден в книгата, е на археолога Карлос Амергино, който открил каменни сечива в непокътната 3 милиона годишна плиоценна формация в Мирамар, Аржентина. От същите пластове той извадил бедрена кост на тексодон, изчезнал южноамерикански копитен бозайник. В бедрената кост бил забит каменен връх на стрела или копие. По-късно друг изследовател намерил част от човешка челюст в същата тази формация. Според дарвинистите обаче човешките същества са били способни да изработват каменни топчета и върхове на стрели едва преди 100 000 и 150 000 години. Следователно, каквито и да било каменни топчета или върхове на стрели, датиращи отпреди 3 милиона години, са феномен, който еволюционистите не могат да обяснят. Това отново показва, че еволюционната теория е несъвместима с научните факти. В своята книга „Древни следи” (Ancient Traces) британският изследовател и писател Майкъл Бейджънт описва как през 1891 г. била открита златна верижка на възраст между 260 и 320 милиона години. Станало ясно, че тази верижка била изработена от осемкаратово злато, което представлява осем карата злато, смесени с шестнадесет карата друг метал. Средната част на верижката, която се появила от вътрешността на парче въглен, била разхлабена, въпреки че двата края били закрепени здраво. Във въглена били останали отлични отпечатъци от разхлабената част. Всичко това показва, че верижката би трябвало да е толкова стара, колкото и самият въглен. Възрастта на парчето въглен, в който била открита верижката, пък била от 260 до 320 милиона години. Откриването на златна верижка от време, през което еволюционистите твърдят, че човешките същества все още дори не са съществували, напълно срива историята на човечеството, която те съставят. Фактът, че едно общество използва бижута и изработва украшения, е доказателство за това, че неговите членове се радват на цивилизован живот. Нещо повече, изработването на златна верижка изисква както технически опит, така и оборудване. Изработването на симетрична златна верижка от златна руда не е възможно единствено с помощта на каменни инструменти. Очевидно е, че хората, живели милиони години преди нашето време, са имали познания в областта на изработването на бижута и са изпитвали удоволствие от хубавите неща. Друго откритие, което опровергава теорията за еволюционната история, е парче от пирон, което се смята, че е на 387 милиона години. Според доклада на сър Дейвид Брюстър от Британската асоциация за развитие на науката пиронът бил открит в пясъчник. Слоят, от който пиронът бил изваден, датира от Ранния девонски период, което означава отпреди около 387 милиона години. Тези открития, към които могат да бъдат добавени още множество такива, показват, че човекът не е полуживотно, както еволюционистите ни карат да вярваме, и никога не е водил животински начин на живот. След изброяването на подобни примери Майкъл Бейджънт продължава със следния коментар: „… очевидно не съществува възможност нито един от тези факти да бъде приспособен към общоприетото научно разбиране за земната история… Всъщност тези данни – ако могат да бъдат доказани дори и само в един от случаите, които разгледахме – показват, че хората, в модерната си форма, всъщност са ходили по тази планета от доста дълго време.” Археологическата история е изпълнена с такива открития, в лицето на които „общоприетото” еволюционно становище, което Бейджънт описва, е в безизходно положение. Но еволюционното становище също така внимателно пази тези важни експонати далеч от обществеността, а самото то ги пренебрегва. Без значение колко много дарвинистите се опитват да запазят идеологията си жива, увеличаващите се доказателства показват, че еволюцията е лъжа и че Сътворението е неоспорим факт. Бог е сътворил човека от небитието, вдъхнал му е от Своя дух и го е научил на нещата, които не е знаел. Посредством Божието вдъхновение човек е водил човешки живот още от момента, в който за първи път се е появил на този свят. |
Откритията При Разкопките „Еин Гев І” Опровергават Тезата За Еволюция На Историята | |
Проучванията разкриват, че хората, които са живели преди хиляди години, са използвали сечива, подобни на тези, използвани днес в селските области. Воденични камъни за мелене на зърнени храни, каменен хаван и сърпове са били открити в основите на колиба, използвана като жилище на площадката за разкопки, известна като „Еин Гев І” (“Ein Gev I”) в днешна Палестина, която датира отпреди 15 000 г. пр.н.е. Най-старото от тези сечива датирало отпреди 50 000 г.пр.н.е. Всички тези предмети, намерени по време на разкопките, разкриват, че нуждите на човечеството са се запазили едни и същи през всички времена и откритите начини за разрешаване на проблемите са много сходни един на друг, право пропорционално на технологията на своето време. Инструментите за прибиране на реколта и мелене на зърнените храни са едни от най-необходимите сечива в селските области днес, а също така са били използвани и във въпросното време. |
2. L. S. B. Leakey, Adam’s Ancestors: The Evolution of Man and His Culture, New York and Evanston: Harper & Row, Publishers, 4ème Ed., 1960, pp. 9-10
3 Abram Kardiner, Posthumous Essays by Branislau Malinowski isimli yazının özeti, Scientific American, Juin 1918, p..58
4. Melville Herskovits, Man and His Works, Knopf: NY, 1950, p. 467
5. Ibid., p. 476.
6. Edward Augustus Freeman, "Race and Language," in Essays, English and American, with introductions notes and illustrations, New York: P. F. Collier & Son, [c1910] Harvard classics; No. XXVIII
7. Ahmad Thomson, Making History, London: Ta-Ha Publishers Ltd., 1997, p. 4
8 Zach Zorich, "Did Homo erectus Coddle His Grandparents?," Discover, Vol. 27, No. 01, January 2006, p. 67.
9. Roger Lewin, The Origin of Modern Humans, New York: W. H. Freeman and Company, 1993, p. 116
10. Claire Imber, "Ape-Man: Origin of Sophistication," BBC News, 22 February 2000, online at http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/650095.stm
11. Lewin, The Origin of Modern Humans, p. 148-149
12. Ibid., p. 149
13. Dr. David Whitehouse, "‘Oldest' Prehistoric Art Unearthed," BBC News, 10 January 2002, online at http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/1753326.stm
14. Jean Clottes, "Chauvet Cave: France's Magical Ice Age Art," National Geographic, August 2001, p. 156.
15. Dr. David Whitehouse, "Ice Age Star Map Discovered," BBC News, 9 August 2000, online at http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/871930.stm
16. http://www.goldenageproject.org.uk/ 108catalhuyuk.htm
17. Fenomen, 15 September 1997, p. 45
18. Robbin Dennell, "The World's Oldest Spears", Nature 385, fév.. 27, 1997, p. 767
19. Robbin Dennell, "The World's Oldest Spears", Nature 385, fév. 27, 1997, p. 767
20. Ibid., p. 768.
21. Hartmut Thieme, "Lower Palaeolithic Hunting Spears from Germany," Nature, Vol. 385, 27 Feb. 1997, p. 807
22. Tas Devrinde Yasam ("Life in the Stone Age"), Terra X Documentary Film, TRT
23. Bilim ve Teknik ("Science and Technology" Magazine), September 2000
24. Philip Cohen, "Open Wide," New Scientist, Issue 2286, 14 April 2001, p. 19. )
25. Glynn Isaac, Barbara Isaac, The Archaeology of Human Origins, Cambridge: Cambridge University Press, 1989, p. 71; C.B.M. McBurney, The Haua Fteah (Cyrenaica), Cambridge: Cambridge University Press, 1967, p. 90
26. Vadim N. Stpanchuk, "Prolom II, A Middle Palaeolithic Cave Site in the Eastern Crimea with Non-Utilitarian Bone Artefacts," Proceedings of the Prehistoric Society 59, 1993, pp. 17-37, pp. 33-34
27. Paul Mellars, The Neanderthal Legacy, Princeton: University Press, 1996, p. 17; Vadim N. Stpanchuk, "Prolom II, A Middle Palaeolithic Cave Site in the Eastern Crimea with Non-Utilitarian Bone Artefacts," Proceedings of the Prehistoric Society 59, 1993, pp. 17-37, p. 17
28. "Neandertals Lived Harmoniously," The AAAS Science News Service, 3 April 1997.
29. Ruth Henke, "Aufrecht aus den Baumen," Focus, Vol. 39, 1996, p. 178. 30. Elaine Morgan, The Scars of Evolution, New York: Oxford University Press, 1994, p. 5
31. Chi, April 2005, p. 46
32. Michael Baigent, Ancient Traces: Mysteries in Ancient and Early History, England: Penguin Books, 1999, pp. 10-11
33. David Brewster, "Queries and Statements Concerning a Nail Found Imbedded in a Block of Sandstone Obtained from Kingoodie (Mylnfield) Quarry, North Britain," Annual Report of the British Association for the Advancement of Science, 1844, p. 51
34. Baigent, Ancient Traces, p. 14
35. John Baines, Jaromir Malek, Eski Mısır Medeniyeti, Istanbul: İletişim Yayınları, 1986, Introduction. l
