Вечността Е Скрита В Божията Памет

Някои от хората, които не са успели напълно да разберат, че материята в действителност е една съвкупност от възприятия, формирани в мозъка, изпадат в известни заблуждения и си вадят погрешни заключения. Така например някои разбират обяснението, че материята е илюзия, в смисъл, че материята въобще не съществува. Други си мислят, че материята съществува като илюзия само тогава, когато гледаме към нея, но когато не я наблюдаваме, тя не съществува. Нито една от тези представи не е вярна.

		Every Moment of Our Lives is Kept in God's Sight. None is Lost, They All Remain Vivid Every state of the butterfly you see in the picture—from the time it is an egg to when it enters its cocoon, from the time it leaves the cocoon and begins to fly to the time it dies—is vividly present in God's sight. In God's sight the butterfly is leaving the cocoon now, beginning to fly now and dying and falling to the ground now.

Първо, да кажем, че материята не съществува или че хората, дърветата или птиците не съществуват, е напълно погрешно. Всички тези неща съществуват и са сътворени от Господ. Но както обяснихме още в първите страници на книгата, Бог е сътворил всичко под формата на образ или на възприятие. С други думи, след като Бог е сътворил тези неща, Той не им е дал конкретно, независимо съществувание. Всеки един от тях продължава да бъде сътворяван във всеки един момент. Независимо от това дали ги виждаме или не, всички тези неща са вечни в Божията памет.

Всичко, което е съществувало преди нас и което ще съществува след нас, вече е сътворено от Бог за един-единствен миг. Както бе обяснено в предходната глава, времето е една илюзия. Бог е сътворил времето и Той не е ограничен с него. Следователно тези неща, които според нас ще съществуват в бъдеще, са сътворени за един миг при Бог и съществуват и понастоящем. Но ние не можем да ги видим, защото сме ограничени с времето.

Така както нещата, които ще видим в бъдеще (или ще съществуват за нас в бъдеще), са в наличност в рамките на един момент в Божията памет, така и нещата от миналото не престават да съществуват в паметта Му. Например, когато сте били зародиш в майчината утроба, денят, в който сте започнали да се учите да четете и пишете, моментът, в който сте получили първия си училищен доклад, моментът, в който за първи път сте карали кола, случаят, в който една възрастна дама ви се е усмихнала, когато сте и ударено отстъпили мястото си в автобуса, и още много такива събития, които сте изживели в миналото, наред с всичко, което ще ви се случи в бъдеще, съществуват сега в Божията памет и ще останат там вечно.

Представете си, че ритате едно камъче, докато вървите по една пътека. Моментът, в който ще ритнете камъчето, е определен и създаден в съдбата ви, преди още да сте се родили. Фактът, че това камъче ще се отрони от едно голямо парче скала, и всеки един стадий на образуване на вдлъбнатините и издатините му - всичко това съществува при Бог още преди вие да ритнете камъчето.

Същото е вярно и за мъртва пеперуда, която бихте могли да видите в коша за боклук, или изсъхнало листо, което може да падне от едно дърво на главата ви. От периода, в който пеперудата е все още гъсеница, до периода, в който напуска какавидата, от времето, когато крилете й изсъхват, до момента, в който пада в боклука, всичко това е предопределено в нейната съдба. При Бог живата пеперуда и мъртвата пеперуда продължават да съществуват и ще продължават да съществуват вечно.

Всичко се записва в Книгата-майка

Както обяснихме по-рано, Бог сътворява за миг всяко едно събитие и всяко едно същество, които ние възприемаме като минало и бъдеще. В Корана е разкрито, че съдбите на всеки човек и всички останали същества се съхраняват в Книгата-майка:

Той е в Книгата-майка при Нас ­ възвисен, мъдър. (Сура Зухруф, 4)

… и имаме съхраняваща Книга. (Сура Каф, 4)

И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е в ясна книга. (Сура Намл, 75)

В един друг айят Бог ни съобщава, че всичко, което се случва на небето и земята, се записва в тази книга:

Неверниците казват: “Не ще настъпи никога за нас Часът!” Кажи: “Не, кълна се в своя Господ, непременно за вас ще настъпи, ­ в Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга”. (Сура Саба, 3)

В айятите е разкрито, че от момента на сътворяването на Вселената всичко живо и неживо, всяко случващо се събитие, всички са сътворени от Бог и следователно са в Неговото знание. С други думи, всички тези неща са в Божията памет. Книгата-майка е проява на Божието качество на Пазител (Ал-Хафъз).

Миналото и бъдещето в действителност се осъществяват в настоящето

	Events in the past are vividly and clearly experienced in God's memory as present events. For example, the workers making the pyramids are carrying their materials now, getting tired now, getting thirsty and drinking water now.

Тъй като при Бог няма време, то всичко се случва в един-единствен момент, а именно в "настоящето". Всички събития, които смятаме за минали или ъдещи, са настоящи за Господ; при Него всичко е много по-ясно и ярко, отколкото ние можем да възприемаме. Така например в момента, в резултат на изтегления жребий, Йон (м.н.) бива хвърлен в морето; Йосиф (м.н.) бива спуснат в кладенеца от братята си, яде първото си ядене в затвора и напуска килията си. В момента Дева Мария (м.н.) разговаря с Гавриил; Исус (м.н.) се е родил. В момента Ной (м.н.) забива първия пирон в ковчега и излиза от него със семейството си на мястото, което Бог е избрал за тях. В момента майката на Моисей (м.н.) го поставя с люлката му във водата, Моисей (м.н.) получава първото откровение от Бог в храсталака, разделя морето и вярващите минават през него. В момента Фараонът и армията му биват удавени, докато прекосяват морето, и Моисей (м.н.) говори с Хидр (м.н.), Хидр (м.н.) изправя стената на сираците. Тези, които помолили Зу-л-Карнайн (м.н.) да построи преграда, която да ги предпази, в момента отправят своята молба и Зу-л-Карнайн (м.н.) построява укреплението, което няма да се разруши до Съдния ден. Авраам (м.н.) в момента поучава баща си, разрушава идолите на езичниците и огънят, в който го хвърлят, отделя хладина. В този момент Мохамед (с.а.с.) получава откровение от Гавриил и бива пренесен от Масджид Ал-Харам (Медина) до Масджид Ал-Акса (Йерусалим). В този момент земетресението погубва адитите. В този момент обитателите на рая седят на троновете си и провеждат приятни разговори един с друг, а обитателите на ада биват излагани на огъня и страдат в големи мъки и разкаяние, което не може нищо да поправи.

	Moses and his people are passing through the divided sea now and being saved. Pharaoh and his army are being covered by the sea now and being drowned. Noah's ark and Solomon's temple are being built now. All these things are now present in God's memory, much more vividly and clearly than we can know.	Every moment is hidden as a single moment in God's memory—from the time a seed falls to the ground from a banana tree, to the time bananas are picked from the tree, packaged and sent to market, then sold in the market, brought home, and put in a fruit basket. Every moment is vividly experienced in God's sight. No state of the banana is destroyed in God's sight but remains hidden there forever.

Бог вижда и чува всичко това в момента с далеч по-голяма яснота, отколкото бихме могли да си представим. Бог може да чува звуци на честоти, на които ние не можем, и Той може да вижда неща, които ние не можем. Всички събития и звуци, които можем или не можем да възприемаме, всеки един момент са в наличие при Бог и биват изживявани с цялата им яркост. Никога нито едно от тези неща не се загубва, те продължават да съществуват, с всичките си детайли, в Божията памет.

Това важи и за всички събития от вашия живот. Така например основите на къщата, която сте наследили от дядо ви, се полагат в момента. Баща ви се ражда в тази къща в момента. Моментът, в който за първи път проговаряте, се случва сега. Вие сега ядете яденето, което "в действителност" ще ядете след десет години.

	Every moment of the demolition of this building is present in God's memory. Every moment--from the laying of the foundation to the moment when it is destroyed--will remain present forever without being lost.

Истината, която всички тези примери излагат още веднъж пред нас, е следната: нито един миг, нито едно събитие или живо същество не е изчезнало и никога няма и да изчезне. Всеки филм, който гледаме по телевизията, е записан на филмова лента и се състои от отделни кадри, които ние не виждаме едновременно, но това не означава, че те не съществуват, същото важи и за събитията, които "сме изживели" или "ще изживеем в бъдеще".

Важно е да разберете правилно едно нещо: нито един от тези образи не е като спомен или сън. Всички те са живи, като че ги изживявате в момента.

Всичко е съвършено живо. Тъй като Бог не ни предоставя тези възприятия, то ние ги приемаме като минало, като вече изживени. Бог е в състояние да ни представи тези образи винаги, когато пожелае; давайки ни характерните за тези събития усещания, Той може да ни позволи да ги изживеем.

От тези примери може да се види, че миналото и бъдещето имат едно и също значение за Бог. Поради тази причина, както е посочено и в долния айят, нищо не може да бъде скрито от Господ:

(Лукман на сина си): “О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ”. (Сура Лукман, 16)

На тези от рая, които ще пожелаят да видят миналото, Бог ще го покаже точно както е било

	No Moment That is Experienced Disappears in God's Sight	Man Watches Every Moment He Lives When It Occurs, Just Like The Frames of a Film

Ако един Божий раб от рая пожелае, Бог може да му покаже събития от земния живот точно както са се случили. Например ако човек от рая поиска Бог да му позволи да види мъртвото си куче отново живо, изгорялата му къща, преди да се разруши, или Титаник, преди да е потънал, Бог може да му ги покаже дори по-живи, отколкото ако е там. Така например, докато Титаник плава по морето, рибите, плуващи наоколо, ще си бъдат на местата и пътниците ще дискутират същите теми, използвайки същите думи. Или могат да бъдат видени древни велики цивилизации с целия им разкош и богатство. Човек, който е любопитен да узнае за цивилизацията на инките, може да види желан от него период от живота им. Тъй като всяко едно събитие продължава да съществува вечно в Божията памет със същата си яркост, то човекът, който би пожелал да види някое събитие, ще открие, че всичко съществува така, както е било преди.

В един айят Бог разкрива, че хората от рая ще имат всичко, което пожелаят, така:

... Ние сме вашите покровители и в земния живот, и в отвъдния. Ще имате там, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате. (Сура Фуссилат, 31)

Ако хората от рая пожелаят, Бог ще им покаже всеки земен образ и събитие, които ще им доставят радост и удоволствие. Това е един огромен дар, който Бог е подготвил за Своите земни раби в рая.

Значението на този въпрос за човешките същества

Този въпрос е от голямо значение за човешките същества, защото всичко, което ни се случва през деня, дори нещата, които сме забравили до вечерта, начинът, по който се държим, нашите становища и всяка една мисъл, която ни минава през ум, не се забравят и се съхраняват при Бог.

Така например един човек, който е клюкарствал с приятеля си, може да забрави това; то не е от значение за него. Но моментът, в който клюкарства, остава завинаги при Господ. Или ако човек има негативна мисъл относно мюсюлманите, моментът в който си я помисля, изражението на лицето му и изреченията, които използва, всички те остават завинаги при Бог. Или саможертвата, която човек прави, като нахранва приятеля си, докато той самият е гладен, също ще остане вечно при Бог, наред с обстоятелствата, свързани с този момент, и изразените становища и мисли. Или човек, който проявява търпеливост, когато изпадне в трудност, служейки на Бога, и говори любезно с този, който му създава тези трудности.

Неговото добро морално поведение не се загубва, а остава на съхранение завинаги. И в Съдния ден Бог ще търси отговорност за всички добри и лоши деяния, които човек е извършил. Тези неща, които хората са извършили, но за които са забравили, ще бъдат изложени пред тях незабравени и непроменени. Някои хора дори ще се учудят, че книгата, която ще им се даде в деня на равносметката, е толкова подробна, и ще кажат:

И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господ никого не угнетява.. (Сура Кахф, 49)

	Julian Barbour says that none of a person's moments is lost and that every one of them continues to exist forever along with others. The place where man's life continues to be lived is God's memory. A Physicist Who Explains Timelessness and Eternity In an interview in Discover magazine with the famous physicist Julian Barbour, author of The End of Time, it is shown that the subjects we have touched in this section are scientifically verifiable. Some of the topics which Barbour explained in the article entitled "From Here to Eternity" are reported by Tim Folger, a writer for Discover: In his view, this moment and all it holds— Barbour himself, his American visitor, Earth, and everything beyond to the most distant galaxies— will never change. There is no past and no future. Indeed, time and motion are nothing more than illusions. In Barbour's universe, every moment of every individual's life— birth, death, and everything in between— exists forever. "Each instant we live," Barbour says, "is, in essence, eternal." " Every possible configuration of the universe, past, present, and future, exists separately and eternally. We don't live in a single universe that passes through time. Instead, we—or many slightly different versions of ourselves—simultaneously inhabit a multitude of static, everlasting tableaux that include everything in the universe at any given moment. Barbour calls each of these possible still-life configurations a "Now." Every Now is a complete, self-contained, timeless, unchanging universe. We mistakenly perceive the Nows as fleeting, when in fact each one persists forever. Because the word universe seems too small to encompass all possible Nows, Barbour coined a new word for it: Platonia. The name honors the ancient Greek philosopher, who argued that reality is composed of eternal and changeless forms, even though the physical world we perceive through our senses appears to be in constant flux. He likens his view of reality to a strip of movie film. Each frame captures one possible Now, which may include blades of grass, clouds in a blue sky, Julian Barbour, a baffled Discover writer, and distant galaxies. But nothing moves or changes in any one frame. And the frames—the past and future—don't disappear after they pass in front of the lens. "This corresponds to the way you remember highlights of your life," Barbour says. "You remember very vividly certain scenes as snapshots. I remember once, very tragically, I had to go to a man who had shot himself. And I still have no difficulty in recalling the scene of opening the door just to where he was at the foot of the stairs and seeing him there with the gun and the blood. It's still imprinted as a photograph on my mind. Many other memories I have take that form. People have strong visual memories. If it's not just a snapshot, it might be a few stills of a movie you recall. Think of perhaps your most vivid memories. You don't think of them as just lasting a second. You see them as snapshots in your mind's eye, don't you? They don't fade—they don't seem to have any duration. They're just there, like the pages of a book. You wouldn't ask how many seconds a page lasts. It doesn't last a millisecond, or a second; it just is ." Barbour calmly awaits the inevitable sputtering objections. Don't we then somehow shift from one "frame" to another? No. There is no movement from one static arrangement of the universe to the next. Some configurations of the universe simply contain little patches of consciousness—people—with memories of what they call a past that are built into the Now. The illusion of motion occurs because many slightly different versions of us—none of which move at all—simultaneously inhabit universes with slightly different arrangements of matter. Each version of us sees a different frame—a unique, motionless, eternal Now. "My position is that we are never the same in any two instants," Barbour says. The parish church next to Barbour's home contains some of the rarest murals in England. One painting, completed in about 1340, shows the murder of Thomas à Becket, the 12th-century archbishop whose beliefs clashed with those of King Henry II. The mural captures the instant when a knight's sword cleaves Becket's skull. Blood spurts from the gash. If Barbour's theory is correct, then the moment of Becket's martyrdom still exists as an eternal Now in some configuration of the universe, as do our own deaths. But in Barbour's cosmos, the hour of our death is not an end; it is but one of the numberless components of an inconceivably vast, frozen structure. All the experiences we've ever had and ever will have lie forever fixed, set like crystalline facets in some infinite, immortal jewel. Our friends, our parents, our children, are always there. "We're always locked within one Now," Barbour says. We do not pass through time. Instead, each new instant is an entirely different universe. In all of these universes, nothing ever moves or ages, since time is not present in any of them. One universe might contain you as a baby staring at your mother's face. In that universe you will never move from that one, still scene. In yet another universe, you'll be forever just one breath away from death. All of those universes, and infinitely many more, exist permanently, side by side, in a cosmos of unimaginable size and variety. So there is not one immortal you, but many: the toddler, the cool dude, the codger. The tragedy— or perhaps it's a blessing— is that no one version recognizes its own immortality. Would you really want to be 14 for eternity, waiting for your civics class to end? (Tim Folger, "From Here to Eternity", Discover, December 2000, p.54) These explanations of Julian Barbour's theories illustrate very well the scientific aspect of what has been related in this section. From this point of view, Barbour's theories parallel the subject of this book. But the important point that must be explained is this: Barbour explains that nothing that has happened in the past will be lost, and that every event is present in this moment as a series of photographs. Certainly, past and future are present every moment in God's memory but not as a series of photographs; they are actually being experienced at this moment. For example, Joseph's brothers are actually putting Joseph in the well at this moment. The Egyptian pyramids are actually being constructed at this moment and the workers are putting the stones in place. Just as we are experiencing this moment actually and vividly, so all the past and future are being experienced in God's sight as actual and vivid. Today these facts have been scientifically proven by developments in modern physics and there is a great correspondence between them and what is said in the Koran about timelessness and eternity. This great wonder in God's creation is a sign of God's eternal power and majesty; it is a reality which must be carefully considered and understood.

Поради тази причина човек, който знае за тази действителност, не трябва никога да забравя, че всяко негово действие и мисъл са заключени завинаги в Божията памет и ще продължават да съществуват там. Той трябва да внимава и да се бои от Деня на равносметката.