Защо Истината Относно Материята Е Един Важен Въпрос?

Фактът, че това, което хората възприемат като материя и приемат като безусловно съществуващо, в действителност не се състои от нищо друго освен от възприятия, е толкова забележителен, колкото и фактът, че Вселената е сътворена от небитието, че съществува вечност и че след смъртта ни ние отново ще бъдем съживени. Бог сътворява Вселената във всеки един момент с безброй много детайли, съвършено и без какъвто и да било недостатък. Нещо повече, това сътворение е толкова безупречно, че милиардите хора, които са живели на земята до днес, не са разбрали, че Вселената и всичко, което виждат, са една илюзия, и че те нямат никаква връзка със същността на материята.

През 21ви век тази истина става още по-явна, защото научните открития категорично доказват, че ние в действителност никога не осъществяваме контакт с материята. Въпреки че много хора отказват да приемат този факт, това не е нещо, което може да бъде пренебрегнато или отхвърлено.

Напротив, да знаеш истинската същност на материята е важно условие, за да бъдеш реалист. Поради тази причина изключително важно е за тези, които размислят върху този въпрос, да осъзнаят неговото значение. Някои от хората, които четат за истинската същност на материята, казват, че не разбират защо се отделя такова голямо внимание на този въпрос. Те дори твърдят, че той няма нищо общо с вярата, и се питат защо той намира място във всяка една дискусия относно религията. Сега обаче значението на този въпрос е очевидно. Познаването на истинската същност на материята плаши материалистите, защото унищожава техния мироглед и е от изключително значение за мюсюлманите да разберат тази истина и да дадем възможност на хората да научат за нея.

Това познание помага на хората да разберат някои религиозни въпроси и трябва да бъде обяснено със същата значимост, както и останалите неща, отнасящи се до религията. В резултат на разясняването на истинската същност на материята хората биват пречистени от привързаността им към нещата от този свят, насочват мислите си към отвъдния живот, биват спасени от една сериозна грешка и лесно могат да проумеят някои истини, които тези грешки не биха им позволили да разберат. Човек, който притежава материалистичен възглед за света или е израснал под въздействието на този възглед, никога не би разбрал определени въпроси като: "Къде е Бог?", "Раят и адът наистина ли съществуват?", "Каква е същността на душата и вечността?", "Съществува ли живот след смъртта?". Но разбирането, че материята е само една илюзия, дава отговор на тези въпроси и позволява на хората да видят ясно, че Бог е единственото безусловно Същество.

Когато хората разберат същността на материята, те ще получат силното усещане, че техните желания, страсти и всичко, което ги кара да забравят Бог и Съдния ден, са измамливи и напразни. Узнаването на истината за материята е нещото, което спасява хората от страстите на този свят и им помага да бъдат предани на Бог и да не съдружават нищо с него.

Намираме се във век, през който хората проявяват високомерие, самонадеяност и всякакъв вид жестоко и аморално поведение. Но когато осъзнаят, че самите те и тези, които виждат, са просто сенки, то тяхната дързост и самонадеяност ще бъдат заместени със смиреност и нежност.

Всичките тези последствия ще доведат дотам да създадем едно безопасно и спокойно общество, в което хората ще могат да живеят, без да има унижение, егоизъм и безмилостно съперничество. Разбира се, ще има една съществена последица, която ще се появи в резултат на осъзнаване на факта, че ние не осъществяваме никакъв контакт с материята и че всичко, което приемаме за материя, са само образи. А именно рухването на материалистическата философия.

Сега ще разгледаме подробно защо фактът, че материята не е безусловна, е едно от най-съществените открития в историята.

Истината относно материята показва, че Бог е единственото безусловно Същество

Едно от най-важните неща, които се подразбират от този факт, е, че Бог е единственото безусловно Същество. Някои хора под влиянието на материалистическата философия си мислят, че материята е безусловно съществуваща. Някои от тези хора вярват, че Бог съществува, но когато стане дума за Неговото съществуване и това къде е Той, то тогава те проявяват своето невежество. Така например, ако бъдат запитани "Къде е Бог?", те ще отговорят: "Покажи ми своя разум. Не можеш. Ето така Бог е реалност, както и разумът, но не можеш да го видиш". Други казват (Пречист е Бог!), че Бог има химерично съществувание, както радиовълните. Според тяхната представа, както самите те, така и притежаваните от тях предмети са безусловно съществуващи, а съществуванието на Бог обгръща тази материя като радиовълни. В действителност обаче това, което е химерично, са самите те и нещата, които притежават. Единственото безусловно Същество е Бог. Той обхваща всичко. Тъй като човек не може в никакъв случай да бъде безусловен, то той е само един образ.

Този факт е разкрит в Корана така:

Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишният, Превеликият. (Сура Ал-Бакара, 255)

Разбирането на тази истина, отбягвайки съдружаването на Бог и приемането Му за Единствено и Безусловно Същество, съставляват цялостната вяра. Човек, който знае, че всичко освен Бог са сенки, ще каже с непоколебима вяра (на ниво Хакк-ал якин - сигурна истина), че единствено Бог съществува и няма друго божество (или друго същество, притежаващо мощ) освен Него.

Материалистите не вярват в съществуването на Бог, защото те не могат да Го видят с очите си. Но техните твърдения напълно се обезсилват, когато истинската същност на материята бъде разбрана. Човек, който узнае тази истина, разбира, че неговото собствено съществуване има качеството на илюзия, и осъзнава, че същество, което е само един образ, не може да види същество, което е безусловно. Както е низпослано в Корана, човешките същества не могат да видят Бог, но Той ги вижда.

	Човек, който прегръща своето дете, своята съпруга или разговаря със своята майка, си мисли, че тези хора са му по-близки, отколкото който и да било друг. Бог обаче е по-близък до човек, отколкото неговите приятели, съпруга, деца или дори от самия него. Както е разкрито в Корана, Бог е по-близко до човека, отколкото вената на шията му. (Сура Каф, 16)

Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващият, Сведущият. (Сура Ал-Анам, 103)

Разбира се, ние не можем да възприемем съществуването на Бог с нашите очи, но Той ни е обхванал изцяло – отвътре, отвън, нашата външност и мисли. Поради тази причина Бог е разкрил в Корана, че "владее слуха и зрението". (Сура Юнус, 31) Ние не можем да произнесем дори дума без Божието знание, нито пък бихме могли да си поемем въздух. Следователно Бог знае за всичко, което правим. Това е разкрито в Корана така:

Нищо не е скрито от Аллах нито на земята,нито на небето. (Сура Ал-Имран, 5)

От изключително значение е фактът, че Бог ни наблюдава, вижда ни и ни чува във всеки един момент. Всеки, който осъзнае това, дори да не вижда Господ със собствените си очи, знае, че Той го следи във всеки един момент. Поради тази причина, независимо какво върши човек, той знае, че Бог го наблюдава. Следователно хората се стараят да не извършат нещо, с което да си навлекат Божия гняв, и внимават в това какво правят, казват или мислят. В Корана е разкрито, че Бог е близко до нас във всяко едно нещо, което вършим, че Той ни наблюдава и нищо не може да му убегне:

С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и какватои работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезетев него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежестна прашинка, както на земята, така и на небето,нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.(Сура Юнус, 61)

Разбира се, че Господ, който е Безусловното Същество, познава всяка една страна на хората, които е сътворил като образи. За Бог това е много просто. Но някои хора, поради невежеството си, се затрудняват да разберат това. Когато наблюдаваме сетивните си възприятия, които смятаме за "външен свят", в процеса на живота ни, най-близко до нас не е нито едно от тези усещания, а самият Бог. Тайната на следния айят от Корана е свързана с тази действителност:

Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му].(Сура Каф, 16)

Когато човек си мисли, че тялото му е изградено от "материя", той не може да разбере този важен факт; същото е и когато той си мисли, че най-близко до него е тялото му. Така например, ако човек приеме мозъкът му да бъде "себе си", то тогава той не би трябвало да приеме вероятността да съществува нещо по-близко до него от вената на шията му. Но когато приеме, че не съществува нищо такова като материя и че всичко е факсимиле, което той изживява в мозъка си, то тогава понятията като вътре, вън, близко или далеч се обезсмислят. Вената на шията му, мозъкът му, ръцете и краката му, неговата къща и кола, които си мисли, че са извън него, а дори и Слънцето, Луната и звездите, които приема за толкова отдалечени от него, всички те са в една и съща равнина. Бог го обгръща от всички страни и е безкрайно близко до него.

Фактът, че Бог е безкрайно близко до човешките същества, е разкрит и в айята: "И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо...". (Сура Бакара, 186) В един друг айят е спомената същата реалност: "...Твоят Господ обгражда хората..." (Сура Исра, 60). Въпреки това обаче хората продължават да грешат, като мислят, че най-близкото нещо до тях са те самите. Бог обаче е по-близко до нас, дори и отколкото ние до нас самите .

Фактът, че Бог е най-близкото Същество до човека, е подчертан отново в следния айят: "И когато [душата на умиращия] стигне гърлото, тогава вие само гледате, а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате." (Сура Уакиа,83-85) Всъщност един човек, който всеки момент ще умре или лежи в болница, може да си мисли, че най-близкото същество до него е лекарят до леглото му, майка му, която го прегръща, или неговите приятели, които му държат ръцете. Но както е казано в горецитирания айят, в този момент Бог е по-близко до него от който и да било друг. Нещо повече, Бог е единственото най-близко Същество до него не само в този момент, но и във всяка една минута от съществуването му. Но хората не знаят за тази действителност, тъй като те не я виждат със собствените си очи.

Фактът, че Бог не е ограничен от пространството и че обхваща всичко заобикалящо ни, е показан в следния айят:

На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ. (Сура Бакара, 115)

В един друг айят Бог описва тази реалност така:

Той е, Който сътвори небесата и земята в шест дни, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Той знае какво прониква в земята и какво излиза от нея, и какво пада от небето, и какво се издига на него. Той е с вас, където и да сте. Аллах съзира вашите дела. (Сура Хадид, 4)

Всичко това обхваща в себе си факта, че Бог е Единственото, Истинско и Безусловно Същество. Със своя разум Бог обхваща човешките същества, които са сенки, и всичко останало. Този факт също е отбелязан в един айят така:

Аллах е вашият бог. Няма друг бог освен Него. Той всяко нещо обхваща със знание. (Сура Та Ха, 98)

В един друг айят от Корана Бог предупреждава хората да не бъдат небрежни:

Съмняват се в срещата със своя Господ. А Той всяко нещо обгръща. (Сура Фуссилат, 54)

Човешките действия също принадлежат на Бог

	Всички действия, извършвани от човешките същества, принадлежат на Господа. Така например едно дете може да чете, един проект да бъде реализиран от архитект, учен да направи откритие, вечеря да бъде сготвена в кухнята, един художник да рисува... Бог е този, който сътворява и всички тези неща.

Бог е сътворил човека като сянка, която няма сила и не е независима от Него. Този факт е разкрит в следния айят:

Тогава ще пожелавате само онова, което Аллах желае... (Сура Инсан, 30)

По-голямата част от хората не знаят за тази действителност. Те приемат, че Бог ги е сътворил, но си мислят, че действията, които извършват, им принадлежат. Всяко поведение на човешките същества обаче бива сътворено с Божие позволение. Така например човек, които пише книга, я пише с позволението на Бог; всяко едно изречение, всяка една идея и всеки един абзац биват съчинени, защото Господ иска това да стане.

Бог разкрива този важен принцип в няколко айята; един от тях е: "А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите." (Сура Саффат, 96) С думите "... не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли... ", Бог разкрива, че всичко, което правим, са действия, принадлежащи на Него. (Сура Анфал, 17)

В един друг айят Бог наставлява Пророка да вземе милостиня от вярващите, но в продължението на айята Той обяснява, че в действителност Той е този, който приема милостинята:

Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ. Не знаеха ли, че Той, Аллах, приема покаянието от Своите раби и взима подаянията, и че Той, Аллах, е Приемащият покаянието, Милосърдният? (Сура Тауба, 103-104)

Великият ислямски учен Мухиддин Ибн ал-'Араби обяснява, че деянията, които вършим, принадлежат на Бог, така:

Що се отнася до душите, източникът на произтичащите от тях действия не е открит в тяхната личност. Бог е този, който поставя душите и предметите в едно непрекъснато действие. Ако в света не съществува нищо друго освен впечатления, то това означава, че в действителност не съществува нищо освен едно единствено същество. Душата и предметите не се състоят от избрани същества или определени факти. Те се състоят от божествени действия; разнообразни проявления на всемогъщо същество. По същия начин нещата, за които се казва, че са ограничени или неограничени, не са нищо друго освен един прост обект, видян от две различни точки.” 36

Както обяснява Мухиддин Ибн ал-'Араби, Бог е този, който сътворява всяко действие и кара душата на извършителя да вярва, че той самият го е извършил. Бог сътворява това чувство у всяка една душа толкова реалистично, че човек, който хвърля камък например, наистина си мисли, че той самият го е хвърлил. Тъй като човешкото същество е сянка, то не може само да извършва действието хвърляне. Бог обаче дава на тази сянка чувството на автономна личност. Като резултат на дивното съвършенство в Божието сътворение човек усеща това чувство много силно и започва да си мисли, че той докосва камъка, изтегля ръката си назад, за да се засили и го хвърля.

Човешките същества живеят всяка една минута зависими от Бог и независимо от това дали знаят или не, или дали приемат или не, те са Му подчинени. Бог разкрива това в следния айят:

На Аллах се покланя всичко на небесата и на земята, с послушание или по принуждение, и сенките им сутрин и привечер. (Сура Раад, 15)

Всеки, който познавате, който живее или е живял на този свят сега или в миналото, независимо от това къде е той, независимо от това какво притежава или колко упорит неверник може да бъде, тази реалност не се променя за него или за който и да било друг. Всяко едно човешко същество е зависимо от Божията воля, всеки един човек е сянка, сътворена от вдъхването на Божия дух. Всеки, който знае това, не би могъл да се хвали със своето богатство, знание, титла или репутация; нито пък със своето място или позиция в обществото или успех в професията си. Тези, които въпреки това са все още високомерни, са в действителност напълно безсилни. След като Бог е разкрил, че човекът, който си мисли, че е хвърлил камъка, в действителност не го е хвърлил, а самият Господ е този, който го е хвърлил, то е необяснимо невежество за един човек да си мисли, че заслужава уважение за постигнат успех.

По този начин Бог подлага на изпитание и обучава всяко човешко същество. Тези, които днес не могат да разберат или да приемат тази очевидна действителност, когато бъдат съживени след смъртта им, ще видят всичко в истинската му светлина и ще разберат, че собствената им сила не им помага за нищо:

Делата на онези, които отричат своя Господ, приличат на пепел, която вятърът отвява в бурен ден. Нямат власт над нищо от онова, което са придобили. Такава е дълбоката заблуда. (Сура Ибрахим, 18)

Бог е единственото Същество, което притежава сила над всичко:

Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Негова е властта и Негова е възхвалата. Той над всяко нещо има сила. (Сура Тагабун, 1)

Разбирането на истинската същност на материята ще накара хората да станат вярващи

Хората, които осъзнаят, че през целия си живот наблюдават образи, показвани на душата им, ще повярват без ни най-малко колебание, че Бог е този, който е сътворил както техните души, така и тези постоянни образи. Причината някои хора упорито да отказват да приемат тайната относно материята е тяхното нежелание да разберат размерите на Божието величие и да приемат своята незначителност. Но независимо че тези хора не желаят да го приемат, това е един неоспорим факт. Всичко на небесата и земята принадлежи на Господ и е Негово проявление. Единственото Безусловно Същество е Бог. Останалите същества, които Бог е сътворил, не са безусловни, а само образи. Всичките "Аз", т.е. отделните индивиди, които наблюдават образите, които Бог е сътворил, са дух от Бога.

Когато хората схванат огромната тайна на това познание, те ще достигнат до една възвишена чистота на съзнанието и неяснотата, покриваща душите им, ще се вдигне. Всеки, който го осъзнае, ще се подчини на Бог, ще Го обича и ще се страхува от Него. Освен това човешките черти като горделивост и самодоволство ще бъдат заместени със скромност и благоприличие. Ето това Бог иска от човешките същества. Тези, които разберат този изумителен факт, ще започнат да гледат на нещата от друга гледна точка и ще започнат един напълно различен живот. Те ще приемат Божията мощ така, както подобава, и ще се отдалечат от хората, които са описани в долуцитирания айят:

И не оцениха те Аллах с истинското Му величие. Земята ­ цялата ­ ще бъде в Неговата Длан в Деня на възкресението, а небесата ще са сгънати в Десницата Му. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават! (Сура Зумар, 67)

Разбирането на истинската същност на материята премахва земните амбиции

Това, което разкрихме дотук, е една от най-големите истини, които сте чували през целия си живот. Ние обяснихме как целият материален свят в действителност е една сянка и че това е ключът за осъзнаването на Божието съществуване, Неговото сътворение, както и факта, че Той е единственото безусловно Същество. В същото време ние представихме едно научно неоспоримо доказателство за това как човешкото същество е проявление на Божието дивно майсторство и същевременно колко безпомощно е то. Това познание принуждава хората да повярват и прави невъзможна вероятността да не повярват. Именно това е и главната причина, поради която някои хора отричат този факт.

	Всичко, което човек си мисли, че притежава - неговата къща, кола, семейство, работа и всички негови приятели - всички те се състоят от образи и усещания, които се формират в мозъка. Човек, който разбере това, също така ще разбере и че Този, който е създал тези образи в неговия мозък, е Бог, на който принадлежи всичко. Поради тази причина тези, които са емоционално привързани към живота на този свят, се страхуват ужасно много от тази действителност.

Нещата, които са обяснени тук, са толкова верни, колкото и един физичен закон или химична формула. Когато е необходимо, хората могат да решат и най-сложните математически задачи и да разберат множество изключително сложни въпроси. Но когато тези хора биват информирани за това, че материята е образ, формиран в човешкия мозък, и че те не осъществяват контакт с нея, те нямат желание да го разберат. Това е преувеличен случай на неспособност за разбиране, защото дискутираната тук идея не е по-трудна от отговора на въпросите: "Колко е две по две?" или "На колко години сте?". Ако попитате някои учен или професор по неврология къде вижда света, то той ще ви отговори, че го вижда в мозъка си. Вие ще откриете този въпрос дори в учебниците по биология в гимназиите. Но въпреки факта, че темата е напълно ясна, информацията, отнасяща се до това, че ние възприемаме материалния свят в мозъка си, и резултатите, които тази информация носи след себе си за човешките същества, могат да бъдат пренебрегнати. От голямо значение е, че един от най-съществените научно доказани факти е толкова старателно скрит от хората.

Основната причина, поради която хората лесно приемат всички научни факти, но се страхуват да приемат този, е, че научаването на истината относно материята ще промени корено начина, по който всеки гледа на живота. Тези, които вярват, че материята и личността им са безусловно съществуващи, един ден ще разберат, че всичко, за което са се трудили и върху което са изградили живота си - техните съпруги, деца, богатство и дори самите те, са само образи. Хората много се страхуват от тази действителност и се преструват, че не я разбират, дори и да не е така. Те упорито се опитват да опровергаят фактите, които са толкова прости, че дори дете от начално училище би разбрало. Причината, лежаща зад тази съпротива, е, че хората се страхуват да загубят това, което този свят им предлага.

За човек, който е привързан към своето богатство, деца или временните блага, които този свят му предлага, илюзорната същност на природата е причина за изпитване на огромен страх. В момента, в който един такъв човек разбере това, той ще е мъртъв, преди още да е настъпила естествената му смърт, и ще се откаже от своето богатство и душа. В айята: "Ако ви ги поиска (цялото ви богатство) и ви принуди, вие ще се поскъпите и Той ще изкара наяве злобата ви." (Мухаммад, 37) Бог разкрива как хората ще постъпят с подлост и злоба, когато Той им поиска богатството.

	НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СТРАХ НА ХОРАТА, КОИТО СА ОБЗЕТИ ОТ ЧУВСТВОТО ЗА АЛЧНОСТ Помислете за момент за тези хора, които са обзети от чувството за алчност: какво те ценят най-много? Хубава къща, луксозни вещи, ефектни бижута, последен модел кола, голяма банкова сметка, яхта... Именно поради тази причина тези хора изпитват огромен страх от факта, че наблюдават всичко, което притежават, на един екран в мозъка си и че те никога не могат да притежават реалността на тези неща.	Независимо дали това им харесва или не, те живеят в един свят от образи, формирани в техния мозък, и в никакъв случай не могат да осъществят контакт с външния свят. Звуците, светлината и миризмата не могат да навлязат през черепа; това, което навлиза, са само електрически импулси, идващи от тези материални неща. Това е положението на човек, който, както е показано на картината горе, дава пари, за да си купи луксозна вила (показана на задния план).

Но когато човек узнае за истинската същност на материята, ще разбере, че душата и богатствата му вече принадлежат на Господа. Ако човек осъзнае, че няма какво да даде или да откаже да даде, то той преди да умре, ще подчини себе си и цялото си богатство на Бог. За искрените вярващи това е едно прекрасно и благородно нещо и начин за доближаване до Бог. Тези, които не вярват или вярата им е слаба, не могат да разпознаят тази прелест и упорито се противят на тази реалност. Тези, които притежават фабрики, яхти или земи, които са само образи в мозъка им, се притесняват напразно

В тази част ще разгледаме примера с нехайния собственик на една фабрика, който е прекарал целия си живот с амбицията да бъде богат и който е работил денонощно, докато е бил млад, мислейки си, че може да спечели всичко с пот на чело. Този пример ще ни покаже една много важна истина.

Човекът, за който ще ви разкажем, е на средна възраст. Той има две деца - момче и момиче, които е изпратил да се обучават в елитни училища.

Той притежава няколко коли, яхта, няколко къщи и известно количество земи. Този човек си мисли, че притежава всичко, което би могло да му донесе удоволствие в живота на този свят. Той смята, че притежава всичко, което един човек би желал в този живот. Освен богатството си, той се радва и на голямо уважение. Всеки, който го познава, се обръща към него като към уважаван човек. Той притежава репутация и положение в обществото.

Това мнение е споделено от прислугата, които го обслужва сутрин, от шофьора, който се кланя, когато му отваря вратата на колата, охраната, която го поздравява с уважение, когато влиза в сградата на компанията, и служителите, които "му стоят мирно", докато не влезе в стаята си. Той има множество близки приятели и познати на високи позиции и длъжности. Всеки ден тича от среща на среща; той е член на съвети и дружества и председател на други.

Всеки ден той дава нареждания на хиляди хора. В банката и личните си каси има толкова много пари, акции и облигации, че не може да ги изброи. Когато от време на време седне да ги брои, той изпитва още по-голямо задоволство; той е горд със себе си и се самопоздравява за постигнатото.

Това, което му дава изключителното чувство на удовлетворение и самоувереност, е фактът, че той е спечелил всичко сам със своя упорит труд и се е сдобил с това, за постигането на което е посветил целия си живот.

Един ден, когато се разхождал с яхтата си заедно със своите приятели, един от тях дошъл при него и му казал: "Всичко, което виждаш тук в този момент - всички тези хора, тази яхта, морето, заводите, къщите, служителите, които подскачат, когато им наредиш нещо - всички те са образи, формирани в твоя мозък. Ти не можеш да знаеш дали първоизточниците на тези образи съществуват извън мозъка ти или не. Ако нервите, навлизащи в мозъка ти, бъдат прекъснати, то тази яхта, хората на нея, техните гласове и разговори, миризмата на морето, вкусът на плодовия сок, който пиеш, с една дума, всичко веднага би престанало да съществува. Всички тези неща, както и всичко, с което си се сдобил през живота си, се намират в твоя мозък. Няма разлика между твоите къщи, коли, яхти, заводи и компании, и нещата, които притежаваш в съня си. Това е като да сънуваш, че отиваш до Европа с частния си самолет и събуждайки се на сутринта, да откриеш, че няма никакъв самолет и че ти не си в Европа, а в леглото си. Ако един ден се събудиш от този сън, който наричаш "мой живот", как би могъл да бъдеш сигурен, че няма да бъдеш на съвършено различно място, наблюдавайки образите, принадлежащи на този живот?".

Този богат мъж ще се противопостави остро на казаното му. Дори тези факти да му бяха обяснени разбираемо с научни доказателства, дори да ги беше разбрал, той нямаше да приеме истината. Според него, да приеме, че всичко, което притежава, е като въображаема илюзия, би означавало, че през целия си живот той е преследвал една илюзия. При това положение всичко, с което човек се хвали, всичко, което му предоставя възможност за гордост и достойнство, е една илюзия. Положението на този човек ще бъде толкова унизително и смешно, като това на човек, който е богат на сън и се държи високомерно поради въображаемото си богатство.

Когато богатият човек от нашия пример отиде в компанията си, след като е осъзнал тази действителност, той няма да прояви надменност в отговор на уважението и почитта, които му биват показани. Това е така, защото той сега знае, че тези, които се отнасят към него с уважение и му се прекланят, са само факсимиле в неговия мозък. Или, след като тези неща му бъдат разказани, той няма да може да "парадира" пред гостите си със своята яхта, защото както яхтата, така и гостите на нея са само образи, формирани в мозъка му.

Когато му бъде казано, че материята е илюзия и че той не осъществява никакъв контакт с източника на материалната същност, то той ще се сети за фабриката, която е купил преди ден. В такъв случай парите, които е броил пачка по пачка и е дал на продавача, фабриката, която е закупил с цялата налична апаратура, оглеждането на заобикалящата площ, докато извършвал покупката - всичко това съществува само в неговия мозък. Това е като да сънува предната вечер, че е сключил важна сделка и е спечелил огромно количество пари от нея. Когато се събуди обаче, нищо няма да остане и това, което той е смятал за реалност, ще се окаже само един сън.

Ако случаят е такъв, то той в момента не е в яхтата. Яхтата е образ в него. Когато той си мисли, че отива в обзаведената по последна мода къща, в действителност той отваря една голяма градинска порта и влиза в една къща в своя мозък. Къщата, обзавеждането, градината и градинската порта са в неговия мозък.

Ако този човек разбере, че това, което му е казано, е напълно вярно, то той ще осъзнае, че в основата си всичко, което притежава в този момент, представлява сенки. Всички тези неща са образи, показвани му от Бог, който го е сътворил. За да го подложи на изпитание, Бог сътворява неговия живот и външния вид на нещата, които ще смята, че притежава. Но забравяйки, че Бог го е дарил с тези неща и го е ощастливил с богатството на тези образи, той става надменен и се разглезва от тези неща, държи се високомерно и се отнася с хората като с по-нисши от него. След това прекарва целия си живот в напразно преследване на един въображаем, фантастичен свят. Но един ден той ще осъзнае, че е обграден от илюзии и че си губи времето, че нито едно от тези неща няма безусловна същност и че единствено Бог съществува.

В един айят Бог обръща внимание на тези, които отказват да разберат тази реалност и се преструват, че не я знаят, така:

А на неверниците делата са като мираж в пустиня. Жадният го смята за вода, но стигне ли там, не намира нищо. Там ще намери Аллах и Той ще му изплати въздаянието. Аллах бързо прави равносметка. (Сура Нур, 39)

Както бихме могли да видим в горния айят, Бог оприличава делата на неверниците на мираж. Когато хората се привържат към тези миражи и открият, че не могат да очакват помощ от тях, разбират, че те не са действителни и че единствено Бог е безусловната реалност.

Една от основните причини, поради която хората се страхуват толкова много от тази действителност и не желаят да я приемат, е, че разбират, подобно на човека от нашия пример, че всичко, което притежават, почитане, богатство, ще изчезне в миг. Тук искаме да насочим вниманието ви към следното: ние не казваме, че "всичко, което човек притежава, след смъртта му ще остане след него и няма да му даде нищо добро". С думите "всичко, което човек притежава, е само един образ" се има предвид, че човек, в известен смисъл, губи това, което притежава, докато е още жив. Когато види, че всичко, към което се е стремил през целия си живот, му е донесло само беди и го е направило нещастен и че в този процес той се е опитвал да надмине другите хора, той осъзнава, че всичко това е било една празна измама. В един айят от Корана се разкрива как нехайните хора живеят в заблуда. Алчното привързване на хората към имуществото е споменато в следния айят така:

Разкрасена е за хората любовта към страстите ­ към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах. (Сура Ал-Имран, 14)

В един друг айят е разкрито, че животът на този свят е една игра, загуба на време и измама:

Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд ­ възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада. (Сура Хадид, 20)

Когато хората разберат, че тези образи, които си мислят, че притежават по време на живота си, са просто една илюзия, те ще осъзнаят, че са се трудили и тревожили напразно и че са си загубили времето. Това са тези, които ревностно пазят това, което притежават, и заради тези неща се разгневяват и ругаят другите хора, нервират се и удрят с юмрук по масата. Но когато разберат, че не осъществяват никакъв контакт с действителните материални неща, те се засрамват и дълбоко съжаляват за това, че са изпаднали в положението на някой, който на сън ругае другите хора, ядосва им се и им вика. Те веднага разбират, че трябва да постъпват по начин, който да се хареса на Бог, Първоизточника на всички показвани им образи. Тези, които разберат тази действителност, а именно вярващите, казват:

Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете". (Сура Анам, 162)

Важно е никога да не забравяме този съществен въпрос: Няма значение в коя част от своя живот човек ще успее да разбере тази действителност; никога не е твърде късно. Той може да промени своя възглед за живота още сега и да преорганизира начина си на живот според този принцип; той може да започне да живее не в името на илюзиите, а в името на нашия Господ, Единственото Безусловно Същество. Бог е винаги милостив към Своите раби.

Тези, които проявяват хитрост и се преструват, че не знаят тази реалност, и отказват да приемат факта, че Бог е Единственото Безусловно Същество, сами попадат в една огромна клопка. Бог описва тяхното положение така:

... и ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е напразно, каквото са вършили. (Сура Худ, 16)

Ако човек не желае да приеме тази действителност сега и предпочита да заблуждава себе си, като вярва, че нещата, които притежава, са безусловно съществуващи, в крайна сметка, когато бъде съживен отново след смъртта си, т.е. в отвъдния живот, всичко ще стане много ясно. На този ден, както е казано в един айят, неговият "поглед е проницателен" (Сура Каф, 22) и той ще осъзнае всичко много по-добре. Но ако той прекара земния си живот, преследвайки въображаеми цели, той ще пожелае никога да не бе живял на този свят. Той ще каже:"О, да бе приключило всичко [със смъртта]! Не ме избави моето богатство. Пропадна моята власт.”(Сура Хакка, 27-29) и ще бъде погубен.