Оръжието на сатаната: романтизмът
В отдалечените от религията общества в повечето случаи верните неща се представят като грешни, а грешните като верни. Те могат да поощряват и насърчават поведение, което обаче да не се хареса на Господа. Романтизмът е едно от тези погрешни чувства, смятано за правилно. Този филм разкрива колко сериозна заплаха, било то за обществото или за отделния индивид, представлява романтизмът, за който се предполага, че е просто една черта на характера, както и показва колко лесно е да се отстрани тази опасност.
През цялата човешка история е съществувала и продължава да съществува една скрита опасност, която носи страдание и беди на хората.
Тази опасност насочва човека към живот, изпълнен с ярост, недостатъци и упорство.
Тази опасност може да се появи от юмрука на един отегчен фашист...
От изпетия от един комунист марш...
А понякога и от любовното писмо, което младо момиче пише на своя любим.
Името на тази опасност е “романтизъм”.
Романтизмът е смятан от някои хора за безвредно качество. В действителност обаче това е характерна черта на нерелигиозните хора и общества. Той е едно оръжие, използвано от дявола, с което той иска да отклони хората от Божия път и да ги накара да живеят според чувствата си, а не според разума. Тези, които не използват разума си, не могат да забележат Божието могъщество, а също и не могат да размишляват по подобаващ начин върху доказателствата за сътворението ни.
Както Бог ни съобщава в Сура Сад, Той е низпослал Корана,
“за да размишляват над неговите знамения и за да се поучават разумните хора”. (Сура Сад, 29)
Романтизмът, който отдалечава човека от разума, същевременно го отдалечава и от религията.
В този филм ще разгледаме какви беди е донесъл романтизмът на човечеството в недалечното минало и какви продължава да носи във всекидневния ни живот днес. Под ръководството на Корана ще видим колко лесно е да се отдалечим от тази опасност.
Зараждането на романтичния национализъм
Романтизмът е широкообхватна заблуда, която се простира от емоционалните отношения между хората и достига до политическите идеологии. На първо място сред политическите идеологии на романтизма стои “романтичният национализъм”.
Национализмът и романтичният национализъм са две различни концепции, които не трябва да се бъркат. Национализмът представлява обичта, която човек изпитва към народа и родината си. Тази обич е блага и позволена.
С превръщането на обичта в страст обаче национализмът приема непозволена форма. Той отстъпва мястото си на романтичния национализъм. Романтичният националист е расист. Изпитвайки обич към собствения си народ, той започва да мрази останалите. Той иска да отнеме и ограби земите на останалите народи в полза на своя.
В Корана Бог определя романтичния националист като “яростен защитник на рода”. А в един от айятите пък ни съобщава, че този подход е характерна черта на отдалечените от вярата общества:
Когато неверниците сложиха в сърцата си яростта яростта на невежеството, Бог спусна спокойствието Си над Своя Пратеник и над вярващите... (Сура Фатх, 26)
Този подход, който Бог е описал преди 1400години в Корана, днес се наблюдава по целия свят.
Сраженията между племената в Африка...
Футболните мачове в Европа, които едва ли не се превръщат във въоръжени сблъсъци...
Групировките, които изпитват огромен гняв и организират кървави акции срещу негри, евреи и турци...
Това са само някои от съвременните отражения на романтичния национализъм.
Как се е появил романтичният национализъм, който е повлякъл след себе си маси от хора и е станал причина за огромни бедствия?
Източникът на тази идеология е в Европа.
Народите, които през средновековието са живели под управлението на множество феодални владетели, след 17ти век се обединяват под едно централизирано управление и създават национални държави. Множество европейски държави, начело с Англия и Франция, се превръщат в национални държави. С настъпването на 19ти век по-голямата част от европейските държави вече са постигнали национално обединение.
Само две държави остават настрани от този процес:
Германия и Италия...
И в двете държави в течение на дълги години продължават княжеското и градското управление. Т.е. тези държави доста закъсняват с установяването на национално обединение. Тези обстоятелства стават причина за зараждането на радикални национални течения. И по този начин национализмът отстъпва мястото си на фанатични чувства.
Връхната точка на фанатичния национализъм е най-кървавият режим в историята – нацизмът.
Предводителите на нацистката идеология са известни в историята като “романтични националисти”. Романтичните националисти вярват, че нацията им притежава един мистичен и тайнствен “дух”... Както и че, благодарение на този дух, превъзхождат останалите нации.
С други думи, чувствата им надминават разума...
През 1933година Хитлер и военачалниците му започват кампания върху немското население за “романтично промиване на мозъците”. С тази кампания спечелват доверието на немската раса и й внушават идеята за “немското кралство”, което ще управлява целия свят. Народът слушав захлас и с просълзени очи изпълнените с ярост и агресия речи на Хитлер. Всъщност, за тях Хитлер, който бе романтик с фикс идеи, представлява един притежаващ метафизични сили “водач”.
Когато се пренесем в края на 1930 година, виждаме, че голяма част от немското население е повярвало в сбъдването на тази мечта. Поради тази причина се съгласяват с това, че всички малцинства трябва да бъдат прогонени от държавата.
И така започват най-черните дни в човешката история...
Милиони невинни хора загубват живота си в чудовищните нацистки лагери.
кръвопролитията на романтичните националисти
Най-кървавите години в човешката история... Първата иВтората световна война...
Най-голямата причина за тези войни са романтичните националисти и техните идеологии.
С течение на времето доминиращото движение на романтичните националисти в Германия обхваща и английското, френското и руското общество. Докато проблемите биха могли да се решат със споразумения, Първата световна война избухва. И в тази война загубват живота си около 9 милиона човека.
Посредством маршове и пламенни стихове романтистите внушават на народа идеи като “немски дух”, “английска чест”, “френска смелост”. Превъзнасяйки се от тези чувства, лидерите взимат безразсъдни решения и правят кървави планове,насочени към другите народи.
В действителност обаче се бяха заблудили... Унищожените бяха собствените им народи...
Във Втората световна война става въпрос за същия предизвикващ кръвопролития подход. Този път обаче причината за смъртта на 55 милиона души са романтици като Хитлер, Мусолини и Сталин.
Кръвопролитията на романтичните националисти се наблюдават не само в световните войни. Отново романтизмът е причината за повечето войни и сблъсъци между отделни държави, племена и групировки.
Зад кулисите на тази идеология, която повлича хората към катастрофи, стои една сила, която е враг на цялото човечество. Това е дяволът, който ще полага усилия до деня на възкресението, за да отклони човешкия род от правия път. В Корана Бог ни съобщава, че дяволът ще подтиква хората към войни, безредици и жестокост, така:
(Бог)Рече: “Върви! А който от тях те последва, възмездието ви е Адът обилно възмездие.И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си...”(Сура Исра, 63-64)
Идейната основа на романтичния национализъм
Романтичните националисти черпят сила от т. нар.научни теории, които подкрепят сблъсъците и войните между различните народи.
Най-значимата от тях е еволюционната теория на Дарвин.
В книгата си “Произходът на човека” Дарвин твърди, че някои човешки раси са по-развити от други. Той определя европейските – бели, раси като “развити раси”, а чернокожите и азиатците, дори и турците, като “полумаймуни – първобитни раси”. Нещо повече, той подкрепя идеята, че между расите трябва постоянно да има война и сблъсъци.
Романтичните националисти основават расистките си идеи именно на тази теория. Дарвин и най-големият представител на неговото учение в Германия – биологът Ърнест Хейкъл, се превръщат в опора на романтичния нацистки национализъм.
В книгата си “Научният произход на националния Ционизъм” американският историк Даниел Гасман пише следното:
Социалният дарвинизъм, който черпи вдъхновение от расизма в Германия, помогна на расистките, империалистическите, романтичните, антисемитските и националистическите движения да се обединят в едно общо тяло и да станат една единна идеология... Човекът, който добави тежестта на науката към напълно безразсъдните и окултни идеи на романтичния немски национализъм, бе най-видният немски дарвинист Ърнест Хейкъл. (Даниел Гасман, “Научният произход на националния ционизъм”,Ню Йорк, 1971, стр. 23)
В основата на появилата се след световните войни идеология отново стои конфликтната теория на дарвинизма. В писмата и дневниците на участващите в Първата световна война генерали са вписани идеи като “организмите се развиват чрез борба, а расите се издигат чрез война”.
Така например един от генералите от Първата световна война Фридрих фон Бернарди изразява връзката между войните и т. нар. природни закони за борба по следния начин:
Войната е една природна необходимост,тя е толкова необходима, колкото и борбата между останалите елементи в природата;от биологична гледна точка тя дава резултати,а тези резултати са свързани с основните качества на съществата.(Антъни Смит,”Устройството и животът на човека”, Истанбул,1979, стр.33)
Главнокомандващият на Австро-Унгария генерал Франц барон Конрад фон Хоетзендорф след войната описва спомените си така:
Голямата катастрофа на световната война протече в абсолютна хармония с принципа за борбата за оцеляване на човека. Точно както един гръмотевичен заряд, който трябва да бъде освободен, така и тази, състояща се от основната сила на човешкия и държавен живот, война е един природен закон. (Джеймс Джол,“Международна история: Европа след 1870”, 1990, стр.164)
Ето с такива социално-дарвинистки идеи ръководещите Първата световна война генерали, без дори да им мигне окото, изпращат милиони войници да умрат в името на едно нищо. Когато романтичният национализъм се обединява с дарвинизма, се появява една кървава и войнствена идеология.
В днешни дни неонацистите и расисткитеорганизации катоКу-клукс-клан все още използват слоганат на социалния дарвинизъм. Теорията на Дарвин продължава да бъде най-голямата опора на романтичния национализъм и на расизма.
Комунистическият романтизъм
Една от идеологиите, към която романтизмът повлича хората, е и комунизмът.
Карл Маркс и Фридрих Енгелс поставят основите на комунистическата идеология. Тези двама мислители прилагат материалистическата философия, в която вярват сляпо, към социалните науки.
Маркс твърди, че работническата революция и социалистическият свят, който щял да възникне след нея, са неизбежни.
Според Маркс революцията щяла да започне чрез инициативата на работниците...
А що се отнася до местата, където ще протече тази революция – това щели да са индустриализираните държави като Англия...
Но историята ясно ни показва, че нито едно от неговите очаквания не се случва. В нито една от индустриализираните държави не става революция. А напротив, социалните и икономическите условия на работниците се подобряват.
Всички очаквания на Маркс се оказват напразни.
Но носейки в себе си една романтична вяра, марксистите продължават да защитават тази комунистическа идеология.Маркс твърди, че революцията ще се случи от само себе си. Марксистите обаче се опитват да осъществят тази мечта посредством създаване на групировки и организиране на кървави акции...
Ленин е този, който след Маркс продължава да защитава неговите идеи и революционната мечта. Противно на Маркс обаче Ленин твърди, че революцията ще протече в неиндустриализираните държави като Русия. Според Ленин успешно прилаганият в СССР комунизъм щял да се разпространи из целия свят.
Но подобно на Маркс, мечтите на Ленин също остават неосъществени...
Нито системата, която бе създал, постига успех, нито комунизмът се разпространява из целия свят...
Точно обратно, след дълго напрежение СССРи Източният блок се разпадат...
Червен Китай преминава към пазарна икономика...
Днес комунизмът се приема като най-неуспешния опит на 20ти век.
Провалилата се през 20ти век система не е само марксизмът. Също така рухва и основата на марксизма – материалистическата философия. Става ясно, че материалистически твърдения като това, че Вселената съществува от безкрайността и че не е сътворена, са погрешни. Еволюционната теория на Дарвин губи своята валидност. Открити са научни доказателства за съществуването на душата.
Но въпреки всички тези факти комунистическите организации все още продължават своята дейност.Най-голямата причина за това е романтичната им привързаност към идеологиите им.
Плакати, на които силният пролетариат разкъсва вериги...
Свити юмруци...
Революционни маршове, в които се пее за борба и смърт...
Ако разгледаме внимателно комунистическите режими и организации, ще видим, че подобни романтични елементи се използват доста често...
Комунистическите лидери, които са станали причина за смъртта на милиони хора, са показвани като свръхчовешки същества. Целта на това е да се създаде една емоциална привързаност към лидерите.
Понятието революция се издига в култ. За един комунист революцията означава край на всяко зло и начало на доброто.
“Обсипаната с цветя красива държава” и “далечното пурпурно слънце” са често използвани романтични определения.
Романтизмът се отразява дори и в дрехите, с които са облечени. Със светлозелени пардесюта и командоски барети младите дейци се отъждествяват с партизанския лидер Че Гевара. В стаите им задължително има плакати на Че. Черпят мотивация от композираните в памет на Че латиноамерикански песни.
С една дума, комунизмът съществува под формата на романтична страст, на една носталгия. Въпреки че става ясно, че няма никаква разумна и научна основа, единствената причина комунистите все още да имат привърженици е именно тази емоционална заблуда.
прилаганият под името на религията романтизъм
Въпреки че в действителност романтизмът е антирелигиозна психология, понякога той оказва влияние на хората под маската на религията.
Най-голямата разлика между истинската вяра и романтичната вяра е понятието искреност. Искреността се състои в това една дейност да бъде извършвана единствено за да се спечели Божието одобрение. Според разбирането на романтичната вяра обаче много по-важно е получаването на одобрение от някой друг или постигането на някакво емоционално удовлетворение.
В Корана Бог ни съобщава, че преклонението, което не е извършено с цел спечелване на Неговото одобрение, е напразно:
Горко на отслужващите молитва,които своята молитва [съзнателно] пренебрегват,които лицемерят. (Сура Маун, 4-6)
Романтизмът премахва искреността и прави така, че човек да изживява религията единствено с цел удовлетворяване на емоционалните си нужди. По този начин повлича хората към едно изкривено религиозно схващане. Те гледат на религията единствено като на средство за психологическо облекчение.
Бог е заповядал на човек да достигне до вярата, като използва своя разум и размисъл. При романтичното схващане за вярата обаче разумът излиза от употреба. В един от хадисите си пророкът Мохамед е казал: “Този, който няма разум, няма и вяра”.
В много романтични религиозни схващания това човек да си причинява болка се смята като много ценно поведение. Съществуват християни, които, като се разпъват на кръст, смятат, че се доближават до Исус. В будизма пък това да гладуваш или да спиш на неудобни места се приема като свято поведение.
Ислямът е отдалечен от романтични схващания, подобни на тези. Той е реалистичен. Защото Бог представлява самата реалност... За да може човек да осъзнае тази реалност, той трябва задължително да се отърве от романтизма и да бъде реалист. Единствено с разум е възможно притежаването на вярата, каквато Господ я желае.
Романтизмът във всекидневния живот
Мястото, където най-често забелязваме романтизма, е всекидневният ни живот.
Много хора реагират емоционално на случилите им се неприятности. Така например човек се ядосва или отчайва при несправедливост; ако пък не може да получи онова, което иска, се опечалява... В действителност обаче нито едно от тези неща не може да реши проблемите.
Когато емоционалните хора вървят по улицата и видят някой, който лежи на земята, те се натъжават и го съжаляват. Но заобикалят покрай него и го подминават...
Моралът на истинския вярващ обаче изисква той да му помогне. Това не е сантименталност, това е “чувствителност и добросъвестност”, които са, както Бог ги е описал в Корана, качества, присъщи на пророците.
Сантименталността е противоположна на морала на един мюсюлманин. Тя се проявява под различни форми.
Едни от тях са тъга и песимизъм.
Човекът е сътворен така, че да може да усеща наслада от прелестните неща. Той притежава желанието да живее в радост и спокойствие... Всеки, който е повярвал в Бог и е приел представения в Корана морал, ще бъде винаги весел и спокоен.
Нещастието и унинието са чувства, които вярващият човек никога няма да изпита. Бог ни съобщава следното в Корана:
...който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения... (Сура Та Ха, 123-124)
Сантименталните хора са тези, които живеят в тъга и нещастие. Те смятат, че животът им се ръководи от случайности. Те определят негативните неща като лош късмет или нещастие. Живеят в постоянно очакване да чуят някоя тъжна новина или лоша дума. Виждането им за живота е песимистично...
От друга страна, вярващите знаят, че всичко, което им се случва, става по Божия преценка. Така например един вярващ не съжалява, когато не успее да започне работа, която много иска. Той приема спокойно и с доверие резултатат, който Бог е предопределил. Защото знае, че този резултат е благоприятен за него.
Разбира се, Бог може да подлага на изпитание хората с несгоди и трудности. Но пред лицето на тези несгоди вярващият не изпада в мъка и песимизъм, не се размеква... Той знае, че Бог го подлага на изпитание. Той знае, че решението на тези несгоди не е в плакането, тъгуването или жалването. Единственото решение е в това да поиска помощ от Бог, да се довери и уповава единствено на Него и заедно с това доверие да преодолее проблемите си...
Лесно разгневяване...
Неспособност за удържане на гнева...
Прибягване към насилие...
Всички тези видове поведение са характерни за хората, които използват чувствата си вместо разума.
При жените сантименталността се проявява по-често под формата на тъга, черногледство и ридание, а при мъжете - на гняв, избухливост и агресивност.
Когато хвърлим око на вестниците, ще видим, че голяма част от престъпленията са извършени в резултат на внезапно разгневяване и сантименталност.
Такива, които в края на весела вечер внезапно се разгневяват и извършват убийства...
Такива, които, след като са изгубили парите си на борсата, убиват всички членове на семейството си...
Спортни дербита, които се превръщат в бойни полета поради разпалените фенове...
Всичко това се дължи на хората, които са се отдалечили от рационализма, на който Бог ни учи, и действат под въздействието на внезапни емоционални изблици. Разпалената емоционалност представлява голяма опасност.
Хората, които нямат разум и воля, които са отдалечени от религиозния морал, не могат да скриват емоциите си. При всякa провокация те поемат посоката, която дяволът поиска. В действителност обаче Бог е заръчал на хората да се пазят от дявола. И те могат да изпълнят това, като се отърват от сантименталността – оръжието на дявола, и да живеят разумно – така както Бог ни учи в Корана.
Друго романтично чувство при човека е чувството за признателност. Във всеки един момент от нашия живот ние се натъкваме на различни блага.В повечето случаи ни изглежда, сякаш тези блага достигат до нас поради различни причини. Но независимо как ни изглежда, нашият дълг е да бъдем признателни към Бог, т.е. да сме му благодарни, защото единствено Бог е този, който ни дарява с всички тези блага.
При сантименталните хора обаче положението е различно. Те се интересуват от причините, които им предават притежаваните от тях блага. Те очакват помощ и изпитват признателност към материята и хората, които Бог е създал само за да бъдат средство.
Именно поради тази причина те се чувстват потиснати от тези хора.
Тъжни стихове...
Разходки под дъжда...
Мечтаене в продължение на часове...
Блуждаене в облаците...
Всичко това са постъпки на романтичните хора.
В повечето случаи тези хора не могат да осъществяват връзка с околните.
Поради меланхоличните си чувства те често изпадат в депресии. При тези хора чувството за самота, стрес и склонност към самоубийство приемат една постоянна форма.
Повишава се потреблението на цигари и алкохол.
Понякога това сантиментално поведение дори става причина за сексуална извратеност, хомосексуални наклонности.
С една дума, затворените в себе си хора претърпяват както душевни, така и телесни увреждания.
Всичко това обаче е излишно. Бог е изпратил човека на земята за кратък период от време, за да го подложи на изпитание. За човек, който се е доверил и отдал на Господа, не е от значение нито един от земните проблеми. Няма нищо, за което да съжалява или да се притеснява. В Корана Бог ни съобщава, че тези, които са повярвали и са Му се отдали, никога няма да почувстват мъка, така:
... И дойде ли при вас напътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят. (Сура Бакара, 38)
Ако въпреки всичко това един човек живее в меланхолия и песимизъм, то той трябва да се подслони под безграничната Божия милост и живеейки според морала, на който ни учи Коранът, да се отдалечи от тази беда.
Романтичното схващане за любов е най-често срещаната форма на сантименталност. Това чувство се изживява в един много широк кръг, като се започне от отношенията в самото семейство и се стигне до приятелските взаимоотношения.
Любовта е благо, което Бог е дарил на човека. Но тъй като това чувство не се изживява според ислямския морал, то то се прилага погрешно и носи със себе си “идолопоклонничество”.
По този начин това красиво усещане се превръща в романтична любов. Романтичната любов е страстна, а не разумна. Бог съобщава на хората, че страстното привързване няма да им донесе никаква полза:
Разкрасена е за хората любовта към страстите към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах. (Сура Ал-Имран, 14)
Схващането за романтичната любов се среща най-често при отношенията между мъжа и жената. При тези взаимоотношения и двамата превръщат живота на другия в най-голямата си цел. Вместо да търсят Божието одобрение, те полагат усилия, за да се харесат един на друг.Саможертвата, която не са направили за Бог и религията, правят един за друг. Те дори си казват, че се боготворят.
Поради сантименталността си такива хора се сблъскват с големи нещастия. Например младежи, чиято любов е била осуетена, си мислят, че като се самоубият, ще се съберат един с друг. И така извършват един забранен от Бога грях, какъвто е самоубийството, защото романтизмът им е попречил да използват разума си.
Оттук виждаме как предпочетената пред Божията обич романтична любов, която кара хората да забравят Бог и осуетява любовта им към Него, ги повлича към идолопоклонничество.
Една често срещана грешка е възхваляването и одобрението на тази романтична любов. Още от своето детство хората са подложени на внушения, които по-късно ще ги повлекат към тази беда. Така например всички съвременни филми и сериали налагат романтизма.
Тези филми често показват преувеличени изрази и обноски. Романтичната любов бива подчертавана чрез един нереалистичен подход.
Страстта, която е пагубно чувство, е показвана като критерий за любов. Постоянните караници и сдобрявания са представяни като израз на предаността и обичта. И по този начин обществото е насърчавано към такъв вид поведение.
От своя страна, истинското разбиране за любов се състои в това всички хора да знаят, че са безпомощни Божии раби и да обичат останалите според привързаността им към Господа. Човек, който притежава това разбиране, обича хората според техните морални ценности. Заслужаващият обич човек е този, който показва добрите морални качества, на които Бог ни учи.
физическите разрушения, които романтизмът предизвиква
Романтизмът предизвиква сериозни психически и физически увреждания. Неприятностите, които човек изживява душевно, се отразяват и на външния му вид. Най-значителните признаци за сантименталност виждаме в мускулите на лицето, погледа, мимиките, движенията на ръцете и краката, тона на гласа.
При емоционалните хора психосоматичните болести са често срещани. Психосоматичните болести представляват физически увреждания, появили се в резултат на психически проблеми. Наред с тези болести рухва имунната система на човек и телесната сила на противодействие намалява.
Косата започва да окапва и да боледува... Кожата се деформира... Очите загубват блясъка си... Поради непрекъснатото напрежение се появяват дълготрайни физически увреждания.
В днешни дни е известно, че ниското или високо кръвно, проблемите със сърцето, неразположението на стомаха, а дори и болестта рак имат пряка връзка със стреса и депресиите. В тялото на един стресиран човек биохимичните реакции и изразходването на енергия достигат максимално ниво. Продължителното състояние на стрес променя телесните функции... Започват патологиите...
Един от източниците на всички тези проблеми е романтизмът. Научен факт е, че хората, които са весели, не се притесняват и са спокойни, живеят много по-дълго и са по-здрави от гореспоменатите.
От друга страна, спокойствието, щастието, истинската и постоянна радост са възможни единствено ако човек се отдаде на Господа.
В този филм разгледахме проявлението на романтизма в различни сфери.
Видяхме как романтизмът става причина за най-кървавите дни на човешката история, както и за психологическите проблеми, които повличат човечеството към страдание.
Оценихме отражението и щетите от романтизма във всекидневния живот.
Всички тези примери ясно показват, че романтизмът е едно от оръжията, с които дяволът иска да повлече хората към унищожение.
Той отдалечава човека от пътя на разума и посредством страстни чувства го въвлича в безразсъдни идеи и действия.
Човек може да разреши проблема романтизъм, когато разбере рационализма, на който религията ни учи, и заживее споредосноваващия се на рационализма морал от Корана.
В Корана Бог ни съобщава, че вярващите хора ще бъдат отдалечени от страдание и мъка, така:
И ще спаси Богбогобоязливите с тяхното избавление [в Рая]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят. (Сура Зумар, 61)