"Но само по милост от твоя Господ [не ще го отнемем]. Наистина благодатта Му към теб е голяма."
(Сура Исра, 87)
Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), както Аллах е съобщил в айята:„… а е Пратеник на Аллах и последният от пророците. ...” (Сура Ахзаб, 40), е изпратен като последен пророк на хората. Той е благословен човек, на когото Аллах е низпослал най-последното си Писание, когото Аллах е дал за пример на хората с прекрасната му нравственост, богобоязън и близост до Господа. Той е другар на Аллах, другар и покровител и на вярващите. Както Аллах е съобщил и с айята: „Ще ти пратим Ние тежко Слово.” (Сура Музаммил, 5), на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е възложена една много голяма отговорност. Със силната си вяра в Аллах Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) пък от своя страна изпълнил по най-добрия начин това свое задължение, призовавал хората по пътя на Аллах и станал пътеводител на всички вярващи.
Както споменахме и в началото на книгата, Господ е дарил множество от пратениците си с необикновени чудеса. Възвишеният Аллах също така е подкрепил с множество чудеса и скъпия ни Пророк Мохамед (Аллах да го приветства). Най-голямото от тези чудеса несъмнено е Свещеният Коран, който Господ е изпратил на хората като напътствие. Аллах е разкрил Корана в сърцето на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).
Според Ислямските и исторически източници възлюбленият ни Пророк Мохамед (Аллах да го приветства) е бил удостоен с пророчеството на 40-годишна възраст. Преди обаче Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) да започне да получава откровения, също са се случвали множество чудотворни събития. Едно от тези чудеса са вижданите от Пророка (Аллах да го приветства) сънища, които на следващия ден се случвали по начина, по който той ги е сънувал. Според съобщеното в хадисите „праведните сънища” са продължили приблизително 6 месеца. Великият Ислямски учен Имам Суюти в творбата си „Нашият Пророк с необикновените му страни” е разказал за тези сънища по следния начин:
„Началото на откровението, спуснато на Пратеника (Аллах да го приветства) на Аллах, станало под формата на сънуване на праведни сънища. Всеки един сън, който сънувал, се сбъдвал като утринна светлина…”1
 |
| Екземпляр на Свещения Коран от 1205 по хиджра (1790 г. сл.Хр.). Написан е с калсически арабски шрифт. Заглавията са орнаментирани по класически тип. На всяка страница има по 17 реда. Със златни таблици. Кожен екземпляр принадлежащ на периода. (Сулайман Тавфик) |
Според съобщеното в хадисите, когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) навършил 40 години, често отивал и оставал сам в пещерата Хира, която се намира в планината Нур на 12 километра от Мека. През месец Рамадан от третата година на оттеглянето му в пещерата Хира Възвишеният Аллах дарил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с пророчеството. Джибрил (Гавриил), с позволение на Аллах, се привидял на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и му низпослал някои айяти от Корана. Съобщава се, че денят на първото откровение е вечерта на 21-ия понеделник на месец Рамадан, който съответства на 10 август 610 година по Християнското летоброене.
Посредством Джибрил (Гавриил) Аллах низпослал на блажения си пратеник Ислямската религия. Без съмнение това е много голяма благодат на Аллах. От своя страна, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е благословен човек, който с дълбоката си вяра, богобоязън, благочестивост и възвишена нравственост е достоен за това. В един айят Всевишният Аллах е повелил следното:
„Но само по милост от твоя Господ [не ще отнемем откровението]. Наистина благодатта Му към теб е голяма.” (Сура Исра, 87)
В един друг айят Аллах е съобщил следното:
„И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Господ. ...” (Сура Касас, 86)
Това, че сънищата, които сънувал в продължение на шест месеца, преди да бъде удостоен с пророчеството, са се сбъдвали по начина, по който ги е виждал, е едно от доказателствата, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е бил избран при Аллах. Ислямските учени тълкуват това, все едно че Аллах е подготвил последния пророк, когото е изпратил на хората, за тази велика служба в „съня му”. След тези „праведни сънища” с получаване на първото откровение от Аллах Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е направен водач на всички хора по правия път. След това, отново с голяма решителност до момента на своята смърт, той е призовавал хората по пътя на Аллах. Чудотворните събития, които се случвали, преди Пророкът (Аллах да го приветства) да е получил първото откровение, са предадени в хадисите по следния начин:
„Аиша (Аллах да е доволен от нея) разказва: „Праведните сънища, които Пратеникът (Аллах да го приветства) виждаше вечерно време, бяха началото на спуснатото му откровение. Всяко едно нещо, което видел в съня си, се сбъдвало като утринна светлина. (По това време) бе накаран да заобича самотата. Той се уединяваше в пещерата Хира, като оставаше там няколко нощи, без да се връща при семейството си и се прекланяше на Аллах. Поради тази причина взимаше със себе си храна, а като я свършеше, се връщаше при Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), отново взимаше храна и се връщаше в пещерата. Това продължи, докато не му бе низпослано Откровението в пещерата Хира. Един ден при него дойде ангел и му каза:
- „Чети!”. Аллах да го приветства:
- „Аз не мога да чета!", отговори. (Аллах да го приветства) Продължава хадисът по следния начин:)
- „Когато казах, че не мога да чета, ангелът ме хвана и прегърна, стисна ме, докато не изнемощях. След това ме пусна. Отново:
- „Чети!”, каза. Аз отново казах:- „Не мога да чета!”. Прегърна ме за втори път и ме стисна, докато не изнемощях. След това отново ме пусна и: „Чети!”, каза. Аз отново: „Не мога да чета!”, казах. Отново ме пое и ме стисна, докато не изнемощях. После ме пусна и:
- „Чети [о, Мухаммад] в името на твоя Господ, Който сътвори сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел." (Сура Алак, 1-5), каза.
Пророкът (Аллах да го приветства) се върна, научил тези откровения ...”2
 "Но само по милост от твоя Господ [не ще го отнемем]. Наистина благодатта Му към теб е голяма." |
В множество айяти на Корана също е съобщено за срещата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с Джибрил (Гавриил) и низпославането му на айятите от Корана. В сура Наджм е съобщено, че Джибрил (Гавриил) е този, който е научил Пророка (Аллах да го приветства) на Корана, по следния начин:
„Не се е заблудил вашият спътник [Мухаммад] и не се е отклонил, и не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива. Научи го [на него] многосилният [Джибрил].” (Сура Наджм, 2-5)
В следващите айяти се съобщава за чудотворните събития, които се случили по времето, когато Джибрил (Гавриил) учел Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) на Корана, така:
„Който има мощ. Той се възправи, когато бе на най-високия хоризонт, после се приближи и се спусна, и бе на разстояние два лъка или по-близо. Тогава [Аллах посредством Джибрил] разкри на Своя раб [Мухаммад], каквото разкри. Сърцето му не го излъга за онова, което видя. Нима ще го оспорвате за онова, което видя?” (Сура Наджм, 6-12)
В още множество айяти се съобщава, че Аллах е низпослал Корана посредством Джибрил (Гавриил). В тези айяти Джибрил (Гавриил) е споменат също като „Светия Дух” и „Доверения Дух”:
„С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър.” (Сура Шура, 51)
„Кажи: „Кой е враг на Джибрил?” Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах в потвърждение на съществуващото вече и като напътствие, и благовестие за вярващите.” (Сура Бакара, 97)
„Кажи [о, Мухаммад]: „Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.” (Сура Нахл, 102)
„Този [Коран] е низпослан от Господа на световете. Спусна го Довереният Дух [Джибрил] в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите.” (Сура Шуара, 192-194)
 "Не им ли бе достатъчно, че ти низпослахме Книгата, която се чете пред тях? В това има милост и поучение за хора вярващи." |
Разказва се, че след като Джибрил (Гавриил) предал първите айяти на Пророка (Аллах да го приветства), откровението било прекъснато. В хадисите се съобщава, че след прекъсването на откровението на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) били низпослани първите айяти на сура Мудассир и че той започнал проповедническото си дело след низпославането на тези айяти.3 След това по заповед на Аллах Пророкът (Аллах да го приветства) започнал да съобщава на хората да вярват единствено в Аллах и в никакъв случай да не Го съдружават. В айятите от сура Мудассир е повелено следното:
„О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и предупреждавай, и твоя Господ възвеличавай.” (Сура Мудассир, 1-3)
 "Низпославането на Книгата без съмнение в нея е от Господа на световете." |
Както се вижда в 194-ти айят на сура Шуара, откровението е низпослано в сърцето на Пророка (Аллах да го приветства). В 6-и айят на сура Аля пък Аллах, повелявайки: „Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммад] и не ще забравиш”, съобщава, че ще направи така, че Пророкът (Аллах да го приветства) да наизусти Корана. Това, че е наизустил всички айяти на Корана по този начин, е едно от чудесата, с които Аллах е дарил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).
Айятите на Корана били поместени в сърцето на Пророка (Аллах да го приветства) и той през целия си живот проповядвал посредством тези айяти. В 8-и айят на сура Аля Аллах повелява: „И ще те улесним за лесното”, и благовестява Пророка (Аллах да го приветства), че ще му помага и че като милост от Себе си ще го дари с успех.
Както Господ ни съобщава и в айята: „...Наш дълг бе да подкрепим вярващите.”(Сура Рум, 47), Той винаги е помагал на светия Си пратеник. Той е вселил спокойствие в сърцето на този благословен човек, сътворил е чудеса от неговия разум, знание и памет.
В сура Кийама Аллах също е съобщил, че Той е, който чете айятите на Корана на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и който прави така, че да не ги забрави:
„Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]! Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа. И когато го четем, следвай неговото четене! После неговото разясняване е Наша грижа.” (Сура Кийама, 16-19)
Както се вижда и от айятите, Аллах специално е поставил айятите от Корана в паметта на Пророка (Аллах да го приветства). В един друг айят Аллах повелява следното на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства):
„Всевишен е Аллах, Истинският владетел! И не избързвай [о, Мухаммад] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: „Господи, надбави ми знание! (Сура Та Ха, 114)
Със своята пламенна вяра и дълбока любов към Аллах Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) се е покорил от сърце на Господа. Аллах от своя страна му дал сила и успех, дарил го с множество блага и го направил знатен в земния и в отвъдния живот.
В сура Музаммил Аллах е повелил на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) да стане вечерно време и да се подготви за откровението, а и също така е съобщил колко тежко слово е откровението:
„О, ти, който се загръщаш, ставай [за молитва] през нощта, но не цялата, а наполовина, или по-малко от това, или повече, и чети Корана отмерено! Ще ти пратим Ние тежко Слово. Ставането [за молитва] нощем е най-силно по въздействие и най-подходящо за размисъл. През деня ти си много зает. И споменавай името на своя Господ, и с всеотдайност се посвети на Него.” (Сура Музаммил, 1-8)
 "Низпославането на Книгата е от Аллах, Всемогъщият, Премъдрият." |
Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) също съобщава в хадисите си за изумителните душевни преживявания, настъпили в стаята, където е бил по време на феноменалното събитие, каквото е получаването на откровение от Аллах. В някои хадиси се разказва как, когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) получавал откровение, тези около него чували някакъв звук, наподобяващ жужене на пчела. В други източници пък се съобщава, че до лицето на Пророка (Аллах да го приветства) се чувал звук като жужене на пчела.4 Бухари и Муслим предават следния хадис от Аиша (Аллах да е доволен от нея):
„Ал-Харис б. Хишам попита Пророка (Аллах да го приветства): „Как идва откровението?” Той отговори така: „Понякога идва много силно под формата на камбанен звън и след като разбера какво ми казва, се оттегля от мен. Понякога идва във вид на човек, говори с мен и аз разбирам и наизустявам това, което ми казва.”5
Бухари и Тирмизи предават следното от Аиша (Аллах да е доволен от нея):
„Кълна се, че Го видях така: През един много студен ден бе изпратено откровение. Когато ангелът си тръгна, от челото му се стичаше пот като порой.”6
Табарани пък предава следното от Зайд б. Сабит (Аллах да е доволен от него):
„Аз записвах откровенията, които идваха на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Когато му се спускаше откровение, Той усещаше силна умора и потичаха капки пот, големи колкото перли. Когато получаването на откровението завършеше, Той четеше, а аз записвах.”7
Абу Ну’айм предава от ел-Фелтан б. Асъм:
„Когато Аллах спускаше откровение на Пророка (Аллах да го приветства) очите му бяха отворени, а ушите и сърцето му бяха съсредоточени в низпославаните от Аллах айяти.”8
Абу Ну’айм предава следното от Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него):
„Когато идваше откровение на Пратеника (Аллах да го приветства) на Аллах той все едно, че изпадаше в транс.” 9
