Авторите Hа Eвангелията Hе Cа Били Cвидетели Hа Живота Hа Исус (м.н.)

Хората, коитоне притежават достатъчна информация относно Християнството, си мислят, че текстовете на Евангелията са написани по времето на Исус (м.н.) и се основават напълно на неговите думи. Това обаче не е истина. Евангелието е приведено в писмена форма много след Исус (м.н.). Предполага се, че Евангелието на Марко е написано през 70 г. сл. Хр., на Матей през 80 г. сл. Хр., на Лука през 90 г. сл. Хр., а Евангелието на Йоан през 90-100 г. сл. Хр. Останалите Евангелия са написани също в този промеждутък от време. Формирането на една обща книга от съществуващите по онова време множество Евангелия става по времето на Никейския събор.

Основните Християнски източници, към които можем да се обърнем за сведения относно живота на Исус (м.н.), са четирите Евангелия и останалите книги, формиращи Новия завет, написването на които е започнало около 30-35 години след възнесението на този свят човек при Бог.

Както научаваме от историческите източници и разказите в Евангелието, след възнесението на Исус (м.н.) при Бог първите Християни започнали да предават устно на хората думите и деянията на Исус (м.н.). Според изследователите, като се имат предвид условията, в които се намирали първите Християни, твърде вероятно е да са прибавяли нов смисъл в думите на Исус (м.н.), да са изменяли до известна степен някои от сведенията, които устно предавали, когато влизали в спор с Юдейските свещеници, отричащи Исус (м.н.), или римляните. С това първите Християни искали да запазят жива вярата в Месията, да засилят вярата в Исус (м.н.), да разпространят бързо Християнството и да премахнат отчаянието, появило се сред хората поради нарасналото потисничество. Поради тази причина, тълкувайки думите и действията на Исус (м.н.), те имали за цел да предизвикат нов ентусиазъм и вълнение. Това можели да постигнат единствено предавайки на хората Божиите слова и мъдрите проповеди на Исус (м.н.). Обаче не станало така и Божието откровение по-късно претърпяло изменения, а думите на Исус (м.н.) били изтълкувани по много погрешен начин, били отдалечени от същността им. Ето в този процес уважението към Исус (м.н.) било изтълкувано погрешно и накрая твърде вероятно е възникнала заблуда за обожествяването му. (Пречист е Бог.) Този възглед в общи линии се приема и от съвременните западни изследователи.17 С течение на времето апостолите също започнали да умират един след друг и някои Християни, за да предотвратят изчезването на проповедите на Исус (м.н.), вероятно започнали да оформят текстовете на Евангелията, вписвайки това, което си спомнят от думите и действията на Исус (м.н.), допълвайки се един друг.18

Рудолф Бултман е един от изтъкнатите специалисти по Новия завет на 20-и век. В произведенията си прави много разнообразни коментари относно написването на Евангелията. Бултман казва, че „Синоптичните Евангелия (Евангелията на Матей, Марко и Лука) били формирани от авторите им, за да изложат хронологичните слухове за живота на Исус (м.н.) чрез събирането на неподредените, взаимно допълващи се кратки истории”. Но според Бултман „тъй като тези постоянно повтаряни думи приемали различни форми в различните общества, според нуждите на членовете им, то те се различавали от общество на общество, а дори и в рамките на самото общество” и „тъй като думите и действията на Исус (м.н.) били използвани от хората с различни цели, то те придобили различни форми”. Например през ранните векове понякога били използвани за произнасяне на проповеди или даване на съвети, а понякога като нравствени принципи, които членовете на обществото трябвало да спазват. По този начин Бултман представя как думите и действията на Исус (м.н.) частично са били изменени от първите Християни в резултат на словесните предания. Освен това той твърди, че в текстовете на Евангелието съществуват думи, измислени от самите първи Християни и приписани на Исус (м.н.).19 Той не смята, че Исус (м.н.) е нарекъл себе си „Божий син”. Според Бултман това название е развито след Исус (м.н.) под влияние на мотивите за „божествени хора, представяни като синове на боговете; божествата-синове, на които се прекланят в мистичните религии, и спасителните фигури от гностичната митология”, и е приписано на Исус (м.н.) като една голяма грешка.20(Пречист е Бог.)

Поради тази причина истината, която голяма част от западните изследователи приемат днес, е, че Евангелията не са книги, получени от пълното събиране на думите на Исус (м.н.). Според тях Евангелията са текстове, формирани след Исус (м.н.), в които са събрани думите и действията му според условията, възникнали след него.

Авторите на Евангелията

Въпреки че днес Евангелията са известни под имената на авторите Марко, Матей, Лука и Йоан, те са били написани анонимно. Не се знае със сигурност дали хората с тези имена наистина са написали Евангелията или не. Започнали са да наричат Евангелията с днешните им имена едва след втората половина на 2-ри век сл. Хр. Докато Матей и Йоан са приемани за истинските ученици на Исус (м.н.), Марко е смятан за последовател на Павел, а Лука за един от учениците на Павел. Тоест авторите на Евангелията са личности, които наистина са живели, но не притежаваме никакво доказателство за това дали те са написали Евангелията.21 Е. П. Сендърс, който е от известните изследователи на Библията, в книгата си със заглавие „Историческата фигура на Исус” (“The Historical Figure of Jesus”) обяснява написването на Евангелията по следния начин:

„Наличните доказателства показват, че Евангелията са останали без име до втората половина на втори век... Евангелията, които притежаваме, се отнасят към първата половина на втори век. Но винаги като анонимни. През около 180 година изведнъж се споменават имена. Тогава е имало много Евангелия, а не само четири, както имаме днес, и Християните е трябвало да определят кое от тях да е авторизирано. Това е било голям проблем, защото са съществували доста различия от идейна гледна точка. А кои са спечелили знаем: спечелили са Християните, които смятали, че тези четири Евангелия – ни по-малко, ни повече – са надеждни записки за Исус.”22

В една друга своя статия Сендърс описва така процеса на озаглавяване на „анонимно” написаните Евангелия:

„През средата на 2-ри век сл. Хр. са съществували безброй много екземпляри на Евангелието. За да решат кои от тях са достоверни, Християнските упълномощени лица се заловили с озаглавяването им. Ето така на четирите Евангелия, които днес са приемани за достоверни от Църквата, са поставени имената Марко, Матей, Лука и Йоан.”23

Авторът на книгата „От Исус до Христос, Произходът на Новия завет, Изображенията на Исус” (“From Jesus to Christ, The Origins of the New Testament, Images of Jesus”) Паула Фредриксън обобщава тази ситуация така:

„Една част от думите на Исус (м.н.), които днес са на гръцки, са събрани и приведени под формата на документ, който в момента е в неизвестност. Съвременните изследователи дали името „Q” на този документ. Устните предания – чудеса, притчи, легенди и др. – пък били събрани от различни Християнски общества, нараснали, удвоявайки се, и се предавали от ръка на ръка. Една част от тях били написани на хартия от Християни, които не били Юдеи, през 70-те години. Тези хора не били писатели и не създали някакво произведение. Те само написали на хартия историите, които били разказвани. В резултат на това се родило и Евангелието на Марко.”24

Друго нещо, на което Паула Фредриксън обръща внимание, е езикът, използван в Евангелията. Накратко Фредриксън казва така:

„Исус (м.н.) говорел на арамейски език и проповядвал на Юдеите, Палестинците и преселниците, говорещи арамейски. Езикът на хората, които играят роля за разпространяване на Евангелията обаче, бил гръцки. Устната проповед на Исус (м.н.) и всичките му деяния били преведени на гръцки отново устно. Не можем обаче да сме сигурни в надеждността на тези преводи. Проведените психологически и антропологически изследвания върху словесните източници показват, че тези източници са твърде ненадеждни от историческа гледна точка. Не е възможно да не бъде допусната грешка по време на предаването. Това е така, защото този, който наблюдава и предава, е човек. Ако тези сведения, преди да бъдат записани, са достигнали до човека, който ги записва, предавани от много хора, то тогава при всяко звено са извършени различни допълнения, корекции и промени. Следователно сведенията относно Исус (м.н.), предадени устно, ни дават информация за това, което наистина е казано в Евангелието и което наистина се е случило по онова време. Но в същото време сме принудени да приемем, че при това предаване е възможно да са настъпили промени.”25

Един друг изследовател на Библията, Джон Доминик Кросман, в значителната си творба „Раждане на Християнството, Разкриване на това, което се е случило през годините след екзекуцията на Исус” (“The Birth of Christianity, Discovering what happened in the years immediately after the execution of Jesus”) прави следните коментари относно авторите на Евангелията:

„Как можем да използваме Евангелията като достоверен източник на информация относно Исус (м.н.)? Евангелията са дословно мнения на авторите си. Зад тях пък стоят личности с неизвестни имена от народа, който говори за Исус (м.н.). В тези мнения пък съществуват следи от думите и действията на Исус (м.н.). За събиране на достоверните сведения относно Исус (м.н.) трябва да се премине през две трудни фази. Едната от тях е откриването на това кои от тях принадлежат на Исус (м.н.). Втората стъпка пък е пригаждането им към историческата структура на Юдейския свят през 1-ви век.”26

„Нещата, които Исус (м.н.) устно е обяснявал, вече напълно са изчезнали. Словесните изречения, като изискване на структурата си, са временни и живеят много кратко време. Живеят само в паметта на слушателите и възпроизвеждането им зависи изцяло от паметта... Дори писменото предание преминава през промени и се развива. Това ни пречи да приемаме Евангелията като точно записан словесен разказ: при привеждане на преданията в писмен вид те може да са изменени. Освен това тази промяна не е останала ограничена само със Синоптичните автори...”27

Нито авторите на Евангелието, нито пък авторите на останалите части на Новия завет са свидетели на събитията, които описват. Авторите на Евангелието са хора, които са привели във вид на текст устното и писмено предание, предавано от поколение на поколение през няколкото десетилетия след Исус (м.н.). Поради тази причина различните специалисти, извършващи проучвания върху тези текстове от векове, подчертават това, че за достигането на Евангелията в днешния им вид са изиграли роля множество различни влияния. В една статия това влияние е обяснено така:

„Оригиналните спомени за Исус (м.н.) от първа ръка са били съхранени, подбрани, развити, възвеличени и частично променени по различни начини чрез (1) усилията на Християните да превърнат религиозния си водач в универсално правоспособна религиозна личност с цел възвеличаването му, чрез (2) езичните божествени мотиви от периода, в който са били записани, чрез (3) противопоставянето на първата църква, съставлявана от Християни с не-Юдейски произход, на централното Юдейство, от което се отделила, чрез (4) споровете, появили се в различните течения на самото Християнско общество, и чрез (5) представянето на събитията, случили се по време на живота на Исус (м.н.), като сбъдване на обещанията на пророците от Стария завет, и по този начин изобразяването му като изпълнител на пророчеството на Стария завет... Освен това, поради причината, че Евангелията са написани от първата църква, която се борела да устои както срещу натиска на Юдеите, така и срещу потисничеството на Римската империя, и поради ситуацията, в която се намирала, съдържанието им не били самите думи и действия на Исус (м.н.), а тълкувания на думите и действията му, направени от първата църква в унисон на борбата й с опонентите. От това наистина става ясно, че сведенията, представени от Евангелията, са твърде недостатъчни за написването на биография на Исус (м.н.). Ето поради тази причина, разглеждайки позицията и статута на Исус (м.н.) при тълкуването на четирите Евангелия, трябва да вземем под внимание вярата, идеите, убежденията, предразсъдъците и споровете, живота на първите Християнски общества, чието отражение може да бъде открито както в Евангелията, така и в останалите книги на Новия завет… Отново при изследване на позицията на Исус (м.н.) не трябва да забравяме също така, че Евангелията, които са основен източник, са написани 40-60 години след Исус (м.н.) в обстановка, доста по-различна от тази, в която той е живял, и то не на майчиния му език арамейски, а на гръцки... С една дума, Евангелията са книги, които са съставени не от учениците на Исус (м.н.), които лично са били свидетели на думите и деянията му, а от хора, които са станали Християни по-късно, и са изготвени така, че да отговарят на настъпилите с течение на времето нови обстоятелства. Тоест Евангелията не са предания за думите и действията на Исус (м.н.) от първа ръка, а напротив, основават се на втора, а дори и на трета ръка предания.''28

Тази историческа истина, на която е обърнато внимание в статията, е от изключително значение. Независимите изследователи, които проучвали текстовете на Евангелията, сравнявайки ги помежду им, обръщат внимание на един и същи момент: четирите Евангелия се различават доста помежду си.

„Ето, вие спорехте за онова, за което имате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? Аллах знае, вие не знаете.” (Коран, 3:66)

Разликите между четирите Евангелия

Според общото мнение четирите Евангелия – на Матей, Марко, Лука и Йоан, изброени в тяхната последователност, са написани в периода между 65 и 100 г. сл. Хр. (Някои изследователи дават и по-късни дати като 75-115 г. сл. Хр.)29Това означава, че най-ранната от тези книги е написана около 30 години след възнесението на Исус (м.н.) при Бог.

Както споменахме преди малко, изследователите не вярват, че книгите, които са написани толкова късно, могат да отразяват напълно правилно живота и проповедите на Исус (м.н.). Въпросът, на който акцентират обаче, е вероятността авторите на Евангелията да са изобразили Исус (м.н.) не такъв, какъвто е бил в действителност, а какъвто те си го представят във въображението си.

Първите три от тези четири Евангелия, т.е. тези на Матей, Марко и Лука, до голяма степен си приличат. Поради тази причина според Християнските традиции те са обозначени като „Синоптични Евангелия”. (Синоптичен има значението на „от едно и също око” и изразява общата гледна точка между трите Евангелия.) Евангелието, което от историческа гледна точка е написано най-рано, въпреки че в Новия завет е поставено на второ място, е това на Марко. Приема се, че докато пишат своите Евангелия, Матей и Лука ползват като източник Марко, но правят някои допълнения към него.

Четвъртото Евангелие - това на Йоан, пък притежава някои моменти, по които силно се различава от Синоптичните Евангелия. Някои от разказаните в Евангелието на Йоан събития не се съдържат в останалите три или в тях тези събития представят обратното. Нещо повече, едно разказано от Йоан събитие в другите три Евангелия е разказано по напълно различен начин. Синоптичните Евангелия също на моменти си противоречат.

Изследователите на Новия завет, посочвайки, че четирите Евангелия наблягат на различни една от друга теми, че стиловете на авторите са се отразили в текстовете и че четирите Евангелия съдържат множество исторически противоречия, акцентират на факта, че не е възможно всеки пасаж от Евангелията да се приема дословно като думи на Исус (м.н.). Според това твърдение четирите Евангелия, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан, били написани с различна цел и били насочени към различни общества. Според стиловете на текстовете на Евангелията Християнските изследователи ги определят така:

Евангелие на Матей: Написано е за Юдеите и поради тази причина в повечето случаи за Исус (м.н.) се говори като за „Цар Месия, син на Давид и Авраам”.

Евангелие на Марко: Написано е за гърците и поради тази причина акцентира предимно на силата, властта и служенето. За Исус (м.н.) се говори като за „Божий слуга, който върши велики дела”.

Евангелие на Лука: Написано е за всички останали хора. Поради тази причина са подчертани възвишеният морал и човешките страни на Исус (м.н.). За Исус (м.н.) се говори като за „Адамов син, другар на хората”.

Евангелие на Йоан: Написано е много след останалите три книги. То е написано, за да даде отговор на реакциите и въпросите, възникнали в рамките на този период. Поради тази причина е акцентирано на чудотворствата на Исус (м.н.). Изразите от вида на „Божий син” (Пречист е Бог) се съдържат по-скоро в тази книга. За Исус (м.н.) се говори като за „Дошлият от небесата”.30

От историческа гледна точка най-ранното Евангелие е това на Марко, а най-късно написаното на Йоан, като между тях съществуват големи разлики. Ако разказаното от Марко и Йоан бъде прието за исторически архив, то тези различия лесно могат да бъдат обяснени. Това е така, тъй като едно и също събитие е написано от двама различни човека и има две различни описания. Едното от тези описания е написано 40-45 години, а другото 60-65 години след събитието.

Относно разликите между Евангелията някои Християни правят изказвания като „въпреки малките разлики в крайна сметка се разказва едно и също събитие”. Но в действителност важното са именно тези разлики. Защото тези разлики показват, че текстовете, написани от авторите на Новия завет, са написани по нормален, човешки начин: Чули са някои устни предания относно Исус (м.н.) и след това под въздействието на своята култура, вяра, знания или предразсъдъци са написали Евангелията. Поради тази причина тези текстове са „човешки”, а не „Божествени”. Поради тази причина те трябва да бъдат приети като „исторически източници, в които е вероятно да съществуват правоверни части”.

Според Християнското вярване текстовете на Евангелията са написани от различни хора, но те са направили това по „Божие вдъхновение”. Съгласно с това всички книги, съдържащи се в Новия завет, всеки един ред в тях се приема за верен. Противоречията в Евангелията обаче правят това невъзможно и обезсилват твърдението, че тези книги са основани изцяло на Божието откровение. Обясняването на едно и също събитие по различни начини пък ни показва, че това обяснение е плод на човешката памет, разум, предубеждения и очаквания.

Когато разгледате Християнските източници, ще видите, че се правят опити това различно изложение в четирите Евангелия на Новия завет да бъде изтълкувано като „допълващи се помежду си части”. По тази логика всяко едно Евангелие би трябвало да представя „различна страна на Исус (м.н.)”. Това обаче не е вярно. Пред нас има четири различни текста и четири различни изложения, защото представите за Исус (м.н.) на хората, които са написали тези текстове, са различни. Според съвременните изследователи на Библията авторите са ползвали като източници истински сведения относно Исус (м.н.) и дори и оригиналното Евангелие, спуснато на Исус (м.н.), но са интерпретирали това откровение според собствените си вярвания, оформили са го наново или са го разширили, внасяйки допълнения. В своето произведение „Кой е Исус? Отговори на въпросите ви относно историческия Исус” (“Who is Jesus? Answers to Your Questions About the Historical Jesus”), написано заедно с Ричард Г. Уотс, Джон Доминик Кросан, който заема съществено място сред тези изследователи, прави следния коментар относно разликите между текстовете на Евангелията:

„Всъщност в основата на проблема стои това, че притежаваме четири Евангелия. Това е така, тъй като, когато прочетем определени деяния или притчи, или истории в няколко различни версии, не бихме могли да пропуснем несъответствието помежду им. Отначало разумът ни насърчава да кажем така: „Очевидците си спомнят едно и също нещо по различни начини”. Но е много ясно, че когато Евангелията на Матей и Лука са били писани, пред авторите е имало разгърнати екземпляри на Евангелието на Марко (Първото Евангелие от Новия завет). Тоест Евангелията на Матей и Лука не са независими източници по отношение на историите относно Исус (м.н.), а различни версии на това на Марко. Това означава също, че версиите отразяват индивидуалните религиозни (теологични) виждания на авторите на Евангелията. С други думи, всяко едно Евангелие е по-скоро тенденциозно тълкуване, отколкото биография на Исус (м.н.)... Ние имаме голям проблем с всичките различия между Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, както и с многото други налични Евангелия (Евангелие „Q”, Евангелие на Тома...). Всяко едно Евангелие е специален път за разбиране на Исус (м.н.). Колко ли са близки до историческата истина?”31

Както се споменава и в цитата, друг важен факт е това, че четирите Евангелия са книги, избрани измежду повече на брой екземпляри на Евангелието. Различните Евангелия, като Евангелието на Тома, Евангелието на Мария Магдалина, Евангелието на Петър, Евангелията на Яков и Тома от детинството, Тайното Евангелие на Яков, Евангелието Егертон, Евангелието Оксиринкус (Oxyrhynchus) съдържат различни сведения и тълкувания относно Исус (м.н.). Експертите смятат, че всички тези Евангелия всъщност произлизат от един оригинален, но изчезнал текст. Инспирирани от немската дума “quelle” (извор, източник), те го наричат „Евангелие Q”. Първото Християнско общество и първите, които комплектували Евангелието, когато събирали думите на Исус (м.н.), извършили нови интерпретации според ситуацията, в която се намирали, политическия натиск и наличните условия, и по този начин посредством разнообразни съкращения и добавки се отдалечили от истинското послание. Историците, които днес извършват проучвания върху Евангелието, са единодушни в това отношение. Паула Фредериксън обобщава периода, през който са написани писанията от Новия завет, така:

„Периодът, през който са написани писанията на Новия завет, е период на преходи от устно предание към писмено, от арамейски към гръцки, от края на времето към средата на времето, от Юдеи към не-Юдеи; от Галилейско море към Юдея и от там към Империята.”32

Относно възникването на Евангелията са извършени множество проучвания и са написани много разнообразни книги. Изключително голяма част от тези изследователи са съгласни с гореспоменатите идеи. Тоест те твърдят, че не се знае от кого са написани Евангелията, че авторите на Евангелията не са съвременници на Исус (м.н.), и че не може да се придобие абсолютна сигурност в това дали тези текстове са истинските думи на Исус (м.н.) или не. Илейн Пегълс от богословския факултет на Университета Принстън казва: „Относно това кой е написал Евангелията, които наричаме Матей, Марко, Лука и Йоан, не знаем почти нищо.”33 Авторът на книгата „Кой написа Евангелията?” (“Who Wrote the Gospels?”) Рендъл Мак-Кроу Хелмс казва: „Марко не е познавал никого, който да е бил съвременник на Исус (м.н.).34

В списание Ю Ес Нюз енд уърлд рипорт (U.S. News & World Report) на 10 декември 1990 г. бе публикувано изследователско досие, подписано от Джефри Л. Шелър, под заглавие „Кой написа Библията?” (“Who Wrote the Bible?”). Според Шелър, който се срещнал с мнозина изследователи на Библията: „Експертите са достигнали до заключението, че Библията е изцяло дейност на човешки усилия, че самоличността на авторите й е изчезнала завинаги и техният труд е заличен от продължилите векове преводи и корекции.” 35Коментарите на Шелър относно написването на Евангелието са следните:

„Днес съществуват много малко специалисти по Библията – от либерални скептици до консервативни евангелисти – които вярват, че Матей, Марко, Лука и Йоан в действителност са написали Евангелията. Никъде авторите на текстовете не идентифицират себе си по име, нито твърдят недвусмислено, че познават или са съпровождали Исус (м.н.)... Някои експерти казват, че в рамките на 100 години след възнесението на Исус (м.н.) са настъпили толкова много преработки, че никой не може да бъде напълно сигурен в точността или автентичността на Евангелията, и особено в думите, които авторите приписали на Исус (м.н.).36

„Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: „Това е от Аллах.” ­ за да го продадат на нищожна цена! Горко им заради онова, което ръцете им написаха и горко им заради онова, което придобиха!” (Коран, 2:79)

В статията си Шелър дава място на идеите на множество теолози. Например Жером Нейри от Семинарията Уестън казва: „Крайното решение е, че ние наистина не знаем със сигурност кой е написал Евангелията.”37 В броя от 8 април 1996 г. на списание Тайм (Time) е отделено голямо място на този въпрос. Дейвид Ван Бима, авторът на „Истината за Евангелието” (“The Gospel Truth”), който изложил пред списанието своите виждания, казва следното:

„По-голямата част от учените признават, че Евангелията не са дело на апостолите, а на техни анонимни последователи (или на последователи на тези последователи). Всеки един е представил една доста различна картина на живота на Исус (м.н.). Изглежда, че най-ранното Евангелие е написано около 40 години след възнесението на Исус (м.н.).38

Проф. Е. П. Сендърс обобщава защо смята, че Евангелията са се отдалечили от оригиналния им вид, по следния начин:

- Първите Християни не са тези, които са написали историята за живота на Исус (м.н.), те по-скоро са я използвали и поради тази причина личните части са били запазени, т.е. кратките пасажи относно неговите думи и деяния. Тези части по-късно са били доразвити и поправени от редактори и писатели. А това означава, че ние никога няма да можем да сме сигурни кое съдържание е най-близко до думите и действията на Исус (м.н.).

- Някои материали са били поправени, а други пък оформени от първите Християни.

- Евангелията са написани анонимно.39

Четвъртото Евангелие

За хората, които извършват проучвания относно гръцкото влияние върху Християнските вярвания, четвъртото Евангелие е много голямо доказателство. По-голяма част от учените предпочитат да означават четвъртата поред книга на Новия завет или още наричана от Християните „Евангелие на Йоан” само като „Четвърто Евангелие”. Това е така, тъй като почти всички специалисти не приемат твърдението, че това Евангелие е написано от св. апостол Йоан.

Обясненията на автора на Четвъртото Евангелие относно самоличността на Исус (м.н.) са много различни, стилът му е много различен, думите или събитията, които пресъздава, са много различни. В сравнение със Синоптичните Евангелия то е много по-философско, съдържащо много повече символика и е много по-мистично. По-голямата част от противоречията в Новия завет са и именно между Синоптичните Евангелия и Четвъртото Евангелие. В своето произведение „Историческата фигура на Исус” (“The Historical Figure of Jesus”) проф. Е. П. Сендърс се спира на разликите между Синоптичните Евангелия и Евангелието на Йоан. Сендърс, давайки за пример някои важни събития от живота на Исус (м.н.), подчертава това, че тези събития са разказани по много различен начин в Синоптичните Евангелия и Евангелието на Йоан. Сендърс казва, че „сме принудени да изберем едно от двете” и завършва изречението си така:

„...Но трябва да наблегнем и на една друга възможност: може би нито един от авторите не е знаел кое кога се е случило. Най-вероятно са разполагали с няколко объркани сведения и на базата на тях са оформили правдоподобни истории. А към тези истории пък направили някои допълнения.”40

В значителната си творба „Произход и Развитие на Христологията на Новия завет” (“The Origins and Development of New Testament Christology”) Морис Кейси прави следните коментари:

„В Евангелието на Йоан се забелязва, че фразата „Божий син” е използвана 23 пъти. В Евангелието на Марко този брой е само един. Ако Исус (м.н.) бе използвал това название толкова често, колкото казва Йоан, то дълбоко религиозните Християни също щяха да използват тази фраза множество пъти в Синоптичните Евангелия... В Синоптичните Евангелия обаче не съществуват никакви доказателства в тази насока. Ако изразът „син” бе най-основният израз, който Исус (м.н.) е използвал, за да изрази своята святост, то апостолите щяха да използват доста често това название, тези думи щяха да бъдат предадени интензивно на Лука и Лука щеше да ги запише всички.” (Пречист е Бог.)41

Кейси изследвал това, защо някои изрази, срещащи се в Евангелието на Йоан и формиращи основите на вярата в триединството, не се откриват в Синоптичните Евангелия. Заключението, до което достигнал, е следното: Ако твърдението, че Исус (м.н.) е „Божий син” (Пречист е Бог), и основаващата се на това вяра в триединството беше наистина основа на Християнството, то в думите, в проповедите на Исус (м.н.) трябваше да има много повече доказателства в това отношение. В Синоптичните Евангелия обаче е невъзможно да бъдат открити основите на вярата в троицата. Вместо това обаче идиомът „човешки син” е използван толкова често както в Синоптичните Евангелия, така и в Евангелието на Йоан, че оттук става ясно, че Исус (м.н.) може би често го е използвал. (Бог знае най-добре.) Изследователите на Библията, които твърдят, че изразът „Божий син” не е използван от Исус (м.н.), мислят обратното за израза „човешки син”.

Другата интересна страна на Евангелието на Йоан е връзката му с гръцката философия. В забележителната си статия „Евангелието на Йоан и погърчването на Исус” (“The Gospel of John and the Hellenization of Jesus”) Джеймс Стил, изследовател на Евангелието, казва следното по този въпрос:

„Евангелието на Йоан е било написано за гръцките Християни в началото на втори век. Тези новоповярвали хора били по-образовани, по-богати, презирали Юдейския народ, който живеел в градовете им, и се радвали на уважението на Рим. Евангелието на Йоан отстранява отношението към Исус като към Юдейски Месия, което е характерно за по-ранните Евангелия… Правейки това, той създава един образ, който почти не е човешки. По-ранните Синоптични предания са категорични по отношение на представянето на Исус като Юдейски Месия, наследник на Давид и есхатологичен предвестник на края на света... Евангелието на Йоан отстрани цялата Юдейска генеалогия (родословие), както и всички указания относно Палестинския и Давидов произход.”42

„Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: „Бъди!” И то става.” (Коран, 19:34-35)

Другите коментари на Джеймс Стил са следните:

„В Евангелието на Йоан откриваме кулминация на гръцката философия, която е създала образа на Исус, с който сме запознати добре днес. Това е един напълно елинизиран (погърчен) Исус, който е представен като равен на Бог. Евангелието на Йоан е заплетено и мистично. Неговата цел е да пропагандира посланието, че Исус е Самият Бог…”43 (Пречист е Бог.)

Пасажите в Синоптичните Евангелия, в които се приписва божественост на Исус (м.н.), са изключително малко на брой и са отворени за спор. Но както Стил казва, това погрешно вярване е ясно преобладаващо в целия текст на Евангелието на Йоан. В същата си статия Джеймс Стил говори за нагажданията, извършени в четирите Евангелия, с цел т.нар. обожествяване на Исус (м.н.):

„Тук (в Евангелието на Йоан) липсва разказът за раждането на Исус, в пролога ни се съобщава само, че „в началото” Исус е съществувал с Бог и че е бил „изпълнен с благодат и истина”. Йоан смята, че да ни информира за раждането, което е типична особеност на хората, дори и то да е непорочно, не би могло да подобава на Бог, който е Словото. Човешките особености, за които Марк ни известява…, напълно липсват при Йоан. Това е така, защото по времето, когато е било написано Евангелието на Йоан, разказите относно Исус го превърнали в гръцки бог.”44(Пречист е Бог.)

БЕЛЕЖКИ:

17. Mahmut Aydin, Yahudi Bir Peygamberden Gentile Tanriya: Isa'nin Tanrisallastirilma Sureci, Islamiyat III (2000), sayi 4, s. 51
18. E. P. Sanders, The Historical Figure of Jesus, Penguin Books, Ingiltere, s. 58-59
19. Mahmut Aydin, Tarihsel Isa, Imanin Mesih'inden Tarihin Isa'sina, Ankara Okulu Yayinlari, Ankara, 2002, s. 47-48. Rudolf Bultman, History of the Synoptic Tradition, s.127
20. Mahmut Aydin, Tarihsel Isa, Imanin Mesih'inden Tarihin Isa'sina, s. 51. Rudolf Bultman, Theology of the New Testament, I, s. 51
21. E. P. Sanders, The Historical Figure of Jesus, s. 63
22. E. P. Sanders, The Historical Figure of Jesus, s. 63
23. E. P. Sanders, The Historical Figure of Jesus, s. 64
24. Paula Fredriksen, From Jesus to Christ, The Origins of the New Testament, Images of Jesus, Second Edition, Yale University Press, s. 3
25. Paula Fredriksen, From Jesus to Christ, The Origins of the New Testament, Images of Jesus, s. 5
26. Marcus J. Borg, The Historical Study of Jesus and Christian Origins, s. 144. John Dominic Crossan, The Birth of Christianity, Discovering what happened in the years immediately after the execution of Jesus, HarperSanFransisco, 1998, s. 140
27. Barry, W. Henaut, Oral Tradition and the Gospels, ss. 295, 296-297, 299, 304. John Dominic Crossan, The Birth of Christianity, Discovering what happened in the years immediately after the execution of Jesus, HarperSanFransisco, 1998, s. 403
28. Mahmut Aydin, Yahudi Bir Peygamberden Gentile Tanriya: Isa'nin Tanrisallastirilma Sureci, Islamiyat, III (2000), sayi 4, s. 51
29. Ornegin bkz. Hugh Schonfield. The Passover Plot. A New Interpretation of the Life and Death of Jesus. Element Books Limited, London, 1996. s. 259
30. Lutfi Ekinci, John Gilchrist. Evet, Kitab? Mukaddes Tanr? Sozudur: Kitap Ehli'nden Sorulara Yanitlar. Mujde Yayincilik, Istanbul, 1993. s. 240. http://isamesih.org/doc/kitabi_mukaddes/bolum_7.php3#4
31. John Dominic Crossan & Richard G. Watts, Who is Jesus? Answers to Your Questions About the Historical Jesus, Westminster John Knox Press, Londra, 1996, s. 3-4
32. Paula Fredriksen, From Jesus to Christ, The Origins of the New Testament, Images of Jesus, s. 8
33. Jim Walker, "Did A Historical Jesus Exist", http://freethought.mbdojo.com/didjesusexist.html
34. Jim Walker, "Did A Historical Jesus Exist", http://freethought.mbdojo.com/didjesusexist.html
35. Jim Walker, "Did A Historical Jesus Exist", http://freethought.mbdojo.com/didjesusexist.html
36. Jim Walker, "Did A Historical Jesus Exist", http://freethought.mbdojo.com/didjesusexist.html
37. Did A Historical Jesus Exist, Jim Walker, http://freethought.mbdojo.com/didjesusexist.html
38. Time, 8 Nisan 1996. http://freethought.mbdojo.com/didjesusexist.html
39. E. P. Sanders, The Historical Figure of Jesus, s. 57
40. E. P. Sanders, The Historical Figure of Jesus, s. 69
41. Maurice Casey, From Jewish Prophet to Gentile God, The Origins and Development of New Testament Christology, James Clarke and Co. Ltd., Cambridge, 1991, s. 25
42. James Still, "The Gospel of John and the Hellenization of Jesus". http://www.sullivan-county.com/news/mine/john_gospel.htm
43. James Still, "The Gospel of John and the Hellenization of Jesus", http://www.sullivan-county.com/news/mine/john_gospel.htm
44. James Still, "The Gospel of John and the Hellenization of Jesus", http://www.sullivan-county.com/news/mine/john_gospel.htm