Рамадан 2011 - 23.ден

О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден. (Сура Худжурат, 12)

"Докато един от вас не започне да обича заради брат си, така както обича заради себе си, той не може да достигне до истинската вяра." (Бухари, Иман, 39)

Ние всички трябва да живеем в мир в Ханаан, земята на пророците

Всички вярващи искат от сърце и изпитват огромно удоволствие от това хората, които вярват в едни и същи пророци, да живеят в мир, безопасност и разбирателство в Ханаанската земя, а всъщност и по целия свят. Потомците на трите Божествени религии – потомците на Пророка Исмаил (м.н.) – Арабите Мюсюлмани, потомците на Пророка Мойсей (м.н.) – Евреите и потомците на Пророка Исус (м.н.) – Християните, трябва да могат да живеят както си поискат по Ханаанската земя. Евреи, Християни и Мюсюлмани трябва да могат да изповядват свободно своите религии там и да могат да живеят там в мир и удобство, без да изпитват никакъв страх. Това трябва да бъде съвместният идеал на всички вярващи.

Ханаанската земя е земята на предшествениците на Християните, Евреите и Мюсюлманите, потомците на Пророка  Авраам (м.н.). Техните прадеди са живели и умрели по тези земи. Така както прадедите им са имали, така и те имат правото да се прекланят, живеят и населяват тези земи. Тук, както и във всяко едно друго кътче по света, никой няма правото да им се меси или да пречи на богослужението им, да ограничава действията им или да им налага каквито и да било други ограничения. Това е заповед на Бог към всички вярващи, съобщена в Корана. Всички свети места и домове, в които се прославя Божието име, са под закрилата на Господа. Задължение на вярващите е да защитават тези места, където се споменава името на Господа и където правоверните се прекланят, за да спечелят Божието благоволение.Бог ни съобщава в Корана:

„Онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: „Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ.” (Коран, 22:40)

Истината обаче е, че поради известни радикални елементи сред тези три религии,вярващите биват смущавани и по тези свети земи се правят опити да бъдат разпространявани размирици и хаос, вместо мир и сигурност. Това обаче не е допустима ситуация. Убиването на хора или насилственото им прогонване от земите им са действия порицани от вярванията на Евреите и Мюсюлманите. Това е един вид нападение срещу рода на пророците, а нито един искрено вярващ Мюсюлманин или Евреин не би допуснал това. Опитът за заличаване на рода на Пророка Якуб (Яков) (м.н.) е злодеяние, срещу което би се изправил всеки правоверен Мюсюлманин. Същевременно нападенията за заличаване на рода на Пророка Исмаил (м.н.) също не могат да бъдат допуснати. Всички истински вярващи трябва ясно да изложат своето становище относно тази типична за Даджал (Антихриста) игра, изградена на основите на насилие и агресия. Не трябва да се забравя, че Мюсюлмани, Евреи и Християни не трябва да се сражават едни срещу други, а да се заловят за идейна борба срещу заплахата грозяща всички наши общества – нерелигиозността и атеизма. Всички Мюсюлмани, Християни и Евреи, които обичат Бог и Неговите пророци, трябва да се защитят от тази опасност.

При една толкова силна заплаха от атеизъм, материализъм и дарвинизъм по света днес, Евреите, със своята обвързаност към Пророците Ибрахим (Авраам) и Муса (Мойсей) (Бог да ги благослови и с мир да ги дари) и вярата им, която се е запазила от векове,  са много ценни за Мюсюлманите. По същия начин Християните по целия свят, изразяващи вярата си в Господа и любовта си към Пророците Яхя (Йоан) и Исус (Бог да ги благослови и с мир да ги дари), са високо ценени от Мюсюлманите. Голяма радост за Мюсюлманите е да видят тяхната вяра и обвързаност към Исус (м.н.), която се е запазила в продължение на хиляди години. Ето това е и причината, поради която Мюсюлманите трябва да искат от сърце Евреите и Християните да увеличат още повече вярата и любовта си към Бог.

Релефите и рисунките в Южна Африка смайват еволюционистите

Тези релефи на жирафи, които са на около 7 000 години, са били създадени толкова съвършено, че създават впечатление, че стадото е в движение. Очевидно тази рисунка е дело на мислещи хора, способни да преценяват и изразяват себе си, и притежаващи творческо разбиране.

Тази 7 000-годишна рисунка също така представя човек, който свири на музикален инструмент. На неотдавна заснета снимка (долу вляво) на представител на племето Дзу от Ботсвана се вижда, че той свири на подобен инструмент. Забележителен е фактът, че днес се свири на подобен на използвания преди 7 000 години музикален инструмент! Това е още един поразителен пример, който срива твърденията на дарвинистите. Цивилизацията не винаги напредва, както твърдят дарвинистите, понякога тя може да се запази непроменена в продължение на хиляди години. Докато този човек продължава да свири на древен инструмент, който е използван от 7 000 години насам, от другата страна на планетата се композират дигитални симфонии с помощта на най-развитите компютърни технологии. И двете култури съществуват по едно и също време.

При мутациите не се появяват нови видове

България:  А какво мислите за мутациите?

Аднан Октар: При мутациите не се появяват нови видове. В повечето случаи мутациите пораждат увреждания. Увреждат. Т.е. в момента няма нито едно същество, което да се е изменило в резултат на мутация. На пример крокодилите не са се сдобили с крила и не са започнали да летят. В повечето случаи мутациите са болест, която има разрушителни и съкрушителни последици. Но ако не беше така, щяхме да кажем Аллах сътвори така, стана по този начин. Щеше да постави под земята фосили за това и щяхме да се убедим, че е така, но такова нещо въобще не се случи, не се случва. Атомите, които твърдят, че са били в първичната обстановка, блатата, които са се образували при първото сътворение и които наричат протеинова супа, т.е. атомите, които са в блатото, което е кал, нямат очи, които виждат, уши, които чуват, нямат обоняние и слух. Това са такива атоми. Тези атоми един ден решават и полагат усилие. Минават години, минава време и се превръщат в хора, които могат да чуват и виждат. Сега пък взимат проби от блатото и започват да се изследват, как така преди са били кал в блатото. Т.е. атом, който не може да чува, започва да прави това, слепият атом, пък започва да вижда, атомът, който не може да докосва, започва да прави това. И тези атоми стават учен, стават човек. И изследват себе си под микроскоп. Т.е. ако разкажеш това на дете, ако разкажеш тази басня на малко дете, няма да ти повярва. Дори дете на шест години не би повярвало. Освен това има едно нещо, на което дарвинистите не обръщат внимание, едно много голямо, много шокиращо нещо. Например аз сега ви виждам в мозъка си. Моето сако и вашето сако са на едно и също място, в мозъка ми. Вашите дрехи и моите дрехи са на едно и също място, и очите ми, в мозъка ми има един много светъл и жив свят. Навън няма светлина. Навън има вълни и навън е тъмно. Нашия, моя мозък възприема тези вълни отвън като светлина и в мозъка ми се формира един ясен и жив свят. Навън е пълна тишина. Има само звукови вълни. Моя мозък ги възприема като звук и чува. Това е много забележително нещо, т.е. в мозъка ми, който наподобява на тъмна кутия, в едно толкова малко място виждам един светъл свят и с Вас се намираме и си говорим на едно и също място, но всичко е толкова ясно, че си мисля, че в действителност стоите срещу мен сега. Т.е. поради качеството на образите и красотата на дълбочината си мисля, че наистина сте срещу мен. Вие обаче сте в мозъка ми. Например, когато човек погледне към слънцето и каже, че то е много далеч, той вижда слънцето, което се намира в мозъка му. Не може да види истинското слънце. Може да види единствено образа на слънцето. 

Последният период и Махди

Последните времена означава ‘последният век'. Според Ислямската литература това е период от време, който е близък до Съдния ден. Айятите от Корана и хадисите показват, че Последните времена са разделени на два периода. Първият период е време, през което всички хора ще имат материални и душевни проблеми. След това, света ще навлезне в един период на спасение, наречен 'Златният век', който се характеризира с огромно изобилие и блаженство, които ще се дължат на преобладаването на истинната религия. С края на Златния век ще настъпи бърз социален крах и хората ще започнат да очакват Съдния ден.

Настоящата книга разглежда Последните времена под светлината на айятите от Корана и хадисите на Пророка Мохамед (с.а.с.). Очевидно е, че въпросните знамения вече са започнали да се изпълняват едно след друго, точно както е разкрито в тези обяснения.

Махди е признателен единствено на Аллах

Той е от моето семейство, човек, който не се унижава [който изпитва признателност единствено към Аллах]. (Aс-Суюти, Aл-Хави Лил-Фатави, 2/24)