Когато четем Корана, ще видим, че на местата, където Бог е изпращал своите пратеници, преди тяхното пристигане е изживяно едно голямо падение както от социален, така и от нравствен характер. С пристигането на пророка хората, които го последвали, започнали да живеят в предоставените им от вярата богатство, изобилие и спокойствие. След смъртта на пророка именно поради тази среда една част от хората освирепели, все повече и повече се отдалечавали от религията и се насочили към безверието. Приемайки други божества освен Бог те се самоугнетили и отново те самите подготвили собствения си край.
В сура Мариам, след като Бог ни споменава за привързаността, искреността и боязънта на пророците към Господа, Той ни съобщава и как обществата, дошли след тях, напълно са изгубили тези свои убеждения. Тези хора се отдали всецяло на сладострастието си и забравили за всичко, свързано с моралните ценности:
" Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Израил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки. Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление. (Сура Мариам, 58-59)
Посредством различни бедствия Бог поучава хората, които са се отдалечили от вярата, които не мислят върху това защо са сътворени и върху отговорността си към този, който ги е сътворил. В замяна на това, което са направили, Бог е заменил благодатта, с която ги е дарявал, както се казва в следния айят, с един изпълнен със страдание и трудности живот: “А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения...” (Сура Та Ха, 124) Съществуват доста разнообразни форми на “живота в лишения”, който Бог предоставя на народите, които след като веднъж са повярвали, после са изпаднали в неверие. Недостиг на имущество и продукция, безплодие, душевно униние, предизвикано от нравствената деградация и падение, възникналите в резултат на политическата безпринципност обществени и икономически проблеми – всичко това са само една част от тези форми. Поради властващата нерелигиозна система тези хора са подложени на натиск и мъчение от различно естество. Като пример за такъв вид несправедлива тиранична система в Корана е даден периодът на Фараона. Докато Фараонът живеел в огромно богатство и охолство, народът му бил измъчван и насилван. Следният айят ни съобщава това така:
"Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях избиваше синовете им и пощадяваше жените им. Той бе от сеещите развала." (Сура Касас, 4)
В периодите, когато били изживявани големи икономически и обществени проблеми, когато властвало едно несправедливо управление, хората винаги изпитвали нужда от някакъв спасител. Този спасител ще поправи отрицателните страни на системата, в която живеят, ще осигури справедливост, мир, сигурност и ще ги изведе към правия път.
След Моисей (м.н.) синовете на Израил също били изправени пред подобни трудности, те се сблъскали с жестоки управници и били подложени на големи мъчения. Били прогонвани от родината си, били изхвърляни от домовете им и накрая разбрали, че нито идолите, с които съдружавали Бог, нито богатствата им, нито пък прадедите им можели да ги спасят. В резултат на всичко това те започнали да се молят на Бог да им изпрати предводител, който да се пребори с това жестоко управление. Бог отвърнал на тези техни молитви и за владетел им изпратил Талут. В сура Бакара е низпослано следното:
"Нима не видя ти знатните измежду синовете на Израил след Муса, когато рекоха на един техен пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Рече: “Възможно ли е, ако ви е писано сражение, да не се сражавате?” Рекоха: “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите домове и синове?” А когато им бе писано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. Аллах знае угнетителите." (Сура Бакара, 246)
Това, което научаваме от притчите в Корана за живелите в миналото различни народи, е, че всичко, което им се е случило, е доста сходно. Начинът на живот на хората, ситуациите, в които изпадат, изпращането на пророци като предупредители и най-накрая погубването на тези народи, всичко това е базирано на една и съща основна логика. В съвременните общества е изживяна една много бърза деградация, израждане и развращаване. Живеещите в бедност, мизерия и жестокост хора копнеят за един спокоен живот, в който да властва добрият морал. Вече много ясно се вижда, че справедливост може да бъде осигурена единствено когато този морал бъде интегриран в наличната система, че деградацията може да бъде поправена само от хора, носители на този морал.
Ето така, след такава социална деградация на някогашните народи, Бог е изпратил спасители и след потисничеството ги е дарил с много голямо богатство, изобилие и плодородие. В един от айятите Бог отбелязва, че ще дари с богат и охолен живот народа, който се побои, по следния начин:
"А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и ги сграбчвахме заради онова, което са придобили." (Сура Араф, 96)
От този айят, както и от останалите айяти от Корана, които разкриват същия факт, произлиза едно много важно Божествено правило: Единственият път към мира, спокойствието, изобилието и богатството е да се живее според морала на Исляма. Така е било при някогашните народи, така ще бъде и при следващите народи. Там, където няма Ислямски морал, е невъзможно да властват справедливостта, сигурността и принципността. Това е едно Божие правило. А фактът, че не ще открием промяна в божието правило, в Корана е съобщен по следния начин:
“…А когато дойде при тях [Мухаммад като] предупредител, това само увеличи тяхното отвращение, от надменност на земята и лукавство в злината. Но злото лукавство поразява само онези, които го кроят. И нима чакат друго освен обичая спрямо предците? И не ще откриеш ти промяна в обичая на Аллах, и не ще откриеш отклоняване в обичая на Аллах.” (Сура Фатир, 42-43)
Така както споменахме и в предходната глава, когато разгледаме айятите от Корана, виждаме, че Бог е изпращал “спасител” на всеки един от някогашните народи, след като са претърпели дегенерация, израждане и морално падение. Този спасител насочва хората да повярват и да се побоят от Бог и да не Го съдружават с нищо. Ако обаче те упорствали да не повярват, той ги предупреждавал за Божието наказание. За това, че Бог няма да погуби нито един народ, без да го е предупредил, в Корана е съобщено така:
"Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители с напомняне. И не сме Ние угнетители." (Сура Шуара, 208-209)
Времето, в което живеем днес, е време на деградация, време, в което е нараснала материалната и морална поквара, време на извратеност, време, в което властва политическата и икономическа нестабилност, време, през което бездната между бедни и богати е достигнала своите крайни предели. Истината, която научаваме от Корана, обаче е, че след един такъв период Бог ще ни разкрие изход и благодарение на него Ислямът непременно ще бъде разпространен в целия свят, Божията вяра ще надделее над суеверните вярвания. В сура Тауба Бог благовестява своите вярващи раби по следния начин:
"Искат да угасят светлината на Аллах със словата си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това. Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това. "(Сура Тауба, 32-33)
В сура Нур Бог съобщава, че вярващите, които не съдружават нищо с него, служат Му безрезервно и “вършат праведни дела” (които спазват законите Му, които полагат усилия по неговия път), подобно на тези преди тях, ще бъдат носители на власт и могъщество:
"Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност. Те само на Мен ще служат и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир това стане неверник, тези са нечестивците." (Сура Нур, 55)
Тук има един много важен момент: горецитираният айят ни съобщава за необходимото условие за разпространяването на Божията религия; за съществуванието на вярващи, които служат само на Бог, без да Го съдружават с нищо и които вършат праведни дела по пътя на Господа....
Заключението, което може да направим от казаното дотук, е следното: във всяка епоха Бог приема молитвите на своите раби, които се нуждаят от помощ. Очаква се така както някогашните народи, също и хората, живеещи днес, и тези, които ще живеят в бъдеще, да бъдат избавени от жестокостта на неверието и да им бъдат разкрити прелестите, произлизащи от предписания от Бог морал. Също така се очаква Ислямското общество да напусне периода на деградация, в който е изпаднало, и искрените Мюсюлмани да започнат да оповестяват морала според религията из целия свят. Нещо повече, очаква се Бог, както е правил във всяка една епоха, да изпрати спасител. Този спасител, който ще изведе съвременното човечество “от тъмнините към светлината”, е Божият морал. С една дума, така както Бог е помагал на всеки народ, отсега нататък също ще продължава да помага на хората по земята. Бог е обещал това на рабите си, които са изцяло отдадени и се обръщат с искреност към Него. В айятите е низпослано следното:
"Онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: “Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ. Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и дават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното... При Аллах е завършекът на делата." (Сура Хадж, 40-41)
