Целта на тази глава от книгата е, позовавайки се на най-сигурния източник, да представи всички подробности, свързани с миналия живот на Исус (м.н.) и неговото второ пришествие на земята. Несъмнено този източник е Коранът – той не е претърпял ни най-малка повреда или промяна и както Бог се изразява, “...никой не ще подмени Неговите Слова” (Сура Анам, 115) В Корана са описани доста етапи от живота на Исус (м.н.) – от неговото раждане до неговото възнасяне при Бог, от неговото второ пришествие на земята до неговата истинска смърт.
Исус (м.н.) е свят Божий пратеник, който е живял преди около 2000 години. Макар днес божията религия, която той е изповядвал, да съществува по име, тя е претърпяла множество изменения и е преиначена. Книгата, която Бог низпослава на Исус (м.н.), също съществува само по име. В действителност днес нейният оригинален текст не е достъпен.
В Корана е споменато както за раждането на Исус (м.н.), неговия живот и някои от случките, които е преживял, така и за положението на хората около него. Нещо повече, отново в айятите от Корана откриваме много неща, свързани с това как майката на Исус (м.н.) – Дева Мария, е живяла преди раждането му, с нейното необикновено зачатие, със самото раждане на Исус (м.н.) и реакциите на хората, с които тя се сблъсква. И наред с всичко това Бог ни съобщава, че през последния период Исус (м.н.) ще дойде отново на земята.
Дева Мария, която била избрана да роди Исус (м.н.), се е родила в период, когато се ширело безредие и надеждата на всички Евреи била в появата на Месията (Спасителя). Бог специално е избрал и възпитал Мария за този свят дълг. Дева Мария произлиза от благословено семейство – рода Имран. Родът Имран бил известен в обкръжението си с качествата на семейство, което вярвало силно в Бог, уповавало се на Господа при всяко свое действие и добросъвестно спазвало божиите заповеди. Когато майката на Мария разбрала, че е бременна, веднага се обърнала към Бог, започнала да се моли и посветила своята рожба на Господа. В Корана това е съобщено така:
"Когато жената на Имран рече: “Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващият, Всезнаещият.” И когато го роди, каза: “Господи, родих го женско.” А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. “И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!” (Сура Ал-Имран, 35-36)
Когато Мария се родила, поведението на жената на Имран продължило да бъде насочено към спечелване на Божието благоволение. Тя се обърнала към Господа с молбата да пази както Мария, така и рода, който ще произлезе от нея, от лукавството на дявола. Бог приел тази искрена молба на жената на Имран и дарил детето, което тя родила, с възвишено целомъдрие. В Корана е обърнато специално внимание на това как Мария е била възпитана внимателно и изтънчено под Божията закрила:
“И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария...” (Сура Ал-Имран, 37)
Докато Захари възпитавал Мария, той забелязал, че тя била сътворена така, че да превъзхожда останалите хора. Тя била надарена от Господа с множество ценни качества. В Корана това е описано така:
“...Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: “О, Мариам, откъде имаш това?” Тя рече: “От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.” (Сура Ал-Имран, 37)
Така както Господ поставя рода на Имран над всички останали, така той избира Мария, която е член на това семейство, подлагайки я на специално обучение, я пречиства и я поставя над всички жени по света. Коранът ни съобщава за тази възвишеност на Мария така:
"И когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!” (Сура Ал-Имран, 42-43)
В обществото, в което Мария живее, както тя самата, така и семейството й са познати със своята привързаност и искреност към Господа. Най-отличителното й качество е това, че тя е “запазила целомъдрието си”. В сура Тахрим това е съобщено така:
"И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от Своя дух. И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните." (Сура Тахрим, 12)
Едно от най-големите чудеса, свързани с Исус (м.н.), е начинът, по който Дева Мария забременява. В Корана са дадени доста подробности, свързани с този въпрос. Явяването на Гавриил пред Мария е описано по следния начин в сура Мариам:
"И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек." (Сура Мариам, 16-17)
Както ни съобщава горецитираният айят, през една част от живота си Дева Мария се уединила на някакво “място на изток” и известно време живяла там. Именно през този период й се явил Гавриил с образ на “съвършен човек”. Другото важно нещо, което ни прави впечатление в айятите, е целомъдреното й поведение и силната й боязън към Господа. Първите думи, които Дева Мария изрича, когато вижда Гавриил, са следните:
Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...” (Сура Мариам, 18)
Гавриил се представил на Дева Мария и й съобщил, че той е само пратеник на Бога и че й носи добра новина. Отговорът, който Гавриил дава, в айятите е представен по следния начин:
Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.” (Сура Мариам, 19)
Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовестява за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].” (Сура Ал-Имран, 45)
Дева Мария, която научава тази радостна новина, за да разбере как е възможно да забременее при положение, че не я е докосвал никой мъж, задава следния въпрос на Гавриил:
Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?” Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.” И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място. (Сура Мариам, 20-22)
Рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става' (Сура Ал-Имран, 47)
Както разбираме от горецитираните айяти, добрата новина, която Гавриил е дал на Мария, е, че тя е бременна, а също така и че щом Бог “реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става”. Никой мъж не е докосвал Дева Мария, т.е. Исус (м.н.) се е родил независим от основанията на земния живот – без да има баща. Това е само едно от чудесата, които са се случили на Исус (м.н.) по време на неговия живот преди възнасянето му и които ще му се случат след второто му пришествие.
След като Гавриил съобщил новината за бременността на Мария, тя се уединила в отдалечено място. През този период Бог я подкрепял във всяко едно отношение, Той я поел под опеката си. Бог й е осигурил всички видове психологическа и физическа подкрепа, както и удобствата, от които всяка жена би имала нужда в периода на бременност. Настанявайки я в отдалечено място, Той я предпазва от всякакъв вид материален и морален дискомфорт, които биха й причинили хората, които няма да разберат това обстоятелство.
В Корана Бог е обърнал внимание на това, че от момента на своето раждане до възнасянето си и от второто си пришествие та чак до своята смърт Исус (м.н.) е показал своето превъзходство над останалите хора във всяко едно отношение. Преди всичко Исус (м.н.) се е родил по един непознат на хората начин – без баща. Преди раждането на Исус (м.н.) Бог съобщава, посредством ангелите си, на майка му Мария много от качествата му, както и факта, че той ще бъде изпратен като Месия за хората. Едно от превъзходните качества на Исус (м.н.) е това, че той е Божие Слово.
"…Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него…" (Сура Ниса, 171)
Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовестява за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].” (Сура Ал-Имран, 45)
В Корана изразът “Негово (Божие) Слово” е използван единствено за Исус (м.н.). Бог е определил неговото име още преди да се е появил на белия свят. По принцип имената на хората им се дават от тяхното семейство, но при Исус (м.н.) не е така. Бидейки “Негово Слово”, Бог му дава името “Исус Месията (Христос)”. Това е един от ясните показатели за това, че Исус (м.н.) е сътворен по един много по-различен от останалите хора начин. Всъщност наред с раждането и всички останали чудеса, които е извършил, така и възнасянето му при Бог, ясно изтъкват неговото различие от другите хора.
Както е известно, раждането е доста труден процес, който същевременно изисква и много внимателна грижа. Много е трудно жена, без помощта на опитен човек и съответната медицинска грижа, да постигне успех. Но Дева Мария, която няма никакъв опит в тази насока, успяла сама да роди благодарение на предаността и вярата й в Господа.
Когато Дева Мария започнала да чувства родилните болки, Бог й помогнал посредством божествено вдъхновение. За да може да роди по най-лесен начин и при най-добрите условия, Бог я осведомява за всичко, което трябва да направи. Това е един много голям дар, с който Господ дарява Мария.
И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми! И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.” (Сура Мариам, 23-26)
“И [спомени Мариам] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете.” (Сура Анбиа, 91)
Едно от събитията, с които Бог подлага на изпитание народа на Дева Мария, е раждането на Исус (м.н.). Това раждане, което протекло по един необичаен за хората начин, се превърнало в изпитание както за народа на Мария, така и за самата нея.
В действителност начинът, по който Исус (м.н.) е дошъл на този свят, е едно чудо, което Бог е показал на хората, за да ги призове към вярата, и същевременно очевидно доказателство за съществуванието на Господа. Но народът не разбрал това и възникнали някакви неоправдани подозрения относно Дева Мария. В Корана този въпрос е представен по следния начин:
"И отиде с него при своя народ, носейки го."
Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.” (Сура Мариам, 27-28)
Горецитираните айяти ни описват как, когато Дева Мария отива при своя народ заедно с Исус (м.н.) след уединението си, не й е даден никакъв шанс да даде каквото и да било обяснение, а започват да отправят грозни клевети към нея, основавайки се само на предположения и подозрения. В действителност обаче хората, които отправят тези клевети, познават Мария още откакто се е родила, и знаят много добре, че както тя, така и семейството й Имран са много религиозни и силно отдадени на Господа.
Тези обвинения от своя страна пък са изпитание за Дава Мария, която е изключително целомъдрена и предана на Господа.
Още от раждането на Мария Бог й е помагал във всяко отношение и е обръщал всичко в нейна полза. От своя страна Дева Мария знае, че никога не трябва да забравя, че всяко нещо става по Божията воля и че отново Бог е този, който ще я изкара неопетнена от тези неоснователни обвинения. Ето така в тази ситуация Бог също я улеснява и й дава откровение да спазва “обет да се въздържа да говори”. Бог дава откровение на Дева Мария, когато хората искат да говорят с нея, тя да мълчи и когато я приближат и започнат да я обвиняват, да посочи Исус (м.н.). Ето по този начин Бог помага на Дева Мария и я предпазва от един разговор, който евентуално би я притеснил. Човекът, който най-добре би отговорил на въпросите на народа й, е Исус (м.н.). Когато Бог благовестява Мария за раждането на Исус (м.н.), също така й съобщава и че той ще говори, докато е още бебе в люлката:
"И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците." (Сура Ал-Имран, 46)
По този начин Бог улеснил задачата на Дева Мария и от устата на самия Исус (м.н.) е дал най-правилното обяснение на хората. Със създаването на една такава чудотворна обстановка Бог проваля и капана, който народът на Дева Мария й е замислил. Тази ситуация е разкрита по следния начин в Корана:
И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?” Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” (Сура Мариам, 29-33)
Без съмнение голямо чудо е едно дете да говори, докато е още в люлката. Нещо повече, смайващото тук са сведенията, които нито едно новородено не може да знае, а Исус (м.н.) знае. Именно това е доказателство за изключителния характер на обстоятелството, пред което синовете на Израил са изправени. Всички тези чудотворни събития разкриват факта, че това дете със сигурност е Божий пратеник. Ето така Бог помага на Дева Мария, която му се е отдала и която се примирява пред всяко нещо, което й се случва. Показвайки на народа й такова поразително чудо, Бог дава категоричен отговор на отправените към нея обвинения.
Първото от чудесата на Исус (м.н.), за които е споменато в Корана, е неговото необикновено раждане – без баща, и това, че още докато бил в люлката, обявил своето пророчество. В действителност тези две чудеса доказват много ясно изключителните качества на Исус Христос (м.н.).
Единствено чрез Божията воля е възможно едно бебе да се роди религиозно и веднага след това да започне да говори толкова смислено:
Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието…" (Сура Маида, 110)
Някои от останалите чудеса на Исус (м.н.), разкрити в Корана, са следните:
И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи." (Сура Ал-Имран, 49)
Въпреки всички тези изключителни неща, които споменахме досега, една част от хората продължили да не вярват. Те обвиняват Исус (м.н.) в магьосничество, като казват, че това, което прави, “е само явна магия”.
Исус (м.н.) бива изпратен в период, когато синовете на Израил се намират в една много голяма политическа, икономическа и социална безизходица. От една страна, безмилостното управление на страната, а от друга - различните религиозни вярвания и секти... В един такъв хаос хората се опитват да намерят някакъв изход.
Очакваният спасител беше Исус (м.н.). За да представи Него и майка му Мария на синовете на Израил, Бог прави така, че Исус (м.н.) да проговори още докато е в люлката и по този начин да съобщи на всички синове на Израил, че очакваният пророк е дошъл. От този момент нататък всички виждали в него надежда за избавление.
Но, разбира се, съществували и хора, които се противопоставили на Исус (м.н.). Защитниците на нерелигиозната система по онова време го виждали като една голяма опасност. Поради тази причина, веднага след като чули за неговата поява, преминали към действие и скроили план за това как да го унищожат. Тези опити още в своето начало завършили с неуспех, но те никога не се отказали от постигането на тази си своя цел и се превръщат в най-големите врагове на Исус (м.н.) по времето, когато оповестявал Божията религия.
За жалост тези, които се противопоставят на Исус (м.н.), не се изчерпват само с неверниците. След като Исус (м.н.) започнал да проповядва, голяма част от Еврейските равини се обърнали срещу него. Една от основните причини за това била, че Исус (м.н.) призовавал хората да вярват в първородната религия. Еврейските равини обвинявали Исус (м.н.) в това, че се опитва да унищожи вярата им, в действителност обаче това, на което той се противопоставя, били фалшивите правила, които те били прибавили към вярата. Синовете на Израил напълно променили Божията вяра, като разрешили някои от възбранените им неща и възбранили някои от разрешените. За да очисти вярата им, отменяйки тези допълнително прибавени правила, Бог изпраща като пророк Исус Христос (м.н.). Той призовава хората да следват Евангелието, което е потвърждение на Тората. В Корана Бог ни съобщава за това по следния начин:
“[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!” (Сура Ал-Имран, 50)
В един друг айят Бог определя свещената книга, която е низпослана на Исус (м.н.) – Евангелието, като потвърждение на низпосланата преди него Тора и като пътеводител, книга, с помощта на която вярващите ще могат да разграничават доброто и злото.
"И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите." (Сура Маида, 46)
Знатните сред Евреите порицават това, което Исус (м.н.) разяснява, защото той не зачита превърналите се в обичаи правила, а ги призовава към Божието единство, чистосърдечност, братски отношения и почтеност. Поради тази причина Евреите, които се сблъскват с едно различно от това, с което са свикнали, схващане за религията, остават силно изненадани от проповедите на Исус (м.н.). В Корана е съобщено за проповедите на Исус (м.н.) по следния начин:
И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете! Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.” Но групите сред тях изпаднаха в разногласие [относно Иса]. Горко на угнетителите от мъчение в болезнения Ден! (Сура Зухруф, 63-65)
Тази прямота и различно отношение на Исус (м.н.) към религията привлича вниманието на хората и броят на тези, които го слушат, се увеличава с всеки изминат ден. Исус (м.н.) им казва, че очакваното спасение наближава и че в най-скоро време ще победят.
Няма човек, който да не знае за твърдението на римляните, че са разпънали Исус (м.н.) на кръст. Според това твърдение римляните и Еврейските равини, които арестували Исус (м.н.), разпънали го на кръст и по този начин го убили. Въпреки че целият Християнски свят приема тази ситуация по този начин, те вярват и в това, че след като Исус (м.н.) е умрял, той е възкръснал и се е възнесъл на небето. Но когато погледнем към Корана ще видим, че нещата не стоят точно по този начин:
И изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” – но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Сура Ниса, 157-158)
Истината, която горецитираният айят ни разкрива, е ясна. Провокираните от Евреите римляни се опитали да убият Исус (м.н.), но без успех. Използваният в айята израз “само им бе оприличен” осветлява цялата ситуация. Исус (м.н.) не е умрял, а е въздигнат при Господа. Нещо повече, Бог насочва вниманието ни към факта, че хората, които излагат тези твърдения, нямат знание за истината.
Когато внимателно разгледаме думите, използвани в притчите от Корана, които представят смъртта на пророците, и айятите, които разказват за смъртта на Исус (м.н.), ще открием една важна истина. В тази глава ще разгледаме арабското значение на думите, с които се разкрива смъртта на Исус (м.н.) и на останалите пророци, както и това как те са използвани в айятите от Корана.
Използваните в Корана думи, с които се изразява смъртта или убийството на пророците, както по-долу ще разгледаме подробно, са katele (убивам), mate (умирам), haleke (умирам), salebe (разпъвам) или още няколко други специфични думи. За Исус (м.н.) обаче в Корана е използван един много ясен израз: “не го убиха (ma katelehu) и не го разпнаха (ma salebuhu)”, с който се подчертава, че той не е убит по нито един от съществуващите начини. Исус (м.н.) само им е бил уподобен и се е възнесъл при Бог.
Сура Ал-Имран ни съобщава, че Бог ще прибере Исус (м.н.) и ще го въздигне при Него:
Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.” (Сура Ал-Имран, 55)
Думите, съдържащи смисъла на смърт, и думата “прибера”, която е употребена в сура Ал-Имран, се използват със следното значение:
Използваната в айята дума “прибера” в българския език носи различно значение от това някой да умре. Когато разгледаме внимателно айятите на арабски език, ясно се вижда, че Исус (м.н.) не е умрял. В 117ти айят на сура Маида смъртта е описана по следния начин:
Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел. (Сура Маида, 117)
Думата “прибера”, която е използвана в българския превод на Корана, съответства на арабската дума “teveffa” и тази дума не носи значението на смърт, а на “взимане на душата”. Пак от Корана разбираме, че прибирането на човешката душа не винаги означава смърт за този човек. Така например в един от айятите, където е използвана думата "teveffa", се споменава за прибирането на душата на човек в неговия сън, а не при смъртта му:
" Tой е, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през деня, после ви възкресява през него, докато се приключи определен срок..." (Сура Анам, 60)
Преведената в този айят като “прибира [душите]” дума и думата, използвана в 55ти айят от сура Ал-Имран, е една и съща, т.е. и в двата айята е употребена думата "teveffa". В долуцитирания айят същата дума е използвана по следния начин:
"Аллах прибира душите по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви в съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре, и връща другата до определен срок..."(Сура Зумар, 42)
Както става ясно от този айят, Бог прибира душата на този, който спи, но тъй като не му е отсъдено да умре, Той я връща до настъпването на определен срок. Един човек, който е в това състояние, не е възможно да е умрял. Неговата душа за кратко време се е отделила от тялото му и той е навлязъл в едно различно измерение. А когато се събуди, неговата душа отново ще бъде върната в тялото му.
Когато в Корана се описва въпрос, свързан със смъртта, обикновено се използва арабската дума “katele”, която има значението на “убивам”. В сура Гафир думата “katele” е използвана по този начин:
И рече Фараонът: “Оставете ме да убия Муса и нека зове своя Господ!.." (Сура Гафир, 26)
Арабското съответствие на използвания в айята израз “да убия Муса” е “aktul Musa”. Тази дума произхожда от глагола “katele”. В един друг айят пък същата дума е използвана по следния начин:
"... убиваха пророците несправедливо..." (Сура Бакара, 61)
Арабската форма на използваната в айята дума “убиваха” е “yaktulune” и тя отново произхожда от думата “katele”. И така, както ясно се вижда и от превода, тя има значението на “убивам”. Долу цитираните айяти, които съобщават за смъртта на пророците, ни помагат да видим различните начини на употреба на глагола “katele”:
"…Ще запишем какво казаха и как избиваха (katlehum) пророците без право…" (Сура Ал-Иран, 181)
"...И някои отрекохте, а други убивате..." (taktulune) (Сура Бакара, 87)
... Кажи: “А защо преди убивахте (taktulune) пророците на Аллах, ако сте вярващи?”... (Сура Бакара, 91)
"Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват (yaktulune) без право пророците, и убиват (yaktulune) хората..." (Сура Ал-Имран, 21)
"... Защо тогава ги убихте (kateltumuhum), ако говорите истината?” (Сура Ал-Имран, 183)
... Той рече: “Ще те убия!”... (Le aktulenneke) (Сура Маида, 27)
"Протегнеш ли към мен ръка да ме убиеш (taktuleni), аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия..." (aktuleke) (Сура Маида, 28)
“Убийте (uktulu) Юсуф или го захвърлете на някоя земя…” (Сура Юсуф, 9)
И жената на Фараона му рече: “Радост за окото на мен и на теб! Не го убивайте!... (la taktulu)" (Сура Касас, 9)
... “О, Муса, знатните се съветват за теб, да те убият (li yaktulu)"... (Сура Касас, 20)
И отговорът на народа му бе само да кажат: “Убийте (uktuluhu) го или го изгорете!”… (Сура Анкабут, 24)
Един друг глагол, който в Корана се използва в смисъла на убивам, е “haleke”. В айятите думата “haleke” се употребява със значението на “загивам, умирам”. В 34ти айят на сура Гафир, например, тя е използвана така:
...Когато умря (haleke), казахте: “Аллах не ще проводи след него пратеник.”... (Сура Гафир, 34)
Арабското значение на израза, който в айята е преведен на български като “когато умря”, е “iza heleke” и също носи смисъла на умирам.
Друга дума, която в Корана се използва за изразяване на смъртта на пророците, е “el mevte”. В айятите думата “мате” е употребена в смисъл на “умирам”. Сура Саба ни осведомява за смъртта на пророка Соломон (м.н.) по следния начин:
"И когато отсъдихме да (el mevte) умре [Сулайман], нищо не им посочи, че е мъртъв (mevtihi), освен една земна твар, която гризеше тоягата му..." (Сура Саба, 14)
Друга дума, но от същия произход, пък е използвана по отношение на Йоан Кръстител (м.н.):
"Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре (yemutu), и в Деня, когато ще бъде възкресен. "(Сура Мариам, 15)
Арабското значение на преведената в този айят дума “умре” е “Yemutu”. Същата дума е използвана и в айятите, отнасящи се до смъртта на Пророка Яков (м.н.). Например в сура Бакара е употребена по следния начин:
"Нима бяхте свидетели, когато смъртта (el mevte) се приближи до Якуб..." (Сура Бакара, 133)
Използваната в този айят дума "el mevte" идва от същия корен и носи значението на смърт. В един друг айят, отнасящ се до Пророка Мохамед (м.н.), пък глаголите “katele” и “mate” са използвани едновременно:
"Мухаммад е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял (mate) или бе убит (kutile), щяхте да се отвърнете?... (Сура Ал-Имран, 144)
Думата “mevt”, която произлиза от един и същи корен с “mate” (умирам), също така е употребена в различни айяти, описващи смъртта на пророците:
... Рече: “О, да бях умряла (mittu) преди това и да бях напълно забравена!” (Сура Мариам, 23)
"И за никой човек преди теб [о, Мухаммад] не отредихме да е безсмъртен (el hulde). Щом и ти ще умреш (mitte), нима те ще бъдат безсмъртни?" (Сура Анбиа, 34)
“и Който ще ме умъртви (yumituni), а после ще ме съживи...” (Пророка Ибрахим) (Сура Шуара, 81)
Думата “halid” е друга употребявана в айятите дума, която не изразява пряко нито умирам, нито убивам, а безсмъртие. Думата “halid” носи смисъла на нещо постоянно, продължително. В сура Анбиа думата “halid” е използвана по следния начин:
"И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни (halidiyne)." (Сура Анбиа, 8)
Една от думите, които се използват при описването на смъртта на пророците, е “salebe” (разпъвам). Значението на глагола “salebe” е “обесвам, разпъвам на кръст и екзекутирам”. Този глагол е използван в айятите по следния начин:
"... но не го убиха и не го разпнаха (ma salebu)..." (Сура Ниса, 157)
"...единият от вас ще дава на своя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат (usallibennekum) на кръст..."(Сура Юсуф, 41)
"...да бъдат убити или разпънати (yusallebu)..." (Сура Маида, 33)
"Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна (usallibennekum)." (Сура Араф, 124)
"... Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна (usallibennekum) по стволовете на палмите..."(Сура Та Ха, 71)
"...Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна (usallibennekum)." (Сура Шуара, 49)
Както се вижда и от айятите, относно прибирането на душата на Исус (м.н.) и смъртта на другите пророци са използвани доста различаващи се една от друга думи. С айятите от Корана Бог ни съобщава, че Исус (м.н.) не е убит, нито разпънат, че на хората е показано само негово подобие, че душата му е прибрана и Той го е въздигнал при Себе си. Докато за Исус е използван глаголът “teveffa”, който е със значението на “прибирам душата”, то за останалите пророци са използвани думи като “katele” и “mevt”, които обозначават обикновената смърт. Тази информация ни показва още веднъж колко необикновен е Исус (м.н.). Като заключение можем да кажем, че Бог, привеждайки Исус (м.н.) в състояние, близко до това, когато спи, го въздига при Себе си и това далеч не е познатата ни смърт, а само напускане на това измерение. (Бог знае най-добре)
