От всичко, което ви представихме досега, стана ясно, че Исус (м.н.) не е умрял, а се е възнесъл при Бог. Но в Корана има още един въпрос, на който ни се обръща внимание: Исус (м.н.) ще се върне отново на земята...
В Корана много ясно е обявено, че Исус (м.н.) ще дойде втори път на земята. В много от айятите има точни твърдения по този въпрос. Доказателствата, които Коранът ни представя, са следните:
Първият от айятите, които съдържат знамения относно второто пришествие на Исус (м.н.), е 55ти айят от Сура Ал-Имран:
Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.” (Сура Ал-Имран, 55)
Забележителното в този айят е изразът “до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха”. В Корана се споменава за съществуването на една група, която ще се покори на Исус (м.н.), и до Деня на възкресението Бог ще ги стори превъзхождащи онези, които не са повярвали. Добре, но кои са тези, които са се покорили? Апостолите, живели по времето на Исус (м.н.), или Християните, които живеят днес?
По времето на Исус (м.н.) хората, които го последвали, били много малко. След неговото напускане на земята в религията започнала една бърза дегенерация. Нещо повече, хората, които били известни като апостоли, били принудени да живеят под един жесток натиск. През следващите две хиляди години хората, които вярват в Исус (м.н.) (Християни), лишени от всякаква политическа сила, биват подложени на същия натиск. При това положение не бихме могли да твърдим, че живелите в миналото Християни са превъзхождали неверниците, както и че този айят се отнася за тях. Когато погледнем към живеещите днес Християни, пък виждаме, че същността на Християнството се е променила и се е формирала една вяра, различна от проповядваната от Исус (м.н.) божия религия. Те приели изкривено вярването, че Исус (м.н.) е Божий син, и започнали да изповядват триединството (Светата троица: Отец, Син и Светия дух). В такъв случай ние не можем да приемем, че значително отдалечилите се от истинската вяра съвременни Християни са тези, които са се покорили на Исус (м.н.), защото в много от айятите на Корана Бог ни съобщава, че хората, които вярват в “Светата троица”, са в заблуда.
Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог… (Сура Маида, 73)
При това положение изразът “до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха” съдържа едно ясно знамение. Това трябва да е една група, която ще се подчини на Исус (м.н.) и ще живее до Деня на възкресението. Без съмнение тази група ще се появи непосредствено с второто пришествие на Исус (м.н.). И тези, които ще му се подчинят, по време на повторното му идване на земята, до Деня на възкресението ще бъдат поставени над неверниците.
След свързаните с този въпрос айяти 156-158 от сура Ниса, които разгледахме, в 159ти айят Бог ни съобщава следното:
"Сред хората на Писанието няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт, а в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях." (Сура Ниса, 159)
Изключително забележителен е употребеният в горния айят израз “няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт”. Арабското съответствие на това изречение е "... ve in min ehlil kitabi illa leyüminenne bihi kable mevtihi". Някои от тълкувателите, смятайки, че местоимението “него” се отнася за Корана, а не за Исус (м.н.), правят интерпретации, според които хората на Писанието, преди да умрат, ще повярват в Корана. Но използваното в този айят местоимение “него” е същото като тези, използвани в предходните два айята, които безспорно се отнасят за Исус (м.н.):
157ми айят на сура Ниса:
И изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” – но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.
158ми айят на сура Ниса:
Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър.
Няма никакво доказателство за това, че местоимението “него”, използвано в айята, който следва непосредствено след тях, се отнася за нещо друго освен за Исус (м.н.).
159ти айят на сура Ниса:
Сред хората на Писанието няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт, а в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях.
От друга страна, доста забележителна е втората част на изречението от айята “в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях”. В Корана се съобщава, че в Деня на възкресението езикът, ръцете и краката (Сура Нур, 24; Сура Йа Син, 65), слухът, зрението и кожата им (Сура Фуссилат, 20-23) ще свидетелстват против тях. В нито един айят обаче не се споменава за това, че Коранът ще е свидетел. Ако приемем, въпреки че в първата част на изречението няма никакво доказателство, било то от граматична или от логическа гледна точка, че се отнася за Корана, то следователно твърдим, че и използваното във втората част на изречението местоимение “него” се отнася за Корана. За да твърдим това обаче, ни е необходим един ясен айят.
Когато погледнем към Корана, ще видим, че винаги преди и след айятите, в които е използвано същото местоимение (подобно на Сура Тарик, 13; Сура Такуир, 19; Сура Намл, 77 и Сура Шуара, 192-196), се споменава за Корана. Поради тази причина не остава никакво място за спор. След като нито преди, нито след, нито пък в самия айят се говори за Корана, то тогава би било грешно да твърдим, че този айят се отнася за Корана. В айята много явно се споменава, че хората ще повярват в Исус (м.н.) и той ще им бъде свидетел.
Второто нещо, което ще отбележим по отношение на значението на айята, е свързано с интерпретирането на израза “преди неговата смърт”. Някои хора смятат, че този израз означава, че хората на Писанието ще повярват преди своята смърт. Според тази интерпретация всеки човек от хората на Писанието преди своята собствена смърт непременно ще повярва в Исус (м.н.). Познатите от времето на Исус (м.н.) като Евреи хора на Писанието не само че не му повярвали, но и се опитали да го убият. От друга страна, би било неразумно да кажем, че Евреите и Християните, живели и умрели след Исус (м.н.), са повярвали в него – по начина, по който Коранът ни съобщава.
И в заключение, след като направихме тази съдържателна оценка на айята, можем да кажем, че смисълът му е следният: “Преди Исус (м.н.) да умре, всички хора на Писанието ще му повярват”.
Когато разгледаме айята с неговото истинско значение, се изправяме срещу едни доста очевидни факти.
Първо: очевидно е, че айятът се отнася за бъдещето, защото става въпрос за смъртта на Исус (м.н.). А както вече изяснихме, той не е умрял, а се е възнесъл при Бог. Исус (м.н.) ще дойде отново на земята и като всеки друг човек, след като живее известно време, ще умре. Второ: всички хора на Писанието ще повярват в Исус (м.н.). Това е събитие, което още не се е случило, но със сигурност ще се случи.
Именно поради тази причина с използваното местоимение и израза “преди неговата смърт” се има предвид Исус (м.н.). Хората на Писанието ще го видят, ще го опознаят, ще му се подчинят, докато е жив, и в отвъдния свят Исус (м.н.) ще свидетелства за тях. (Бог знае най-добре)
Един друг айят, свързан с повторното пристигане на Исус (м.н.) през последните времена, е 61ви айят на сура Зухруф. В тази сура от 57ми айят нататък се разказва за Исус:
И когато синът на Мариам бе даден за пример, ето твоят народ му се подигра!
И рекоха: “Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?” Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ. Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил. И ако пожелаехме, щяхме да сторим ангели вместо вас да останат на земята. (Сура Зухруф, 57-60)
В 61ви айят, който следва веднага след тези айяти, се споменава за това, че Исус (м.н.) е знамение за Съдния ден:
" Той е знак за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път." (Сура Зухруф,61)
Бихме могли да кажем, че този айят носи ясен знак за връщането на Исус (м.н.) на земята през последният период. Това е така, защото той е живял шест века преди низпославането на Корана. Следователно ние не можем да определим неговата първа поява като “знак за Часа”, т.е. като знамение за настъпването на Съдния ден.
Това, което този айят в действителност ни показва, е фактът, че Исус (м.н.) отново ще дойде на земята през последният период, т.е. в периода преди настъпването на Съдния ден, и това ще бъде знак за приближаването на Часа. (Бог знае най-добре)
Арабското съответствие на използвания в този айят израз “Той е знак за Часа” е "İnnehu le ilmun lissaati". Има хора, които интерпретират използваното в този израз местоимение “hu” като “Коран”. Но както бяхме споменали и по-горе, когато местоимението "hu" –"той (него)”, се използва, за да замести думата Коран, то задължително преди, след или в самия айят трябва да има и други изрази, които да се отнасят до Корана. С местоимението "hu" не може да се замества думата Коран, когато е използвано на места, третиращи други теми. Нещо повече, ако погледнем към айята, предхождащ разглеждания от нас айят, ще видим, че и там е използвано същото местоимение, с което много ясно се има предвид Исус (м.н.):
" Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил." (Сура Зухруф, 59)
Тези, които казват, че това местоимение се отнася за Корана, показват като доказателство израза “и не се съмнявайте в него, и Ме следвайте”, който е използван в следващия айят. Но айятите преди този израз се отнасят изцяло за Исус (м.н.), следователно по-логично е местоимението "hu" да е свързано с предходните айяти и да се отнася за Исус (м.н.).
Големите Ислямски учени, осланяйки се на айяти или достоверни хадиси, също твърдят, че с това местоимение се има предвид Исус (м.н.). В коментарите на Елмали Хамди Язър е дадено следното обяснение:
“Той със сигурност е знак за Часа, той е знамение, доказателство за това, че часът ще настъпи и мъртвите ще бъдат възкресени. Защото взимайки под внимание било то чудотворната поява, било то съживяването на мъртвите или известяването за възкресението, Исус (м.н.) е доказателство за това, че Денят на възкресението ще настъпи и както в хадисите се приема, той е знамение за Съдния ден.” (http://www.kuranikerim.com/telmalili/zuhruf.htm)
Други айяти, които ни съобщават за второто пришествие на Исус, са следните:
Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовестява за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”, рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става. И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието.” (Сура Ал-Имран, 45-48)
В айята се съобщава, че Бог ще научи Исус (м.н.) на Тората, на Евангелието и на “книгата”. Безспорно от изключително значение е да знаем коя е тази “книга”. Същият израз е употребен и в 110ти айят на сура Маида:
Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица с Моето позволение...” (Сура Маида, 110)
Когато разгледаме внимателно думата “книга”, ще видим, че тук се има предвид Коранът. Освен Тората и Евангелието на земята е известна още само една божия книга, а тя е Коранът. (Низпосланите на Дауд (м.н.) Псалми са включени в Стария Завет) В още един айят – 3ти айят от сура Ал-Имран, наред с Тората и Евангелието е използвана думата “книга”, с която се означава Коранът:
"Аллах! Няма друг Бог освен Него Вечноживия, Неизменния! Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието." (Сура Ал-Имран, 2-3)
Други айяти, в които думата “книга” сочи към Корана, са следните:
"И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаваща онова, което е у тях (Тората) а още отпреди бяха молили за помощ срещу неверниците, и щом при тях дойде онова, което [вече] знаеха, не повярваха в него. Проклятието на Аллах е над неверниците." (Сура Бакара, 89)
"Изпратихме ви пратеник измежду вас, да ви чете Нашите знамения и да ви пречиства, и да ви учи на Писанието и на мъдростта, и да ви учи на онова, което не сте знаели." (Сура Бакара, 151)
При това положение ние спокойно можем да смятаме, че третата “книга”, на която Исус (м.н.) ще бъде научен, е Коранът и че това ще бъде възможно единствено при неговото второ пришествие през последния период. Това е така, защото Исус (м.н.) е живял 600 години преди низпославането на Корана и не може и дума да става да е бил научен на него отпреди това. Следователно напълно логично е да смятаме, че Исус (м.н.) ще бъде научен на Корана при неговото второ пришествие. Когато погледнем към хадисите на Пророка Мохамед (м.н.), разбираме, че при завръщането на Исус (м.н.) на земята той ще властва не с Евангелието, а с Корана. А това напълно съответства на смисъла на айята. (Бог знае най-добре.)
Наред с всичко това айятът: “Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам...” (Сура Ал-Имран, 59) също може да ни показва, че Исус (м.н.) ще се върне на земята. Като цяло тълкувателите обръщат внимание на факта, че и двамата пророци са се родили без бащи. Така както Адам (м.н.) е бил сътворен от пръст единствено посредством изречената от Бог дума “Бъди!”, така и Исус (м.н.) е роден без баща само с думата “Бъди!”.
Но айятът може да съдържа и още един знак. Подобно на Адам (м.н.), който е бил спуснат на земята от рая, така през последният период може би и Исус (м.н.) ще бъде спуснат. (Бог знае най-добре.) Така както се вижда, отнасящите се до второто пришествие на Исус (м.н.) айяти от Корана са много ясни и ни карат да се замислим. За никой друг пророк, чието име е споменато в Корана, не са използвани думи, подобни на тези. Нещо повече, нито един пророк не е посочен като “знак за Часа” и нито едно от изложенията, използвани за другите пророци, не съдържа каквото и да било знамение за повторното им завръщане на земята. За Исус (м.н.) обаче са използвани всички изложения от този тип. Значението на това е много ясно.
Друг айят от Корана, който съобщава за смъртта на Исус (м.н.), е следният:
“И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” (Сура Мариам, 33)
Когато разгледаме този айят заедно с 55ти айят от сура Ал-Имран ще видим, че те сочат към един много важен факт. В айята от сура Ал-Имран се съобщава, че Исус (м.н.) се е възнесъл при Бог. В този айят не се съобщава нито за умиране, нито за убиване. Но в 33ти айят от сура Мариам се споменава за деня, когато Исус (м.н.) ще умре. Тази смърт от своя страна е възможна само след като Исус (м.н.) се появи за втори път на земята, поживее известно време и след това умре. (Бог знае най-добре.)
Друго доказателство за това, че Исус (м.н.) отново ще се върне на земята, е думата “kehlen” (възрастен), която е използвана в айятите 110 и 46 на съответно сурите Маида и Ал-Имран. В айятите е низпослано следното:
Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен (kehlen)!..." (Сура Маида, 110)
“И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее (kehlen), и ще бъде от праведниците.” (Сура Ал-Имран, 46)
В Корана това представяне е използвано единствено в горните два айята и единствено за Исус (м.н.). Значението на думата “kehlen”, която е употребена, за да ни представи Исус (м.н.) като възрастен, е “човек на възраст между тридесет и петдесет години, който е напуснал юношеската възраст и е навлязъл в периода на зрялост”. Ислямските учени интерпретират тази дума като “периодът след 35-годишна възраст”.
Според хадиса с разкази на İbni Abbas Исус (м.н.) се е възнесъл на небето още докато е бил млад, на около 30 години, и след като се върне на земята, ще живее още четиридесет години. Осланяйки се на този хадис, Ислямските учени твърдят, че Исус (м.н.) ще достигне своята старост след второто си пришествие на земята и затова тези айяти са доказателство за пришествието на Исус (м.н.). (Мухамед Халил Херрас, Фаслу’л-Макал фи Реф’л Иса Хайен и Нюзулихи и Kaтлихи’д-Деджал, Мектебетю’с Сюнне, Кайро, 1990, стр.20)
Когато разгледаме внимателно въпросните айяти, ще видим, че това тълкувание на Ислямските учени е много точно.
Когато погледнем към Корана, виждаме, че такова представяне е използвано само за Исус (м.н.). Всички пророци са разговаряли с хората и са ги призовавали към религията. Всеки един от тях е изпълнил този свой дълг на проповед в зряла възраст, но нито един от тези пророци в Корана не е представен по този начин. Това представяне е използвано единствено за да ни даде информация за Исус (м.н.) и да означи едно чудотворно събитие. Защото последователното използване на думите “в люлката” и “като възрастен” отправя вниманието ни към два големи чудотворни периода.
Фактът, че Исус (м.н.) говори, докато е още в люлката, е чудо. Това е нещо невиждано. Ето защо това чудотворно събитие бива многократно споменато в голяма част от айятите. Именно поради тази причина идващият веднага след тази дума израз “с хората да говориш и като възрастен” вероятно ни разкрива едно евентуално чудо. Ако изразът “като възрастен” сочеше към живота на Исус (м.н.), преди да се възнесе при Господа, то тогава събитието, при което Исус щеше да говори, нямаше да е чудо. Ако пък то от своя страна не бе чудо, то нямаше да бъде използвано като сходно по смисъл с едно такова чудотворно събитие като това Исус (м.н.) да говори още докато е в люлката или пък трябваше да бъде казано нещо като “откакто е в люлката, чак докато стане възрастен” и щеше да е описано как Исус (м.н.) е проповядвал, преди да се е възнесъл на небето. (Бог знае най-добре.) Но в Корана е обърнато внимание и на двете чудотворни събития. Едното от тях е да говори, докато е още в люлката, а второто – да говори като възрастен. Поради тази причина този израз, който сочи към един чудотворен период, ни показва, че Исус (м.н.) ще говори с хората като възрастен в периода, когато отново се върне на земята. (Бог знае най-добре)
Така например İmam Taber в своето произведение със заглавие “Taberi Tefsiri” обяснява използваните в съответните айяти изрази:
“Тези изрази (от сура Маида, 110) показват, че Исус (м.н.) ще слезе от небето, за да може да говори с хората, в период, когато ще достигне старост и ще завърши своя живот. Защото, когато бе въздигнат на небето, той бе още млад...
В този айят (сура Ал-Имран, 46) се съдържа доказателство, че Исус (м.н.) е жив. И искрените Мюсюлмани са на същото мнение, защото в айята се съобщава, че той ще говори с хората и когато стане възрастен. А той може да остарее единствено когато слезе от небето.” (“Taberi Tefsiri”, İmam Taberi, том 2, стр. 528; том 1, стр. 247)
Някои хора обаче тълкуват думата “възрастен”, като се отдалечават от истинското й значение и не я оценяват според общата логика на Корана. Те твърдят, че пророците са зрели и мъдри във всеки един етап от своя живот и поради тази причина този израз сочи целия им живот. Разбира се, че пророците са зрели хора, които Бог е дарил с мъдрост, но в сура Ахкаф Бог ни съобщава, че годините на зрялост са 40. В айята това е показано така:
И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му с усилие и го е родила с усилие. И бременността с него заедно с отбиването му е тридесет месеца. Когато достигне своята зрелост и достигне четиридесет години, той казва: “Господи мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който си дарил на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш! И дай ми праведно потомство! Аз се покайвам пред Теб и само на Теб се отдавам.” (Сура Ахкаф, 15)
Поради тази причина думата “kehlen” е носителка на знамение, което изниква чрез айятите от Корана и ни показва, че Исус (м.н.) ще се върне отново на земята. (Бог знае най-добре)
В Корана има и други примери за това, че Исус (м.н.) ще се отдалечи от земята в продължение на стотици години и после пак ще се върне.
Един от тези примери е даден в сура Бакара и се отнася за живота на човек, който бил “умъртвен за сто години”:
Или като онзи, който минал през едно селище, рухнало под своите покриви, и рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” И Аллах го умъртвил за сто години, после го възкресил. Рекъл: “Колко се забави?” Казал: “Забавих се ден или част от деня.” Рекъл: “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, рекъл: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила.” (Сура Бакара, 259)
В предходните страници на книгата бяхме споменали, че в айятите е съобщено, че душата на Исус (м.н.) е била прибрана. В айята, който цитирахме по-горе, обаче става въпрос за истинска смърт (mevt). Ето така Коранът ни съобщава истината, че ако Бог пожелае, Той може да съживи дори и човек, който е напълно мъртъв. В Корана като пример са дадени и други, подобни на този, случаи.
Друг сходен пример е даден в притчата за “хората от пещерата” в сура Кахф. От тази притча научаваме, че за да се предпазят от жестокостта на нерелигиозния владетел по онова време, група младежи се скрили в една пещера. От айятите разбираме още, че след като заспали, те били събудени години след това. Коранът ни съобщава това така:
"Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господи наш, дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!” И запечатахме ушите им в пещерата години наред." (Сура Кахф, 10-11)
И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас. И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого! (Сура Кахф, 18-19)
В Корана не е съобщено точно колко време младежите са прекарали в пещерата. За да разберем обаче, че престоят им там е бил доста продължителен, е използвано пояснението “години наред”. Нещо повече – времето, което хората предполагат, че е изминало, е един доста дълъг период от 309 години:
И прекарали в пещерата си триста години и още девет. Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е неведомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.” (Сура Кахф, 25-26)
Тук важното обаче не е това дали периодът от време е дълъг или не. Това, на което наблягаме, е, че след като Бог е отдалечил някои хора от известния нам земен живот, като ги приспива или им прибира душата, Той после отново ги съживява. Точно както се случва, когато се събудим от сън, така става и когато тези хора се съживят. Исус (м.н.) също е един от тях, когато настъпи моментът, той отново ще започне да живее на земята и след като осъществи своята задача, както в айята е съобщено: “Рече: “На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени.” (сура Араф, 25), и той като всеки друг човек ще умре на земята.
