Млaдeжитe От Пeщepaтa

Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения? (Сура Кахф: 9)

В 18-а сура от Корана на име "Aл-Kaхф", което означава "пещера", се разказва за една група младежи, които се подслонили в една пещера, за да се скрият от владетеля си, който отричал Бог и се отнасял с гнет и несправедливост към вярващите. Айятите, разказващи за събитието, са както следва:

Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения? Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господи наш, дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!” И запечатахме ушите им в пещерата години наред. После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали.

Разказваме ти Ние [о, Мухаммад] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и още повече ги напътихме. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”

[Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.”

Вътрешността на пещерата в Ефес, която се смята, че е била тази, в която са се подслонили вярващите младежи.

И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.

И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.

И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого! Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.”

Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господ най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”

Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!

И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”, [без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае.” И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път!”

И прекарали в пещерата си триста години и още девет. Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е неведомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.” (Сура Кахф: 9-26)

Според широко разпространеното вярване младежите от пещерата, които са възхвалени както в Ислямските, така и в Християнските източници, са били подложени на жестоката тирания на римския император Деций. Изправени пред гнета и несправедливостта на Деций, тези млади хора многократно предупреждавали своя народ да не се отказва от вярата си в Бог. Безразличието на народа към техните думи, нарастването на натиска от страна на императора и грозящата ги смъртна заплаха стават причина те да напуснат домовете си.

Както историческите документи потвърждават, по онова време множество императори до голяма степен прилагали една политика на терор, гнет и несправедливост върху вярващите, които поддържали ранното Християнство в неговата първична и същинска форма.

В писмото на римския управител Плиний (69-113 пр.Хр.), който бил в Северозападен Анадол, до император Траян пише за "последователи на Месията (Християни), които били наказвани, защото отказвали да се прекланят пред статуята на императора". Това писмо е едно от важните документи, разказващи за натиска, който бил оказван върху ранните Християни по онова време. Ето в такива условия тези младежи, които били накарани да приемат една нерелигиозна система и да се прекланят пред императора вместо на Бог, не приели това и казали:

...“Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?” (Сура Кахф: 14-15)

Като областта, в която младежите от пещерата са живели, се посочват няколко различни места. Най-приемливите от тях са Ефес или Тарсус.

Почти всички Християнски източници посочват Ефес като мястото на пещерата, където младите вярващи са се подслонили. Някои Мюсюлмански изследователи и тълкуватели на Корана се съгласяват с Християните по отношение на Ефес. Други пък обясняват с детайли, че Ефес не е мястото, и правят опити да докажат, че събитието се е случило в Тарсус. Тук ще разгледаме и двете изложени алтернативи. Всички тези изследователи и тълкуватели, включително и Християните, обаче са единодушни по отношение на това, че събитието се е случило по времето на римския император Деций (също така наричан Дециан) около 250 г.сл.Хр.

Деций, както и Нерон, са известни като римските императори, които са подлагали Християните на най-суровите мъчения. По време на краткото си царуване Деций издал закон, с който задължавал всички хора, намиращи се под властта му, да принасят жертви на римските богове. Всеки бил задължен да извършва жертвоприношения в името на тези божества, и дори нещо повече, те получавали удостоверения за извършването на това, които трябвало да показват на държавните служители. Тези, които не се подчинели, били екзекутирани. В Християнските източници е написано, че голяма част от Християните отказвали да извършват това идолопоклонническо деяние и бягали "от град на град" или се укривали в тайни скривалища. Младежите от пещерата са най-вероятно една група от тези ранни Християни.

Междувременно има един момент, който трябва да подчертаем тук: тази тема е разказвана от някои Мюсюлмански и Християнски историци и тълкуватели под формата на история и е превърната в легенда в резултат на добавянето на някои измислици и слухове. Това събитие обаче е една историческа действителност.

Младежите от пещерата в Ефес ли са били?

В пещерата в Ефес се вижда от външната страна.

По отношение на града, в който са живели, и пещерата, в която са се подслонили тези младежи, в различните източници са посочвани различни места. Основните причини за това са: желанието на хората да вярват, че едни толкова славни и храбри хора са живели в техния град, както и голямата прилика на пещерите в тези райони. Например в почти всяко едно от тези места съществува параклис, за който се твърди, че е построен над пещерите.

Както е известно, Ефес е смятан за свято място от Християните, защото в този град има една къща, за която се твърди, че е на Дева Мария и която по-късно е превърната в черква. Ето защо е твърде вероятно младежите от пещерата да са населявали едно от тези святи места. Нещо повече, някои Християнски източници изказват своята сигурност, че това е въпросното място.

Най-старият източник по темата е на сирийския свещеник Джеймс от Сарудж (роден през 452 г.сл.Хр.). В своята книга "Упадък и рухване на Римската империя" (The Decline and Fall of the Roman Empire) известният историк Гибон бе използвал множество цитати от труда на Джеймс. Според тази книга името на императора, който подложил на мъчение седемте млади Християни и ги принудил да потърсят убежище в пещерата, е било Деций. Деций властвал над Римската империя в периода между 249-251 г.сл.Хр. и неговото царуване е всеизвестно с мъченията, на които той подлагал последователите на Исус. Според Мюсюлманските тълкуватели областта, където събитието се е случило, е "Афесус" или "Афесос". Според Гибон обаче името на този град е Ефесус (Ефес). Разположен на западния бряг на Анатолия този град е бил един от най-големите пристанищни градове на Римската империя. Днес останките на града са известни като "Древния град Ефес".

Името на императора, който властвал през периода, когато младежите от пещерата се събудили от дългия си сън, е Тезусий, според Мюсюлманските изследователи, но според Гибон то е Теодосий II. Този император царувал в периода 408-450 г.сл.Хр., след като Римската империя приела Християнството.

По отношение на долуцитирания айят някои тълкуватели казват, че входът на пещерата е обърнат на север, така че слънчевата светлина да не може да навлезе навътре. По този начин човек, който минава покрай пещерата, не може да види какво има в нея. Айятът, съобщаващ за това, е следният:

В своята книга "Ефес" археологът д-р Муса Баран посочва Ефес като мястото, където тази група от млади вярващи е живяла, и пише така:

През 250 г.пр.Хр. седем младежи, живеещи в Ефес, избрали Християнството и се отрекли от идолопоклонничеството. Опитвайки се да намерят изход, тези младежи открили една пещера в източния склон на планината Пион. Римските войници видели това и иззидали стена на входа на пещерата.45

Днес е известно, че над тези древни останки и гробове са построени множество религиозни сгради. Разкопки, извършени от Австрийския археологически институт през 1926 г. разкриха, че останките, намерени на източния склон на планината Пион, принадлежат на сграда, построена от младежите от пещерата в средата на 5-и век сл.Хр. (по време на управлението на Теодосий II).46

Младежите от пещерата в Тарсус ли са били?

Втората област, представяна като мястото, където младежите от пещерата са живели, е Тарсус. В действителност там има една пещера, която силно наподобява описаната в Корана. Тя е разположена в планината, известна като Енджилус или Бенджилус, на североизток от Тарсус.

Множество Ислямски учени подкрепят идеята, че Тарсус е правилното място. Един от най-видните тълкуватели на Корана Ат-Taбарани в своята книга "Тарикх ал-Умам" (Tarikh al-Umam) определя името на планината, където е разположена пещерата, като "Бенджилус" и добавя, че тази планина е в Тарсус.47

Отново друг виден тълкувател на Корана Мухамед Емин твърди, че името на планината е "Пенджилус" и че тя се намира в Тарсус. Наименованието, което се произнася като "Пенджилус", понякога би могло да се произнесе като "Енджилус". Според него разликата между думите е породена от различното произношение на буквата "Б" или чрез загубата на една буква от първичната дума, което се нарича "историческо изтъркване на думата".48
Факхруддин Ар-Рази, който е друг изтъкнат Ислямски учен, в своята творба обяснява, че "въпреки че това място е наречено Ефесус (Ефес), първоначалната умисъл е тук да се каже Тарсус, защото Ефесус е просто едно друго наименование на Тарсус".49

Пещерата в Тарсус, която е смятана за мястото, посетено от младежите.

Също така в тълкуванията на Кади Ал-Бaидауи и Ан-Насафи, в тези на Ал-Джалалайн и Ат-Тибян, Елмалъ и O.Насухи Билмен и още множество други учени това място е определено като "Тарсус". Освен това всички тези тълкуватели обясняват изречението от 17-и айят от сура Кахф: "...слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво...", като казват, че входът на планинската пещера е обърнат на север.50

Мястото на пребиваване на младежите от пещерата е било предмет на интерес и по време на Османската империя, когато са били извършени и някои проучвания в тази насока. В османските архиви на премиера има една поредица от писма и обмяна на информация. Например в едно писмо, изпратено до висшия ковчежник на Османската империя от местната администрация на Тарсус, има една официална молба и прикачено съобщение, известяващо за тяхната нужда да заплатят на хората, които са участвали в почистването и поддържането на пещерата на Aсхаб-ъ Kaхф (младежите от пещерата). В отговор на това писмо се съобщава, че за да може тези пари да бъдат заплатени на работниците от държавната хазна, то трябва да се открие дали това наистина е било мястото, където са живели младежите от пещерата. Извършените с тази цел проучвания са били от голямо значение за определянето на истинското място на пещерата.

В отчет, подготвен след осъществяването на проучвания, предприети от Народното събрание, се казва така: "На север от Тарсус, провинция на Адана, в планината има пещера, която е на два часа път от Тарсус и чийто вход е обърнат на север, точно както е съобщено в Корана."51

Въпроси като кои са били младежите от пещерата, къде и кога са живели винаги са подтиквали заинтересованите лица да извършват проучвания в тази насока и са ставали предмет на множество тълкувания. Нито едно от тези тълкувания обаче не може да бъде прието като сигурно, ето защо въпроси като: в кой период тези млади вярващи са живели и къде е разположена споменатата в айятите планина остават без точен отговор.