“И изпратихме Нух при неговия народ и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.”(Сура Анкабут: 14)
Известният в почти всички култури потоп на Нух (Ной) (м.н.) е едно от най-често споменаваните събития в Корана. В множество айяти е разказано подробно за безразличието на народа на пророка Нух (м.н.) към неговите съвети и предупреждения, техните реакции и начина, по който е станал потопът.
Пророкът Нух (м.н.) бил изпратен при своя народ, който се бил отклонил от Божиите заповеди и Го съдружавали с други богове, за да ги призове към вярата в Бог и да ги накара да се откажат от своите извратени вярвания. Въпреки че той много пъти ги напътвал да следват Божията вяра и ги предупреждавал за Божия гняв, те го опровергали и продължили да съдружават. В сура Муаминун събитията, свързани с народа на Нух (м.н.), са разкрити така:
Когато изпратихме Нух при неговия народ, рече: “О, народе мой, на Аллах служете! Нямате друг бог освен Него. Нима не се боите от него?”
Знатните от неговия народ, които отричаха, казаха: “Този е само един човек като вас. Той иска да ви превъзхожда. А ако Аллах бе пожелал, той щеше да изпрати ангели. (Но да е човек) не сме чували такова нещо дори от древните ни предци. Той е само един луд. Изтърпете го известно време!”
Рече: “Господи мой, помогни ми, защото ме взеха за лъжец!” (Сура Муаминун: 23-26)
Както е разказано в айятите по-горе, знатните от народа на Нух (м.н.) се опитали да го очернят, като го обвинили в това, че се опитвал да постигне надмощие над тях и че преследвал личните си интереси, и го наричали “луд”. Те решили да го държат под око и да упражняват натиск върху него. В резултат на това Бог съобщил на Нух (м.н.), че неверниците и подтисниците ще бъдат удавени, а вярващите ще бъдат спасени.
Когато настъпило времето за изпълняване на наказанието, от земята рукнали води, които, като се съединили с проливните дъждове, прераснали в едно наводнение с огромни размери. Бог заповядва на Нух (м.н.) да “…натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше слово отпреди…”.(Сура Муаминун: 27) И така, с изключение на тези, които се качили в Ковчега на Нух (м.н.), целият народ, включително и “синът” на Нух (м.н.), който си мислел, че ще се спаси, като се качи на един близък хълм, били издавени. Когато след спирането на потопа водите се отдръпнали и, както е казано в айята, “след извършването на делото”, според това, което Коранът ни съобщава, ковчегът заседнал на високата планина ал-Джуди.
Извършените археологически, геоложки и исторически изследвания показват, че това събитие се е случило точно по начина, по който е разказано в Корана. Потопът е описан по същия начин и в различни плочи и исторически документи, принадлежащи на древни цивилизации, с известни разлики в имената на хората и местностите, за да могат съвременниците да научат как един отклонил се от правия път народ е бил наказан.
Потопът е описан в Стария и Новия завет, а също така се среща в подобна форма в шумерските и асиро-вавилонските записки, в гръцките легенди, в епоса на индийския Шатапата, Брахмана и Махабхарата, в някои британски легенди, в норвежката Една и латвийските легенди, а също и в някои китайски истории.
Съвпадение ли е фактът, че в страни, които са толкова отдалечени една от друга и от мястото на потопа не само географски, но и културно, са съхранени толкова подробни и съответстващи си сведения относно това историческо събитие?
Отговорът на въпроса е съвсем ясен: Фактът, че в записките на всички тези общности, които са имали толкова малка възможност да общуват помежду си, се разказва за едно и също събитие, е доказателство за това, че те са получили информация от един свещен източник. Явно потопът, който е един от най-големите случаи на погубване, е бил разказван на различните цивилизации от множеството изпратени им пророци, за да се поучат. Ето така сведенията за потопа са се разпространили сред различните култури.
Трябва да отбележим, че тези разкази, които срещаме в различните източници и култури, имат няколко версии, които отчасти не съответстват с оригинала. Най-вероятно тези различия се дължат на предумишлено подправяне на източниците и на погрешни интерпретации на събитието. Проведените научни проучвания показват, че от всички разкази за потопа, които по същество представляват различни версии на един и същ случай, най-близкият до наличните научни открития е разказът в Корана.
В много айяти от Корана се разказва за потопа. Цитираните по-долу айяти са подредени според реда на настъпване на събитията.
Изпратихме Нух при неговия народ и той каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен него! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.” (Сура Араф: 59)
Аз съм доверен пратеник за вас, затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. (Сура Шуара: 107-110)
Когато изпратихме Нух при неговия народ, рече: “О, народе мой, на Аллах служете! Нямате друг бог освен Него. Нима не се боите от Него?” (Сура Муаминун: 23)
Ние изпратихме Нух при неговия народ: “Предупреди народа си, докато не го е сполетяло болезнено мъчение!” (Сура Нух: 1)
И ще узнаете при кого ще дойде позорящо го мъчение, и ще го сполети постоянно мъчение.
(Сура Худ: 39)
За да не служите на друг освен на Аллах. Страхувам се за вас от мъчение в болезнения Ден.
(Сура Худ: 26)
Знатните от неговия народ казаха: “Виждаме, че си в явна заблуда.” (Сура Араф: 60)
Казаха: “О, Нух, ти спореше с нас и все повече ни оспорваш, донеси ни онова, с което ни заплашваш, ако говориш истината!” (Сура Худ: 32)
И правеше той Ковчега, и всякога, щом край него минаваха знатни от неговия народ, подиграваха го. Рече: “Щом се подигравате с нас, и ние ще ви се подиграваме, както и вие се подигравате.” (Сура Худ: 38)
Знатните от неговия народ, които отричаха, казаха: “Този е само един човек като вас. Той иска да ви превъзхожда. А ако Аллах бе пожелал, Той щеше да изпрати ангели.(Но да е човек) не сме чували такова нещо дори от древните ни предци. Той е само един луд. Изтърпете го известно време!” (Сура Муаминун: 24-25)
Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: “Той е луд!”, и бе прогонен с крясъци. (Сура Камар: 9)
Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: “Виждаме, че си само човек като нас, и виждаме, че те следват само най-презрените сред нас, с прибързано мнение. И не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци.” (Сура Худ: 27)
Казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?” Каза: “Но знам ли аз какво са вършили? Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате. Аз не ще прогонвам вярващите. Аз съм само явен предупредител.” (Сура Шуара: 111-115)
И бе разкрито на Нух: “Ще вярва измежду твоя народ само онзи, който вече е повярвал. Не се опечалявай заради онова, което са извършили! (Сура Худ: 3)
Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен! (Сура Шуара: 118)
Тогава призова той своя Господ: “Аз съм победен, помогни ми!” (Сура Камар: 10)
Рече: “Господи мой, зовях народа си нощем и денем, но зовът ми само увеличи тяхното бягство. (Сура Нух: 5-6)
Рече: “Господи мой, помогни ми, защото ме взеха за лъжец!” (Сура Муаминун: 26)
И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме! (Сура Саффат: 75)
И направи Ковчега пред нашите Очи и с нашето откровение, и не Ми говори за угнетителите! Те ще бъдат издавени. (Сура Худ: 37)
Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи. (Сура Араф: 64)
Сетне издавихме останалите. (Сура Шуара: 120)
И изпратихме Нух при неговия народ и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха. (Сура Анкабут: 14)
С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха. (Сура Араф: 72 )
В Корана разговорът между Нух (м.н.) и сина му в началото на потопа е разказан така: И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!” Рече(синът): “Ще се приютя на планина, която ще ме защити от водата.” Рече: “Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.” И ги разделиха вълните, и бе от удавените. (Сура Худ: 42-43)
И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег. (Сура Шуара: 119)
И спасихме него и обитателите на Ковчега, и го сторихме знамение за световете. (Сура Анкабут: 15)
И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. А него понесохме върху (Ковчега от) дъски и гвоздеи (Сура Камар: 11-13)
Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта, рекохме: “Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за които имаше слово отпреди, и всеки, който е вярвал.”А вярваха заедно с него само малцина. (Сура Худ, 40 )
И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!” (Сура Худ: 42 )
И му разкрихме: “Направи ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и кипне пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше слово отпреди! И не ми споменавай за угнетителите! Те ще бъдат издавени. (Сура Муаминун: 27)
И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” и “О, небе, престани!” И спадна водата. И се изпълни повелята. И (Ковчегът) заседна върху (планината) ал-Джуди. И бе речено: “Гибел за хората угнетители!” (Сура Худ: 44)
Когато водата преля, Ние ви пренесохме в плаващия Ковчег, за да го сторим поука за вас и да го запомнят помнещи уши. (Сура Хакка: 11-12)
Мир за Нух сред народите! Така награждаваме Ние благодетелните. Той беше един от Нашите вярващи раби. (Сура Саффат, 79-81)
Хората, които отричат действителността на потопа на Нух (м.н.), подкрепят своята позиция с твърдението, че е невъзможно настъпването на световен потоп. Това свое опровержение обаче те всъщност отправят като нападка срещу Корана. Според тях всички низпослани Книги, включително и Коранът, излиза, че защитават реалността на един световен потоп и по този начин грешат.
Това твърдение обаче не е в сила за единствената свещена книга, която Бог е низпослал и която не е променена, а именно Коранът. За разлика от разказите от Стария завет и различните други източници, в Корана потопът е представен от една съвсем друга гледна точка. В Тората, която обхваща първите пет книги от Стария завет, е написано, че потопът е бил глобален и е обхванал цялата земя. В Корана обаче не се дава такава информация, а напротив, от айятите, разказващи за събитието, се разбира, че потопът е бил регионален и е бил наказание само за народа на Нух (м.н.), а не за целия свят.
Ако сравним разказите за потопа в Корана и в Стария завет, веднага ще открием разликите между тях. В Стария завет, който в миналото е бил често допълван и променян, началото на потопа е описано по следния начин:
И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въобразяваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох. А Ной придоби Господното благоволение. (Битие, 6:5-8)
В Корана обаче се разказва за погубването само на народа на Нух (м.н.), а не на целия свят. Така както Худ (м.н.) е бил изпратен при адитите (Сура Худ: 50) и Салих (м.н.) – при самудяните (Сура Худ: 61), така и Нух (м.н.), като всички останали пратеници, е бил изпратен само при своя народ и потопът е погубил само тях.
И изпратихме Нух при неговия народ: “Аз съм за вас явен предупредител, за да не служите на друг освен на Аллах. Страхувам се за вас от мъчение в болезнения Ден.” (Сура Худ: 25-26)
Погубеният народ е народът на Нух (м.н.). Той не повярвал на предупрежденията му и се опълчил срещу Божиите заповеди. Айятите, свързани с това събитие, са толкова ясни, че не оставят място и за най-малък спор:
Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи. (Сура Ал-Араф: 64)
С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха. (Сура Ал-Араф: 72)
Освен това в Корана Бог казва, че нито един народ няма да бъде погубен, докато не му бъде изпратен пророк и те не отрекат думите му. Във връзка с това в сура Касас е казано следното:
Твоят господ не ще погуби селищата, докато не проводи в главното от тях Пратеник, да им чете нашите знамения. И погубваме селищата само когато обитателите им станат угнетители. (Сура Касас: 59)
Не е характерно за Бог да погубва народ, без да го е предупредил чрез свой пратеник. Нух (м.н.), бидейки Божий пратеник, е бил изпратен само при неговия народ. И именно поради тази причина Бог е погубил само неговия народ, а не непредупредените народи.
От изложенията в Корана става ясно, че потопът на Нух (м.н.) не е бил глобална, а само една регионална катастрофа. Направените археологически изследвания в района, където се предполага, че се е случил потопът, показват, че той не е бил глобално събитие, засегнало целия свят, а едно много обширно бедствие, което е засегнало само една част от Месопотамия. В следващите страници ще разгледаме тези археологически изследвания.
Тълкувателите на Библията смятат, че Нух (м.н.) е взел със себе си в Ковчега всички видове животни на света и така е спасил животинския род от изчезване. Според това вярване всички животински видове са били събрани и настанени в Ковчега.
Разбира се, тези, които защитават тезата, изпадат в затруднение в много отношения. Невъзможно е да се даде отговор на въпроси като как тези животни са били изхранвани, как са били настанени в Ковчега и как са били отделени едни от други? Освен това, би било интересно да се знае как животни от различни континенти, като бозайниците от северния и южния полюс, австралийското кенгуру или американския бизон, са били събрани на едно и също място. Как са били заловени хищниците, отровните змии и скорпиони и как са успели да ги запазят живи до края на потопа в Ковчега, извън тяхната природна среда.
Това са трудностите, с които се сблъскват тълкувателите на Библията. В Корана обаче не е спомената нито дума за това, че всички животни са били събрани в Ковчега. Както отбелязахме по-рано, потопът е обхванал само определена територия. Поради тази причина и животните, които са били спасени в Ковчега, са били само от района, в който е живеел народът на Нух (м.н.).
Очевидно е, че е невъзможно да бъдат събрани на едно място дори животните само от този район. Трудно е също така да се повярва и на това, че Нух (м.н.) и малцинството от вярващи (Сура Худ, 40 ), които са го последвали, са успели да съберат чифтове от стотиците животни. Невъзможно е да бъдат събрани дори само насекомите, а още по-невъзможно е пък да се разпознае и техният пол. Ето защо по-вероятно е животните в Ковчега да са били само домашни животни, които лесно могат да бъдат заловени и защитени. Най-вероятно пророкът Ной (м.н.) е събрал животни като крави, овце, коне, кокошки, петли и камили, защото това са основните животински видове, които биха били необходими за започването на нов живот в района, който е загубил голяма част от добитъка си поради потопа.
Тук човек трябва да разбере един важен момент, а именно, че Бог е заповядал на пророка Ной (м.н.) да събере животните не за да се продължи техният род, а по-скоро за да бъдат от полза на хората в новия живот, който те ще започнат след потопа. Тъй като потопът е бил регионален, то не може да става и дума за унищожаване на целия животински род. Най-вероятно с течение на времето животни от други райони са се преселили в засегнатия от потопа район и са възвърнали предишния живот там. Това, което е било от значение, е възвръщането на живота непосредствено след потопа и именно поради тази причина събраните животни най-вероятно са спасени основно с тази цел.
Друг спорен въпрос, свързан с потопа, е дали водното равнище е било толкова високо, че да покрие планините, или не. Както е известно, в Корана е съобщено, че след потопа Ковчегът е заседнал на “ал-Джуди”. В повечето случаи “Джуди” се използва като наименование на определена планина, на арабски обаче думата всъщност означава “възвишение, хълм”. Ето защо не трябва да се изключва възможността в Корана “Джуди” да е използвано като възвишено място, на което е заседнал Ковчегът. Също така от това значение на думата “джуди” може да се направи изводът, че водата е достигнала до определена височина, но не е успяла да залее най-високите планини. Следователно, за разлика от разказаното в Стария Завет, потопът не е залял цялата земна повърхност, в това число и всички планини, а е засегнал само една определена територия.
Като място на потопа се посочва областта Месопотамия. Там са възникнали най-древните и най-развити цивилизации в историята. Освен това поради разположението на Месопотамия между реките Тигър и Ефрат в този регион опасността от наводнения е голяма. Най-вероятно една от причините за увеличаване на силата на потопа е и прииждането на тези две реки, което довело до наводняване на околността.
Илюстрация изобразяваща потопът на Нух (Ной).
Втората причина за приемането на тази област за район на потопа е историческа. В летописите на повечето цивилизации, живели по онова време в този район, са намерени сведения за настъпил по същото време потоп. Тези цивилизации, които станали свидетели на погубването на народа на Нух (м.н.), може би са сметнали за необходимо да документират как това бедствие се е случило и до какво е довело то. Известно е, че повечето легенди за потопа са произлезли от Месопотамия. За нас по-важни обаче са археологическите открития. Те показват, че наистина в този регион някога е имало голямо наводнение. Както ще разгледаме подробно в следващите страници, това наводнение е станало причина за настъпването на един временен застой в развитието на цивилизацията. При направените разкопки са намерени ясни следи от едно такова огромно бедствие.
Направените разкопки в Месопотамия показват, че този район в миналото множество пъти е бил наводняван поради честото прииждане на реките Тигър и Ефрат. Така например някъде около 2000 година пр.н.е., по времето на Ибби-син, който бил владетел на една голяма нация на име Ур, разположена на юг от Месопотамия, за една от годините се споменавало като за “годината след потопа, който унищожил границите между земята и небето”.1 Около 1700 година пр.н.е., по времето на вавилонските Хаммураби, отново една от годините била отбелязана като “годината на унищожаването на град Ешнунна от едно бедствие”.
През 10-и век пр.н.е., по времето на владетеля Набу-мукин-апал, Вавилон бил наводнен.2 През 7-и, 8-и, 10-и, 11-и и 12-и век сл.Хр. в този регион са се случили няколко големи наводнения. Тези природни бедствия се преповтарят също така и през 20-и век в годините 1925,1930 и 1954.3 Изводът, който можем да направим, е, че за този район винаги съществува опасността от водно бедствие и както е отбелязано в Корана, твърде вероятно е един масивен потоп да е погубил цял народ.
РЕГИОНЪТ НА ПОТОПА
Според археологическите находки потопът на Нух (м.н.) е обхванал Месопотамия. Географската структура на равнината се различава от сегашната. На графиката (отгоре) днешната граница на равнината е отбелязана с червена прекъсната линия. Широката област зад линията по онова време все още е била част от морето.
Неслучайно в днешни дни откриваме следи от голяма част от погубените народи, за които се разказва в Корана. Археологическите разкопки ни показват, че колкото по-внезапно е изчезването на даден народ, толкова по-голяма е възможността да намерим останки от него.
При внезапно погубване на един народ – в резултат на природно бедствие, ненадейна миграция или война – останките от тази цивилизация често се запазват по-добре. Къщите, в които са живеели хората, и предметите, които са използвали в своето ежедневие, за много кратък период от време биват затрупани под земята. Така тези предмети остават дълго време недокоснати от човешка ръка и когато бъдат намерени, дават една много важна информация за миналото.
Ето по този начин са разкрити и голям брой доказателства за потопа на Нух (м.н.). Смятаният за настъпил около 3000 година пр.н.е. потоп довежда до края на цяла една цивилизация за миг и след това допринася за възникването на една съвсем нова цивилизация. Ето така ясното доказателство за потопа се е съхранило в продължение на хиляди години, така че да можем да си вземем поука от него.
В Месопотамия са извършени множество разкопки с цел изучаване на погълнатите от наводнението равнини. В четири града са открити следи от голямо наводнение. Това са четирите големи центъра на Месопотамия: Ур, Ерех, Киш и Шурупак.
Извършените в тези градове разкопки показват, че тук около 3000 година пр.н.е. е станал потоп. Нека първо да разгледаме разкопките в Ур.
Най-древните останки на цивилизация, открити в град Ур, който днес носи името Тел-ал Муккайар, датират от 7000 година пр.н.е. Градът Ур, който е едно от местата, където хората са създали за първи път цивилизация, се е превърнал в населен район, през който са преминали множество култури.
Направените разкопки в Ур показват, че цивилизацията там е била прекъсната след огромен потоп и по-късно са възникнали нови цивилизации. Първите разкопки са извършени от Р.Х. Хоу от Британския музей. Той бива последван от Леонард Уоули, който става ръководител на разкопките, организирани съвместно от Британския музей и университета в Пенсилвания. Ръководените от Уоули археологични изследвания, които предизвикват световен интерес, продължават от 1922 до 1934 г.
Сър Уоули извършва своите разкопки във вътрешността на пустинята, между Багдад и Персийския залив. Първите основатели на град Ур са дошли от Северна Месопотамия и са се наричали “Убаидиан”. За да се намери по-конкретна информация за този народ, са започнати детайлни разкопки. В списание “Ридърс дайджест” (“Reader’s Digest”) разкопките на Уоули са описани така:
По време на разкопките след достигане на известна дълбочина археолозите се натъкнали на една много ценна находка, а именно царското гробище на град Ур. Тук, където са погребани шумерските царе и благородници, археолозите откриват множество величествени творби на изкуството. Шлемове, мечове, музикални инструменти, предмети от злато и скъпоценни камъни. Съществуват и още по-важни неща от тези; такива са изработените от глина плочици, върху които с голямо майсторство и висока технология са пресовани исторически записки. Изследователите открили писания, които носели същите имена като тези от царските списъци в Ур. В тях дори е видяно и името на този, който е основал първата царска династия в Ур. Уоули достигнал до извода, че това гробище е направено преди първата династия на Ур. И така прави заключението, че преди първата династия е съществувала една изключително развита цивилизации.
След задълбоченото изследване на находките Уоули решава да копае още по-надолу към основите на гробниците. Работниците разкопали около един метър навътре в превърналите се в кал тухли и там намерили глинени съдове. “И след това всичко изведнъж свърши” – пише Уоули. “Вече нямаше нито чинии, нито гърнета, нито пък пепел, имаше само донесената от водата прясна кал.”
Уоули продължил разкопките след преминаването на два и половинметровия глинозем, разкопали в дълбочина и после изведнъж работниците се натъкнали на оръдия от шмиргелов камък и парчета от глинени съдове, изработени от хората от така наречената от историците Каменна ера. След като хубаво почистили горния кален слой, отдолу се появила една друга цивилизация. Това показва, че в областта се е случило огромно наводнение. Освен това микроскопният анализ показва, че дебелият глинен слой е бил довлечен дотук от толкова мощно наводнение, че то е довело до унищожаването на целия шумерски народ. Ето така епосът за Гилгамеш и историята на Нух (м.н.) се обединяват в този, изкопан в пустинята на Месопотамия, кладенец. 4
Макс Малоуан предава мислите на ръководещия разкопките Уоули така:
Уоули смята, че в един и същи период от време една толкова голяма наносна маса може да се образува само в резултат на много голямо наводнение; и добавя, че наносният слой, който отделя шумерския град Ур от града Ал-Убаид, чиито жители са използвали цветни глинени съдове, е остатъкът от легендарния потоп. 5
Тези данни показват, че градът Ур е едно от местата, засегнати от потопа. Немският археолог Вернер Келер изразява значението на разкопките по следния начин: “Откриването на останки от град под глинения слой при извършените в Месопотамия археологически разкопки е доказателство, че тук е станал потоп.“ 6
Един друг град от Месопотамия, който също носи следи от потопа, е “Киш на шумерите”, който сега се нарича Талл Ал-Ухаймер. Според древните шумерски източници този град е бил “столицата на първата династия след потопа”.7
В град Шурупак в Южна Месопотамия, днешен Талл Фарах, също са открити следи от потопа. През 1920-1930 година в този град са извършени археологически проучвания под ръководството на Ерик Шмид от университета в Пенсилвания. При тези разкопки в различните слоеве на почвата лесно можело да се проследят възникването и развитието на една цивилизация, която е съществувала 3000-2000 год. пр.н.е. От записките, начертани с гвоздей, става ясно, че в този район около 3000 година пр.н.е. е живял един доста развит, от културна гледна точка, народ.8
Разкопките, направени под ръководството на сър Леонард Уоули в равнината Месопотамия показват, че в дълбочините на земята се намира тинест и глинест слой с диаметър два и половина метра. В целия свят такъв слой е намерен само под равнината Месопотамия и най-вероятно е образуван чрез наводнение. Това показва, че потопът е станал само в равнината Месопотамия.
Най-важното тук обаче е, че и в този град около 3000-2900 година пр.н.е. е станал потоп. Малоуан, който разказва за изследванията на Шмид, пише:
“На 4-5 метра дълбочина Шмид се натъкна на един пласт от жълта пръст, състояща се от глина и пясък (породени от потопа). Този слой, в сравнение с профила на гробната могила, е по-близко до земното равнище и може да бъде наблюдаван из цялата гробна могила...” Шмид определя този, състоящ се от глина и пясък, слой, който се е запазил от времето на Древното царство на Джемдет Наср, като “речен пясък” и го свързва с потопа на Нух (м.н.). 9
С една дума, извършените в Шурупак разкопки показват, че около 3000-2900 година пр.н.е. там също е станал потоп и най-вероятно град Шурупак е бил засегнат от потопа също толкова силно, колкото и останалите градове.10
Последното селище, за което има доказателства, че е било засегнато от потопа, е градът Ерех, на юг от Шурупак, или днешен Тал Ал-Уарка. В този град, така както и в останалите, е открит слой, възникнал в резултат на наводнение. Този слой датира от 3000-2900 години пр.н.е. и е същият като тези в споменатите по-горе градове.11
Известно е, че Тигър и Ефрат пресичат Месопотамия от край до край. Изглежда, че тези две реки и множество други, големи и малки, водни източници по време на това събитие са придошли и обединявайки се с дъждовната вода, причиняват едно огромно наводнение. В Корана събитието е описано така:
И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. (Сура Камар, 11-12)
Когато водата преля, Ние ви пренесохме в плаващия ковчег. (Сура Хакка, 11)
Ако разгледаме поотделно факторите, които служат като причина за потопа, ще видим, че те са съвсем естествени събития. Но фактът, че всички те са се случили по едно и също време и че Нух (м.н.) е предупредил народа си за това бедствие, формира чудотворната страна на събитието.
Сведенията, намерени благодарение на извършените проучвания, показват, че потопът се е разпрострял на около 160 км (ширина) от север на юг и 600 км (дължина) от изток на запад. Това означава, че потопът е обхванал всички части на Месопотамия. Ако разгледаме разположението на градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш, които носят следи от потопа, ще видим, че те са разположени на една линия. Следователно потопът би трябвало да е засегнал тези 4 града и техните околности. Освен това не трябва да се забравя, че през 3000 година пр.н.е. географската структура на Месопотамия е била по-различна от днес съществуващата. По онова време коритото на река Ефрат е лежало по на изток в сравнение с днес; това течение на реката съвпада с линията, по която са подредени градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш. Както се разбира от споменатото в Корана: “разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода”, изглежда, че Ефрат е преляла извън коритото си и е заляла тези четири града.
Наводнението, за което е съобщено на почти всички народи от проповядващите Божията религия пророци, с течение на времето, в резултат на разнообразни добавки и изопачения, се превръща в легенда за тях.
Бог е съобщил на хората за потопа на Нух (Ной) чрез пророците и книгите, които е изпратил на различните общества, така че да им послужи за пример и поука. Но всеки път текстовете биват променяни от оригиналните и описанията на потопа биват разкрасявани с мистични и митологични елементи. Коранът е единственият запазил се източник, който е в пълно съгласие с откритията от емпиричните проучвания. Това е така, защото Бог е предпазил Корана дори от най-малката промяна и не е позволил да бъде подправен. От следното откровение в Корана: “Наистина Ние низпослахме Напомнянето (Корана) и Ние непременно ще го пазим.” (Сура Хиджр: 9) ние разбираме, че Коранът се намира под специалната закрила на Бог.
В последната част на тази глава, третираща потопа, ние ще видим как събитието бива представено - макар и малко изопачено - в различните култури, както и в Стария и Новия завет.
Както е известно, Тората (Петокнижието) – свещената книга, която била низпослана на Муса (Моисей) – с течение на времето губи своята автентичност, части от нея били променени от знатните от Еврейския народ. С откровенията на останалите пророци, изпратени на синовете на Исраил в периодите след Муса, се случило същото и те били променени. Това, т.е. загубата на автентичността му, ни кара да гледаме на “Промененото Петокнижие” не като на свещена, а като на историческа книга. Всъщност, това естество на Промененото Петокнижие и противоречията, които съдържа, се виждат ясно в историята за Нух (Ной), въпреки че някои части съответстват на описанието в Корана.
Според Стария завет Бог съобщава на Нух, че всичко освен вярващите ще бъде унищожено, защото цялата земя се била изпълнила с поквара. Поради тази причина Той му заповядва да построи Ковчега и подробно му описал как да направи това. Той също така му казал да вземе със себе си своето семейство, тримата си сина, жените на синовете му, по чифт от всички живи същества и малко провизии.
Седем дена по-късно, когато настъпва времето за потопа, всички подземни ресурси излизат на повърхността, небето се разтваря и едно огромно наводнение залива всичко. Това продължило четиридесет дена и нощи. Ковчегът плувал по водите, които покривали всички планини и високи хълмове. Ето така били спасени тези, които били на борда заедно с Нух, а останалите били понесени от водите на потопа и се издавили. След продължилия 40 дена и 40 нощи потоп дъждът спрял и 150 дена по-късно водите започнали да се оттеглят.
След това, на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседнал върху планината Арарат. Нух изпратил гълъб, който да провери дали водите напълно са се оттеглили или не, и когато накрая гълъбът не се върнал, той разбрал, че водата напълно е пресъхнала. Бог им казал да излязат от ковчега и да се разпръснат по земята.
Някои части от Стария завет, описващи потопа на Нух, са както следва:
И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. Направи си ковчег от гоферово дърво...Ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре. Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе. И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всичките земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе....И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори. (Битие, 6: 13-22)
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. (Битие, 8: 4)
Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им; също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя. (Битие, 7:2-3)
Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. (Битие, 9:11)
Според Стария завет в съгласие с присъдата, че "всичко що е на земята ще умре" от потоп, който ще залее целия свят, всички хора ще бъдат наказани и единствените, които ще се спасят, са тези, които ще се качат в Ковчега заедно с Нух.
Новият завет, който имаме днес, също не е Божия книга в истинския смисъл на думата. Състоящ се от думите и действията на Исус, Новият завет започва с четирите "Евангелия", написани близо век след Исус от хора, които никога не са го виждали или придружавали; на име Матей, Марко, Лука и Йоан. Съществуват очевидни противоречия между тези четири Евангелия. Особено Евангелието на Йоан се различава сравнително от останалите три (Синоптични Евангелия), които са до известна степен, но не напълно, в съгласие едно с друго. Останалите книги на Новия завет включват писмата, написани от апостолите и Савел от Тарсус (по-късно наречен Св. Павел), разкриващи деянията на апостолите след Исус.
Следователно Новият завет днес не са Божии слова, а по-скоро полуисторическа книга. В Новия завет потопът на Ной е описан накратко, както следва: Нух бил изпратен като пророк на един непокорен народ, който се бил отклонил от правия път, но те не го последвали и продължили своята поквара. Вследствие на това Бог наказал неверниците с потоп и спасил Нух и вярващите, като ги накарал да влязат в Ковчега. Някои глави от Новия завет, свързани с този въпрос, са следните:
И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. (Матей, 24: 37-39)
И ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят. (2 Петрово, 2: 5)
И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички. (Лука, 17: 26-27)
Които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода.(1 Петрово, 3: 20)
Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата, но пак посредством тях тогавашния свят, потопен от водата загина. (2 Петрово, 3: 5-6)
Шумер: Бог на име Енлил казал на хората, че другите богове възнамеряват да унищожат човечеството, но той самият искал да ги спаси. Героят в историята е Зиусудра, всеотдайният цар на града Сиппур. Богът Енлил казал на Зиусудра какво да направи, за да се спаси от потопа. Текстът, свързан с изготвянето на кораба, липсва, но фактът, че една такава част някога е съществувала, се разбира от частите, в които е съобщено как Зиусудра бил спасен. Осланяйки се на вавилонската версия на потопа, човек може да направи заключение, че в цялостната шумерска версия на събитието би трябвало да са съществували много повече изчерпателни детайли относно причините за потопа и начина на изготвяне на кораба.
Вавилон: Ут-Напищи е вавилонското съответствие на шумерския герой на потопа - Зиусудра. Друга важна личност е Гилгамеш. Според легендата Гилгамеш решава да потърси и открие своите прадеди, за да се сдобие с тайната за безсмъртието. Той бива предупреден за опасностите и трудностите на едно такова пътуване. Било му казано, че се предполага, че по време на пътешествието ще трябва да премине през "планините Машу и водите на смъртта"; и че дотогава едно такова пътуване е било извършено единствено от бога на слънцето Шамаш. Въпреки всичко Гилгамеш излиза храбро срещу всички опасности на похода и най-накрая успява да достигне до Ут-Напищи.
Текстът, където се разказва за срещата на Гилгамеш и Ут-Напищи, е прекъснат; а там, откъдето той отново става четлив, Ут-Напищи казва на Гилгамеш, че "боговете пазят тайната за живота и смъртта за себе си" (че те не я предоставят на хората). Във връзка с това Гилгамеш пита Ут-Напищи той как се е сдобил с безсмъртието; и в отговор на този въпрос Ут-Напищи му разказал историята за потопа. Самият потоп също е разказан в известните "дванадесет плочи" на епоса за Гилгамеш.
Ут-Напищи започнал с думите, че в историята, която ще разкаже на Гилгамеш, има "нещо тайнствено, тайната на боговете". Той казал, че бил от града Шурупак, най-стария сред градовете по земите на Аккад. Според неговия разказ богът "Ea" го призовал от стените на една бамбукова колиба и му съобщил, че боговете били решили да унищожат всичко живо посредством потоп; но причината за тяхното решение не била съобщена във вавилонския разказ за потопа, така както я нямало и в този на шумерите. Ут-Напищи казал, че Еа го накарал да изготви кораб, в който да вземе със себе си "семената на всичко живо". Той му съобщил за размерите и формата на кораба; според него ширината, дължината и височината на кораба са били равни. В продължение на шест дена и нощи бурята преобърнала всичко наопаки. На седмия ден тя стихнала. Ут-Напищи видял, че отвън всичко се било "превърнало в леплива кал". Корабът заседнал на планината Низар.
Според шумерските и вавилонските регистри Ксисутрос, или Касисадра, е бил спасен от потопа чрез кораб с дължина 925 метра, заедно с неговото семейство, приятели и някои видове животни. Разказва се, че "водите достигнали до небето, океаните залели бреговете и реките придошли от своите корита". След това корабът се спрял на планината Коридан.
Според асиро-вавилонските регистри Убар-Tуту, или Касисадра, бил спасен заедно със своето семейство, слуги, стада и диви животни на кораб с 600 лакътя дължина и 60 лакътя височина и ширина. Потопът продължил 6 дена и 6 нощи. Когато корабът достигнал до планината Низар, гълъбът, който бил пуснат на свобода, се върнал, гарванът обаче не се върнал.
Според някои шумерски, асирийски и вавилонски регистри Ут-Напищи заедно със семейството си се спасил от потопа, който продължил 6 дена и 6 нощи. В тях се казва: "На седмия ден Ут-Напищи погледнал навън. Всичко било спокойно. Човекът отново се бе превърнал в кал". Когато корабът заседнал на планината Низар, Ут-Напищи изпратил навън един гълъб, един гарван и едно врабче. Докато гарванът останал, за да яде труповете, останалите две птици не се върнали.
Индия: В индийските епоси Шатапатха-брахмана и Махабхарата човек на име Ману бил спасен от потопа заедно с Ришиз. Според легендата една риба, която Ману уловил и чийто живот пощадил, изведнъж нараснала и му казала да построи кораб и да го завърже за нейните рога. Тази риба била приета като проявление на бога Вишну. Рибата пренасяла кораба сред гигантските вълни и го докарала на север до планината Химават.
Шотландия: Според една шотландска легенда (келтската част на Великобритания) Дуинлин и Дуифач избягали от голямото бедствие с кораб. Когато ужасният потоп, станал в резултат на разпукването на Линлийон, който бил наричан "Езерото на вълните", намалял, Дуинлин и Дуифач заселили отново Великобритания.
Скандинавия: Скандинавските легенди Едда разказват за Бергалмир и неговата съпруга, които избягали от потопа посредством един голям кораб.
Литва: В една литовска легенда се разказва как няколко чифта хора и животни били спасени, подслонявайки се в една черупка на върха на една висока планина. Когато ветровете и наводненията, които продължавали дванадесет дена и дванадесет нощи, достигнали до високата планина, точно преди да погълнат тези върху нея, Създателят им хвърлил една гигантска орехова черупка. Тези, които били на планината, били спасени от потопа, плавайки в тази черупка.
Китай: Китайските източници ни казват, че мъж на име Уао с още седем други човека или Фа Ли със своята съпруга и деца били спасени от наводнението и земетресенията на един кораб. Разказва се как "цялата земя била в развалини. Водите започнали да избликват и покрили всичко". Накрая водите намалели.
Потопът на Нух в гръцката митология: Богът Зевс решил да унищожи хората, които с всеки изминат ден започнали да извършват все повече злодеяния, посредством потоп. Единствено Девкалион и неговата съпруга Пирра били спасени от потопа, защото бащата на Девкалион – Прометей, преди това посъветвал сина си да направи един кораб. На 9-ия ден след качването си на кораба двойката стъпила на хълма Парнас.
Всички тези легенди сочат една конкретна историческа реалност. В историята всяко едно общество било получило посланието, всеки е получил Божието откровение и по този начин множеството народи са научили за Потопа. За нещастие с отклоняването на хората от същността на Божието откровение разказът за Потопа претърпява множество изменения и се е превърнал в митове и легенди.
Единственият източник, където можем да открием истинската история за Нух и хората, които го отрекли, е Коранът, който е единственият запазил се непроменен източник на Божието откровение.
Коранът ни предоставя не само достоверна информация за потопа на Нух, но и за други исторически събития и народи. В следващите глави ще разгледаме тези действителни истории.
