Преход от Нерелигиозното Общество Към Идващия от Корана Морал

Докато продължава животът на всеки човек (както бяхме споменали в предните глави), той има възможността да се освободи от внушенията и да се обърне към вярата. Според правилото, което Аллах е поставил, никой няма да напусне този свят, преди да бъде призован към праведното от “предупредител”. Всеки, който ще бъде подведен под отговорност, ще бъде призован към исляма и ще направи своя избор по собствена воля. В един от айятите си Аллах съобщава, че всяко общество ще бъде предупредено:

Който се е напътил, за себе си се напътва, а който се е заблудил, в свой ущърб се заблуждава. Никой съгрешил не ще носи греха на друг. И не наказвахме, докато не проводехме пратеник. (Сура Исра, 15)

Хората, към които е отправена тази покана, реагират по различен начин. Тези реакции са описани подробно в Корана. Най-добрата реакция от своя страна можем да изразим с твърдението, което би направил един истински вярващ: “Чух и се покорих”.

Ако вярващите бъдат призовани към Аллах и Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, те изричат само: “Чухме и се покорихме!” Тези са сполучилите. (Сура Нур, 51)

Но може не на всеки реакцията да бъде толкова добра. В Корана се споменава за такива, които, когато бъдат призовани към религията, самонадеяно се бунтуват, и дори за такива, които изпитват враждебност:

Горко на всеки лъжец, грешник! Чува той знаменията на Аллах да му се четат, после надменно упорства, сякаш че не ги е чул. Възвести го за болезнено мъчение! И щом узнае нещо от Нашите знамения, той им се подиграва. За тези ще има унизително мъчение. (Сура Джасиа, 7-9)

Поведението на други пък е по-неопределено. Съвестта му показва правилното, но вътре в него един друг глас постоянно му внушава да не се отказва от нерелигиозното общество и като използва някои защитни механизми, се опитва да наложи тези внушения като основателни. Пробва разнообразни пътища, за да избяга от истината. Тъй като не може да се примири, казвайки: “те ми казват правилното, но аз не го изпълнявам поради безхарактерността ми или поради гордостта ми”, той започва да търси недостатъци в религията, която му разясняват, или във вярващите, които му я разясняват.

Когато един такъв човек се срещне с истински вярващ, който се е посветил на Корана, той се обръща към него с натрупалите се в съзнанието му предразсъдъци и подозрения. Когато види, че не прилича на модела за религиозен човек, който от години носи в съзнанието си, който е виждал от семейството си, от хората около него, то той го смята за човек, който “тълкува религията” по свой собствен начин и я използва за собствени облаги.

Интересното е, че този вид обвинения през цялата човешка история, във всяко невежо общество изглеждат по един и същи начин. Те са дотолкова еднакви, че връщайки се дълги години назад във времето, ще видим, че е имало народи, които са обвинявали дори Божиите пророци по такъв начин:

Знатните от неговия народ, които отричаха, казаха: “Този е само един човек като вас. Той иска да ви превъзхожда. А ако Аллах бе пожелал, Той щеше да изпрати ангели. [Но да е човек] не сме чували такова нещо дори от древните ни предци. (Сура Муаминун, 24)

Рекоха: “О, Салих, преди това ти възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш. (Сура Худ, 62)

Един такъв човек, който до този момент е забелязвал и хулил погрешното и изкривено религиозно виждане, изведнъж се превръща в негов страстен застъпник. Изрича превърнали се в догма схващания, като: “Всички постъпват погрешно, та само вие ли сте на правия път”. Но той трябва да знае, че този начин на мислене изцяло противоречи на Корана. Защото според това, което е съобщено в Корана, правилното не се измерва с броя на хората, които го приемат. Така или иначе, в Корана е съобщено, че “повечето от хората” ще бъдат на погрешен път:

Алиф. Лам. Мим. Ра. Тези са знаменията на Книгата. Низпосланото на теб от твоя Господ е истината. Ала повечето хора не вярват. (Сура Раад, 1)

В Корана както пророците (Св.Мойсей, Св.Соломон, Св.Мохамед...), на които са повярвали широк кръг от хора, така и пророците, на които са се покорили много малко от хората в обществата, в които са били изпратени, са възхвалявани по един и същи начин. Тези пророци са изпълнили безупречно дълга си и са известили на хората вярата, която Аллах им е представил. Изпълнили са своите задължения и са гарантирали своето възнаграждение от Аллах. Оттук нататък това, дали ще повярват по-голяма или по-малка част от предупредените хора, няма да промени реалността. Мнозинството никога не е било критерий за това кое е правилно и кое е ценно, избраните винаги са били ограничен брой.

В Корана Аллах е съобщил и за положението на хората, които разпитват вярващите, използвайки изкривените си разсъждения:

… Те не са нито от вас, нито от тях… (Сура Муджадала, 14)

Непостоянни са ­ ту към тези, ту към онези. А когото Аллах оставя в заблуда, ти не ще намериш път за него. (Сура Ниса, 143)

Един такъв човек се опитва да намери недостатъци в обясненията за истинската вяра, която се основава на Корана. Въпреки че не знае нищо, той прави опити да “притисне” опонентите си с различни измислени примери, за да защити своята изкривена логика. Тези примери, които в Корана Аллах назовава “уподобявания”, в действителност не са основателни, но биват излагани с мисълта “ами ако са основателни?”.

Погледни как скалъпват за теб притчите и така се заблуждават, и не могат да намерят пътя. (Сура Фуркан, 9)

Най-класическите уподобявания не надхвърлят четири, пет. Например въпросът “защо яденето на свинско месо е забранено?” е един от най-често срещаните примери. Самият той добре знае, че свинята е мръсно животно, че е причина за различни паразитни болести, че месото й е вредно за човешкото здраве.

Но той е тръгнал по този път с надеждата, че ако тук успее да открие нещо, би поставил цялата система в безизходица. Но не може и дума да става тези хора да постигнат успех. В Корана това е съобщено така:

А които се стараят да обезсилят Нашите знамения, тези са обитателите на Ада. (Сура Хадж, 51)

Тези са, които възпират от пътя на Аллах, стремят се да изкривят пътя и отвъдния живот отричат. (Сура Худ, 19)

Дори, ако на такива хора им бъде доказано, че примерът, който представят, е невалиден, тъй като тяхната цел не е искрено да се научат, да премахнат съмненията си, а да търсят недостатъци, то примерът, за който са получили отговор, бива последван от нови. Когато помисли искрено върху дадените му отговори и съвети, то те ще му се сторят логични и разумни. Но той се страхува, че ще се наложи да извърши коренна промяна в начина, по който е живял до момента, а също и в бъдещето, което е запланувал. В резултат на това, както се казва в Корана, той “запушва с пръсти ушите си” и започва да търси начин да избяга от тази среда. Пророка обяснява в Корана тази психическа нагласа по следния начин:

И всякога, щом ги зовях, за да ги опростиш, запушваха с пръсти ушите си и се загръщаха в дрехите си, и упорстваха, и все повече се възгордяваха. (Сура Нух, 7)

В Корана положението на такива хора, които избягват да бъдат съветвани, е оприличено на дивите магарета:

Какво им е, защо се отдръпват от напомнянето, сякаш са подплашени диви магарета, бягащи от лъв? (Сура Мудассир, 49-51)

Отново от Корана научаваме, че човек, който въпреки че е бил призован към исляма, се опитва да излезе прав с такъв вид простовато поведение, е “много голям угнетител”.

И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, когато го зоват към Исляма?Аллах не напътва хората-угнетители. (Сура Сафф, 7)

Ако неверникът, за когото говорим, е малко по-опърничав и опитен човек, то той ще гледа на всяка ситуация като на възможност, която не е за изпускане, за да докаже своята проницателност. Тъй като си мисли, че всички са като него, той се опитва да намери обяснение за цялостната отдаденост и солидарност на вярващите към одобрението на Аллах чрез образците на “невежи��е”.

Той се опитва да представи на преден план хитростта си, използвайки шаблонни разсъждения като: “в тази работа има нещо гнило”, “в тези времена никой не прави нищо само заради сините ти очи”.

Понякога пък се опитва да затвърди самоувереността си, като демонстрира едно надменно, подигравателно поведение. В това отношение отново най-голяма подкрепа получава от приближените си, чиято душевност е същата като неговата. Отношението на тези хора към вярващите и връзките им със заблудените им приближени в Корана са показани по следния начин:

И щом срещнат онези, които повярваха, казват: “Ние повярвахме.” Но щом се уединят със сатаните си, казват: “Ние сме с вас, само им се присмиваме.” На тях се присмива Аллах и им дава отсрочка в тяхната престъпност да се лутат. (Сура Бакара, 14-15)

В действителност, представянето на сравнения с Корана, неискреното, предубедено и подло отношение към вярващите, търсенето на недостатъци и пропуски в религията и вярващите и подигравателното поведение не са погрешни действия, присъщи само на този човек. Същото поведение се наблюдава и при хора, живели доста векове преди него и противопоставяли се на религията. Въпреки промените, настъпили през всички тези години, психиката, прилаганите методи и даваните примери продължават да бъдат същите.

А те изричат същото, което изричаха и предците. ( Сура Муаминун, 81)

Една група от тях пък се опитва да изкриви религията така, че да не противоречи на личните им облаги. Представят разни критерии, противни на айятите на Корана. За тези, които се опитват да изкривят вярата по този начин, в Корана е отсъдено следното:

Какво ви е, така да отсъждате? Или имате книга, от която се учите, и в нея имате, каквото изберете? Или имате обещание от Нас до Деня на възкресението да имате онова, което сами отсъждате? (Сура Калам, 36-39)

Един от често използваните методи в невежото общество е когато някой види искрен вярващ, който живее според Корана, да се опита да излезе на чисто, за да може да скрие чувството на вина, което изпитва, и подлия си комплекс. Моделите, които използват такива хора, когато правят това, са едни и същи.

С думи като: “Елхамдюлилях и ние сме мюсюлмани”, “моят баща е ходжа”, ”баба ми също покриваше главата си”, “семейството ми е много религиозно”, “ аз така или иначе никога не пропускам празничните молитви” се опитват да не останат по-долу. Те не могат да понасят някой да им дава съвети, да ги критикува, да ги напътства по отношение на вярата, да им препоръчва това, което е правилно.

Съществуват и такива, които се опитват да се налагат, като казват: “Аз съм по-религиозен, по-честен от всички вас, единствено Аллах знае кой има по-голямо превъзходство от другия”. Разбира се, че Аллах знае кой има по-голямо преимущество, но Аллах много ясно е съобщил, че превъзходството се определя единствено според привързаността към Него, според това дали си носител на качествата, за които е съобщено в Корана, че трябва да притежава всеки вярващ. Тъй като определените в Корана критерии са много ясни и разбираеми, то е очевидна безпомощността, в която изпада човек, който дори няма и представа от Корана, а твърди, че има превъзходство.

Една от най-големите грешки, която допуска човек с такова поведение, е, че си мисли, че е успял да заблуди вярващите. Вярващите обаче благодарение на предоставената им от Аллах сила да схващат нещата и съобщените в Корана критерии, притежават сила, с която могат много добре да определят душевността на хората срещу тях. Нещо повече, “Аллах знае съкровеното в сърцата”, Той така или иначе познава този човек дори по-добре от него самия.

Дори съответният човек и да успее да заблуди собствената си съвест и другите хора с тъй наречената си хитрост, пред Аллах нито едно от извиненията му няма да бъде валидно.