азкрасена е за хората любовта към страстите към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах. Кажи: “Да ви известя ли за по-добро от това?” За богобоязливите при техния Господ има градини, сред които реки текат там ще пребивават вечно, и пречисти съпруги, и благоволение от Аллах. Аллах съзира рабите.
(Сура Ал-Имран, 14-15)
В действителност всички изкривявания, за които ви разказахме досега, са резултат от това, че човек не може да възприеме истината за отвъдния живот. Според това, което е съобщено в Корана, Аллах е сътворил земята като временен дом за хората - за да може там вярващите да бъдат изпитвани, да се пречистят от порочното и да достигнат до състояние, с което да бъдат достойни за рая, както и да бъдат разобличени злините на неверниците.
Най-съществената от характерните черти на членовете на “невежото” общество е, че те пренебрегват тази истина и се привързват към земния живот, като че ли той никога няма да свърши. Именно от тази концепция се заражда “невежият” морал, за който говорим още от началото на книгата. Според тази гледна точка, изразена с едно изречение: “Човек идва на този свят веднъж“, смъртта означава край. Ето защо, още докато си жив, трябва “да се насладиш на живота” и за да постигнеш това, можеш да използваш всякакви методи. Това е така, защото в “невежото” общество всичко, което би облагодетелствало човека, е разрешено.
Но хората от “невежото” общество, които следват тази логика, не използват дори и малка част от мозъка си. Ясно е, че смъртта е неизбежен край за всеки, но въпреки това те се опитват да държат този въпрос колкото е възможно по-далеч от обществеността. Да говориш за смърт е все едно да предизвикваш “злата участ”. Всички живеят с мисълта, че никога няма да умрат, а в действителност голяма част от тях приемат съществуването на Аллах. Именно поради тази причина твърдят, че вярват и в отвъдния живот, но когато погледнем по-внимателно, ще видим, че в действителност това не е истинската вяра в отвъдното. В айятите този начин на мислене е подчертан по следния начин:
Тези обичат преходността и нехаят за тежкия Ден пред тях. (Сура Инсан, 27)
... Всеки от тях желае да би векувал хиляда години. Ала няма той да се отдалечи от мъчението, дори да векува. Аллах съзира техните дела. (Сура Бакара, 96)
Съмняват се в срещата със своя Господ. А Той всяко нещо обгръща. (Сура Фуссилат, 54)
Желанието за вечен живот, което е предизвикано от това, че не се мисли за отвъдния такъв, има голямо въздействие върху културата на “невежите”. Повечето хора се стремят да оставят някакво “произведение”, което да “продължи споменаването им”, след като умрат. Това няма да донесе никаква полза на човека, но поради някаква изкривена нагласа да не бъде забравен той се стреми да остави или голямо богатство, или някакво произведение. И този възглед на отдалечените от религията хора е описан в Корана:
Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите? Аз съм доверен пратеник за вас, затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление? И правите дворци, сякаш ще векувате. (Сура Шуара, 124-129)
Който трупа богатство и все го брои! Смята, че неговото богатство ще го увековечи. (Сура Хумаза, 2-3)
От друга страна, в “невежото” общество на вярата в отвъдния живот като че ли се гледа като на “успокоение”, което да потисне болката, която смъртта носи. Дори и най-вярващите не могат да преминат границата на разбирането ”ами ако съществува”. Нещо повече, такива, които излагат безочливите си разбирания за отвъдния живот като “ами ако съществува”, са напълно сигурни, че ще отидат в рая.
Описаният в една от историите на Сура Кахф човек представя общата гледна точка на “невежото” общество:
И им дай пример с двама мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви. И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете. И имаше той плодове, и каза на своя другар, говорейки с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!” И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне. И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господ, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук .” Неговият другар, говорейки с него, му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж? Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не съдружавам никого с моя Господ. И защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: “Това е, което Аллах пожела. Силата е само от Аллах. Въпреки че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб, моят Господ може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст. Или водата е да потъне на дъното и ти не ще си в състояние да я издириш.” И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господ!” И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам се защити. Там закрилата е от Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек. (Сура Кахф, 32-44)
В една друга сура хората, които излагат разбирането “ами ако съществува” и след това твърдят, че ще отидат в рая, са описани по следния начин:
А дадем ли му да вкуси милост от Нас подир беда, която го е засегнала, казва: “Аз заслужавам това и не мисля, че ще настъпи Часът. Но дори да бъда върнат при своя Господ, при Него ще имам най-доброто.” Ала Ние ще съобщим на неверниците какво са извършили и ще ги накараме да вкусят сурово мъчение. (Сура Фуссилат, 50)
Ако разгледаме внимателно горецитирания айят, ще видим, че Аллах ни съобщава, че човекът, който изрича тези думи, не е вярващ.
Въпреки заблудата на хората от “невежото” общество всъщност ако един човек, който приема съществуването на Аллах, помисли малко, то той не може да не бъде сигурен в отвъдния живот. Аллах създава човека, храни го, дава му възможност да живее, дава му безброй много блага, отнася се към него със състрадание и милост. И, разбира се, тези, които са благодарни за всичко това и имат добро поведение, няма да бъдат третирани еднакво с неблагодарниците.
Нека ви припомним примера, който един известен ислямски мислител е дал във връзка с този въпрос: Една майка, която години наред е отглеждала детето си, ще го убие ли, след като то достигне до определена възраст? Защо Аллах, който е дарил майката с това състрадание и който е носител на безграничното състрадание, да унищожава човека? И особено човек, който му е признателен и който му служи... Ако добрите живееха вечно на този свят, а лошите умираха, то тогава можеше да си помислим, че смъртта наистина представлява край. Но “всяка душа ще вкуси смъртта” (Сура Анбиа, 35). Според този айят всеки човек, след като е бил за кратко време на този свят, задължително ще го напусне. След като Аллах е дал възможност на човек да живее известно време, после го умъртвява. Това време бива описано в следния айят:
“А нима не ви дадохме достатъчно дълъг живот, за да се поучи през него, който иска да се поучи!” (Сура Фатир, 37)
Аллах е сътворил човека като владетел и в негова полза е поднесъл всички останали животни, звездите, Слънцето и Земята. Няма никаква логика в това Аллах да даде живот и после да го отнеме на същество, което толкова високо цени, на място като Земята, която дори не може да задоволи желанията на един човек и най-вече е място, което има своя край. С една дума, със своята смърт човек прави крачка не към изчезването, а към истинския си живот.
Така или иначе за мислещия човек е много ясно, че всички хубави неща на Земята са временни и са сътворени заедно с техните недостатъци. Земният живот е временен и е само модел на истинския живот. Дори най-хубавият човек на Земята може да запази тази своя красота само няколко години. С течение на годините кожата му започва да се сбръчква, тялото да се обезформя. Всъщност няма нужда да остарява, така или иначе най-грозните неща са непосредствено до този най-хубав човек. В човешкото тяло са разположени много интересни механизми, които подчертават слабостите на човека. Ако не се мие в продължение на няколко дни, започва да отделя неприятна миризма. Колкото и привлекателен и чаровен да изглежда, той също е носител на най-голямата човешка слабост – и той като всеки друг човек ходи до тоалетна.
Тъй като човек е свикнал, той не вижда, че като цяло в тези слабости има “мъдрост”. А в действителност Аллах сътворява съвършено. Ако Той пожелае, човек никога няма да се разболява, никога няма да мирише лошо или никога не би изпаднал в безсилие. Всички тези недостатъци са, за да напомнят на хората, че са зависими от Аллах. И нещо повече, да накарат хората да почувстват, че земният живот, който живеят, не е съвършен. Той умишлено е създаден с недостатъци и е само едно подобие на истинския живот.
Един айят от Корана разглежда по най-добър начин въпроса за земята и отвъдното:
Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада. (Сура Хадид, 20)
Добре, но какъв в действителност е отвъдният живот? Всички знаят, че той се разделя на две: едната част – раят, е за вярващите, а другата – адът, за неверниците. Но тъй като представата на “невежото” общество не отговаря на истината относно рая и ада и те си измислят разни небивалици, то единствено от айятите на Корана можем да научим най-добре каква е обстановката в отвъдния живот.
