1. Сполуката е за вярващите,
2. които в своята молитва са смирени
3. и които от празнословието странят,
4. и които милостинята закат дават,
5. и които целомъдрието си пазят,
6. освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани -
7. а които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите,
8. и които повереното им и обетите си съблюдават,
9. и които своите молитви редовно отслужват,
11. които ще наследят Градините на Фирдаус, там ще пребивават вечно.
12. Сътворихме Ние човека от подбрана глина,
13. после го оставяме - частица сперма - на сигурно място,
14. после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!
15. После подир това ще умрете.
16. После в Съдния ден ще бъдете възкресени.
17. И сътворихме седем небеса над вас, и не сме нехайни към творението.
18. И изсипваме от небето вода с мяра, и я съхраняваме в земята, и несъмнено можем да я отнесем.
19. С нея сътворяваме за вас градини с палми и грозде - там има за вас много плодове и от тях ядете -
20. и [маслиново] дърво, което никне в Синайската планина. То дава мазнина и препитание за хранещите се.
21. И в добитъка има за вас поука. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха им. Имате от тях много облаги и от тях ядете.
22. И с тях, и с корабите се превозвате.
23. Когато изпратихме Нух при неговия народ, рече: “О, народе мой, на Аллах служете! Нямате друг бог освен Него. Нима не се боите от Него?”
24. Знатните от неговия народ, които отричаха, казаха: “Този е само един човек като вас. Той иска да ви превъзхожда. А ако Аллах бе пожелал, Той щеше да изпрати ангели. [Но да е човек] не сме чували такова нещо дори от древните ни предци.
25. Той е само един луд. Изтърпете го известно време!”
26. Рече: “Господи мой, помогни ми, защото ме взеха за лъжец!”
27. И му разкрихме: “Направи Ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и кипне пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше слово отпреди! И не Ми споменавай за угнетителите! Те ще бъдат издавени.
28. И когато се настаниш, ти и онези с теб, в Ковчега, кажи: “Слава на Аллах, Който ни спаси от хората-угнетители!”
29. И кажи: “Господи мой, посели ме на благословено място! Най-добре Ти поселяваш.”
30. В това има знамения. Ние непременно изпитваме [рабите].
31. И създадохме след тях друго поколение.
32. И им изпратихме пратеник измежду тях, [който рече]: “На Аллах служете! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите от Него?”
33. Знатните от неговия народ, които отрекоха и взеха за лъжа срещата в отвъдния живот - а бяхме ги отрупали с разкош в земния - рекоха: “Този е само един човек като вас. Яде, каквото и вие ядете, и пие, каквото пиете.
34. И ако се покорите на човек като вас, тогава ще сте губещи.
35. Нима ви обещава, че след като умрете и станете пръст и кости, [отново] ще бъдете извадени?
36. Далеч, много надалеч е онова, което ви се обещава!
37. Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени.
38. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”
39. Рече: “Господи мой, помогни ми, защото ме взеха за лъжец!”
40. Рече [Аллах]: “Скоро непременно ще съжаляват.”
41. И с право ги обхвана Викът, и ги превърнахме в съчки. Гибел за хората-угнетители!
42. После създадохме подир тях други поколения.
43. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.
44. После изпратихме Нашите пратеници поред. Всякога, щом при някоя общност идваше нейният пратеник, те го взимаха за лъжец. И така ги накарахме една друга да се последват. И ги превърнахме в предания. Гибел за хората-неверници!
45. После изпратихме Муса и брат му Харун с Нашите знамения и с явен довод
46. при Фараона и знатните му хора. А те се възгордяха и бяха хора надменни.
47. И рекоха: “Нима да повярваме на двама като нас, щом хората им са наши слуги?”
48. И ги взеха за лъжци, и бяха от погубените.
49. И дадохме на Муса Писанието, за да се напътят.
50. И сторихме [Иса] сина на Мариам и майка му знамение, и ги приютихме на хълм, където имаше покой и извор.
51. О, пратеници, яжте от благата и вършете праведни дела! Каквото и да сторите, Аз го знам.
52. Това е вашата вяра - единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено от Мен се бойте!
53. Но [общностите] се разделиха на групи и всяка от тях ликува с това, което е у нея.
54. Остави ги [о, Мухаммад] в бездната на заблуждението им до време!
55. Нима смятат, че с имотите и синовете, които им набавяме,
56. Ние се надпреварваме да им сторим добро? Не, ала те не забелязват.
57. Онези, които в страхопочитание от своя Господ се боят
58. и които в знаменията на своя Господ вярват,
59. и които със своя Господ не съдружават,
60. и които дават, каквото дават, с боязливи сърца, защото при своя Господ ще се завърнат,
61. те се надпреварват в добрините и те първи ги извършват.
62. И на всяка душа Ние възлагаме само по силите й. При Нас има Книга, която казва истината и те не ще бъдат онеправдани.
63. Но сърцата им са в бездна [от заблуда] относно това. За тях [-неверниците] има и други деяния, които непременно ще извършат.
64. А когато сграбчим с мъчение свикналите на разкош сред тях, ето ги - роптаят!
65. “Не роптайте Днес! Не ще получите помощ от Нас.
66. Вече ви бяха четени Моите знамения, ала вие се отвръщахте -
67. високомерни към него, празнословещи по вечерни събирания.”
68. Няма ли да размислят над Словото или при тях дойде нещо, което не е идвало при древните им предци?
69. Или не узнаха своя пратеник, та го отричат?
70. Или казват: “Луд е.” Ала не, той им донесе истината, но повечето от тях ненавиждат истината.
71. А ако истината следваше техните страсти, непременно щяха да се разрушат и небесата, и земята, и всички, които са по тях. Въпреки че им дадохме [Корана-] тяхното напомняне, те от своето напомняне се отдръпват.
72. Или искаш от тях награда [о, Мухаммад]? Но наградата на твоя Господ е най-доброто и Той е Най-добрият от даващите препитание.
73. Ти ги зовеш към правия път.
74. А онези, които не вярват в отвъдния живот, от пътя се отклоняват.
75. И да ги пощадяхме и избавехме от бедата, която ги е сполетяла, пак щяха да упорстват, в своята престъпност да се лутат.
76. И ги сграбчихме с мъчението, ала те нито се покориха на своя Господ, нито Го умоляваха.
77. А щом им отворихме врата към сурово мъчение, ето ги там - отчаяни!
78. Той е Онзи, Който създаде за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!
79. Той е, Който ви размножи по земята и при Него ще бъдете събрани.
80. Той е, Който съживява и умъртвява, и от Него е промяната на нощта и деня. Нима не проумявате?
81. А те изричат същото, което изричаха и предците.
82. Казват: “След като умрем и станем пръст и кости, дали наистина ще бъдем възкресени?
83. Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, от по-рано. Това са само легенди на предците.”
84. Кажи: “Чия е земята и тези по нея, ако знаете?”
85. Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Не ще ли се поучите?”
86. Кажи: “Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон?”
87. Ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Не ще ли се побоите?”
88. Кажи: “В чии ръце е владението на всичко, щом Той покровителства, а не е покровителстван, ако знаете?”
89. Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Как тогава сте омагьосвани?”
90. Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци.
91. Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват -
92. Знаещият и скритото, и явното, - превисоко е над онова, което съдружават с Него!
93. Кажи [о, Мухаммад]: “Господи мой, ако ми покажеш онова, което им е обещано,
94. Господи мой, не ме поставяй сред хората-угнетители!”
95. Способни сме Ние да ти покажем онова, което им обещаваме.
96. Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват.
97. И кажи: “Господи мой, пази ме от подстрекателствата на сатаните!
98. И ме пази, Господи мой, да не ме спохождат!”
99. А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: “Господи мой, върни ме,
100. за да сторя праведно дело в живота, който оставих!” Ала не! Това си е негово слово. Но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат възкресени.
101. И когато се протръби с Рога, тогава не ще има родство между тях и не ще питат един за друг.
102. Чиито везни натежат, тези са сполучилите.
103. А чиито везни олекнат, тези са се погубили - в Ада ще пребивават вечно.
104. Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат.
105. “Не ви ли бяха четени Моите знамения, та ги взехте за лъжа?”
106. Ще рекат: “Господи наш, надделяха над нас страстите ни и бяхме хора заблудени.
107. Господи наш, извади ни оттук, а ако пак повторим, тогава наистина ще сме угнетители!”
108. Ще рече: “Бъдете там презрени и не говорете с Мен!
109. Имаше група от Моите раби, казващи: “Господи наш, ние повярвахме. Опрости ни и помилвай! Ти си Най-милосърдният.”
110. А им се подигравахте, докато сториха да забравите Моето споменаване в присмеха си над тях.
111. Днес Аз ги възнаграждавам, защото бяха търпеливи. Те са спечелилите.”
112. Ще рече [Аллах]: “Колко години престояхте в земята?”
113. Ще рекат: “Престояхме ден или част от деня. Питай отброяващите [ангели].”
114. Ще рече: “Престояхте само малко, ако знаете.
115. Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?”
116. Всевишен е Аллах, истинският Владетел! Няма друг бог освен Него, Господа на прекрасния Трон!
117. А който призовава друг бог заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат.
118. И кажи [о, Мухаммад]: “Господи, опрости и помилвай! Ти си Най-милосърдният.”
