1. Кълна се в Деня на възкресението.
2. И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
3. Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?
4. Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
5. Ала човек упорства в греха си
6. и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
7. Тогава, когато погледът се заслепи
8. и луната се затъмни,
9. и слънцето, и луната се слеят,
10. човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
11. Ала не! Няма убежище.
12. При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
13. Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
14. Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
15. дори да дава извинения.
16. Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!
17. Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
18. И когато го четем, следвай неговото четене!
19. После неговото разясняване е Наша грижа.
20. Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
21. и изоставяте отвъдния.
22. Едни лица в този Ден ще възсияят,
23. към своя Господ ще гледат,
24. а други в този Ден ще бъдат мрачни,
25. ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.
26. А когато душата стигне гръкляна
27. и се рече: “Кой ще те избави?”,
28. и той се убеди, че [това] е раздялата,
29. и се преплете крак с крак -
30. тогава към твоя Господ ще е отправянето.
31. тогава към твоя Господ ще е отправянето.
32. Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,
33. а отричаше и се отвръщаше.
34. После отиваше при своите хора с горделива походка.
35. Горко ти, горко!
36. И отново - горко ти, горко!
37. Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?
38. После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
39. И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.
40. Нима Той не е способен да съживи мъртвите?
