37. Сура Строените В Редици - Коранът
- 1. Кълна се в строените в редици
- 2. и в гонещите с решимост,
- 3. и в четящите Напомнянето [ангели]
- 4. вашият Бог е единственият -
- 5. Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите.
- 6. Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди
- 7. и го опазваме от всички непокорни сатани,
- 8. за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни
- 9. за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение,
- 10. освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък.
- 11. И ги попитай [неверниците] какво мислят - те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.
- 12. Да, ти се удиви, а те се подиграват.
- 13. И когато ги поучават, те не се поучават.
- 14. И когато видят знамение, те се присмиват.
- 15. И казват: “Това е само явна магия.
- 16. Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?
- 17. А нима и древните ни предци?”
- 18. Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”
- 19. То ще е само един Вик и ето ги - проглеждат!
- 20. И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”
- 21. Това е Денят на разграничението, който вие отричахте.
- 22. [Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили
- 23. вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада!
- 24. И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани:
- 25. “Какво ви е, та не си помагате един другиму?”
- 26. Да, в този Ден ще са покорни.
- 27. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват.
- 28. И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”
- 29. Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте.
- 30. А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора.
- 31. И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението].
- 32. И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”
- 33. В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението.
- 34. Да, така Ние постъпваме с престъпниците.
- 35. Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.
- 36. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”
- 37. Да, той донесе истината и потвърди пратениците.
- 38. Непременно ще вкусите болезненото мъчение -
- 39. ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.
- 40. Но не и за преданите раби на Аллах.
- 41. За тях ще има знайно препитание -
- 42. плодове. И ще са удостоени
- 43. в Градините на блаженството,
- 44. на престоли един срещу друг.
- 45. Ще им поднасят чаши от извор
- 46. кристален, приятен за пиещите.
- 47. От него нито боли глава, нито се опияняват.
- 48. При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,
- 49. сякаш са скрити бисери.
- 50. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.
- 51. Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,
- 52. който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?
- 53. Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”
- 54. Рече: “Ще надзърнете ли?”
- 55. И надзърна, и го видя в средата на Ада.
- 56. Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.
- 57. И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].
- 58. А нали ние [вярващите] не ще умрем
- 59. освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”
- 60. Това е великото спасение.
- 61. За такова дейните да действат!
- 62. Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум?
- 63. Сторихме го изпитание за угнетителите.
- 64. То е дърво, изникващо от дъното на Ада.
- 65. Плодовете му са като главите на сатаните.
- 66. А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите.
- 67. После към това ще им се примесва питие от вряща вода.
- 68. После тяхното завръщане е към Ада.
- 69. Те завариха бащите си заблудени
- 70. и въпреки това се впуснаха по техните следи.
- 71. А преди тях повечето от древните бяха в заблуда.
- 72. И изпращахме сред тях предупредители.
- 73. И виж какъв бе краят на предупреждаваните,
- 74. но не и за преданите раби на Аллах!
- 75. И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!
- 76. И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.
- 77. И сторихме неговите потомци да просъществуват.
- 78. И оставихме за него спомен сред сетните.
- 79. Мир за Нух сред народите!
- 80. Така награждаваме Ние благодетелните.
- 81. Той бе един от Нашите вярващи раби.
- 82. После издавихме другите.
- 83. И сред неговите последователи бе Ибрахим.
- 84. Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.
- 85. Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?
- 86. Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?
- 87. И какво мислите за Господа на световете?”
- 88. И отправи поглед към звездите.
- 89. И рече: “Аз съм болен.”
- 90. А те му обърнаха гръб и си отидоха.
- 91. И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?
- 92. Какво ви е, та не говорите?”
- 93. И се наведе над тях, и ги удари с десница.
- 94. [И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.
- 95. Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?
- 96. А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”
- 97. Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”
- 98. Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.
- 99. И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти.
- 100. Господи мой, дари ме с праведни потомци!”
- 101. И го благовестихме за смирен син.
- 102. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”
- 103. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,
- 104. Ние му извикахме: “О, Ибрахим,
- 105. ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.
- 106. Това е явното изпитание.
- 107. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.
- 108. И оставихме за него спомен сред сетните.
- 109. Мир за Ибрахим!
- 110. Така награждаваме Ние благодетелните.
- 111. Той бе от Нашите вярващи раби.
- 112. И го възрадвахме за Исхак - пророк от праведниците.
- 113. И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.
- 114. И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].
- 115. И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.
- 116. И им помогнахме, и те бяха победителите.
- 117. И дадохме на двамата разясняващото Писание.
- 118. И ги насочихме по правия път.
- 119. И оставихме за тях спомен сред сетните.
- 120. Мир за Муса и Харун!
- 121. Така награждаваме Ние благодетелните.
- 122. Двамата бяха от Нашите вярващи раби.
- 123. И Илйас бе от пратениците.
- 124. Рече той на своя народ: “Не се ли боите?
- 125. Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец -
- 126. Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”
- 127. Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],
- 128. но не и преданите раби на Аллах.
- 129. И оставихме за него спомен сред сетните.
- 130. Мир за рода на Иляс!
- 131. Така награждаваме Ние благодетелните.
- 132. Той бе от Нашите вярващи раби.
- 133. И Лут бе от пратениците.
- 134. Спасихме него и семейството му - всички
- 135. освен [жена му -] една старица, която бе сред оставащите.
- 136. После изтребихме другите.
- 137. А вие минавате покрай тях сутрин
- 138. и вечер. Не ще ли проумеете?
- 139. И Юнус бе от пратениците.
- 140. Избяга той на натоварен кораб.
- 141. И жребий хвърлиха, и той бе от губещите.
- 142. И го глътна китът, и заслужи порицание.
- 143. И ако не бе от възхваляващите,
- 144. щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени.
- 145. Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.
- 146. И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква.
- 147. И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече.
- 148. И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време.
- 149. И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят - нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях - синовете?
- 150. Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол?
- 151. Ала не! Те изричат своя измислица:
- 152. “Аллах роди.” Те наистина са лъжци.
- 153. Нима Той предпочете дъщерите пред синовете?
- 154. Какво ви е, та така отсъждате?
- 155. Не ще ли се поучите?
- 156. Или имате явен довод?
- 157. Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината!
- 158. И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка].
- 159. Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,
- 160. но не и преданите раби на Аллах!
- 161. И вие [о, неверници], и онова, на което служите,
- 162. никого не можете да изкусите срещу Него
- 163. освен онези, които ще горят в Ада.
- 164. [Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място.
- 165. Наистина ние сме строените в редици
- 166. и ние сме прославящите.”
- 167. И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха:
- 168. “Ако имахме и ние писание като предците,
- 169. щяхме да сме предани раби на Аллах.”
- 170. [А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят.
- 171. Още преди казахме на нашите раби-пратеници,
- 172. че именно те ще са подкрепените
- 173. и че именно Нашето войнство ще победи.
- 174. И се отвърни от тях за определен срок!
- 175. И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!
- 176. Нима за Нашето мъчение бързат?
- 177. Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните.
- 178. И се отвърни от тях за определен срок!
- 179. И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!
- 180. Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват!
- 181. Мир за пратениците!
- 182. И слава на Аллах, Господа на световете!
