1. Алиф. Лам. Мим.
2. Низпославането на Книгата - без съмнение в нея - е от Господа на световете.
3. А [неверниците] казват: “Той я е измислил!” Не, тя е истината от твоя Господ, за да предупредиш народ, при който дотогава не е идвал друг предупредител, та да бъдат напътени.
4. Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и всичко между тях в шест дни. После се въздигна [безподобен] Той на Трона. Нямате освен Него друг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите?
5. Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.
6. Той е Знаещия и скритото, и явното, Всемогъщия, Милосърдния,
7. Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина.
8. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода.
9. После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!
10. И рекоха: “Нима след като изчезнем в земята, наистина ще бъдем сътворени отново?” Да, в срещата със своя Господ те не вярват.
11. Кажи: “Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени. После към вашия Господ ще бъдете върнати.”
12. Ако видиш как престъпниците свеждат глави пред своя Господ: “Господи наш, видяхме и чухме! Върни ни, за да сторим праведни дела! Ние вече сме убедени.”
13. Ако пожелаехме, щяхме да дадем на всекиго неговото напътствие. Но ще се потвърди Словото Ми - ще напълня Ада с джинове и хора заедно.
14. “Вкусете, защото забравихте срещата в този ваш Ден! Забравяме ви и Ние. Вкусете вечното мъчение заради онова, което сте извършили!”
15. Вярват в Нашите знамения само онези, които щом им се спомене за тях, падат, свеждайки чела до земята в суджуд и прославят с възхвала своя Господ, и не се възгордяват.
16. И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Господ, и от онова, което сме им дали, раздават.
17. Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях - въздаяние за онова, което са вършили.
18. Нима онзи, който вярва, е като онзи, който е нечестивец? Не са равни те.
19. Които вярват и вършат праведни дела, техни са Градините на обителта - гостоприемство за онова, което са вършили.
20. А които са нечестивци, мястото им е Огънят. Всякога, щом поискат да излязат от него, ще бъдат връщани там. И ще им се казва: “Вкусете мъчението на Огъня, който взимахте за лъжа!”
21. И им даваме да вкусят от най-близкото мъчение преди най-голямото мъчение, за да се покаят.
22. И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците.
23. И дадохме на Муса Писанието: “Не се съмнявай в срещата с Него!” И го сторихме напътствие за синовете на Исраил.
24. И когато бяха търпеливи, и в Нашите знамения се бяха убедили, сторихме от тях водители, напътващи според Нашата повеля.
25. В Деня на възкресението твоят Господ ще отсъди между тях за онова, по което бяха в разногласие.
26. И нима на неверниците не им бе посочено колко поколения преди тях погубихме? [Сега] тези се движат в техните жилища. В това има знамения. Не ще ли се вслушат?
27. И нима не виждат, че Ние насочваме водата към сухата земя, и сторваме с нея да поникнат насаждения, от които ядат те и техният добитък. Не ще ли прозрат?
28. И казват: “Кога ще бъде това отсъждане, ако говорите истината?”
29. Кажи: “За неверниците в Деня на отсъждането не ще е от полза, ако тогава повярват. И не ще им се даде отсрочка.”
30. Отдръпни се от тях и чакай! И те ще чакат.
