21. Сура Пророците - Коранът

• 1. Наближава за хората тяхната равносметка, а те нехайни се отдръпват.

• 2. Всякога, щом получат ново напомняне от своя Господ, те го слушат, подигравайки се,

• 3. с нехайни сърца. И скришом си шепнеха угнетителите: “Този [Мухаммад] не е ли само човек като вас? Нима ще последвате магията, когато ясно я виждате?”

• 4. Рече [Мухаммад]: “Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”

• 5. А те рекоха: “Объркани сънища. Той само си го е измислил. Той е само поет. И нека ни донесе знамение, както предишните бяха изпращани!”

• 6. Нито едно селище, което погубихме преди тях, не повярва, че те ли ще повярват?

• 7. И преди теб изпращахме Ние само мъже, на които давахме откровение. И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!

• 8. И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни.

• 9. Сетне им изпълнявахме обещаното и спасявахме тях и когото пожелаем, и погубвахме престъпващите.

• 10. Вече ви низпослахме Книга, в която има прослава за вас. Нима не проумявате?

• 11. И колко селища, които угнетяваваха, Ние разрушихме и създадохме след тях други народи!

• 12. И щом усетеха Нашето мъчение, ето ги - бягат от него!

• 13. Не бягайте и се върнете там, където бяхте свикнали на разкош, и към своите жилища, за да бъдете питани!

• 14. Казваха: “О, горко ни, наистина бяхме угнетители.”

• 15. И продължаваха така да викат, докато не ги покосихме и изпепелихме.

• 16. Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега.

• 17. Ако търсехме забава - а не ще го сторим - щяхме да си я набавим от това, което е при Нас.

• 18. Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я - погива! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]!

• 19. Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват.

• 20. Прославят Го нощем и денем, и не престават.

• 21. Или [неверниците] се сдобиха от земята с божества, които възкресяват?

• 22. Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!

• 23. Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.

• 24. Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммад]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.

• 25. И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!”

• 26. И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [ангелите] са само удостоени раби.

• 27. Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат.

• 28. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат.

• 29. А който от тях каже: “Аз съм бог освен Него!”, този ще накажем с Ада. Така наказваме угнетителите.

• 30. Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?

• 31. И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората. И направихме в тях клисури за пътища, за да се насочват!

• 32. И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат.

• 33. Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.

• 34. И за никой човек преди теб [о, Мухаммад] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни?

• 35. Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати.

• 36. И видят ли те неверниците, подиграват ти се: “Този ли приказва за вашите богове?” Те Напомнянето на Всемилостивия отричат.

• 37. Човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, ала не искайте от Мен да прибързвам!

• 38. И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

• 39. Само ако знаеха неверниците времето, когато не ще могат да защитят от Огъня нито лицата, нито гърбовете си, и не ще им се помогне!...

• 40. А Огънят ще ги връхлети внезапно и ще ги слиса, и нито ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани.

• 41. Бяха подигравани пратеници и преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги обграждаше онова, на което са се подигравали.

• 42. Кажи: “Кой друг ще ви закриля и денем, и нощем освен Всемилостивия?” Ала те от напомнянето на своя Господ се отвръщат.

• 43. Или освен Нас имат богове, които да ги бранят? Те нито могат на себе си да помогнат, нито от Нас ще бъдат избавени.

• 44. Но Ние оставяме тези и бащите им да се понасладят, докато възрастта им напредне. Нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища? Нима те ще надделеят?

• 45. Кажи [о, Мухаммад]: “Аз ви предупреждавам само чрез онова, което ми се разкрива.” Но не чуват глухите зова, когато ги предупреждават.

• 46. И щом ги докосне и полъх от мъчението на твоя Господ, непременно казват: “О, горко ни! Наистина бяхме угнетители.”

• 47. Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.

• 48. И вече дадохме на Муса и Харун Разграничението, и светлина, и напомняне за богобоязливите,

• 49. които и в уединение се боят от своя Господ, и се страхуват от Часа.

• 50. Този [Коран] е благословено напомняне, низпослано от Нас. Нима ще го отречете?

• 51. И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние.

• 52. Рече на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?”

• 53. Рекоха: “Заварихме предците си на тях да служат.”

• 54. Рече: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.”

• 55. Рекоха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?”

• 56. Рече: “Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това.

• 57. Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете.”

• 58. И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него.

• 59. Рекоха: “Кой стори това с нашите божества? Той е угнетител.”

• 60. Рекоха: “Чухме един младеж да приказва за тях. Викат му Ибрахим.”

• 61. Рекоха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!”

• 62. Рекоха: “Ти ли стори това с нашите божества, о, Ибрахим?”

• 63. Рече: “Не, направи го това - най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!”

• 64. Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.”

• 65. После пак обърнаха глави назад [и рекоха]: “Ти знаеш - тези не говорят.”

• 66. Рече: “Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди?

• 67. Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?”

• 68. Рекоха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”

• 69. Рекохме Ние: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!”

• 70. И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите.

• 71. И спасихме него и Лут [и ги насочихме] към земята, която благословихме за световете.

• 72. И му дарихме Исхак, и освен него - Якуб, и всичките сторихме праведници.

• 73. И ги сторихме водители, напътващи според Нашата повеля. И им разкрихме да вършат добрини и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Те служеха [единствено] на Нас.

• 74. И на Лут дадохме мъдрост и знание, и го спасихме от селището, което вършеше скверности. То бе от хора на злото, нечестивци.

• 75. И го въведохме в Нашата милост. Той бе от праведниците.

• 76. По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест.

• 77. И го защитихме от хората, които взимаха за лъжа Нашите знамения. Те бяха хора на злото, затова издавихме всичките.

• 78. И [спомени] Дауд, и Сулайман, които отсъдиха за нивата, в която се разпръснаха през нощта овцете на хората. И свидетелствахме Ние за присъдата им.

• 79. Ние сторихме Сулайман да проумее това. И на двамата дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд. Ние направихме това.

• 80. И го научихме да изработва доспехи за вас, да ви пазят в битка. Не ще ли бъдете признателни?

• 81. И подчинихме на Сулайман бурния вятър, който духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. Ние всяко нещо знаем.

• 82. И му подчинихме от сатаните някои, които се гмуркаха за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме.

• 83. И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: “Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”

• 84. И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме - милост от Нас и напомняне за покланящите се.

• 85. И [спомени] Исмаил, и Идрис, и Зу-л-Кифл. Всички бяха от търпеливите.

• 86. И ги въведохме в Нашата милост. Те бяха от праведниците.

• 87. И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.”

• 88. И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.

• 89. И спомени [Закария], който призова своя Господ: “Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.”

• 90. И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.

• 91. И [спомени Мариам -] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете.

• 92. Това е вашата вяра - единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено на Мен служете!

• 93. Но [общностите] изпаднаха в разногласие помежду си, ала всички при Нас ще се върнат.

• 94. Който върши праведни дела и е вярващ, не ще се отхвърли неговото старание. Ние му го записваме.

• 95. И възбранено е на всяко селище, което сме погубили, да се завърне [на земята].

• 96. Когато бъдат пуснати [племената] Яджудж и Маджудж, които от всеки склон ще се втурнат,

• 97. тогава ще е наближило истинното обещание. И с втрещени погледи неверниците ще рекат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това! Наистина бяхме угнетители.”

• 98. [О, неверници], вие и това, на което служите вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него ще влезете.

• 99. Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него. Всички там ще пребивават вечно.

• 100. В него ще стенат и не ще чуват.

• 101. А тези, които са получили най-доброто обещание от Нас, те оттам ще бъдат отдалечени.

• 102. Не ще чуват от него дори шумолене. В това, което са желали, те ще пребивават вечно.

• 103. И най-големият ужас не ще ги наскърби. И ангелите ще ги посрещат: “Това е вашият Ден, който ви е обещан.”

• 104. Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим - обещание от Нас. Ние непременно ще го направим.

• 105. Написахме Ние в псалмите подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята.

• 106. В този [Коран] има послание за хората, служещи на Аллах.

• 107. И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.

• 108. Кажи: “Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. Няма ли да Му се отдадете?”

• 109. А отвърнат ли се, кажи: “Всички ви еднакво известих. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано.

• 110. Наистина Той знае явното слово и знае какво спотайвате.

• 111. И не знам дали това не е изпитание за вас и наслаждение до време.”

• 112. Каза [Мухаммад]: “Господи, отсъди с правдата! Нашият Господ е Всемилостивия, Моления за помощ против това, което Му приписвате.”