26. Сура Поетите - Коранът

• 1. Та. Син. Мим.

• 2. Тези са знаменията на ясната Книга.

• 3. Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!

• 4. Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.

• 5. И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.

• 6. Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.

• 7. И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?

• 8. В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.

• 9. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

• 10. И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,

• 11. хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -

• 12. каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец

• 13. и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!

• 14. И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”

• 15. Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи.

• 16. Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.

• 17. Пусни с нас синовете на Исраил!”

• 18. Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?

• 19. И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”

• 20. Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.

• 21. И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.

• 22. И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”

• 23. Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”

• 24. Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

• 25. Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”

• 26. Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”

• 27. Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”

• 28. Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”

• 29. Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”

• 30. Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”

• 31. Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”

• 32. И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия!

• 33. И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите!

• 34. Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.

• 35. Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”

• 36. Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

• 37. да ти доведат всички вещи магьосници!”

• 38. И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.

• 39. И се рече на хората: “Събрахте ли се?”

• 40. [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”

• 41. И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”

• 42. Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”

• 43. Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”

• 44. И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”

• 45. И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват!

• 46. Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

• 47. Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,

• 48. Господа на Муса и Харун!”

• 49. Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”

• 50. Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.

• 51. Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”

• 52. И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

• 53. И изпрати Фараонът събирачи в градовете:

• 54. “Тези [синове на Исраил] са малко хора.

• 55. Те ни разгневяват,

• 56. но ние всички сме бдителни.”

• 57. И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,

• 58. и от съкровища, и от знатно място.

• 59. Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.

• 60. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].

• 61. И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”

• 62. Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”

• 63. И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.

• 64. И сторихме там другите да се приближат.

• 65. И спасихме Муса и всички, които бяха с него.

• 66. После издавихме другите.

• 67. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

• 68. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

• 69. Прочети им вестта за Ибрахим!

• 70. Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,

• 71. рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”

• 72. Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,

• 73. или ви помагат, или вредят?”

• 74. Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”

• 75. Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,

• 76. вие и древните ви предци?

• 77. Те са мои врагове, а не Господът на световете,

• 78. Който ме е сътворил и ме напътва,

• 79. и Който ме храни, и ми дава да пия,

• 80. и ако се разболея, Той ме изцелява,

• 81. и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,

• 82. и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

• 83. Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

• 84. И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],

• 85. и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!

• 86. И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.

• 87. И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,

• 88. в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,

• 89. освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”

• 90. И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.

• 91. И Адът ще бъде показан на заблудените.

• 92. И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили

• 93. вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?

• 94. Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,

• 95. и войските на Иблис - всичките.

• 96. Ще рекат, карайки се там:

• 97. “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

• 98. когато вас приравнявахме с Господа на световете.

• 99. И ни заблудиха не други, а престъпниците.

• 100. Сега нямаме нито застъпници,

• 101. нито близък приятел.

• 102. Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”

• 103. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

• 104. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

• 105. Народът на Нух взе пратениците за лъжци.

• 106. Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?

• 107. Аз съм доверен пратеник за вас,

• 108. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

• 109. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,

• 110. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -

• 111. казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”

• 112. Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?

• 113. Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.

• 114. Аз не ще прогонвам вярващите.

• 115. Аз съм само явен предупредител.”

• 116. Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”

• 117. Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.

• 118. Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”

• 119. И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.

• 120. Сетне издавихме останалите.

• 121. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

• 122. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

• 123. И адитите взеха пратениците за лъжци.

• 124. Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?

• 125. Аз съм доверен пратеник за вас,

• 126. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

• 127. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

• 128. Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?

• 129. И правите дворци, сякаш ще векувате.

• 130. И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.

• 131. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

• 132. И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,

• 133. и ви е дал добитък и синове,

• 134. и градини, и извори!

• 135. Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

• 136. Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.

• 137. Това са само обичаите на предците.

• 138. И не ще бъдем измъчвани.”

• 139. И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

• 140. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

• 141. И самудяните взеха пратениците за лъжци.

• 142. Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?

• 143. Аз съм доверен пратеник за вас,

• 144. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

• 145. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

• 146. Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -

• 147. сред градини и извори,

• 148. и насаждения, и палми с узрял плод,

• 149. и да изсичате умело в планините домове?

• 150. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

• 151. И не слушайте повелята на престъпващите,

• 152. които рушат по земята и не поправят!”

• 153. Казаха: “Ти си само омагьосан.

• 154. Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”

• 155. Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.

• 156. И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”

• 157. Но я заклаха, после съжаляваха.

• 158. И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

• 159. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

• 160. И народът на Лут взе пратениците за лъжци.

• 161. Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?

• 162. Аз съм доверен пратеник за вас,

• 163. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

• 164. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

• 165. Нима ходите при мъжете от хората,

• 166. а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”

• 167. Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”

• 168. Каза: “Аз мразя вашето деяние.

• 169. Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”

• 170. И спасихме него и семейството му - всички,

• 171. освен една старица сред останалите.

• 172. После унищожихме другите.

• 173. И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни].

• 174. И колко лош бе дъждът за предупредените!

• 175. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

• 176. И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.

• 177. Шуайб им каза: “Не се ли боите?

• 178. Аз съм доверен пратеник за вас,

• 179. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

• 180. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

• 181. И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!

• 182. И претегляйте с точни везни!

• 183. И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!

• 184. И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”

• 185. Казаха: “Ти си само омагьосан.

• 186. Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.

• 187. Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”

• 188. Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”

• 189. И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.

• 190. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

• 191. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

• 192. Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.

• 193. Спусна го довереният Дух [Джибрил]

• 194. в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите

• 195. на ясен арабски език.

• 196. Той е [споменат] в писанията на предците.

• 197. Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?

• 198. И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,

• 199. и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.

• 200. Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

• 201. Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.

• 202. А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.

• 203. Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”

• 204. А нима за Нашето мъчение бързат?

• 205. Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,

• 206. а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,

• 207. с какво ще ги избави даденото им за наслада?

• 208. Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители

• 209. с напомняне. И не сме Ние угнетители.

• 210. И не сатаните го спуснаха.

• 211. Не им е отредено и не могат да го сторят.

• 212. Недостъпно е за тях да го чуят.

• 213. И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!

• 214. Предупреди най-близките си роднини

• 215. и спусни крилото си над вярващите, които те последват!

• 216. А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”

• 217. И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,

• 218. Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],

• 219. и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.

• 220. Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.

• 221. Да ви известя ли при кого слизат сатаните?

• 222. Слизат при всеки клеветник, грешник,

• 223. който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.

• 224. Поетите ги следват заблудените.

• 225. Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?

• 226. И говорят, каквото не правят,

• 227. освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.